Определение по дело №1689/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 620
Дата: 12 ноември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20215500501689
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 620
гр. Стара Загора, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501689 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 от Гражданския процесуален
кодекс и сл.
Образувано е по частна жалба на Н. Д. К. от гр.В. против определение №
1148/05.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 2724/2021 г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което съдът е отхвърлил заявлението на
частния жалбоподател за вписване на отказ от наследството на П.К.П.,
починал на 04.07.1980 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, и претендира неговата отмяна като излага доводи за
неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционният съд.
Производството се развива без участието на насрещна страна.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е редовна, тъй като има изискуемото по закон съдържание,
и е и допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в
предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивният съд за
неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по молба на Н. Д. К. за
вписване на отказът му от наследството на покойния му дядо - П.К.П.,
починал на 04.07.1980 г.
Правният си интерес молителят е обосновал с твърденията, че се е отказал
от наследството на прекия призован към наследяване наследник на П.К.П.,
който е прел наследството му, а именно майката на молителя Ц.П.Н.,
1
починала на 30.08.2003 г., от чието наследство Н. Д. К. се е отказал. Другият
преживял наследник на Ц.П.Н. – съпругът й Д.Н.Н., баща на Н. Д. К., починал
на 28.01.2008 г., бил приел наследството й, а от своя страна Н. Д. К. бил приел
наследството на баща си. С оглед на това частният жалбоподател счита, че
доколкото Ц.П.Н. е придобила дял от наследство на П.К.П., то наследявайки я
Д.Н.Н. също е придобил съответна част от този дял, придобит накрая и от Н.
Д. К. по наследство от баща му.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението на Н. Д. К. за вписване на отказа му от наследството на П.К.П. в
особената книга на Старозагорския районен съд, като е приел, че заявителят
не е наследник на дядо си, т.к. няма твърдения и данни призованата към
наследяване Ц.П.Н. да се е отказала от наследството на баща си, нито да е
била недостойна да го наследи.
Така постановеното определение се преценява от въззивният съд за
правилно по следните съображения:
Кръгът на лицата, които наследяват по закон, се определя от нормите на
чл.5 от Закона за наследството ЗН) и от чл.10 от ЗН.
Преминаването на наследственото имущество от патримониума на
наследодателя към наследника става след приемането му, което може да стане
чрез изрично волеизявление, което се вписва в особената книга на съда за
приемане и откази от наследство, или с конклудентни действия.
Чрез изрично волеизявление се упражнява и правото на отказ от
наследство. Правото на приемане, респ. отказ от наследяване имат не всички
посочени в чл.5 от ЗН наследници, а само призованите към наследяване
наследници от съответния ред (първи, втори, трети, четвърти и т.н.).
Призованото към наследяване лице не придобива качеството на
наследник, ако се откаже от наследството по реда на чл.52 от ЗН. В този
случай настъпват последиците на чл.53 от ЗН, ако и други лица са призовани
към наследяване в съответния първи, втори или трети ред, а в четвърти ред-
само ако към наследяване са призовани лица от еднаква степен на родство с
наследодателя. Ако всички призовани към наследяване наследници от един и
същи ред се откажат от наследството, към наследяване се призовават лицата
от следващия наследствен ред, а при отказ от наследство на лицата от еднаква
степен на родство в четвърти ред, се призовават лицата от следващата по-
далечна степен на родство до шеста степен включително. Преценката дали
дадено лице е призовано да наследи се прави въз основа на степента на
родствената му, респ. наличието на брачна връзка н наследодателя, като се
отчита и дали наследник – преживял съпруг или наследници от предходен
наследствен ред са се отказали от наследството на този наследодател, респ. са
били обявени за недостойни да го наследяват.
Чл.10 от ЗН урежда хипотезите, когато това право преминава у наследник
от по-долен ред, какъвто в настоящия случай при наследяването на П.К.П. е
частният жалбоподател К., т.к. призованите към наследяване наследници от
първи ред включват дъщерите му А.П.И., Ц.П.Н., Й.П.К. и Н.К.Д..
Съгласно цитираният законов текст низходящите на наследодателя, които
2
са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по
закон от своите низходящи без ограничение в степените, а починалите преди
наследодателя негови братя и сестри се заместват само от своите деца или
внуци. Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от
наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да
наследи.
Т.е. в конкретният случай Н. Д. К. не се явява призован към наследяване
наследник по закон на дядо си П.К.П., т.к. майка му Ц.П.Н. не е била обявена
за недостойна да наследи баща си, нито се е отказала от наследството му, а
напротив-приела го е.
Обстоятелството, че дял от имуществото на П.К.П. е преминало по
наследство в патримониума на Ц.П.Н., не обуславя правният извод, че част от
него е преминало впоследствие последователно в патримониума на
наследилия Ц.П.Н. неин съпруг Д.Н.Н., който пък е бил наследен от частният
жалбоподател. Това е така, т.к. с приемането на наследството наследникът
става от свое име титуляр на съответната част от правата и задълженията на
своя наследодател, чието наследство е приел.
С оглед на това, след като Ц.П.Н. е приела наследството на П.К.П.
полагащият й се дял от правата и задълженията на баща й са преминали в
нейният патримониум, а с отказът си от нейното наследство Н. Д. К. е
препятствал правната възможност съответна част от този дял да премине в
неговият патримониум.
Доколкото баща му Д.Н.Н. е придобил наследството на съпругата си,
което евентуално включва придобити по наследство от П.К.П. права или
задължения, то Н. Д. К. би имал правен интерес да се откаже от неговото
наследство, т.к. спрямо своя баща се явява призован към наследяване
наследник от първи ред.
С оглед на изложените съображения обжалваното определение на
Старозагорския районен съд следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от всичко изложено по-горе и на основание чл. 278 от ГПК и
чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1148/05.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2724/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от връчването му на частния
жалбоподател.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4