РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. П., 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20251230100103 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена искова молба (поправена такава) на Б.
С. Т., ЕГН: ********** от с. П., общ. П., ул. „В.“ № 27, против С. Д. Т., ЕГН:
**********, с адрес с. К., общ. П., ул. „С.“ № 6.
Сочи се в исковата молба, че страните се познават отдавна, като ответникът
осъществява транспортна дейност чрез дружество управлявано от неговата майка, а
ищецът работил при него като шофьор. Същите поддържали добри отношения и тъй
като ответникът знаел, че ищецът имал спестени пари му предложил да му даде заем,
личен на него, като с парите щял да подпомогне дейността на дружеството чрез
поддръжка в добро състояние на камионите, за да имал повече курсове. Имало и
обещание от страна на ответника след като „оправи“ задълженията си да направи
ищеца съдружник на един от камионите. Изложено е още, че ищецът се съгласил като
уговорили как парите да бъдат дадени и върнати, и на 18.07.2023 г. отишли при
нотариус където ищецът преброил и дал на ответника парите, като оформили
нотариално заверена разписка за получаване на сумата и начина на нейното връщане.
Твърди се, че нищо от обещаното не се случило, тъй като ищецът продължил да
работи като шофьор, а ответникът не бил точен нито в заплащане на изработеното от
ищеца, нито в заплащане на дадения му заем.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
С. Д. Т. да върне на ищеца заетата/дадена в заем сума от 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
1
ведно със законната лихва, считана от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.
След проведената процедура по чл. 131 ГПК, в законоустановения срок,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В проведено съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен
адвокат, който поддържа изцяло депозираната молба и моли за нейното уважаване.
Ответникът не се явява и представлява.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
В кориците на делото се съдържа Разписка от 18.07.2023 г., с нотариална заверка
на подписите, в която е обективирано, че ищецът С. Д. Т. е получил от ответника Б. С.
Т. сумата от 20 000 лева, представляваща отпуснат заем, който заем трябва да бъде
изплатен в рамките на 18 месеца, считано от подписване на настоящата декларация /л.
2 от делото/.
От съдържащото се в кориците на делото извлечение от сметка, издадено от
„Банка ДСК“ се установява, че на 28.06.2023 г., В.Т. /съпруга на ищеца/ е изтеглила от
сметката си сумата от 20 000 лева.
По делото в качеството на свидетел е разпитана В.Т., съпруга на ищеца, която
заявява, че през 2023 г. Б. работил като шофьор във фирмата на С. Т., като след
известно време съпругът й й споделил, че тъй като С. искал да закупи още един
камион, поискал от Б. 20 000 лева назаем, като щял да го направи съдружник във
фирмата. Тъй като свидетелката имала пари в банката, Б. я попитал дали може да ги
дадат на С., за закупуване на камион. Свидетелката се съгласила, през месец юли
изтеглила парите и след когато съпругът й се върнал от курс, Б. и С. отишли заедно
при нотаруис, който заверил даването на парите по самия договор. Посочва, че до
настоящия момент С. не бил върнал нито стотинка от дадената сума.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
За основателността на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, следва да
се установи от ищеца сключването на неформален договор за заем, по които
претендираната суми е предадена на ответника, както и настъпването на
изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума. При установяване на
посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
задължението.
По своята правна същност договорът за заем е двустранен, неформален и реален
договор. За да е налице облигационно отношение по договор за паричен заем /като
разновидност на договора за заем/, следва да се докаже наличието на съществените му
елементи - размер на заемната сума и предаването й в заем на заемополучателя. Ако
не е уговорено друго, заемната сума следва да се върне в срок от един месец от
поканата /арг. от чл. 240, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗЗД/, като в настоящия случай страните
са уговорили с подписването на разписката за получена сума, че същата ще бъде
изплатена в рамките на 18 месеца, от считано от датата на подписване на същата.
От приетата по делото разписка за получена сума се установява, че на
18.07.2023 г. ответникът е получил сумата от 20 000 лева от ищеца, която сума
представлява отпуснат заем, като същият следва да бъде изплатен в рамките на 18
месеца от подписването на декларацията /разписката/, подписите под която са
нотариално заверени от нотариус Костадинка Топалова, рег.№510 на Нотариалната
2
камара.
Изрично в представения документ е записано, че получената от ответника сума
представлява отпуснат заем от ищеца, което води до извода, че между страните с
подписване на разписката за получена сума са възникнали облигационни
правоотношения.
Посочен е и краен срок за изплащане на заема, а именно – 18 месеца считано от
18.07.2023 г. Този срок е изтекъл на 17.01.2025 г. Ето защо, съдът приема, че по делото
е доказано, че е настъпила и изискуемостта на задълженията /арг. от чл. 240, ал. 4 от
ЗЗД/.
В подкрепа на твърденията на ищеца съдът кредитира и показанията на
разпитания свидетел В.Т., в частта относно обстоятелствата довели до даването на
процесната сума, а именно за закупуване на камион от страна на ответника и
предаването на самата сума в присъствието на нотариус.
От своя страна ответникът не е представил никакви доказателства касателно
връщане на сумата по договора за заем, поради което съдът приема, че е налице
виновно неизпълнение на договорните задължения от негова страна.
С оглед горното съдът приема, че са налице елементите от фактическия състав
на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявения иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора в тежест на ответника, следва да бъдат възложени по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, сторените от ищеца в производството разноски в размер
от 2 500 лева, съгласно списък на разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ответникът С. Д. Т., ЕГН:
********** от с. К., общ. П., ул. „С.“ № 6, да заплати на ищеца Б. С. Т., ЕГН:
********** от с. П., общ. П., ул. „В.“ № 27, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляваща невърната сума по договор за заем от 18.07.2023г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска (27.01.2025 г.) до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН: ********** от с. К., общ. П., ул. „С.“ № 6, да заплати
на Б. С. Т., ЕГН: ********** от с. П., общ. П., ул. „В.“ № 27, сумата от 2 500 (две
хиляди и петстотин) лева - сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3