О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№2286
гр.Бургас, 25.11.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав в закрито заседание, на двадесет и пети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Йорданка Майска
2.Мл.с. Красен Вълев
като разгледа докладваното от съдия Майска
ч.в.гр.д. №1792 по описа за 2019г. на Бургаски
окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във
вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 919/31.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 448/2019г. на РС-Несебър в частта му, с която е оставен
без разглеждане като недопустим предявеният от В.Т. В. против И.А.К.
установителен иск с правно основание чл. 23, ал.4 от СК и е прекратено
производството по делото по отношение този ответник с констатация, че е
ненадлежна страна, тъй като няма данни, нито твърдения да е или да е била с. на ищеца.
Жалбоподателят В.В. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 7888 от 30.09.2019г.. По-конкретно
счита, че разпоредбата на чл.21, ал.4 СК очертава активната легитимация, но не
урежда пасивната такава, поради което липсва законово ограничение на страните
спрямо които може да бъде установяван факта на липсата на принос на единия или
другия съпруг. Ето защо се счита, че няма пречка иск по чл.21, ал.4 СК да бъде
насочен срещу всяко лице, при наличие на правен интерес от установяване на този
факт. В този смисъл твърди, че за него е налице правен интерес да установи
обстоятелството, че първата ответница Л.В.-негова с. не е допринесла за
придобиване на процесния имот по давност от страна на ищеца, като установи този
факт и спрямо втората ответница И.К., с която пък са насрещни страни по друго
висящо производство по чл.108 ЗС.
Обжалваното определение е
постановено по реда на чл.130 ГПК.
Бургаският окръжен съд провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
Производството по гражданско дело № 448/2019г. на РС-Несебър
е образувано по подадената от В.Т.В. искова молба, с която е предявен иск по
чл. 124 ГПК вр. чл. 21, ал. 4 от СК срещу Л.Х.В. и И.А.К.. В. е отправил искане
до съда да бъде прието за установено по отношение двете ответници, че в
придобиването на ПИ с идентификатор № 39164.502.569 на площ от 501кв.м. в
с.Кошарица, общ.Несебър, СО Ч. ч., е придобит само от ищеца на основание
изтекла в негова полза придобивна давност, като ответницата Л. В. няма принос.
Предвид
указания на съда по реда на чл.129, ал.2 ГПК с допълнителна молба с вх. № 5350
от 09.07.2019г. ищецът е посочил, че гражданският брак между него и Л.В. е
сключен на 20.12.1987г. и не е бил прекратяван. Мотивирал е правния си интерес
от насочване на иска срещу И.К. с обстоятелството,
че към момента е висящо съдебно производство, образувано по повод на предявен
от същата иск по чл. 108 ЗС по отношение на съпрузите В.В. и Л.В..
С
обжалваното определение съдът правилно е намерил, че предявеният иск спрямо
ответницата И.А.К. е недопустим, тъй
като липсват твърдения да е била в брак с ищеца, поради което тя е ненадлежна
страна-ответник и производството в тази му част следва да бъде
прекратено.
Това е така, защото съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
на чие име са придобити. Нормата на чл. 21, ал.2 от СК определя, че съвместният
принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и
в работа в домакинството. Нормата на чл. 21, ал.3 от СК урежда презумпцията, че
съвместният принос се предполага до доказване на противното. Разпоредбата на
чл. 21, ал.4 от СК урежда възможността да се предяви иск за липса на съвместен
принос от съпруг по време или след прекратяването на брака.
При предявяване на иск по чл. 21, ал.4
от СК съпругът-ищец следва да твърди и да установи, че другият бивш или настоящ
съпруг няма принос за придобиването на имущество по време на брака, тъй като не
е влагал средства, труд, грижи за
децата и работа в домакинството.
Правилно е
прието в обжалваното определение, че искът по чл. 21, ал. 4 СК за установяване на липса на
съвместен принос за придобиване на недвижими имоти по време на брака между
страните е вещен по своя характер, тъй като цели изключване на вещните права но
само на другия съпруг върху придобитата по
време на брака вещ като при уважаването му със сила на присъдено нещо се
признава, че ответникът не е носител на вещно право върху вещта, поради липса
на принос в придобиването на това семейно имущество. Ето защо надлежен ответник
по тази претенция е само другият съпруг, а не неограничен кръг от субекти.
Твърденията са изтекла в полза на ищеца придобивна давност са противопоставени
на И.К. като насрещна страна в развиващото се производство по чл.108 ЗС, по
което ответници са двамата съпрузи и ще намерят именно там своя отговор, но
не и в претенция на ищеца против този
ответник по чл.21, ал.4 СК.
Със същото определение
по отношение производството по иска по чл.21, ал.4 СК е спряно на осн.чл.229,
ал.1, т.4 ГПК, тъй като към момента пред ВКС е висящо гр.д. № 1658/2019г. по
описа на II гр. о., образувано по касационна жалба на Л.В. и В.В. срещу решение, с което е
уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от И.К. срещу тях, касаещ същия имот, за
който е предявен и настоящият иск.
Съдебният състав правилно е
преценил, че при положение, че трето лице оспорва правото на собственост на
двамата съпрузи върху процесния имот като предявява срещу тях иск по чл.108 ЗС,
то разрешаването на този спор е от съществено значение за правилното
разрешаване на настоящия, образуван по иск по чл.21, ал.4 СК. Това е така
защото е необходимо първо да има пълна яснота дали процесният ПИ е в
патримониума или не на СИО между двамата съпрузи, и едва при положителен
отговор може да бъде сложен за разглеждане спорът за приноса на всеки от тях за
придобиването му.
С оглед изложеното частната жалба, с
която се иска отмяната на това определение е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определението– потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 919/31.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 448/2019г. на РС-Несебър.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.