Р Е Ш Е Н
И Е № 76
град Самоков
12.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Самоковски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание
на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
С участието
на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 664 по описа за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 от Закона
за задълженията и договорите. Производството е образувано по исковата молба на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу С.Г.П.,
ЕГН **********. С исковата молба се твърди, че на 28.02.2017 г. между „Сити
кеш“ ООД като Заемодател и С.Г.П. като Заемател е
сключен договор за паричен заем с № 113239 по силата на който ответникът
получил в заем сумата от 600 лв. и се задължил да го върне с уговорената
договорна лихва на 9 равни погасителни вноски от по 78,29 лв. ответницата
изпаднала в забава за погасяване на задължението си. Била договорена и
неустойка при неизпълнение на задължението и неговата предсрочна изискуемост,
била договорена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. Общия размер на формираното задължение на ответника било в размер
на 1711,09 лв. вземането било придобито от ищеца по силата на договор за
покупко-продажба на вземания от 31.10.2017 г., цесията била съобщена от ищеца
на ответника.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД посочените суми. От
особения представител на ответника е постъпил отговор с който исковете се
оспорват. В проведеното съдебно заседание ищецът представя съображенията си в
писмена защита. Ответникът, чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на исковете.
Самоковският районен съд, след
като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Установи се от събраните по
делото доказателства че ищецът е придобил на 31.10.2017 г. по силата на Приложение
№ 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г.
между „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, вземания на „Сити кеш" ООД срещу С.Г.П., произтичащи от Договор за паричен заем № 113239 от
дата 28.02.2017 г. установи се, че извършената цесия е съобщена редовно на
ответника. Установи се от писмените
доказателства, че на 28.02.2017 г. „Сити кеш“ ООД, като заемодател и
ответницата, като заемател сключили договор за паричен заем № 113239, по силата на който договор заемодателят
предоставя на заемателя сумата от 600 лв. със задължение на ответника да я
върне ведно с договорената лихва на девет равни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 78,29 лева. Крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита е 31 Ноември 2017 година, когато е датата на падеж на последната
погасителна вноска съгласно погасителния план. Не се доказа от доказателствата
по делото, включително и от съдебносчетоводната
експертиза ответницата да е извършила каквото и да е погашение по кредита. С
договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението да предостави на
заемателя обезпечение с поне два от предвидените в договора способи. В срока
ответникът не е предоставил предвиденото в договора обезпечение, поради което
кредиторът е начислил и неустойка в размер на 617,49 лева. С договора е
предвидена и неустойка за предсрочна изикуемост в
размер на 20 на сто или в размер на 264,41 лева. Поради забавата на плащанията
е начислено и обезщетение за забава. Същото съобразно заключението на вещото
лице е в претендирания размер от 124,61 лева.
Установи се от събраните по
делото доказателства, че ищецът предявил вземането си към ответника по реда на
заповедното производство, като по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 308/2019 г. по описа на
Самоковски районен съд, като по делото е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение № 218 от 03.04.2019 г. , с което е разпоредено длъжникът С.Г.П., с ЕГН ********** да заплати на кредитора „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД – ЕИК ********* сумата 600 лева главница, представляваща
главница за периода от 30.03.2017 г. до 30.11.2017 г., по отношение на които на
основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 29.04.2017 г., сумата 104,58 лева договорна лихва за периода от
30.03.2017 г. до 30.11.2017 г. по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4
от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 29.04.2017
г., сумата 617,49 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 30.03.2017 г. до 30.11.2017 г. по отношение на които на основание
чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от
29.04.2017 г., сумата 264,41 лева неустойка за предсрочна изискуемост начислена
еднократно на 29.04.2017 г., сумата 124,61 лева обезщетение за забава за
периода от 30.04.2017 г. до 01.04.2019 г. и законна лихва от 02.04.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата 34,22 лева разноски по делото – ДТ, както и
сумата 50 лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Доказа се, че между страните по
делото е съществувало облигационно правоотношение по индивидуален договор от
28.02.2017 г. между „Сити кеш“ ООД като Заемодател и С.Г.П.
като Заемател е с № 113239 по силата на който ответникът получил в заем сумата
от 600 лв. и се задължил да го върне с уговорената договорна лихва на 9 равни
погасителни вноски от по 78,29 лв. ответницата изпаднала в забава за погасяване
на задължението си. Била договорена и неустойка при неизпълнение на
задължението и неговата предсрочна изискуемост, била договорена неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Общия размер на
формираното задължение на ответника било в размер на 1711,09 лв. вземането било
придобито от ищеца по силата на договор за покупко-продажба на вземания от
31.10.2017 г., цесията била съобщена от ищеца на ответника.
Доказа се основанието на
претенцията на ищеца по отношение на претендираната
главница по заема, договорната лихва, обезщетението за забава. Доказа се
настъпването на изискуемост на задължението. Не се доказа ответникът да е
извършвал погашения по договора.
Ето защо съдът намира иска за основателен
и доказан по отношение претендираното вземане за
сумата сумата 600 лева главница, представляваща главница
за периода от 30.03.2017 г. до 30.11.2017 г., по отношение на които на
основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 29.04.2017 г., сумата 104,58 лева договорна лихва за периода от
30.03.2017 г. до 30.11.2017 г. по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4
от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 29.04.2017
г., сумата 124,61 лева обезщетение за забава за периода от 30.04.2017 г. до
01.04.2019 г. и законна лихва от 02.04.2019 г. до изплащане на вземането,
сумата 34,22 лева разноски по делото – ДТ, както и сумата 50 лева разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
По отношение на сумата 617,49 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 30.03.2017 г. до 30.11.2017 г. по отношение на които
на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 29.04.2017 г., сумата 264,41 лева неустойка за
предсрочна изискуемост начислена еднократно на 29.04.2017 г., съдът намира, че
вземането в тази му част се основава на неравноправна клауза по смисъла на чл.
143, ал. 2 т. 5 от ЗЗП, тъй като с договора е уговорена клауза която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. В тази част договорката е нищожна и не е
породила действие, поради което и вземането не се е породило за кредитора,
респ. не е било прехвърлено на ищеца по силата на договора за цесия. Ето защо съдът следва да признае за установено
вземането на ищеца за посочените по горе суми и да отхвърли иска за претендираните неустойки, както и да обезсили заповедта за
изпълнение по тях.
При този изход на делото съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 84,22 лв. разноски по
заповедното производство и 205,88 лева лв. разноски по
исковото производство, пропорционално на уважените искове. Воден от
гореизложеното Самоковският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл. 422 ГПК по иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* срещу С.Г.П., ЕГН ********** задължението
по заповед за изпълнение на парично задължение № 218 от 03.04.2019 г. по
ч.гр.д. № 308/2019 г. по описа на Самоковски районен съд, за заплащане от С.Г.П., с ЕГН ********** на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД – ЕИК ********* на:
- сумата 600 лева главница,
представляваща главница за периода от 30.03.2017 г. до 30.11.2017 г., по
отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 29.04.2017 г.,
- сумата 104,58 лева договорна
лихва за периода от 30.03.2017 г. до 30.11.2017 г. по отношение на които на
основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 29.04.2017 г.,
- сумата 124,61 лева обезщетение
за забава за периода от 30.04.2017 г. до 01.04.2019 г. и законна лихва от
02.04.2019 г. до изплащане на вземането,
- сумата 34,22 лева разноски по
делото – ДТ,
- както и сумата 50 лева разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* срещу С.Г.П.,
ЕГН ********** за признаване за установени задължения по заповед за изпълнение
на парично задължение № 218 от 03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 308/2019 г. по описа
на Самоковски районен съд, за заплащане от С.Г.П., с
ЕГН ********** на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – ЕИК ********* на:
- сумата 617,49 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.03.2017 г. до 30.11.2017
г. по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, считано от 29.04.2017 г.,
- сумата 264,41 лева неустойка за
предсрочна изискуемост начислена еднократно на 29.04.2017 г.,
като неоснователни И ОБЕЗСИЛВА
заповедта за изпълнение в тази част.
ОСЪЖДА С.Г.П.,
ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 205,88 лв. разноски по
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: