Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. Варна, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми
юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18635 по описа на
ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П.В.Х.,
ЕГН**********, иск с правно основание чл.422 ГПК за съдебно
установяване в отношенията между страните, че „О. З.” АД,ЕИК*, дължи на ищеца сумата 630.32лв. –
обезщетение по договор от 28.05.2017г. за „Каско”, за констатирано на дата
13.05.2018г., в гр. Варна, на ул. „*”,
застрахователно събитие, изразяващо се в извършено от неизвестно лице
увреждане: на заден десен калник, задна
дясна врата и предна дясна врата, на собствения на застрахования л.а. „*”, ДК №*,
ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 27.05.2019г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№29698/2019г. на СРС.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В
законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил
правният интерес да предяви настоящите искове.
Ищецът твърди и че по договор от 28.05.2017г. за „Каско”, собственото му МПС „*”, ДК №*, било застраховано срещу застрахователни рискове,
включително получени неволно или от неизвестни лица увреждания по външните
части на автомобила.Полицата била със срок на действие една година, а премията
застрахованият заплатил надлежно.
Твърди още, че на дата
13.05.2018г. открил паркирания си по-рано на това място лек автомобил „*”, ДК №*,
в гр. Варна, на ул. „*“, с нанесени от неизвестни лица увреждания на заден
десен калник, задна дясна врата и предна дясна врата на автомобила му. Ищецът
незабавно се свързал със застрахователя и последният образувал щета
№0200-090-0777/2018г. Но въпреки това ответникът отказал плащане, без да се
мотивира. Ищецът сам е отстранил повредите, за което заплатил 630.32лв., които
средства моли да му се присъдят от задължения за това ответник, като
застраховател по „Каско“.
С писмени молби преди първото по делото о.с.з.
признава, че след като е било образувано исковото производство, на 11.06.2020г.
е получил по банковата си сметка исковото обезщетение от 630.32лв. от
ответника, по горната щета. Но твърди, че е останала неплатена законната лихва
върху тази сума от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.05.2019г. до превода
– 11.06.2020г., която моли да му бъде присъдена в размер на 66.88лв. Претендира
също и всичките съдебни разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не
депозира писмен отговор.
Със становище преди първото о.с.з. по
делото ответникът не оспорва, че е задължен към ищеца за исковото обезщетение
от 630.32лв. Твърди обаче, че при отправяне на извънсъдебното си искане за
плащане ищецът е представил само проформа фактура, която не доказвала плащането
на ремонта, поради което била прекратена ликвидационна преписка при
застрахователя и ищецът бил известен, че при представяне на оригинални разходни
документи за извършен ремонт, ще бъде преведено на застрахования обезщетението.
С това счита, че ответникът не е станал повод за делото. В петитумната част на
становището прави „признание на предявения иск“, но същевременно претендира
разноски за делото.
С
молба от 12.06.2020г. ответникът представя доказателства за извършено на
11.06.2020г. плащане на исковото обезщетение от 630.32лв. в полза на ищеца.
В о.с.з. ответникът
поддържа всичките си изложени становища.
След съвкупна преценка,
заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане становищата и процесуалните действия на страните и при при съобразяване на приложимата за
случая нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предпоставките на предявения
иск се свързват с цялостното доказване от страна на ищеца на: наличието на възникналото и действало
към момента на инцидента правоотношение с ответника по договор за „Каско” за собственото
му МПС; заплащането на премията по застраховката и изправността по останалите й
клаузи; настъпването на твърдяния застрахован риск; срочното уведомяване на
застрахователя за събитието; проведената при застрахователя ликвидационна
процедура; размера на обезщетението; другите положителните факти, на които
основава твърденията си.
В тежест на ответника по
делото е да докаже изправността си по договора и положителните факти, на които
основава възраженията си – в случая, че повод за делото е поведението на ищеца,
а не на ответника.
По доказаността на
иска няма никакъв
спор, налице е пълно признание от ответника на основателността на иска, а
съвкупният анализ на приетите писмени доказателства (в т.ч. застрахователна
полица, уведомление по щета, експертиза и опис на щетата, проформа фактура,
писмо и други) потвърждава този извод. Ето защо следва да се приеме, че в
момента на предявяване на иска претендираната парична сума е била дължима в
полза на ищеца от ответника. Точно поради това е била и платена от ответника на
ищеца след образуване на делото.
