РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. П., 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20211230200931 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на жалба на Н. Г. Ф.,с
ЕГН:**********,от гр.П.,ул.“К.“ №* против Наказателно постановление
№21-0314-000372/08.04.2021г на Началника на РУ – П. при ОДМВР-
Благоевград.
С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност,необоснованост и
неправилност на издаденото наказателно постановление.Сочи се ,че в
обстоятелствената част на наказателното постановление са изложени
обстоятелства за едно нарушение ,а в диспозитивната му част е наказан за две
нарушения.Обективира се незаконосъобразност,поради неяснота и непълнота
на фактите,касаещи описаното нарушение.
Иска се от съда да постанови решение,с което да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление №21-0314-000372/08.04.2021г на Началника РУ –
П. при ОДМВР-Благоевград.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.Представлява се от
процесуалните си представители адв.П. и адв.Д..Последните оспорват
наказателното постановление като изтъкват допусната незаконосъобразност
1
на същото и искат неговата отмяна.Адв.П. изразява становище за
приложението на чл.28 ЗАНН при условията на алтернативност.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по същество на делото.
Районна прокуратура –Благоевград,ТО-П. в качеството й на заинтересована
страна, не ангажира представител по делото и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 28.03.2021г., К. Н. Ц.,в качеството му на мл.автоконтрольор, в
присъствието на свидетеля Е. Б. К. съставил на жалбоподателя Н. Г. Ф.
АУАН, за това, че на 27.03.2021г,в 23.50ч ,по път III-198 от ГКПП-Златарево
към гр.П. ,при с.Струмешница управлява лек автомобил БМВ ***Д Х Д. с рег.
№****,собственост на „К.М-2“ЕООД,с ЕИК:**** като при покана да бъде
изпробван с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер
ARKN-0042 за употреба на наркотични вещества и техните аналози,същият
отказва.На същия е издаден талон за медицинско изследване №0057856,но
отказва да даде кръв и урина за експертиза.С това си поведение е нарушил
разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него лично.
Въз основа на акта за нарушение, на 08.04.2021 година, Началникът на РУ -
П. към ОДМВР - Благоевград е издал атакуваното НП №21-0314-000372, с
което на жалбоподателя Н. Г. Ф. за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП-отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписание за
химико-тоскилогично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози,на същото основание- му е наложена
Глоба в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца.На основание Наредба №Iз-2539 са отнети 12 контролни
точки.НП е връчено лично на жалбоподателя на 19.04.2021 година, видно от
разписката към НП.Жалба е депозирана в РС-П. на 23.04.2021г.
2
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с
показанията на разпитаните по делото свидетели –Е. Б. К. и К. Н.
Ц.,показанията на който са приобщени към доказателствения материал по
делото на осн. чл.84 ЗАНН,във вр. с чл.281,ал.1,т.3 НПК,предвид факта,че
свидетелят е дал показания пред друг съдебен състав на РС-П. и с оглед на
събраните доказателства за тежкото му здравословно състояние при
неопределеност на възможността да бъде разпитан лично пред настоящия
състав на съда.
Установява се от свидетелските показания ,че автомобилът,управляван от
жалбоподателя е бил спрян за проверка на 27.03.2021г. в 23.50ч.В автомобила
се намирали още три лица.При проведен разговор,водачът заявил,че пътуват
от парка на Самуилова крепост,което усъмнило свид.Ц. относно
възможността да е налице употреба на наркотични вещества.Поради тази
причина разпоредил на водача да отбие автомобила за извършването на по-
обстойна проверка.По време на проверката по отношение на водача ,едно от
лицата,седящи на задната седалка изхвърлило под автомобила вързоп,в който
бил установен канабис.В резултат на това ,били потърсени документите за
самоличност на всички лица.А водачът на автомобила бил поканен да му бъде
извършен тест за употреба на наркотични вещества,при което последният
отказал.Преди това ,жалбоподателят поискал да се консултира и след
проведения телефонен разговор категорично заявил пред полицейските
служители отказа си да му бъде извършен тест за употреба на наркотични
вещества. Този отказ изрично е вписан и в издадения му талон за медицинско
изследване,в който нарушителят собственоръчно е записал „отказвам“,след
което се е подписал.Талонът за медицинско изследване му е връчен на
28.03.2021г в 2.20ч,с уведомлението,че последният следва да се яви в ФСМП
до 30 мин. от връчването на този талон.Придружен от двамата полицейски
служители,от които е бил спрян на място,Н.Ф. е отведен до ФСМП,където е
съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и /или наркотични вещества или техни
аналози,съставен от С. Й. на 28.03.2021г. ,в който протокол изрично е вписан
отново отказът на жалбоподателя “да даде кръв за проба за наркотици“.
