Решение по дело №9014/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1471
Дата: 16 юни 2022 г.
Съдия: Свилен Станчев
Дело: 20211100109014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1471
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100109014 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявени от С.В.Е.. срещу „ЗАД А.“ АД гр.
София осъдителни искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева за
претърпени неимуществени вреди и 113,58 лева за претърпени имуществени
вреди като следствие от ПТП на 17.07.2016 г. в гр. София, с твърдение за
виновното му причиняване от Р. Ив. М. при управление на л.а. „БМВ 325“ с
рег. № *******
Пълномощникът на ищеца С.В.Е.. излага, че на 17.07.2016 г. около 17,45
часа, в град София настъпило ПТП между 4 леки автомобила - л.а. БМВ 325
ТДС, per. №******* управляван от Р. Ив. М., л.а. Рено Клио, per. № *******,
управляван от А.П.С. л.а. Ауди АЗ, per. № *******, управляван от ищцата, и
л.а. Опел Вектра, per. № *******, управляван от И.В.З.. ПТП е настъпило,
като лек автомобил БМВ 325 с per. № EH ******, управляван от Р. Ив. М.
при движението си по бул. „Акад. Иван Евст. Гешов" от ул. Гюешево към
бул. „Цар Борис III", в района на бензиностанция „ОМВ" поради скорост,
несъобразена с характера и интензивността на движението се ударил в
спиращия пред него лек автомобил Рено Клио с per. № *******, управляван
от А.П.С... От удара л.а. „Рено Клио“ отскочил и се ударил в спиращия пред
него лек автомобил Ауди АЗ с per. № *******, управляван от ищцата Е.. От
удара управляваният от ищцата автомобил отскочил и се ударил в спиращия
пред него лек автомобил Опел Вектра с per. № *******, управляван от И.В.З..
1
Местопроизшествието било посетено от дежурен в ПТП-0"ПП"-СДВР, Л.Ч.,
който е съставил Протокол за ПТП № К-623/17.07.2016 г. На участник № 1 в
протокола бил съставен АУАН № 540044/17.07.2016г.
При удара между автомобилите пострадала ищцата Е., която била в
увредено общо състояние, в замъглено съзнание, със силно болезнен десен
крак и невъзможност за самостоятелна походка. Състоянието наложило да
бъде откарана от екип на спешна помощ в „УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" ЕАД
за прегледи и консултации от специалисти. След извършените прегледи и
консултации е поставена диагноза „навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб; дисторзио коли; контузио
феморис декстра. При постъпването в болницата пострадалата била без ясен
спомен за случилото се, със замъглено съзнание, силни болки в гърба и
шията, престиращи към дясната ръка, с изтръпване на пръстите. Дясното
бедро било контузено, без данни за фрактура на бедрената кост, но със силно
изразен болков синдром, довел до силно затруднена самостоятелна походка с
накуцване, което е продължило в рамките на един месец. На пострадалата е
било предписано поставяне и носене на шийна яка за срок от 20 дена. След
свалянето на шийната яка, болките в гърба и шията на ищцата продължили,
като на моменти се проявявали и днес, въпреки дългия период от датата на
травмата.В исковата молба се твърди, че болките и неудобствата от
уврежданията усложнили ежедневието на ищцата, която не могла
самостоятелно да посреща всекидневните си битови нужди-обличане, хранене
и други, за които е получавала помощ от свои близки. Тази зависимост я
накарала да се чувства непълноценна и в тежест на семейството си. През
дните след произшествието ищцата изпитвала силно главоболие,
световъртеж, безсъние, натрапчиви мисли, непоносимост към звук и светлина
и др., които налагали спазването на постелен режим и лечение за срок от
около 20 дена
В исковата молба се твърди, че ПТП и причинените от него травми
оставили трайни негативни последици върху психологическото състояние на
ищцата, която дълго време след инцидента, в продължение на повече от една
година изпитвала стрес и уплаха от изживяното. Нарушил се сънят й, често се
будила без причина от кошмарни сънища, свързани с инцидента. Ищцата
претърпяла значителни болки и страдания, психологическите последици от
инцидента—изживян стрес и душевни страдания, щели да я съпътстват до
края на живота . Поради състоянието си ищцата не могла да изпълнява
трудовите си дейности, което допълнително травмирало психиката , че не се
чувствала пълноценна и трудоспособна.
