Р Е Ш Е Н И Е
№……....………./……....……….2020г.
гр. ***
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД - ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Василев
въззивно гражданско дело № 894 по описа за 2019 година на ОС-***,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадени: 1. Въззивна жалба вх.№ 85809/31.12.2018
г. от С.Г.Л. ***, чрез адв. К.К., и 2. Въззивна жалба вх.№ 5999/25.01.2019
г. от С.И.С. и Н.С. ***, чрез адв. К.К., срещу Решение № 5198 от 14.12.2018 г., поправено с Решение № 1525 от
12.04.2019 г., постановени по гр.д. №
3770/2016 г. по описа на ВРС, XI с-в, с което първоинстанционният съд е разпределил на
основание чл. 353 ГПК дяловете от допуснатите до делба недвижими имоти между
съделителите С.И.С., Н.С.С. и Ж.С.В..
С Определение № 631 от 09.10.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 471/2019 г. на ВАпС е потвърдено
Определение № 2114 от 15.07.2019 г. по в.гр.д. № 894/2019 г., с което е върната Въззивна жалба вх.№
85809/31.12.2018 г. от С.Г.Л. *** и
е прекратено производството в тази част.
Въззивният
съд остава сезиран само с Въззивна жалба вх.№ 5999/25.01.2019 г. от С.И.С. и Н.С. ***, които обжалват в
цялост първоинстанционното решение като недопустимо, евентуално неправилно.
Излагат, че решението е недопустимо, защото чрез поставяне в дял на
съделителката Ж.В. *** съдът се намества в облигационно отношение, а именно
сключен алеаторен договор между С.Л. и С.С. за гледане и издръжка срещу
прехвърлянето на този имот. Сочат, че неправилно е извършена делбата на този
имот, защото към момента на завеждане на иска в имота са ситуирани само две
самостоятелни жилищни сгради, а е извършена делба и ид.ч. от двете жилища,
едното от които е собствено само на ищците, а другото само на ответницата. В
тази връзка твърдят, че поделеният имот, предмет на делбата от 1988 г., никога
не е бил самостоятелно жилище. Сочат още, че съдът е следвало да се произнесе и
по правото на строеж, което следва правото на собственост върху земята на имота
на ул. ***. Твърдят, че собствеността върху имотите на ул. *** и ул. ***е
възникнала от повече от един юридически факта, поради което единствената
възможност е двата имота да се изнесат на публична продан. Излагат, че съдът не
е отчел малката квота на ответницата Ж.В. ***, която може да се компенсира с
част от делбените земеделски имоти или чрез уравняване на дела ѝ в пари.
Сочат, че съдът двукратно е отхвърлил искането им да бъде изпратен представения
от тях проект за делба на имота на ул. *** до главния архитект по реда на чл.
203 ЗУТ и по този начин делбата не е била извършена чрез подялба на жилището,
така че да се ползва от всички съделители. В заключение считат, че следва да се
определи и нова сума за уравнение на дяловете, съобразно исканията им. Молят
делбата да се извърши по следния начин: 1/
в общ дял на Н.С.С. и С.И.С. да бъде поставен недвижимият имот на
ул."Райна Княгиня" № 23, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.3515.981.2.2-ЖИЛИЩЕс площ от 36.69 кв.м., ведно с
прилежащата му изба с площ от 4.55 кв.м. 2/
в общ дял на Н.С.С. и С.И.С. да бъдат поставени Новообразуван проектен имот
0.1, Нива с площ от 3.569 декара, представляващ дял първи от ПИ 61265.2.23 в
местност „Куза" в землището на с. ***, при посочените от в.л. граници;
Новообразуван проектен имот 0.2, Нива с площ от 3.569 декара, представляващ дял
втори от ПИ 61265.2.23 в местност „Куза" в землището на с. ***, при
посочените от в.л. граници; Новообразуван проектен имот № 0.4 - Нива с площ от
5.099 декара, представляваща дял първи от ПИ 61265.7.37 в местността „Балък
сърта" в землището на с. *** при посочените от в.л. граници и
Новообразуван проектен имот № 0.5-Нива с площ от 5.100 декара, представляваща
дял втори от ПИ 61265.7.37 в местността „Балък сърта" в землището на с. ***
при посочените от в.л. граници. 3/ в
дял на Ж.С.В. да бъде поставен недвижимият имот на ул."Банат" 27 в
гр. ***, Поземлен имот с идентификатор 10135.3515.1428, дворно място с площ от
564 кв.м., заедно с построената в същото дворно място сграда с идентификатор
10135.3515.1428.1 с площ от 71 кв.м. и 4/
в дял на Ж.С.В. да бъде поставен Новообразуван проектен имот № 0.3-Нива с площ
от 3.202 декара, представляваща дял трети от ПИ 61265.2.23 в местността
„Куза" в землището на с. Радан Войвода", община Вълчи дол, при
посочените от в.л. граници; 5/ в дял
на Н.С.С. да бъде поставен Поземлен имот- Нива № 020054, находящ се в землището
на с. ***, местност „Екисчански път", целият с площ от 5.465 декара, при
посочените от в.л. граници.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на жалбата на С.И.С. и Н.С.С. от въззиваемата
Ж.С.В..