Протоколът е подписан от нарушителя,който е вписал отново собственоръчно
3
имената си.В този протокол е отбелязано ,че съгласно обясненията на
изследвания, последният е употребил наркотично вещество-канабис на
26.03.2021г.
В хода на производството са представени писмени доказателства по
отношение личността на нарушителя.Последният е завършил основното си
образование с отличен успех.Средното си образование е получил в ПГ
„П.К.Я“-гр.П. с общ успех много добър 4.82.Към настоящия момент е студент
в Т.У-София.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима:
Относно основателността на жалбата:
Същественото при производство от административно наказателен характер е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето
посочено като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.Съгласно
чл.189,ал.2 ЗДП, редовно съставените актове за нарушения по Закона за
движение по пътищата имат доказателствена сила до доказване на
противното,т.е. удостовереното в тях се счита за истинно до оборването му.
Това е в отличие с останалите случаи на административни нарушения,при
които отразеното в актовете не се счита за безспорно установено,а подлежи
на доказване пред съда от страна на административнонаказващия орган.В
конкретният казус доказателствената тежест е разместена, т.е. именно
жалбоподателят следва да представи доказателства, с които да обори
отразеното в акта.
На базата на събрания доказателствен материал по делото,съдът достигна до
извод за безспорна установеност на извършеното от Н.Ф. нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП,тъй като нарушителят е отказал да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества.Съгласното отразеното в АУАН проверката
по отношение на Н. Г. Ф. като водач на лек автомобил БМВ ***Д Х Д. с рег.
4
№**** е извършена на 27.03.2021г.В АУАН е посочен час на извършване на
проверката 23.50ч на дата 27.03.2021г,тъй като именно това е датата и часа на
спирането на автомобила от полицейските служители в района на
с.Струмешница, общ.П..Именно там на място,след проведения разговор с
водача на автомобила ,който е посочил ,че пътуват от парка на Самуилова
крепост и възникналото съмнение у свид.К.Ц. за употребата на наркотични
вещества,последният е поканил водача да бъде изпробван с Drug Test 5000 с
фабричен номер ARKN-0042 за употреба на наркотични вещества и техните
аналози като водачът Ф. е отказал.Именно по време на протичащата проверка
на място е установено изхвърлянето на вързоп с канабис от едно от
пътуващите в автомобила момчета,който факт е предизвикал и извършването
на други процесуално-следствени действия.Поради тази причина е налице и
забавяне в съставянето на последващите документи по отношение на
водача.Поради тази причина и талона за медицинско изследване по
отношение на водача е съставен в РУ-П. и е връчен а водача едва в 2.20ч ,вече
на 28.03.2021г.Но обективно погледнато дори и да не са извършвани
процесуално -следствени действия, свързани с установените наркотични
вещества,не е възможно извършването на проверката и съставянето на
относимата документация в рамките на 10мин.,след като водачът е бил спрян
за извършването на проверка на 27.03.2021г в 23.50ч.Това е безспорната дата
на констатираното нарушение,тъй като на посочената дата и час и на
описаното подробно както в АУАН,така и в НП място на проверка е
установено,че процесният автомобил е управляван от водача
Н.Ф..Т.е,основополагащият факт е не съставянето на относимата
документация и поставянето на акцента върху съставения талон за
медицинско изследване,както и протокола за медицинско изследване,които са
съставени на дата 28.03.2021г,тъй като това са действия ,следващи самият
отказ на нарушителя.Тези действия дори не са задължителни за извършване
от страна на полицейските служители,но с оглед на постигането на по-голяма
сигурност при бъдещо оспорване е създадена практиката,въпреки изричният
отказ на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества,този
отказ последният да вписва и в талона за изследване и въпреки отказа му ,да
бъде отвеждан в ЦСМП,където в съставения протокол от медицинското лице
и пред същото отново да заяви своя отказ да даде кръв и урина за изследване.
