Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
Гр. Перник, 08.03.2021 година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 446 по описа за 2020 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Б.М.Д. с ЕГН **********,***,
чрез адвокат А.М. *** против Отказ обективиран в писмо изх. № 94-474/24.04.2020
година на заместник – министъра на земеделието, храните и горите да включи
землището на с. П., община Р., в обхвата на необлагодетелстваните райони,
попадащи в приложното поле на Наредба за определяне на критериите за
необлагодетелстваните райони и териториални им обхват (НОКНРТО). В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на изричния отказ. Моли съда да го
отмени.
В проведеното съдебно
заседание на 22.02.2021 година жалбоподателят Б.М.Д., редовно призован, не
се явява, представлява се от адвокат А.М. ***, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски,
за които прилага списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки.
В проведеното съдебно
заседание на 22.02.2021 година ответникът по жалбата, заместник – министър на земеделието, храните и горите, редовно призован
не се явява, представлява се от директора на Дирекция „Административно – правна,
финансово – стопанска дейност и човешки ресурси“ (ДАПФСДЧР) в Областна дирекция
„Земеделие“ Перник, която оспорва жалбата, като мили съда да я остави без
уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираните съдебни. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки допълва доводите
си срещу неоснователността на жалбата.
Административен съд – Перник,
в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по
делото писмени доказателства, приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Предвид мотивите на Определение № 14 873 от 02.12.2021
година, постановено по административно дело № 11 362 по описа за 2020 година на
Върховния административен съд на Република България, настоящият съдебен състав
приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане, като подадена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, имащо
правен интерес от обжалването му, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По
фактите:
Установява се от справка на
Портала за обществени консултации на Министерски съвет – справка за
предложенията и становищата – http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4897,
че във връзка с публикуван проект на постановление на Министерски съвет (ПМС)
за изменение и допълнение на Наредба за определяне на критериите за
необлагодетелстваните райони и териториални им обхват, (приета с ПМС № 30 от 2008 година на МС) в
Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) на 12.02.2020 година е постъпила
жалба (представляваща по съществото си становище и предложение по чл. 26, ал. 4,
във вр. с ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) от Б.М.Д. и други
собственици на земеделски земи и активни земеделски стопани, ползватели на земеделски земи, находящи се в землището на село П., представляваща
по същината си становище, съдържащо искане за включване в териториалния обхват
на Наредбата и на землището на с. П., община Р..
Това становище/предложение,
видно от цитираната справка е отхвърлено от компетентния орган, като са изложени
мотиви.
Въпреки така изложените
мотиви в хода на общественото обсъждане на проекта на ПМС, по повод т. нар. жалба,
е възложено на Военно – географска служба и Института по почвознание,
агротехнологии и защита на растенията (ИПАЗР) „Никола Пушкаров“, да определят
средната надморска височина на землището на с. П., като необходимите измервания
да бъдат извършени на 18.02.2020 година. Такива са извършени и на посочената
дата в присъствието на част от жалбоподателите, както и на две лицензирани
фирми, които били наети да извършат измервания едновременно с комисията от
служители от ИПАЗР „Никола Пушкаров“.
Независимо от горните
обстоятелства и предприетото извършване на измервания на място по повод това
становище/предложение на земеделските производители с ПМС № 25 от 20.02.2020
година (обн. в ДВ, бр. 16 от 24.02.2020 година, в сила от 24.02.2020 година) Министерският
съвет приема изменение и допълнение на НОКНРТО. Землището на с. П. не е
включено в обхвата по Приложение № 1 към чл. З, ал. З от
Наредбата.
Независимо от влизането в
сила на изменението на Наредбата, процедирането във връзка със същата тази
жалба е продължило, като на 06.03.2020 година Б.М.Д. (настоящ жалбоподател), отново
във връзка с жалбата/становище от 12.02.2020 година, е депозирал заявление в
МЗХГ с вх. № 94-474 до министъра на ЗХГ (лист 12 и лист 30 от делото).
Представил е геодезическо заснемане в землището на с. П., извършено от ****ЕООД
и отчет от геодезическо измерване на надморските височини на точки от
територията на землището на с. П.,
извършено от „Перник кадастър“ ООД.