В проведеното по делото открито съдебно
заседание, въззивниците, чрез процесуалния си представител адвокат К. поддържат
въззивната жалба, като молят същата да бъде уважена. Претендират и сторените съдебни
разноски.
Въззиваемата Ж.В., редовно призована за
същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила писмена защита от процесуалния ѝ представител адвокат Т., в
която същият моли за потвърждаване на атакуваното решение, както и за
присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Настоящият състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
С
влязло в сила Решение № 1207/24.03.2017 г. по гр. д. № 3770/2017 г. по описа на
РС ***, 11 съдебен състав, е допуснато
да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими имоти, а именно:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 002023 /две хиляди двадесет и три/, находящ се в землището
на с. ********, обл. ***, с ЕКАТТЕ 61265 в местността „Куза“, целият с площ: 10.339 дка /десет декара триста
тридесет и девет квадратни метра/, с начин на трайно ползване: Нива; категория
на земята при неполивни условия - трета, при граници на имота: имоти №№ 002024, 002056, 000004
и 002035;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 007037 /седем хиляди тридесет и седем/, находящ се в
землището на с. Радан войвода, общ. Вълчи дол, обл. ***, с ЕКАТТЕ 61265 в местността „Балък сърта“, целият с площ: 10.198 дка, /десет декара сто
деветдесет и осем кв. м./, с начин на трайно ползване: Нива; категория на
земята при неполивни условия - трета, при граници на имота: имоти №№ 007036, 007021, 000014, 007023 и 007028;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 020054 /двадесет хиляди петдесет и четири/, находящ се в
землището на с. Радан войвода, общ. Вълчи дол, обл. ***, с ЕКАТТЕ 61265 в местността „Екисчански път“, целият с площ: 5.465 дка, /пет декара четиристотин
шестдесет и пет квадратни метра/, с начин на трайно ползване: Нива; категория
на земята при неполивни условия - трета, при граници на имота: имоти №№ 020055,
0200022, 000034 и 020024,
между съсобственици и при квоти, както следва:
за Н.С.С. с ЕГН ********** с адрес: *** - 1/3 /една
трета/ ид. ч.;
за Ж.С.В. с ЕГН ********** с адрес: *** -1/3 /една трета/ ид. ч.,
за С.И.С. с ЕГН ********** и Н.С.С. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** -1/3 /една
трета / ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност, на основание чл. 34 от ЗС.
Допуснато
е да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
- Недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. *** № 23 и представляващ:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ПИ с идентификатор 10135.3515.981.2.2 - ЖИЛИЩЕ с площ от 31, 69 кв. метра, ведно с
прилежащата му изба с площ от 4, 55 кв. метра, представляващо дял II по
извършената през 1988 година делба-спогодба, обективирана в протокол от
26.05.1988 г. по гр. д. № 1093/1988 г., по описа на ВРС, ХІІ състав, състоящо
се от стая, коридор и кухня, образувано от помещенията с № 5, 6 и 7, съобразно
заключението на вещото лице и скицата по гр. дело № 1093/1988 година по описа
на ВРС - както и една втора ид. част от помещението с № 13 / баня-тоалет/,
което жилище е разположено в ПИ с идентификатор 10135.3515.981 в сграда № 2, разположена към улицата и в
северозападната част на дворното място, а самото жилище е разположено в
източната част на тази сграда към сграда № 1, по средата на североизточната
част на двора
между съсобственици и при квоти, както следва:
за Н.С.С. с ЕГН ********** с адрес: *** - 1/6 /една
шеста/ ид. ч.;
за Ж.С.В. с ЕГН ********** с адрес: ***
-1/6 /една шеста/ ид. ч.,
за С.И.С. с ЕГН ********** и Н.С.С. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** - 4/6 /четири шести / ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност, на основание чл. 34 от ЗС.