2
В исковата молба се твърди, че като трайна последица от ПТП при
ищцата останало безпричинно проявяващо се главоболие. През пролетта на
2019 година извършила образно изследване в ДКЦ XII СОФИЯ ЕООД, където
е извършена странична графия на шийни прешлени при която е установено:
леко изгладена физиологична шийна лордоза, снишение на междудисковото
пространство С4-С5 с набелязано реактивно уплътнение към тялото на С4-
лентовидно, както и деформация на интервертибралните отвори С4-С5.
Промени като при дискартроза С4-С5. През лятото на 2020 година, поради
продължаващо главоболие, ищцата потърсила специализирана помощ от
невролог във ВМА-Поликлиника. Във връзка с установената шийна
остеохонроза и цервикателно главоболие било извършено образно изследване
- рентгенография на шийни прешлени и електроенцефалография на главен
мозък. Образното изследване установило: „Начални спондилозни изменения с
ръбови остеофити по телата на прешлените дорзално. Спондилоартроза“.
Във връзка с полученото от ПТП и трайно главоболие ищцата
направила разходи за лечение в размер на 113,58 лева, които представлявали
понесени от нея имуществени вреди. Ищцата претендира справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.
За л.а. „БМВ" модел „325 ТДС" с per. № ******* била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност" при ответното застрахователно
дружество ЗАД„А."АД със застрахователна полица
BG/11/115002708322/08.11.2015r. валидна до 07.11.2016г.
На основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищцата
С.В.Е.. прави искане до съда да осъди ответника „Застрахователно
акционерно дружество А.” АД гр. София да заплати сума от 30 000 лева
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, считано от датата на увреждането 17.07.2016 г. до окончателното
изплащане, и сума от 113,58 лева имуществени вреди – разходи за лечение,
ведно със законната лихва от датата на извършването им 30.07.2019 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът „ЗАД А.” АД гр. София в отговора и допълнителния
отговор оспорва иска със следните възражения:
- оспорване вината на водача на л.а. „БМВ" модел „325 ТДС" с per. №
******* Р. Ив. М. с твърдение, че този водач не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне ПТП;
- оспорване механизма на ПТП;
- оспорване твърденията за претърпени неимуществени вреди от
ищцата;
- оспорване размера на предявения иск;
- оспорване на причинната връзка между разходите, претендирани като
имуществени вреди, и лечението на ищцата;
- възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
неспазване от ищцата на дистанция, която би позволила да избегне удара с
намиращото се пред нея МПС;
- възражение за погасяване на претенциите по давност.
Съдът като взе предвид становищата на страните и извърши преценка на
3
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно наличието на договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника„ЗАД А.” АД гр. София,
обективирана в застрахователна полица № BG/11/115002708322/08.11.2015г.,
валидна към датата на произшествието 07.11.2016 г. Не се спори и относно
факта на настъпилото ПТП на 07.07.2016 г. в гр. София бул. „Акад. Иван
Евстатиев Гешов“ в района на бензиностанция „ОМВ“ с участието на л.а.
БМВ 325 ТДС, per. №******* управляван от Р. Ив. М., л.а. Рено Клио, per. №
*******, управляван от А.П.С. л.а. Ауди АЗ, per. № *******, управляван от
С.В.Е.., и л.а. Опел Вектра, per. № *******, управляван от И.В.З..
Механизмът на ПТП се установява от показанията на свидетелите,
изготвената съдебно-автотехническа експертиза и обясненията на ищцата.
