№ 3688
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20231100108957 по описа за 2023 година
Предявен е иск, с правна квалификация в разпоредбата на чл. 124 от ГПК.
Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от “К.С.“ ООД, с ЕИК ****, с която
се предявява иск за признаване за установено по отношение на Столична Община, че
ищцовото дружество е собственик на Поземлен имот с идентификатор № 68134.705.282, с
адрес на имота: град София, район „Слатина“ , улица „Слатинска“, с площ по скица от 1
363,00 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
квартал: 247 а, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор № 68134.705.1064,
поземлен имот с идентификатор №68134.705.1063, поземлен имот с идентификатор
№68134.705.1059, поземлен имот с идентификатор № 68134.705.389 и поземлен имот с
идентификатор №68134.705.281; който поземлен имот съгласно доказателствения
нотариален акт е идентичен с предишен недвижим имот, представляващ ливада, с площ от 1
363 кв. м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на град София, в
землището на село Слатина, в местност (квартал) „Редута“, имот №7, кадастрален лист
№388 от кадастрален план, изработен пред 1950 г., придобит въз основа на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №185, том II, рег. №5008, дело 290/2018 г. от „Б.
ЕООД, с ****, правоприемник на А.Д.П., с ЕГН ********** и неговите праводатели,
придобили собствеността върху имота в резултат на упражнено добросъвестно давностно
владение, по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Посочва се, че непосредствено след придобиване собствеността върху имота,
ищцовото дружество констатирало, че от страна на ответника на 18.12.2018 г. е съставен
1
Акт №1789 за частна общинска собственост, по силата на който имота е актуван като частна
общинска собственост. Посочено било, че актът се съставя на основание чл. 2, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 3, ал. 3, чл. 59, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Посочва се, че от
влизане в сила на Решение на ПК №541.1А на 09.12.1994 г. за възстановяване правото на
собственост по отношение на имота, наследодателите на праводателя на ищеца
добросъвестно започнали да упражняват владение върху процесния имот, при това на
валидно правно основание годно да ги направи собственици, като така придобитата и на
това основание собственост е валидно прехвърлена на последващи приобретатели.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от Столична Община, с който на първо място се посочва, че предявения иск е недопустим
поради наличие на висящ спор между същите страни, отново по иск с пр.осн. чл.124, ал.1
ГПК за процесния недвижим имот. Представя се Решение №261127 от 29.03.2022г. по
гражданско дело №9252/2019г., I-23-състав, ГО по описа на СГС, с което е отхвърлен иска
на ищеца, като първоинстанционното решение е потвърдено с Решение №1338 от
10.11.2022г., гражданско дело №20221000501887, 12-въззивен граждански състав,
Гражданска колегия по описа на Апелативен Съд-София, срещу което е подадена
касационна жалба, по която е образувано гражданско дело №2239/2023г., 1-гражданско
отделение, по описа на ВКС.
След запознаване с текста на представените решения се установява, че давностно
владение не е било въведено като основание на предявения положителен установителен иск,
поради което не е на лице идентичност на основанията на исковете и настоящия иск се явява
допустим на това основание.
Столична Община оспорва предявения иск и по основание, като счита, че не са на
лице елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС. Посочва се, че в
разпоредбата на параграф 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
собствеността се съдържа забрана да се придобиват имоти държавна и общинска
собственост по давност, като забраната е продължена от 01.06.1996г. до 31.12.2022г. и няма
как имотът да е придобит по давност от ищеца в посочения период от 01.06.1996г. до
настоящия момент, независимо, че ищеца е посочил, като основание Решение №3 от
24.02.2022г., постановено по конституционно дело №16/2021г. на Конституционния съд на
Република България, тьй като същото няма обратно действие (ех tunc), а има конститутивно
действие, като с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект,
тъй като съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията, последиците от преустановяване
на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на Решение №3 от 24.02.2022Г.
или по конкретно, същото ще започне своето действие за напред, считано от 08.03.2022г.
Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба, ответника Столична община, се
легитимира, като собственик на имота по силата на съставен Акт за държавна собственост
/АДС/ №11852/3219/ от 03.06.1982г. за имот с планоснимачен №1057, кв.247, м."Христо
Смирненски-Слатина”, отчужден със Заповед №РД-34-1021/05.05.1981г. и Акт за държавна
2
собственост /АДС/№11728/3180/ от 30.12.1981г. за имот с планоснимачен №1058, кв.247, м.