Допуснато
е да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
- Недвижим имот, находящ се в гр. *** ул. ***№ 27 и представляващ: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 10135.3515.1428 - ДВОРНО МЯСТО, с площ от 564 кв. метра, ведно с
построената в същото дворно място едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ
от 71 кв. метра, разположена в северния ъгъл на дворното място, състояща се от
три стаи, коридор, антре, санитарни и обслужващи помещение, представляваща
самостоятелен обект с идентификатор ПИ 101.3515.1428.1, при граници на цялото дворно място: ПИ с
идентификатори №№ 101.3515.1427, 101.35151913, 101.3515.1430,
101.3515.1390 и 101.3515.1894,
между съсобственици и при квоти, както следва:
за Н.С.С. с ЕГН ********** с адрес: *** - 1/12
/една дванадесета/ ид. ч.;
за Ж.С.В. с ЕГН ********** с адрес: *** -
1/12 /една дванадесета/ ид. ч.;
за С.И.С. с ЕГН ********** и Н.С.С. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** - 10/12 /десет дванадесети / ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност и при запазено право на ползване за една
трета идеална част от имота в полза на прехвърлителката С.Г.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 34 от ЗС.
В производството пред ВРС са приети заключения
на вещо лице (от 22.05.2017г. и допълнително заключение от 29.05.2017г.) по
служебно назначена Съдебно-техническа експертиза, според които процесните градски
недвижими имоти са реално неподеляеми, съгласно правилата и нормативите по ЗУТ.
По отношение на допуснатия до делба недвижим
имот, находящ се в гр. ***, ул. „Райна Княгина“ № 23 и представляващ:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ПИ с идентификатор 10135.3515.981.2.2 - ЖИЛИЩЕ с площ от
31, 69 кв. метра, ведно с прилежащата му изба с площ от 4, 55 кв. метра, вещото
лице посочва, че пазарната стойност на същия е в размер на 4 050 лв. /четири
хиляди и петдесет лева/.
По отношение на допуснатия до делба недвижим
имот, находящ се в гр. ***, ул. ***№ 27 и представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С
ИДЕНТИФИКАТОР 10135.3515.1428 - ДВОРНО МЯСТО, с площ от 564 кв. метра, ведно с
построената в същото дворно място едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 71 кв.м.
с идентификатор 10135.3515.1428.1, вещото лице посочва, че общата пазарна
стойност на същия (сграда и земя) е в размер на 54 430 лв. /петдесет и четири
хиляди четиристотин и тридесет лева/. Така посочената стойност е намалена от вещото
лице с допълнителната СТЕ, в която е взето предвид и учреденото пожизнено право
на ползване върху имота в полза на трето за собствеността лице, като
новоизчислената и окончателна стойност на имота възлиза на 50 510 лв. /петдесет
хиляди петстотин и десет лева/. Така посоченото заключение на вещото лице не е
оспорено от страните, доколкото релевираното несъгласие със заключението
досежно цената на имота в гр. ***, ул. ***№ 27, е оттеглено от ответната страна
в открито съдебно заседание от 19.01.2018г.
В първото редовно заседание след допускане на
делбата ищците са заявили, че желаят в техен дял да бъде възложен целият недвижим
имот, находящ се в гр. ***, ул. ***
В първото по делото редовно заседание след
допускане на делбата ответницата Ж.С.В. е заявила претенция в неин дял да бъде
възложен част от недвижимия имот, находящ се в гр. ***, ул. ***
В открито съдебно заседание от 22.06.2018г.,
страните са изразили желанието в дял на ищците да се възложат земеделските
имоти по дял I и дял II от заключението на вещото лице, а в дял на ответницата
да се възложи дял III от заключението.