Последните съдът кредитира като достоверни, тъй като кореспондират на
останалите доказателства по делото. Установено е, че на 17.07.2016 г. около
17:45 ч. Р. Ив. М. при управление на л.а. „БМВ 325 ТДС“ с рег. № *******по
бул. „Академик Ив. Ев. Гешов“ към бул. „Цар Борис III“ след преминаване
през кръстовището с ул. „Гюешево“, преминал от средната в лявата лента за
движение и, без да намали скоростта или да спре, ударил с предната част
задната част на управлявания от него автомобил задната част на спрелия в
същата лента за движение л.а. „Рено Клио“, управляван от А.П.С... Удареният
автомобил „Рено Клио“ след удара се придвижил напред и с предната си част
ударил задната част на спрелия в същата лента л.а. „Ауди“, управляван от
ищцата С.В.Е.., който на своий ред се придвижил напред и ударил спрелия
пред него л.а. „Опел Вектра“. От заключението на съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че след преминаването през кръстовището и
непосредствено преди удара л.а. „БМВ“, управляван от Р. Ив. М., се е движил
със скорост 69,64 км/ч (САТЕ стр. 13, дело л. 137) и водачът не е реагирал с
аварийно спиране преди удара с л.а. „Рено Клио“. От горното безспорно се
установява, че водачът на л.а. „БМВ Р. Ив. М. е извършил нарушение на чл.
21 ал. 1 от ЗДвП, като в населено място е управлявал автомобила със скорост
над разрешената от 50 км/ч. Това нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, тъй като според заключението на вещото лице, при
преминаване в лявата лента за движение на 39,50 метра преди мястото на
удара (САТЕ стр. 17), а при движение с разрешената скорост от 50 км/ч
опасната зона за спиране е била 25,77 м (СТЕ стр. 15) и той е могъл да
предотврати удара при своевременно предприемане на спиране. Водачът е
нарушил и разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като при наличие на
опасност за движението – спрели МПС в лявата лента за движение, не е
предприел спиране (САТЕ стр. 17). След удара на л.а. „БМВ“ с л.а. „Рено
Клио“, последващият удар на л.а. „Рено Клио“ с автомобила, управляван от
ищцата Е. – л.а. „Ауди“ е бил непредотвратим, въпреки че водачът на л.а.
„Рено Клио“ е задействал спирачната уредба (показания на с. С. л. 117, САТЕ
л. 20). Ищцата също не е имала техническата възможност да предотврати
удара на управлявания от нея автомобил с автомобила, намиращ се пред нея.
От медицинската документация и съдебно-медицинската експертиза се
4
установява, че вследствие ПТП ищцата е претърпяла травма на шийната част
на гръбначния стълб и травма на дясното бедро, със силно главоболие,
световъртеж, главозамайване, обща стресова реакция и общо неразположение.
Увреждането на шийната част на гръбначния стълб наложило амбулаторно
лечение, носене на протективна шийна яка, приемане на изписани препарати.
По време на възстановителния период е изпитвала главоболие, световъртежи,
замайване, нестабилност в походката. Понастоящем ищцата изпитва дифузно
главоболие с непостоянен характер, кризи на замайване и световъртеж.
Според вещите лица, тези оплаквания са в причинна връзка с ПТП, но върху
тяхната честота въздействат и други фактори.
Виновното причиняване на ПТП и настъпилите вследствие на това
травматични увреждания имат характер на застрахователно събитие по
смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за възникване
на задължение на ответника „ЗК Л.И.“ АД за заплащане на застрахователно
обезщетение. Неговият размер следва да се определи според характера и
интензивността на претърпените от ищцата неимуществени вреди,
установени по делото.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
вследствие трамвматичните увреждания ищцата е получила временно
затруднение в движението на шията, а презд възстановителния период и до
момента е изпитвала и изпитва периодични пристъпи на главоболие и
замайване. Вследствие получуната травма на шийната област на гръбначния
стълб, са се октивирани дегенеративно-дистрофични промени в шийната част,
което причинило допълнителни болки и дискомфорт. Това се установява и
от показаниянта на свидетелката А.М. (л. 117-118). Уврежданията и
състоянието на ищцата довели до намаляване на нейната работоспособност,
ограничаване на контактите, изпитване на страх от управление на МПС.
