№ 802
гр. Перник, 20.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500483 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 376 от 08.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1402/2022 г. Районен
съд - П. е осъдил С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ален Мак“ № 75 да
заплати на А. Н. И., ЕГН ********** и Г. Н. М., ЕГН **********, и двете със съдебен
адрес: гр. Р., ул. „Майор Чиляев“ № 20, на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от
1600.00 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща обезщетение, равняващо се на
наемоподобен доход за ползването от Саша Г. С. на собствените на А. Н. И. и Г. Н. М.
4/6 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място), с площ от 530 кв.м., който
имот съгласно регулационния план на с. Б., общ. Р., одобрен със Заповед № 2262, 2261
от 1947 г. и Заповед № III-337 от 20.06.1980 г. на ОНС - П., съставлява Парцел XVII за
имот с планоснимачен номер № 4, от квартал 8, ведно с построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 43 кв.м., и с разгъната застроена площ
от 150 кв.м., и второстепенна стопанска постройка със застроена площ от 40 кв.м.,
както и всички други подобрения, находящи се в имота, за периода от 23.07.2020 г. до
23.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковете - 23.03.2022 г. до окончателното им изплащане. С решението
съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С.
Г. С., чрез адв. Н. Г., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се
обжалва, като се твърди, че същото е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочи се, че предявената от А. Н. И. и Г. Н. М. и уважена искова претенция е
неоснователна и недоказана, като се допълва, че са налице множество противоречия
между твърдяното и претендирано право и обективната фактическа обстановка, която
се доказва по безспорен начин от приложените по делото писмени и гласни
1
доказателства. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства за наличие на
фактическия състав на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС, поради липсата на основния
елемент от този фактически състав, а именно лично ползване на вещта и лишаване от
ползване на ищците от вещта. Излагат се подробни съображения относно
неправилността на постановеното решение, въз основа на които се иска отмяна на
първоинстанционния акт. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. Н. И. и Г. Н. М., чрез
адв. А. А., с който се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че същата е
неоснователна и недоказана, а атакуваното решение се сочи като правилно и
законосъобразно, постановено при стриктно спазване на процесуалните правила и
правилно приложение на материалния закон. Сочи се, че от събраните по делото
доказателства, било безспорно установено, че са налице четирите кумулативно дадени
предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, а
именно: наличие на собственост от страните върху вещта, лично ползване на вещта от
ответника на общата вещ, лишаване от страна на ответника на ищците от ползване на
вещта и отправена писмена покана от ищците до ответника за заплащане на
обезщетение за ползата, от която са били лишени. Моли се съда да постанови решение,
с което да бъде потвърден атакуваният акт, а подадената въззивна жалба бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отоговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.10.2023 г. от 10,00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемите.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3