Видно
от приложения и приет по делото Нотариален акт от 21.03.2014г. № 27, том I, рег. № 582 по дело 26 от 2014г., С.Г.Л.
е прехвърлила на С.И.С. собствените си 1/3 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С
ИДЕНТИФИКАТОР 10135.3515.1428 - ДВОРНО МЯСТО, с площ от 564 кв. метра, ведно с
построената в същото дворно място едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 71 кв.м.
с идентификатор 10135.3515.1428.1, срещу задължението на приобретателя да я
гледа и издържа до края на живота ѝ, като прехвърлителката си е запазила
правото на ползване върху имота (върху притежаваните от нея идеални части) до
края на дните си – безсрочно и безвъзмездно.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в
правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на
решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на
всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което
е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания,
като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Съсобствеността в делбеното производство се
прекратява чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, посредством
теглене на жребий, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ
е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки от съделителите
може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба
отразява основния принцип в производството по извършване на делбата, според
който съдът следва да извърши делбата, като осигури получаването на реален дял
от всеки съсобственик.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания
относно определените дялове на съделителите, като жалбоподателите намират за
неправилно извършването на делбата по отношение на процесните градски недвижими
имоти - Недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „Райна Княгина“ № 23 и Недвижим
имот, находящ се в гр. *** ул. ***№ 27. Жалбоподателите искат в техен дял да
бъде поставен имотът на улица ***, а в дял на ответницата имотът на улица
„Банат“, което ще доведе и до необходимост от разместване на възложените
поземлени имоти, за да се изравнят дяловете, както и до преизчисляване на сумите,
дължими за уравняване на дяловете.
При така постановеното решение за допускане
на делбата между страните и при определните от съда квоти, съобразявайки се с
основния принцип в производството по извършване на делбата, според който съдът
следва да извърши делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки
съсобственик, най-подходящият способ за извършване на делба е този, посочен в
чл. 353 от ГПК. Двата процесни имота са еднородни и с еднакво предназначение,
но стойността им се разминава значително, като и квотите на съделителите не са
равни, а напротив - ищците имат значително по-голям дял от дела на ответницата и
в двата имота. Съществено по-голям е делът им в градския имот, надяхощ се в гр.
*** на улица ***№ 27, като там техните идеални части са 11/12 от собствеността.
В
конкретния случай, освен разликата в квотите и цените на недвижимите имоти,
следва да се държи сметка и относно установения по делото факт, че двама от
съделителите – ищеците С.С. и Н.С., не разполагат с пълната и неограничена собственост
на своите идеални части от процесния имот, находящ се в гр. *** на улица ***№
27, поради запазеното право на ползване в полза на техния частен праводател – С.Л..
Последната е прехвърлила собствените си 1/3 идеални части от имота на С.С. (и
идеалните части са станали СИО, поради сключения между С. и Н. Сандеви
граждански брак) срещу задължението му за гледане и издръжка, като си е
запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. Обремененото
с ограничено вещно право на собственост на двама от съделителите не може да не
бъде съобразено при преценка на правните последици при бъдещата концентрация на
идеалните части от отделните обекти в право на собственост по отношение на един
индивидуално обособен самостоятелен обект на собственост. В този смисъл при
възлагане на имота с учредено право на ползване в самостоятелен дял на
ответницата Ж.В., би се стигнало до правния резултат същата да получи голата
собственост върху имот, при положение че дори не е била страна по сделката, с
която е учредено ограниченото право на ползване.
При това положение, като се вземе предвид делът
на ответницата Ж.В. от двата градски жилищни имота, възлизащ на обща стойност
от 4 883 лв. и делът на двамата
ищци, възлизащ на 49 698 лв. и се
отнесат към стойността на всеки от имотите, описани в заключението на вещото
лице, най-справедливият начин за извършване на делбата и уравняване на дяловете
на страните е да бъде поставен в дял на ищците С.С. и Н.С. недвижимият имот,
находящ се в гр. *** ул. ***№ 27 и представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР
10135.3515.1428 - ДВОРНО МЯСТО, с площ от 564 кв. метра, ведно с построената в
същото дворно място едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 71 кв.м. с
идентификатор 10135.3515.1428.1, с цена от 50
510 лв., а в дял на ответницата Ж. Ваасилева да се постави недвижимия имот,
находящ се в гр. ***, ул. ****** и представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с ПИ с
идентификатор 10135.3515.981.2.2 - ЖИЛИЩЕ с площ от 31, 69 кв. метра, ведно с
прилежащата му изба с площ от 4, 55 кв. метра с цена от 4 050 лв.
