Решение по дело №651/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

09.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

01 октомври

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

651

по описа за

2020

година.

 

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-000440 от 24.03.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на И. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят И. счита наказателното постановление за незаконосъобразно и неправилно, за което излага съображения, касаещи неправилна квалификация по чл. 104б т.2 от ЗДвП, както и това, че е навлезнал в платното за насрещно движение за да заобиколи липсващите елементи на легнал полицай. Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата така, както е депозирана в съда. В хода по същество не навежда нови доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В писмена молба, подадена от ю.к. Петрова, се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното НП.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: 

На 08.03.2020г. в 01:00 ч. в гр. Кърджали, И.И. управлявал лек автомобил „Мерцедес” с рег. № К 1190 ВМ. Движейки се от бар „Дупката” към автогара XXI век не използва пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение, като извършвал резки и рискови маневри, като подавал рязко газ и повишавал оборотите на двигателя, с което задвижващите колела на автомобила започнали да превъртат, в следствие на което извършвал неправилно движение по пътното платно, изразяващо се в преминаване в лентата за насрещно движение и обратно, с което преднамерено извеждал автомобила извън контрол повече от два пъти. Това поведение на водача първоначално било възприето от полицейските служители- свидетелите Д.Х. и И.П., които били в паркирания на паважа пред кафене „Бакарди” служебен автомобил. Виждайки водачът на автомобила да „дрифтира“ още при тръгването си от бар Дупката, полицаите го последвали и предприели действия за неговото спиране, включвайки светлинните сигнали на служебния автомобил. Движейки се след него наблюдавали как до сладкарница „Виена” и на кръговото пред автогара XXI век,  водачът преднамерено извеждал автомобила извън контрол, чрез подаване на газ, довеждайки до загуба сцеплението на гумите. Водачът спрял едва пред магазин „Лидъл”. При извършената проверка полицаите установили, че моторното превозно средство се управлява от жалбоподателя И.И.. Последният обяснил, че тракшън конторът му бил изключен и затова поднасял автомобила. Свидетелят В.Т.- автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР-Кърджали, бил извикан да вземе отношение по случая, който на място, по свидетелски показания, съставил АУАН срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, като той го подписал без възражение. Въз основа на така съставения акт, на 24.03.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите очевидци на нарушението- Д.Х. и И.П. Р., които съдът кредитира изцяло, както и от писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 08.03.2020 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на МВР, доказваща компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган.  

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Х., И.П. Р. и В.Т., които са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Свидетелите Д.Х. и И.П. са очевидци на деянието и категорично сочат, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно превозно средство именно по начина, твърдян в акта и наказателното постановление. Те подробно описват времето, мястото и посоката на движение на автомобила „Мерцедес“, поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението, а и след това. Удостоверяват, че пътната настилка е била суха, а преднамереното извеждане на автомобила извън контрол- на лява и на дясно- два-три пъти. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение показанията на двамата разпитани свидетели още повече, че същите не бяха опровергани по никакъв начин с годни доказателствени средства от страна на жалбоподателя. Прочее, горните обстоятелства, като време и място, вид на моторното превозно средство, дори траектория на движение на автомобила, се признават и от самия водач в жалбата му, но изтъква друга причина- че  не   е въртял гуми преднамерено и е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, което настоящата инстанция намира за недостоверна защитна версия. В тази връзка Съдът не кредитира показанията на св. Емин както с оглед близките му приятелски отношения с жалбодателя, така и предвид пълното им противоречие с показанията на горецитираните двама свидетели- очевидци на нарушението. Освен това, ноторно за настоящия съдебен състав е обстоятелството, че пред сладкарница „Виена” действително липсват елементи от т.нар. легнал полицай, но това по никакъв начин не застрашава безопасността на движение на автомобилите, преминаващи по тях. Тъкмо обратното, повечето автомобилисти се стремят да преминат с гумите на автомобилите си именно през тези „проходи”, предвид по- малката неравност на пътя.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи по делото, че с поведението си на процесната дата и място жалбоподателят е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № К1190 ВМ, като при управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Това е така, тъй като при управление на автомобила жалбоподателят е форсирал двигателя и предизвиквал превъртане на задвижващите колела на превозното средство. Той извършвал и т.нар. „дрифт“, което означава, че преднамерено е извеждал автомобила извън контрол, чрез прекомерно подаване на газ, довеждайки до загуба сцеплението на гумите му. За това поведение на водача И. не е имало каквато и да било обективна причина. Описаното шофиране от страна на жалбоподателя в никакъв случай не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е  съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки нееднократно и демонстративно гореописаните маневри. Затова правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съда няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответства на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е било извършено, като жалбоподателя е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Нарушението се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидците Д.Х. и И.П., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на АУАН, доколкото същият е бил прочетен и предявен на жалбоподателя още на място. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на НП е Областна дирекция на МВР-Кърджали, с-р ПП, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1300-000440 от 24.03.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на И. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. ***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР- Кърджали направените по делото разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

 

 

 

 

                                                        Районен съдия: