№ 4647
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Хрипсиме Мъгърдичян
ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20231100507072 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №20067173/15.11.2022 г., постановено по гр.д. №61654/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, 81 състав са отхвърлени предявените от „М. С.Г.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******” №
11, сграда на ******* срещу „С.М.Д.“ ЕАД, ЕИК ******* искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 112 ЗОП и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1) сумата от
11400 лева, представляваща възнаграждение за месец април 2019г. по фактура
№********** от 02.05.2019г., 2) сумата от 2344,36 лева, представляваща
възнаграждение за периода от 01.05 — 07.05.2019г. по фактура №********** от
08.05.2019г., 3) сумата от 6206,40 лева, представляваща парична гаранция, дължими по
договор №25-00-У-2 от 22.03.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г. за
извършена услуга по охрана, ведно със законната лихва от 24.07.2019 г. до изплащане
на сумите, 4) лихва за забава в размер на 101,35 лева върху сумата по фактура
№********** от 02.05.2019 г. за периода от 03.06.2019г. до 01.07.2019 г. и лихва за
забава в размер на 16,93 лева върху сумата по фактура №********** от 08.05.2019г. за
периода от 09.06.2019г. до 01.07.2019г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 02.08.2019 г. по ч.гр.д.
№42651/2019 г. на СРС, 81 състав, като погасени чрез прихващане с насрещно вземане
1
на ответника „СБАЛАГ- М.Д.“ ЕАД срещу „М. С.Г.“ ЕООД за обезщетение за вреди от
неизпълнение на договора за охрана в размер на 35 540 лв. за периода 18.09.2017г. -
07.05.2019г.
Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца „М. С.Г.“ ЕООД, в която се навеждат твърдения за
неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния
и процесуалния закон и поради необоснованост на изводите на съда. Намира, че
ответникът не е провел пълно и главно доказване на вземането си, което е заявено за
прихващане с вземанията на ищеца. Оспорва заключението на изслушаната пред
първата инстанция съдебно-техническа експертиза. Твърди, че по делото не бил
установен размерът на събираната такса за паркиране на паркинга на болницата. Съдът
не бил обсъдил представени от ищеца писмени доказателства, носещи подписи на
двете страни по делото. Представените от ответника доклади, в които били описани,
извършени от служители на ищеца нарушения, нямало данни да са били получени от
ищеца. Документите били оспорени от ищеца със становище с вх.
№5111951/12.08.2020 г. като такива с невярно съдържание. В същото време ищецът
бил представил множество констативни протоколи, с които работата по договора за
охрана била приета изцяло и без забележки от ответното дружество. Посочените
констативни протоколи не били оспорени от ответното дружество, поради което
същите се явявали доказателство за изпълнение от страна на ищеца на задълженията
му по договора за охрана. Съдът не бил отчел наличието на противоречия в
показанията на разпитаните по делото свидетели, разпитани по искане на ответното
дружество, като бил обосновал решението си единствено на показанията на тези
свидетели. Св. П. бил заявил, че при констатирани проблеми със служители на „М.
С.Г.“ ЕООД страните били работили заедно по конкретния проблем, поради което
евентуални конфликти не били отразявани в констативните протоколи. Впоследствие
същият твърдял, че след прекратяване на договора, всички извършени до онзи момент
нарушения от ищеца били преценени като многомащабни, поради което възложителят
не е могъл своевременно да направи възражение при предаването на работата с
протоколите. Св. Н. пък бил заявил, че извънредните пропускания на МПС-та от
страна на служители на ищеца, за което били представени специални карти, често се
извършвало именно по заръка на лица с ръководни правомощия в структурата на
ответното дружество. Единствено свидетелските показания на разпитаните по искане
на ответника свидетели служели като доказателство, че картите с номера 495 и 545
били предадени на ищеца. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени
атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи претенциите на ищеца.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответното дружество „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД, в който се излагат аргументи за
2
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Поддържа, че още с отговора на
исковата молба бил представил множество доказателства, които удостоверявали
извършените от служители на ищеца нарушения при изпълнение на възложените му с
договора и допълнителното споразумение задължения. От показанията на разпитаните
по делото свидетели П. и Н. се установявал размерът на приложимата към процесния
период такса за престой на паркинга на болницата в размер на 2 лева на час. Твърди,
че удостоверените в представените към исковата молба доклади и докладни на
самостоятелно основание доказвали нарушенията на задълженията по договора от
страна на ишеца. Въпреки това ответникът бил ангажирал допълнителни
доказателства за установяване на посочените факти, а именно – от представеното
извлчение от електронната база данни, от свидетелските показания и заключението на
съдебно-техническата експертиза. Сочи, че подписаните между страните констативни
протоколи били съобразени от районния съд, но не били от естество да преодолеят
всички събрани по делото доказателства, които установявали системни нарушения на
договора и причинената от това вреда на ответното дружество. Оспорва твърдението
на ищеца, че в показанията на разпитаните по делото свидетели били налице
противоречия. От представените разпечатки и заключението на съдебно-техническата
експертиза се установявало, че именно карти с номера 495 и 545 били предадени на
ищеца. Поддържа, че съгласно договора за охрана охраната на бариерите на входа на
паркинга от пост 4 включвалла контрол на достъпа и пребиваване на МПС на
територията на трите обособени паркинги на болницата – вътрешен паркинг за
контрагенти и служители, служебен паркинг за ръководен персонал и платен паркинг
за посетители чрез изградена автоматизирана паркинг система. Охранителят на пост 4
трябвало да следи за недопускане на нерегламентиран достъп и пребиваване на МПС.
Поддържа, че влизането и излизането на всички входни и изходни бариери се
регистрирало на сървър, част от автоматизираната паркинг система, който поддържал
електронна база данни за всички регламентирани събития – дата и час, вид на МПС,
идентификация на лицата. В нарушение на тези задължения охранителите на пост 4
системно, почти ежедневно вдигали изходните бариери с предоставените на ищеца
служебни карти за ползване от дежурния охранител при извънредни ситуации.
Предоставянето на МПС на изход със служебна карта на дежурния охранител
лишавало болницата от заплащане на престоя на съответното МПС. Поддържа, че за
процесния период охранителите на болницата били предоставили нерегламентирано и
незаплатено напускане на МПС от паркингите на болницата 17770 пъти, което
причинило вреда на болницата в размер на минимум 35540 лева. С ръководството на
ищцовото дружество били провеждани многократни разговори, при които те били
уведомявани за констатираните нарушения. Св. П. и св. Н. били потвърдили, че
случаите, в които служители на болницата са констатирали нарушения и са
уведомявали отговорника на охраната от „М. С.Г.“ ЕООД, от охранителното дружество
3
предприемали мерки по замяна на охранителите на бариерата на пост 4, но след това
нарушенията продължавали. Съгласно чл. 13, ал. 1 от договора, ищецът бил поел
задължение да възстанови всички нанесени щети в случай на несвоевременни и
неправилни действия на охранителите в размер на 100% от нанесените щети. С голед
на изложеното поддържа, че формираните изводи на съда в обжалваното решение
били обосновани на събраните по делото доказателства, поради което моли
атакуваното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
следното:
В първоинстанционното производство са приети за разглеждане искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 112 ЗОП и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД.
Прието за разглеждане е и релевирано от ответника „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД
възражение за прихващане с вземане, което същият твърди да има към ищеца за
причинени от ищеца вреди от неизпълнение на задълженията по договора за охрана
№25-00-У-2 от 22.03.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г. за
недопускане на нерегламентирано напускане на автомобили от паркинга на
болничното заведение. Съгласно твърденията на ищеца посоченото неизпълнение било
осъществено посредством вдигане на изходната бариера на паркинга с предоставени
на ищеца служебни карти, без заплащане на регламентираната такса за престой на
паркинга на обозначеното за това място на централния вход/изход на болницата.
Ищецът твърди, че за периода 18.09.2017 г. - 07.05.2019 г. са били налице общо 17771
броя нерегламентирани вдигания на бариерата от страна на служители на ищеца,
ангажирани с осъществяване на охраната на пост №4. Като се има предвид, че
минималният престой на паркинга на лечебното заведение бил в размер на 1 час, за
което посетителите следвало да заплатят такса в размер на минимум 2 лева, ищецът
твърди да има вземане в размер на 35542 лева - обезщетение за вредите от
неизпълнението от страна на ищеца на задълженията му по договора за охрана №25-
00-У-2 от 22.03.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г. за недопускане
на нерегламентирано напускане на автомобили от паркинга на болничното заведение.
4
За да постанови атакуваното решение, районният съд е приел, че за процесния
период – м.април 2019 г., както и от 01.05.2019 г. до 07.05.2019 г. страните били в
облигационни отношения, като ищецът, в качеството си на изпълнител, е изпълнявал
дейността по осигуряване на денонощна физическа и невъоръжена охрана на движимо
и недвижимо имущество на „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД. За осъществените услуги по
охрана ищецът издал фактура №********** от 02.05.2019 г. на стойност 11400 лева с
ДДС, представляваща договорено възнаграждение за м.април 2019 г., както и фактура
№********** от 08.05.2019 г. на стойност 2344,36 лева, представляващи
възнаграждение за периода 01.05.-07.05.2019 г. Приел е, че ответното дружество не е
заплатило стойността на предоставените от ищеца услуги по охрана, поради което
претенцията на ищеца за вземанията по процесните две фактури е основателна.
Основателността на иска за главното задължение обуславяло и основателност на
исковете за лихви за забава върху главниците за предоставени услуги по охрана.
Като е приел, че претенциите на ищеца, предявени с исковата молба, са изцяло
основателни, районният съд е разгледал наведеното от ответника възражение за
прихващане с дължимо от ищеца обезщетение за неизпълнение на договора.
Районният съд е приел, че от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява наличието на 17770 броя нерегламентирани вдигания на бариерата на
изхода на паркинга за посетители. Посоченото обстоятелство, преценено заедно с
показанията на разпитаните по делото свидетели- св. П. и св. Н., както и наличните
доклади за извършени нарушения от охранителите, първоинстанционният съд е
намерил за достатъчно за доказване на основанието на релевираното от ответника
възражение за прихващане.
Спорен във въззивното производство остава въпросът дали вземането на
ответното дружество „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД, с което вземане ответникът релевира
възражение за прихващане с вземанията на ищеца, е възникнало и какъв е неговият
размер.
В проведеното във въззивната инстанция открито съдебно заседание по
настоящото дело, процесуалният представител на ответника – адв. П., е представила
незаверен препис от решение №2934/02.06.2023 г., постановено по в.гр.д. №14116/2021
г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, с което е оставено в сила
решение по гр.д. №64980/2019 г. по описа на СРС, 72 състав. По посоченото дело са
разгледани искове на „М. С.Г.“ ЕООД срещу „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с предмет възнаграждение за предоставени на ответника услуги по
охрана за м.март 2019 г., за които е издадена фактура № *********/01.04.2019 г. на
стойност 11400 лева и сумата от 202,67 лева – лихва за забава върху главницата по
фактурата за периода от 02.05.2019 г. до 01.07.2019 г. В производството по делото е
5
разгледано релевирано от „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД възражение за прихващане с вземане
на ответната болница в размер на 35540 лева, представляващи обезщетение за
неизпълнение на договора за охрана, изразяващи в пропуснати ползи за периода
м.09.2017 г. - 07.05.2019 г.
Сочените в производството по в.гр.д. №14116/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав и гр.д. №64980/2019 г. по описа на СРС, 72 състав
пропуснати ползи за периода 18.09.2017 г. - 07.05.2019 г. били вследствие на 17770
броя използвания на картите на охраната, осигурена от ищеца за пост №4, за
пропускане на автомобили да напуснат паркинга, без да заплатят престоя си на
паркинга за клиенти на болницата.
Съдът по в.гр.д. №14116/2021 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав е потвърдил изводите на първата инстанция по гр.д. №64980/2019 г. по описа на
СРС, като е приел, че от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че влизането и напускането на болницата се извършвало чрез
автоматизирана паркинг система, снабдена с виртуална среда и професионална
програма за анализ на бази данни. Според системата, картите за достъп с номер 495 и
545 са регистрирани на охраната, с ниво на достъп „пълен достъп“. От експертизата се
установявало влизане и напускане на МПС от паркингите на болницата чрез вдигане
на бариерата със служебната карта на охранител за периода 18.09.2017 г. - 07.05.2019
г., както следва: с карта №495 – 7258 записа, с карта №545 – 10512 записа. Съдът е
приел, че констатациите на вещото лице се подкрепят от представените по делото
доклади за констатирани нарушения в работата на охранителите, изразяващи се в
отваряне на бариерата със служебна карта и напускане на посетители без да са
валидирали билета си. Посочените обстоятелства се установявали и от разпитаните по
делото свидетели – свид. Н. и свид. П..
Съдът е приел, че са налице 17770 броя нерегламентирани използвания на
картите на ангажираните от ищеца охранители на пост №4. Приел е, че цената в
размер на 2 лева на час престой се установява от ангажираните по делото свидетелски
показания. Предвид изложеното е намерил възражението за прихващане за
основателно и е отхвърлил предявените от „М. С.Г.“ ЕООД искове за признаване за
установено, че ищецът има вземане за главница по договора за охрана за м.март 2019
г., както и лихва за забава върху посочената главниа.
Така разгледаното в производството по гр.д. №64980/2019 г. по описа на СРС, 72
състав и в.гр.д №14116/2021 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав възражение за прихващане е идентично като правопораждащи факти с
релевираното от ответната болница в настоящото производство възражение за
прихващане. При извършена служебна справка от въззивния съд се установява, че
решението по в.гр.д. №14116/2021 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д въззивен
6
състав, с което е потвърдено решение по гр.д. №64980/2019 г. по описа на СРС, 72
състав, е влязло в сила на 05.06.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 4 ГПК решението влиза в сила и по
отношение на разрешените с него възражения за право на задържане и за прихващане.
Предмет на делото е субективното право, заявено или отричано с иска. Силата на
пресъдено нещо на съдебното решение установява или отрича субективното право. По
изключение решението поражда действие и по разрешените искания и възражения за
право на задържане и прихващане (чл. 298, ал. 4 ГПК). По възражението за право на
задържане и по възражението за прихващане съдът се произнася в решението, само
ако установи съществуването на правото, заявено с иска. Разликата е в
материалноправното естество на тези възражения. Първото е правоотлагащо, а второто
– правопогасяващо. И двете са все отбранителни средства за защита на ответника
срещу иска.
С възражението за прихващане ответникът извършва изявлението за прихващане
в процеса по предявения иск или се позовава на осъществения извън процеса
погасителен способ. Когато възражението за прихващане е неоснователно, съдът
уважава иска (изцяло или частично) според заявения и установен размер на пасивното
вземане. Когато е основателно, съдът отхвърля иска (изцяло или частично) като
погасен чрез прихващане до заявения и установен размер на по-малкото от
насрещните вземания. Ищецът може да се снабди с изпълнителен лист за горницата от
своето вземане, останала непогасена след прихващането. Решението обаче не е
изпълнително основание за непогасената част от вземането на ответника (чл. 404 ГПК
Максималната защита, която ответникът може да получи при заявено възражение
за прихващане, е отхвърляне на иска. Активното вземане внася допълнителен предмет
на делото, но погасителният ефект на прихващането настъпва в пределите на
вземането, установено с иска – до размера, необходим за прихващането. Над този
размер вземането на ответника не може бъде пресъдено. Непогасената горница след
прихващането остава извън процеса. За нея решението поражда сила на пресъдено
нещо, подобно на решението по изцяло уважения частичен иск – за правопораждащите
факти на активното вземане (ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. ОСГТК на
ВКС).
Съгласно възприетото в т. 3 от Тълкувателно решение по т.д. №2/2020 г. на
ОСГТК на ВКС при уважено възражение за прихващане с вземане на ответника,
надхвърлящо по размер исковата претенция, е допустимо ответникът в нов процес да
заяви непогасения остатък от своето вземане, като в този случай съдът е длъжен да
зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са
породили вземането.
Предвид изложеното, съдът намира, че с влизане в сила на решението по в.гр.д.
7
№14116/2022 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав със сила на
пресъдено нещо са установени правопораждащите факти на активното вземане по
релевираното в настоящото производство възражение за прихващане от страна на
ответника „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД, а именно - наличието на неизпълнение на договора
за охрана №25-00-У-2 от 22.03.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г.,
изразяващо се в 17770 броя нерегламентирани използвания на картите от страна на
охраната и допускане посетителите на болницата да напуснат паркинга, без да
заплатят таксата за престой на паркинга.
Размерът на дължимата се такса за час престой на паркинга на болницата се
установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – св. П. и
св. Н.. Показанията на двамата свидетели са логични, последователни и
безпротиворечиви, предвид което същите следва да бъдат кредитирани. Соченият и от
двамата свидетели размер на дължимата такса за 1 час престой на паркинга за
посетители на болницата е 2 лева/час.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че е доказаното наличието на
вземане в полза на ответника „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД от ищеца за сумата в размер на
35540 лева, представляващи обезщетение за неизпълнение на договора за охрана
№25-00-У-2 от 22.03.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г. към него.
В производството по гр.д. №64980/2019 г. по описа на СРС и в.гр.д. №14116/2021
г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав ответната болница е извършила прихващане
на вземането си в размер на 35540 лева с пасивни вземания на ищеца, както следва: 1)
вземане в размер на 11400 лева – възнаграждение по договора за охрана за м.март 2019
г., както и 2) вземане в размер на 202,67 лева – мораторна лихва върху главницата за
м.март 2019г., които са в общ размер от 11602,67 лева.
По този начин непогасено чрез осъщественото прихващане остава вземане на
ответната болница в размер на 23937,33 лева. Вземанията, претендирани от ищеца в
настоящото производство са както следва: 1) сумата от 11400 лева, представляваща
възнаграждение за месец април 2019г. по фактура №********** от 02.05.2019г., 2)
сумата от 2344,36 лева, представляваща възнаграждение за периода от 01.05 —
07.05.2019г. по фактура №********** от 08.05.2019г., 3) сумата от 6206,40 лева,
представляваща парична гаранция, дължими по договор №25-00-У-2 от 22.03.2017 г. и
допълнително споразумение от 31.07.2017 г. за извършена услуга по охрана, ведно със
законната лихва от 24.07.2019 г. до изплащане на сумите, 4) лихва за забава в размер
на 101,35 лева върху сумата по фактура №********** от 02.05.2019 г. за периода от
03.06.2019г. до 01.07.2019 г. и лихва за забава в размер на 16,93 лева върху сумата по
фактура №********** от 08.05.2019г. за периода от 09.06.2019г. до 01.07.2019г., чийто
общ размер възлиза на сумата от 20069,04 лева.
С оглед релевираното от „СБАЛАГ – М.Д.“ ЕАД в настоящото производство
8
възражение за прихващане с вземането за обезщетение за вреди от неизпълнение на
договора за охрана и констатирания от съда размер на останалата непогасена чрез
прихващането, осъществено по гр.д. №64980/2019 г. по описа на СРС, част от
вземането за обезщетение, съдът намира, че вземанията на ищеца „М. С.Г.“ ЕООД се
явяват погасени изцяло чрез извършеното в настоящото производство изявление за
прихващане от страна на „СБАЛАЛ – М.Д.“ ЕАД.
Предвид изложеното, предявените от „М. С.Г.“ ЕООД срещу „СБАЛАГ – М.Д.“
ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 112 ЗОП и чл. 422
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено от
ответника прихващане с вземане за обезщетение за вреди от неизпълнение на договора
за охрана №25-00-У-2 от 22.03.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г.
към него.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, атакуваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производстовото пред въззивната
инстанция има ответната болница „СБАЛАГ-М.Д.“ ЕАД. Същата претендира
присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие във въззивното производство в размер на 3396 лева с ДДС. Представени са
доказателства за плащането му.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца е направил възражение за прекомерност на така претендираните от ответната
болница разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд, като взе предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществената от
процесуалния представител на ответната болница защита в производството пред
въззивната инстанция намира, че на ответната болница следва да бъдат присъдени в
пълен размер претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20067173/15.11.2022 г., постановено по гр.д.
№61654/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав.
ОСЪЖДА „М. С.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „*******” № 11, сграда на ******* да заплати на „С.М.Д.“ ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 3396 лева – разноски за
9
заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10