"Христо Смирненски-Слатина”, отчужден със Заповед №РД-34- 1021/05.05.1981г., поради
отчуждаване на процесния имот с идентификатор №68134.705.282, съгласно кадастрална
карта на Со-район ”Слатина”, одобрена със Заповед №РД-18-138/24.07.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК и на основание параграф 7, ал.1, точка 3 от ПЗР на
ЗМСМА и параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, като в последствие съгласно разпоредбата на
чл.5 и чл.56 от Закона за общинска собственост в редакцията от 1996г. е съставен Акт за
общинска собственост /АОС/ №0703 от 28.04.1999г., като след влизане на кадастралната
карта на основание чл.59, ал.1 от ЗОС е пресъставен с Акт за общинска собственост /АОС/
№1789 от 18.12.2018г. с които общината удостоверява правото си на собственост. Посочва
се, че за имота няма извършена отмяна на отчуждаването от действителните собственици.
Оспорва се твърдението ищеца да е владял имота, както и владението на неговите
праводатели.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, намира следното:
По делото е представено Решение №261127 от 29.03.2022г. по гражданско дело
№9252/2019г., I-23-състав, ГО по описа на СГС, влязло в сила на 26.03.2024г., с което е
отхвърлен като неоснователен предявения от “К.С.“ ООД, иск с правно основание чл. 124
ГПК за признаване за установено по отношение на Столична община, че ищецът е
собственик на Поземлен имот, за който по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-138 от 24.07.2017 година на Изпълнителния директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), е определен идентификатор №
68134.705.282, с адрес на имота: град София, район „Слатина”, улица „Слатинска”, с площ
по скица на АГКК от 1363,00 квадратни метра, който поземлен имот съгласно
доказателствения нотариален акт е идентичен с предишен недвижим имот, представляващ
ливада, с площ от 1363 квадратни метра, четвърта категория, находяща се в строителните
граници на град София, в землището на село Слатина, в местността (квартал) „Редута”, имот
№ 7 (седем), кадастрален лист № 388 (триста осемдесет и осем) от кадастрален план,
изработен през 1950 година.
Доколкото решението е постановено между същите страни и касае процесния за
настоящето дело недвижим имот, следва да се приеме, че въпроса дали “К.С.“ ООД е станал
собственик на Поземлен имот с идентификатор № 68134.705.282 на основание прехвърляне
на правото на собственост чрез покупко-продажба е разрешен със сила на пресъдено нещо и
не може да бъде пререшаван. С оглед постановеното между страните решение, следва да се
приеме, че “К.С.“ ООД не е придобил правото на собственост по отношение на имота от
своя праводател „Б. ЕООД доколкото самото дружество не го е придобило от своя
праводател А.Д.П..
В мотивите на решението е прието, че след отчуждането на процесният имот с
идентификатор № 68134.705.282, съгласно кадастрална карта на СО-район ’’Слатина",
одобрена със Заповед №РД-18- 138/24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
3
същият е образуван от имот с планоснимачен № 1057, кв. 247, м. "Христо Смирненски-
Слатина", със Заповед №РД-34-1021/05.05.1981 г., за който е съставен Акт за държавна
собственост № 11852/3219 от 03.06.1982 г., както и от имот с планоснимачен № 1058, кв.
247, м. "Христо Смирненски - Слатина", отчужден със Заповед №РД-34-1021/05.05.1981 г. за
който е съставен Акт за държавна собственост № 11728/3180 от 30.12.1981 г. В последствие
съгласно разпоредбата на чл. 5 и чл. 5б от Закона за общинска собственост в редакцията от
1996 г. е съставен Акт за общинска собственост № 0703 от 28.04.1999 г., с който общината
удостоверява правото си на собственост, като след влизане на кадастралната карта на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС е пресъставен Акта за общинска собственост № 1789 от
18.12.2018 г.
Установено е, че един от посочените по-горе имоти, влизащ в процесния имот, а
именно с планоснимачен № 1057, кв. 247, м. "Христо Смирненски-Слатина", е отчужден със
Заповед №РД-34-1021/05.05.1981 г., от бившите собственици Т.П., И.Т.П., М.Т.П., В.Т.П.,
А.Х. и Х.А., които са били обезщетени парично и с жилища. Вторият имот с планоснимачен
№ 1058, кв. 247, м. ’’Христо Смирненски-Слатина", влизащ в процесния имот, е отчужден
със Заповед №РД-34-1021/05.05.1981 г. от бивши собственици Е.М.Д., Р.М.В. и З.Р.М., като
също са обезщетени парично и с жилища.
Прието е, че за тези два имота, обединени в процесния имот с идентификатор №
68134.705.282, не се установява извършена отмяна на отчуждаването от действителните
собственици на двата отчуждени имота, нито наличие на родствени връзки между
собствениците на двата отчуждени имота, от които е образуван процесния имот, с Ю.Д.П.,
праводател на А.Д.П., който в последствие продава на дружеството „Б. ЕООД процесния
имот, след което дружеството „Б. ЕООД продава процесния имот на ищцовото дружеството
“К.С.“ ООД.