На 03.04.2020 година, след
приемане и влизане в сила на измененията на Наредбата, отново във връзка жалбата/становище
от 12.02.2020 година (така е обосновано писмото с информация) в МЗХГ е
постъпила информация от ИПАЗР „Никола Пушкаров“ (лист 35 от делото)
във връзка с писмо на МЗХГ с изх. № 94-474/06.03 за статистическа обработка в
ГИС среда за определяне в землището на с. П. на средна надморска височина и
средна претеглена надморска височина; среден наклон и пр. От него е видно, че
установена средна надморска височина на землището на с. П. е 684.199 м.
Установява се от
съдържанието на оспорваното писмо, че в МЗХГ в тази връзка е получена
информация също и от Военно – географска служба за изчислената надморска
височина за землището на с. П., като е използвана технология за дистанционно
изследване на земната повърхност, а за измерването е използван стереомодел,
който осигурява точност на измерване не по – ниска от 1 м, като за изчислението
на средната надморска височина на землището на с. П. са измерени 521 броя точки
и е изчислена средна надморска височина от 672.0 м.
На 20.05.2020 година, отново
във връзка с жалбата/становище от 12.02.2020 година, Б.М.Д. депозира следващо
заявление в МЗХГ (лист 32 от делото), с което отново излага съображения във
връзка с установеното при геодезическо заснемане в землището на с. П. и отчета от
геодезическо измерване на надморските височини на точки от територията на
землището на с. П., представени със заявлението от 06.03.2020 година.
С писмо от 05.06.2020 година
(лист 31 от делото), заместник – министър на ЗМХГ уведомява Б.М.Д., че с писмо
изх. № 94-474 от 24.04.2020 година му е изпратен отговор във връзка със
заявлението от 06.03.2020 година.
Междувременно с Писмо изх. №
94-474/24.04.2020 година заместник – министър на ЗМХГ уведомява жалбоподателя,
че землището на с. П. не
отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 Наредба за определяне на
критериите за необлагодетелстваните райони и териториални им обхват и не може
да бъде включено в обхвата на необлагодетелстваните планински райони. Установява
се от разписка на лист 10 от делото, че писмо изх. № 94-474/24.04.2020 година е
доставено на получателя на 29.05.2020 година.
За изясняване фактическата
страна на спора по делото е допусната и изслушана съдебно – техническа
експертиза, извършена от вещото лице инж. Л.Т.М., специалист по „Геодезия,
фотограметрия и кадастър“. От заключението на вещото лице се установява
следното: Измерванията са извършени с високоточен геодезически GPS “CHCNAV – M6”, като данните от измерванията с анализ на точността
са дадени в Приложение № 2. Данните от измерванията са трансформирани от Балтийската
височинна система и са представени в координатна система 2005 година –
кадастрална (Приложение № 2.1). Посредством анализ на направените от измервания
при извършеното геодезическо заснемане на 16 бр. точки, разпределени равномерно
както във високата част на землището, така също и в средната и в ниската част,
за точно определяне на средната надморска височина, вещото лице е установил
следното: средната надморска височина на землището на с. П. е 731.934 м.; денивелацията
на землището на с. П. е 187.594 м. Съседните землища на с. П.