Предвид горното и доколкото така възложените
недвижими имоти в дялове на съделителите не удовлетворяват напълно паричната
стойност на техните дялове, ищците следва да уравнят чрез заплащане на основание
чл. 349, ал. 5 ГПК на ответницата Ж.В. сумата в размер на 833 лв., заедно със
законната лихва, в 6-месечен срок от влизане в сила на решението.
Възлагането на имоти по начина, посочен във
въззивната жалба би довело до огромно разместване на дяловете и съществен
дисбаланс в стойностите на всеки от тях, което пък би довело до необходимостта
от паричното им уравняване, тоест ответницата да заплати на ищците сума в
размер на 37 909 лева. Видно от заключението на вещото лице и събраните по
делото доказателства, целите и принципите на делбеното производство се постигат
в много по-голяма степен при възлагане на имотите така, както бе посочено
по-горе.
Въз основа на всичко изложено дотук,
възражението, релевирано във въззивната жалба за неправилност на извършеното
разпределение на имотите и за ново възлагане на градските процесни имоти, се
явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Относно възражението на жалбоподателите, че
чрез така постановеното решение за извършване на делбата се стига до това, че
лицето С.Л. изгубва правото си да бъде гледана, а приобретателят и гледач С.С.
губи собствеността си върху прехвърлените му идеални части от имота, настоящият
състав на съда намира същото за неоснователно. Няма как облигационният ефект на
договора и правните последици по отношение на Л. да бъдат дерогирани от
решението за делба. Това би означавало, че всяка една разпоредителна сделка на
приобретателите по договор за издръжка и гледане би лишила от правото да бъде
гледано лицето, което е прехвърлило собствеността си. Напротив, макар с
решението за делба собствеността на ищеца С. да се прекратява относно този
имот, то тя се прехвърля (заменя) върху друг имот, като задължението му да
полага грижи и да издържа С.Л. остава такова, каквото е било поето със
сделката.
Неоснователно е и възражението, че е следвало
имотите да бъдат изнесени на публична продан. Съгласно разпоредбата на чл. 348
от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от
дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Видно от
заключението на вещото лице, двата градски недвижими имота са действително
неподеляеми при определените квоти на съделителите. Въпреки това, както беше
посочено по-горе в мотивите на съда, тъй като жилищните имоти са два, те могат
да бъдат поставени в дял на съделителите, като точно това следва да бъде
направено, за да се спази основният принцип при извършване на делба, а именно
всеки съделител да получи реален дял. Когато в делбата участват съпрузи и
притежават идеална част от делбеното имущество в режим на съпружеска
имуществена общност по чл. 21 СК, която по време на брака е неделима, на тях в
хипотезата на чл. 353 ГПК следва да се разпредели общ дял – в този смисъл Решение
№ 23 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4325/2015 г., I г. о., ГК.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди
изцяло.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход от
делото, претенцията на въззиваемата за компенсация на разноските, направени за
защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да
бъде уважена. Същата претендира разноски в размер на 3 300 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.
80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие от 17.02.2019г., имащ характер
на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивниците е
релевирал възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемата страна
адвокатски хонорар. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за
всяка фаза. Предвид това и предвид стойността на интереса на въззиваемата
страна, който възлиза на сумата от 17 122 лв., минималният размер на
възнаграждението по тарифата е 1 043.66 лв. С оглед на действителната фактическа и правна
сложност на делото, въззивният съд счита, че уговореният хонорар в размер на 3
300 лева е прекомерен, доколкото надвишава в повече от троен размер минимално
установения, поради което следва да бъде намален до размер от 1 500 лв. на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от
изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 5198 от
14.12.2018 г., поправено с Решение № 1525 от 12.04.2019
г., постановени по гр.д. № 3770/2016 г.
по описа на ВРС, XI с-в.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.И.С.
с ЕГН ********** и Н.С.С.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж.С.В. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
сума в размер на 1 500 лв. /хиляда и
петстотин лева/, представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2