Всичко изложено в мотивите на Решение №261127 от 29.03.2022г. по гражданско
дело №9252/2019г., I-23-състав, ГО по описа на СГС се установява и по настоящето дело от
представените от страните писмени документи и изслушаната СТЕ.
Представено е Решение на поземлена комисия в община Слатина, област София №
542.1А за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Слатина от 17.11.1994 г., влязло в
сила на 07.12.1994 г., от което се установява, че на Ю.Д.П. е възстановено правото на
собственост върху ливада 1 363 кв. м., четвърта категория, находяща се в землището на село
Слатина в местността /квартал/ Редута, имот № 7, кадастрален лист № 388 от кадастрален
план, изработен 1950 г. От СТЕ, изслушана по делото се установява, че ПИ с планоснимачен
№ 1057 и ПИ с планоснимачен №1058 за част от Поземлен имот с идентификатор №
68134.705.282 и са идентични с имота, възстановен с решението. От удостоверение за
наследници на стр.19 от делото се установява, че Ю.Д.П. е починала на 13.03.2008г. и е
оставила за свои наследници А.Д.П. и Е.Д.П., който починал на 18.05.2016г.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №115, том III, рег.
4
№8823, дело 471/2018г. се установява, че А.Д.П. е продал Поземлен имот с идентификатор
№ 68134.705.282 на „Б. ЕООД, а дружеството с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №185, том II, рег. №5008, дело 290/2018 г. го е продало на “К.С.“ ООД.
С оглед на влязлото в сила Решение №261127 от 29.03.2022г. по гражданско дело
№9252/2019г., I-23-състав, ГО по описа на СГС следва да се приеме, че тази поредица от
сделки не е породила вещно транслативен ефект, но документите се разглеждат дотолкова,
че следва да се преценят датите на отделните предполагаеми придобивания с оглед
наведеното оригинерно придобивно основание.
По делото са депозирани свидетелски показания от О.П.К., който посочва, че негов
работодател е бил Е.П., който през 2014г. поискал от свидетеля, който бил пазач, да
наглежда процесния имот. Имотът бил празно дворно място, оградено. Ходел в имота през
няколко дни. Не е виждал други лица в имота, но не е бил постоянно в имота, а ходел на
няколко дни. Наглеждал имота до 2018г., като действията, които извършвал били да обиколи
имота и да постои за малко в него.
Показания са депозирани и от Х.Б.М., който посочва, че е посетил имота за първи път
през 2015г. По това време е бил стопанисван от Е.П., който се занимавал със строителство и
имал намерение да строи в него кооперация. Посочва, че А.П. е живеел в Германия.
Поддържането на имота според свидетеля било чрез почистването му, което се налагало да е
по-често поради строеж в съседство, от който изхвърляли отпадъци. Посочва, че Ю.П. е
владяла имота преди смъртта си през 2008г., но не посочва по какъв начин е осъществявала
това владение, а и свидетеля не може да има лични впечатления доколкото не е посещавал
имота пред 2015г. заявява, че след смъртта на Ю.П., Е.П. гледал имота като терен, на който
ще строи – да няма върху него боклуци и да не израства голяма растителност.
При така установеното от фактическа страна, настоящия състав намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Следователно
материалноправната легитимация на ищеца по предявената от него установителна
собственическа претенция на поддържаното основание се обуславя от положителното
установяване, че е осъществявал фактическа власт върху процесния имот в продължение на
10 години с намерение да го свои, като това е било несъмнено, явно, непрекъснато и по
такъв начин, че да може да се противопостави на лица със самостоятелни претенции по
отношение на имота.
Съгласно мотивите на Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I
г. о., ГК, които настоящия състав напълно приема - без да се установи, че владението е
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа
власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната
давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да
няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да
владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение
5
имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният
признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта,
защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът
да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си. Владелецът трябва да осъществява
владението непрекъснато. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже,
че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице
владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е
достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно
посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително
отдалечени във времето периоди. Само при владение с постоянен характер, владелецът може
на основание чл. 82 ЗС да присъедини към своето владение и владението на праводателя си
и след изтичане на предвидения в чл. 79 ЗС срок, да придобие собствеността по давност.
Депозираните по делото гласни доказателства са крайно недостатъчни за да може от
тях да се направят горните изискуеми изводи. И двамата свидетели имат непосредствени
впечатления от 2015г. насетне; показанията им са общи; не съдържат достатъчно
информация за да се приеме, че Е.П., а след него и А.П. са владяли имота като свой.
Показанията им по никакъв начин не установяват имота да е владян и по какъв начин от
Ю.П. поради това, че нито един от двамата свидетели няма някакви лични впечатления за
това, доколкото и двамата са посетили имота за първи път много след смъртта й. Свидетеля
К. посочва, че е посещавал имота през няколко дни и не е виждал други лица в него, т.е. той
не е виждал някой да полага някакви грижи за този имот. Това, че Е.П. му е възложил да
наблюдава имота не е достатъчно, за да се приеме, че Е.П. е упражнявал фактическа власт
върху същия чрез свидетеля. Нито един от свидетелите не посочва конкретен случай при
който да е бил свидетел на някаква демонстрация на упражняване на фактическа власт.