– с. К., община К., с. Е., община К., с. ****, община Р., с. И., община Р., с. П., община Р., са
определени като планински и са включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от НОКНРТО,
от което може да се направи извод, че землището на с. П. е заобиколено от
землища, включени в Приложение № 1. Процентът на общата граница на тези землища
е около 93 – 95%. На въпроси на процесуалния представител на ответника вещото
лице посочи, че използваните при измерванията 16 точки, са подбрани на място и
на характерни места, така че да може да се определи възможно най – точно
средната надморска височина. Посочи още, че използваният за измерванията
геодезически GPS “CHCNAV – M6” е високоточен, като
специално за „котите“, вертикалната грешка, най – голямата неточност, варира
между 1 и 2 сантиметра, а най – малката е от порядъка на няколко милиметра. Посочи
също, че при изготвяне на заключението е използвал топографски карти 1:5 000, за да отбележи
предварително характерните места на точките, които са „качени“ на GPS-а, а използваният GPS разполага с възможност да
се качи изображението, цялото землище на екран, като на място се виждат
предварително определените точки, разпределени така, че по най – доброят начин
да отразят средната надморска височина. Посочи също, че използваните 16 броя
точки за извършените измервания са достатъчни, за да се установи средната
надморска височина на землището. На въпрос на процесуалния представител на
ответника във връзка с представените пред МЗХГ данни от Военно – географската
служба и от ИПАЗР „Никола Пушкаров“ вещото лице посочи, че е напълно наясно с
използвания стереомодел, тъй като има съответния опит – 5 години е бил офицер
към Военно – топографската служба. На въпрос на процесуалния представител на
ответника относно използвания от ИПАЗР „Никола Пушкаров“ GPS вещото лице посочи, че този
навигационен GPS е с точност „като тази, на Вашия телефон“, както и
посочи, че нито една от тези проверки не е направена с пряко геодезическо
заснемане на терен, а и това не е „занимание“ на института, чиято дейност е
свързана с определяне на почвени категории. Така даденото заключение настоящия
съдебен състав го кредитира, като обективно, компетентно и безпристрастно.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт, достигна до следните правни изводи:
Оспореният акт е нищожен,
тъй като е издаден от некомпетентен орган, по следите съображения:
Съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП, „министерският съвет,
по предложение на министъра на земеделието, храните и горите с участието на
Националното сдружение на общините в Република България, определя с Наредба критериите
за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват в съответствие с
правото на Европейския съюз.“ Съгласно чл. 31, ал. 1 от Устройствения
правилник на министерския съвет и на неговата администрация „министрите
отговарят за подготовката на проектите на актове, от компетентността на
правителството в ръководените от тях ресори, освен ако в закон е предвидено
друго.“ Следователно в правомощие единствено на Министерския съвет е да
приеме Наредба за определяна на критериите за необлагодетелстваните райони и
териториалния им обхват, респективно да измени същата, а да направи предложение
за приемане на такава наредба, респективно за изменението й, е в правомощието
единствено на министъра на ЗХГ.
В процесния случай, във връзка с публикувания проект
за изменение и допълнение на Наредбата,
собственици на земеделски земи и активни земеделски стопани, ползватели
на земеделски земи, находящи се в землището на село П., са поискали включването в териториалния обхват на
планинските райони и на землището на населеното място с. П., община Р.. Становището
е адресирано до министъра на ЗХГ, който орган разполага с правомощието да бъде вносител
на проекта, както на основание разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП, така и на
основание чл. 31, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на
неговата администрация. Това становище/предложение е публикувано като част от
справката по чл. 26, ал. 5 от ЗНА, заедно с обосновка за неприемането му. С ПМС
№ 25 от 20.02.2020 година Министерският съвет е приел изменение и допълнение на
НОКНРТО. Постановлението е обнародвано в ДВ, бр. 16 от 24.02.2020 година, и е в
сила от 24.02.2020 година. Въпреки това и по повод същата „жалба“, която е във
връзка със същото това производство по изменение и допълване на Наредбата, приключило
със изменящ я, стабилен към настоящия момент подзаконов нормативен
административен акт, процедирането е продължено.
Като резултат на първо място,
независимо, a и противно на неприетото възражение в процедурата
по обществено обсъждане на проекта за изменение на Наредбата, извършени са
съответни проверки, постфактум на приемането на изменената Наредба, респективно
на влизането й в сила, а като резултат е издадено процесното уведомително
писмо. В тази връзка от доказателствата, част от преписката, не става ясно и в
какво производство е процедирано, включително не могат категорично да бъдат
определени неговото начало и поводът за образуването му. Това се приема с оглед
всички обстоятелства по делото, независимо че писмото е изготвено в отговор
конкретно на заявлението на жалбоподателя от дата 06.03.2020 година, тъй като
очевидно е, че последното е във връзка с първоначалната „жалба“, която е от
12.02.2020 година, а тази жалба, както се посочи, е депозирана в процедурата по
приемане изменението и допълването на Наредбата. Във връзка с тази именно
„жалба“ е и възложено (преди приемане и влизане в сила на изменението на
Наредбата) на ИПАЗР „Никола Пушкаров“ да изпълнят необходимите дейности, както
е изискана информация и от Военно – географската служба.