С оглед на изложената аргументация липсва допуснато процесуално
5
нарушение относно датата на извършване на нарушението-това е датата
вписана в АУАН и в издаденото НП-27.03.2021г в 23.50ч.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за
едно нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП и това е изрично посоченото такова с
всички обстоятелства ,изпълващи фактическия състав на посоченото
нарушение-след покана да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Drug
Test 5000 с фабричен номер ARKN-0042 за употреба на наркотични вещества
или техни аналози,същият отказва.
Съгласно посочения законов текст, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози…, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 2 години и глоба от 2000 лв.С оглед на цитираната законова разпоредба
наказанията,които са наложени на жалбоподателя са посочените от закона в
техния фиксиран размер.На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
година за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки,условията и реда за отнемането и възстановяването им...,
административнонаказващият орган правилно е приложил разпоредбата на
чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата, съгласно която за извършеното нарушение по
чл.174,ал.3 ЗДвП се предвижда отнемане на 12 контролни точки.
Същевременно АНО в издаденото наказателно постановление като е
възприел абсолютно идентична фактическа обстановка и при така посочените
от актосъставителя факти е дал правилната квалификация на извършеното
нарушение-чл.174,ал.3 от ЗДвП.Това е норма,която съдържа в себе си както
правилото за поведение,така и санкцията при неговото нарушение.Ето защо
поведението на Ф. нарушава чл.174,ал.3 от ЗДвП като отговорността му
следва да бъде ангажирана именно на посоченото основание. Поради това
съдът счете,че по никакъв начин не се ограничава правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.Н.Ф. се е
защитавал по фактите,посочени в съставения му АУАН,разбрал е за какво
нарушение му се съставя акта,същото нарушение е възприето и от АНО в
издаденото наказателно постановление като отговорността на жалбоподателя
е ангажирана правилно на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП.
6
Ето защо,издаденото наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Липсват предпоставки и за приложението на чл.28 ЗАНН. За прилагането на
института „маловажност“ е нужно случаят да разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от този вид.
Обстоятелствата,при които е извършено и установено нарушението разкриват
типичната степен и характер на обществената опасност на нарушенията от
този вид.Напротив,дори обстоятелствата, при които е извършено
нарушението,разкриват по-висока степен на обществена опасност на
разглежданото нарушение.И това е така,тъй като едно от возещите се в
автомобила лица е изхвърлило вързоп с марихуана под автомобила докато е
протичала проверката по отношение на водача,което индикира на управление
след употреба на наркотични вещества/канабис/.На следващо място-в
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на наркотични вещества или техни аналози е вписано,че
изследваният /Н.Ф./ сочи употреба на канабис.Очевидно ,тази употреба е и
причината нарушителят да откаже да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества,тъй като в този случай последният щеше да понесе
наказателна,вместо административнонаказателна отговорност.
Конкретното нарушение,извършено от нарушителя Ф. е като всички останали
нарушения по посочения текст от закона-чл.174,ал.3 ЗДвП и в никакъв случай
не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива
нарушения.Единствено младата възраст,чистото съдебно минало на дееца и
добрите характеристични данни за него/към настоящия момент студент,т.е
продължава образованието и развитието си/ не могат да бъдат достатъчни ,за
да се оправдае поведението му,приемайки поради тази причина маловажност
на извършеното от него нарушение.Следва да се отбележи,че такива
нарушения се извършват предимно от млади хора,в повечето от случаите с
добри характеристични данни и приемайки поради тази причина маловажност
на случая,би означавало неприложимост на посечения
административнонаказателен състав и оправдаването на едно недопустимо
поведение без да се държи сметка за това,че при липса на отказ да бъде
дадена проба,очевидно,че нарушителят би бил по- тежко наказан.
7
Ето защо съдът намира,че не са налице основания за приложението на чл.28
ЗАНН.
Макар,че при разглеждане на делото пред настоящия състав,процесуалните
представители на жалбоподателя не правят искане за присъждане на
разноски,изхождайки от факта,че такова е било направено при предходното
разглеждане на делото пред друг съдебен състав,съдът намира за необходимо
да отбележи,че с оглед изхода от делото,разноски не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното и на осн. чл.63,ал.2,т.5 и ал.9 от ЗНН,Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0314-000372/ 08.04.2021г
на Началника на РУ – П. при ОДМВР-Благоевград, с което на Н. Г. Ф.,с
ЕГН:**********,от гр.П.,ул.“К.“ №* за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП са
наложени наказания “Глоба” в размер на 2000 лева и “Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 месеца, и на основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Благоевград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8