Дори и да се приеме, че свидетелите установяват упражняването на фактическа власт от Е., а
в последствие и от А.П., доколкото техните впечатления са до 2018г. и с начало 2015г., то не
се установява изтичане на необходимия 10 годишен срок, считано до подаване на исковата
молба. Спора между страните, разрешен с Решение №261127 от 29.03.2022г. по гражданско
дело №9252/2019г., I-23-състав, ГО по описа на СГС, също е прекъснал течащата
придобивна давност докато е траело съдебното производство досежно имота. Следователно
в полза на праводателите на ищеца и в негова полза не се установява изтичане на
достатъчен срок, през който да е упражнявана фактическа власт върху имота като свой.
Отделно от това, за пълнота на мотивите, следва да се посочи, че по делото не са
представени доказателства отчуждаването на двата имота, които образуват Поземлен имот с
идентификатор № 68134.705.282, да е отменено. Ю.Д.П. не е била стар собственик на нито
един от двата имота и не са на лице основания за възстановяването им в нейна собственост.
Поради това са на лице нормативни предпоставки за издаване на АДС, а в последствие и на
АОС, т.е. поземлен имот с идентификатор № 68134.705.282 има статут на частна държавна,
а в последствие и на частна общинска собственост. Разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС гласи:
Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да
тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са
собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или
6
на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното
образование." Мораториумът върху придобиването по давност на недвижими имоти - частна
държавна и частна общинска собственост, е въведен за първи път със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46
от 6.06.2006 г., в сила от 1 юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца, удължаван е
неколкократно до 31.12.2022 г. През 2020 г. със ЗДЗС законодателят е разширил обхвата на
мораториума, като е включил и земеделските земи, които са собственост или върху които е
възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински
институции в системата на предучилищното и училищното образование.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр.
46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона
за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
Съгласно първата разпоредба давността за придобиване на имоти - частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. (считано от 31.05.2006
г.), включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които
е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински
училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и
училищното образование.
С атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по
време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна
държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането й в сила е
от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС, като по този начин с обратна сила е отнет вещноправният
ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на § 1,
ал. 1 ЗД на ЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията. Изрично е
посочил, че с обявяването й за противоконституционна не се засяга нейният досегашен
ефект, а съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ последиците от преустановяване на мораториума
настъпват от момента на влизане на решението му в сила (три дни след обнародването му –
чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ).
Нормата на § 2 ЗР на ЗИЗС е обявена за противоконституционна, като
противоречаща на чл. 4, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече
придобити права – в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла в периода от
31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност. В решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. №
5/2019 г. на КС на РБ е прието, че спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни
производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. С оглед на това
настоящият съд, разглеждащ висящия пред него правен спор, не следва да приложи
противоконституционната норма на § 2 ЗР на ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на
7
Конституционния съд (чл. 14, ал. 5 ЗКС), от горното следва, че за периода 31.05.2006 г. –
30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна
или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя
мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд
на 08.03.2022 г. За времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. е текла давност, но по делото не
се установява такава, която да е текла преди 2006г., към която давността от 19 дни да бъде
присъединена. Следователно давност в полза на праводателите на “К.С.“ ООД не е текла и
поради изричната законова забрана.
По изложените съображения предявения иск се явява неоснователен.
При този изход на спора и с оглед заявеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебно
деловодни разноски, поискани с представен списък по чл.80 ГПК, в размер на 500лв. за
депозит за работа на вещо лице по СТЕ. На основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на ответника
следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.С.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено по отношение на Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София,
ул.“Московска“ №33, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор №
68134.705.282, с адрес на имота: град София, район „Слатина“ , улица „Слатинска“, с площ
по скица от 1 363,00 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: квартал: 247 а, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор №
68134.705.1064, поземлен имот с идентификатор №68134.705.1063, поземлен имот с
идентификатор №68134.705.1059, поземлен имот с идентификатор № 68134.705.389 и
поземлен имот с идентификатор №68134.705.281; който поземлен имот съгласно
доказателствения нотариален акт е идентичен с предишен недвижим имот, представляващ
ливада, с площ от 1 363 кв. м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на
град София, в землището на село Слатина, в местност (квартал) „Редута“, имот №7,
кадастрален лист №388 от кадастрален план, изработен пред 1950 г., на основание
упражнено добросъвестно давностно владение, по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА “К.С.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, да заплати на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на Столична община разноски по
делото в размер на 650 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9