Описаните увреждания, претърпени от ищцата, и последиците от тях, дават
основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 10 000 лева. Искът с правно основание чл. 226 ал. 1
във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (отм.)432 ал. 1 от КЗ е основателен до този размер.
Искът по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) е неоснователен над сумата от 10 000
лева до предявения размер от 30 000 лева. Не се доказаха травматични
увреждания с по-голяма тежест от установените от съдебно-медицинската
експертиза. От съдебно-медицинската експертиза се установява, че макар и в
причинна връзка с ПТП, част от страданията на ищцата са във връзка и с
други фактори – анатомични и физиологични особености, фактори от
професионалната, трудова, семейна, битова среда. Тези обстоятелства
обуславят извод, че няма основание за присъждане на обезщетение в по-висок
размер от приетия от съда.
Върху сумата от 10 000 лева ответникът следва да заплати на ищцата
законна лихва от 15.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Искането следва да се отхвърли в частта му за периода от 17.07.2016 г. до
14.07.2018 г., поради погасяването на вземането с изтичане на давностния
срок по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД, в който смисъл е направено възражение от
ответника с отговора на исковата молба (л. 59).
5
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
113,58 лева е основателен в предявения размер. От представените платежни
документи е видно, че ищцата е заплатила на 30.07.2020 г. следните суми:
13,58 лева за лекарствени препарати; 20 лева за образна диагностика; и 80
лева за консултация и ЕЕГ. Според характера на травматичните увреждания и
последвалите оплаквания на ищцата, установени в съдебно-медицинската
експертиза, съдът намира, че разходите са в причинна връзка със състоянието
на ищцата, настъпило вследствие увреждането при ПТП. Върху тази сума
ответникът следва да заплати законна лихва от датата на извършване на
разходите – 30.07.2020 г. до окончателното изплащане. Искането за
заплащане на законна лихва следва да се отхвърли в частта му за периода от
30.07.2019 г. до 29.07.2020 г.
Ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 389,44
лева, а на адвокат М.М. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗАдв в размер на
569,50 лева, според уважената част от исковете.
Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 502 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 133 лева, според отхвърлената
част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Застрахователно акционерно дружество А.” АД гр. София
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец
ул. ******* да заплати на С.В.Е.. ЕГН **********, адрес: гр. Божурище ул.
„******* съдебен адрес: гр. София бул. ******* сумата от 10 000 (десет
хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие травматични увреждания при ПТП на 17.07.2016 г. в гр. София
бул. „Акад.Ив.Ев.Гешов“, виновно причинено от Р. Ив. М. при управление на
л.а. БМВ 325 ТДС, per. №******* ведно със законната лихва от 15.07.2018 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска над тази сума до предявения
размер от 30 000 лева като неоснователен, и искането за заплащане на
законна лихва в частта му от 17.07.2016 г. до 14.07.2021 г. като погасено по
давност.
Осъжда „ЗАД А.” АД гр. София да заплати на С.В.Е.. сумата от 113,58
лева обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, вследствие
травматични увреждания при ПТП на 17.07.2016 г. в гр. София бул.
„Акад.Ив.Ев.Гешов“, виновно причинено от Р. Ив. М. при управление на л.а.
БМВ 325 ТДС, per. №******* ведно със законната лихва от 30.07.2020 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля искането за заплащане на законна
лихва в частта му за периода от 30.07.2019 г. до 29.07.2020 г.
Осъжда „ЗАД А.” АД гр. София да заплати на С.В.Е.. разноски в размер
на 389,44 лева, а на адвокат М.М. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗАдв в
размер на 569,50 лева, според уважената част от исковете.
Осъжда С.В.Е.. да заплати на „ЗАД А.” АД гр. София разноски в размер
6
на 502 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 133 лева, според
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7