На следващо място, дори да
се приеме, че е инициирано „ново“ производство с входирането на заявлението от
06.03.2020 година, уведомителното писмо, с което е постановен изричен отказ, е издадено
от заместник – министър на ЗХГ.
Настоящият съдебен състав приема
оспорването на уведомителното писмо за допустимо с оглед указанията на Върховния
административен съд, в резултат на това обаче счита, че не заместник – министър
на ЗХГ е компетентният орган да проведе такова производство, включително да
постанови отказ да внесе предложение за изменение на Наредбата. Това е
така, тъй като заместник – министърът не разполага с правомощието да бъде
вносител на проект на Наредба по чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП и във връзка с чл. 31,
ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата
администрация, съответно не може да бъде вносител и на проект за изменение и
допълнение на акт по чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП. А именно това е поискано от
депозиралите становището/предложението/жалбата лица, като все същото искане е
предмет и на двете последващи заявления – това от 06.03.2020 година и това от 20.05.2020
година – изменение на Наредбата в частта и по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3
от Наредбата. Заявлението е депозирано пред министъра на ЗХГ. Последният е компетентният
орган съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП и чл. 31, ал. 1 от Устройствения правилник
да направи предложение за приемане на НОКНРТО, респективно за нейното изменение
и допълване, следователно министърът на ЗХГ е и органът, който следва да проведе
производството във връзка с такова искане, вкл. като издаде завършващ акт по
така направеното предложение от заинтересованите от съдържанието и обхвата на
Приложение № 1 на Наредбата лица. Няма установена законова възможност за
делегиране на това негово изрично установено правомощие, тъй като ЗПЗП
предвижда, че внасянето на такова предложение е в изключителната компетентност на
министъра на ЗХГ.
Не на последно място и във връзка с доводите на
страните по делото и мотивите на отменителното определение на Върховния
административен съд, настоящия съдебен състав счита, че да приеме оспорваното
уведомително писмо за акт, обективиращ отказ за изменение на Наредбата, а не
отказ да се приеме за основателно или не предложение/искане за изменението й, респективно
да приеме да обсъди и да провери по същество в настоящото производство налице
ли са предвидените в Наредбата критерии по отношение на землището на с. П. и условията
за направеното искане за изменението й, би означавало да приеме да провери
законосъобразността на подзаконов нормативен административен акт, какъвто без
съмнение е Наредбата, каквато проверка съгласно чл. 132, ал. 2, т. 1 от АПК не
е компетентен да извърши.
Въз основа на всичко гореизложено следва да се приеме,
че оспореното уведомително писмо е издадено от некомпетентен орган и като
такова следва да се прогласи за нищожно на основание.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото своевременно
направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи. Жалбоподателят
претендира разноски за държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева, за което
представя вносна бележка (лист 62 от делото), възнаграждение за един адвокат в размер
на 1 000.00 (хиляда) лева, за което представя договор за правна защита и
съдействие от 11.08.2020 година (лист 75 от делото), както и разноски за внесен
депозит за вещо лице в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Ответната страна, също
своевременно е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражението
е основателно. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на
1 000.00 (хиляда) лева. Съдът, на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година (делото е без определен материален интерес), намира
възнаграждението за прекомерно, поради което размерът му следва да се редуцира
до минималния предвиден такъв в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, а именно – 500.00 (петстотин) лева.
Предвид горното и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ размер на 910.00
(деветстотин и десет) лева, от които: разноски за държавна такса в размер на
10.00 (десет) лева, разноски за заплатен депозит за вещо лице в размер на
400.00 (четиристотин) лева и разноски за възнаграждение за един адвокат в
размер на 500.00 (петстотин) лева.
С оглед изхода на делото искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2,
предл. 1 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на Отказ обективиран в писмо изх.
№ 94-474/24.04.2020 година на заместник – министър на земеделието, храните и
горите.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да
заплати на Б.М.Д. с ЕГН **********,***, ул. ****, ***, съдебни
разноски общо в размер на 910.00 (деветстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/