От друга страна извършеното в хода на
разглеждане на делото плащане на сумата следва да бъде зачетено, като
релевантно за спора обстоятелство при постановяване на крайния съдебен акт, на
осн. чл.235, ал.3 ГПК, в който смисъл е налице и ТР на ВКС. Поради това обаче
искът следва да бъде отхвърлен – не поради неоснователност, а поради погасяване
чрез плащане на материалното право преди приключване на устните състезания.
В заключение на изложеното главният иск
следва да се отхвърли, но само на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Спорът по делото е за законната лихва от исковата молба до плащането, както и за разноските в процеса, с оглед надлежната или не извънсъдебна претенция на ищеца преди делото, като по тези въпроси съдът приема следното:
Съгласно чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 – 3 КЗ или ал.5 от КЗ. Съобразно чл.108,
ал.1 КЗ застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по за застрахователно обезщетение в срок до 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ, като определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането. А
съгласно чл.106, ал.4 КЗ когато ползвателят на
застрахователната услуга е страна по застрахователния договор, застрахователят
го уведомява за допълнителните доказателства най-късно в срок 45 дни от
представянето на доказателствата, определени с договора и правилата по чл. 104 КЗ, които не са били предвидени в
застрахователния договор при сключването му и които са необходими за
установяване на основанието и размера на неговата претенция.От анализа на тези
разпоредби следва извода, че застрахователят може да отложи с указания към
правоимащия застрахован плащането на обезщетението, само ако към заявлението на
застрахования не са налице всички доказателства, нужни за да се установи
основанието и размера на вземането му.
При всяко имуществено застраховане на леки автомобили, било по Каско,
било по Гражданска отговорност, било по отменения или по сега действащия КЗ,
еднозначно се провежда правилото, че обезщетение на правоимащия се следва и без
той да е доказал реалното поправяне на вредите. Достатъчен е факта на щета, за
да се ангажира застрахователят, който било по своя експертна оценка, било по
пазарни цени, било по цени по единната методика или било чрез доверен сервиз,
да определи стойността на обезщетението. Поради което аргументът, че защото не
бил представил ищецът оригинални разходни документи за извършен ремонт,
ответникът няма задължение да го обезщети за безспорното събитие, обхванато от
застраховка „Каско“ на лекия му автомобил, не може да се сподели. Именно в този
смисъл са и разпоредбите на чл.386, ал.2 от КЗ, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, и на чл.400, ал.2 от КЗ, че за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Идеята на законодателя е ясна – щом има покрита от застраховка щета, която е
установена, заедно и със застрахователното събитие, се следва на правоимащия
обезщетение. Тоест се плаща само поради факта на щетата, с която е намален
патримониума на застрахования, защото обезщетението по полица служи за
възстановяването на увредения патримониум. А кога и дали изобщо реално ще
поправи щетите по застрахованата си вещ застраховният, е без всякакво значение
– при липсата на спор по размера на обезщетението.
По горните съображения съдът счита, че извънсъдебната причина, поради
която ответникът не е удовлетворил претенцията на ищеца (призната за дължима
при разглеждането на делото) е неоснователна. И повод за съдопроизводството е
дал именно ответникът, а не ищеца, противно на възраженията. А от това следва, че
на ищеца се дължи законната лихва за
периода от датата на заявлениетот до деня на плащането, определена с решението
служебно от съда чрез „Апис – финанси“, по арг. от чл.162 ГПК, в размер на
търсените 66.88лв.
По разноските: Съгласно чл.78, ал.1 ГПК при уважаване на иска
разноски се следват в полза на ищеца. В чл.78, ал.2 ГПК е регламентирано
изключението от правилото на ал.1 – когато ответникът с извънпроцедуалното си
поведение не е станал причина за делото и признае иска, ищецът няма право на
разноски от него. Когато с поведението си преди делото ответникът е станал
повод за образуването му и когато материалното притезание на ищеца съдът
прецени като основателно, но поради обстоятелства, възникнали в хода на
производството намали или отхвърли иска, разноските отново се определят по
правилото на чл.78, ал.1 ГПК, по арг. от противното от чл.78, ал.2 ГПК (така и Определение
№511/29.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №1499/2013г., IV г.о.;
Определение №149/22.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д. №3/2012г., I г.о и др; така и Определение от
м.09.2013г. по в.т.д. №1729 по описа на
ВОС за 2013г. и др.).
В случая се прие, че към деня на образуване
на делото ответникът е имал към ищеца изискуемо парично задължение, което е
платил едва след образуване на производството, поради което той е станал повод
за делото и поради това остава задължен за разноските на ищеца.
По тези причини въпреки крайния изход по
спора, с оглед причините за него, на ищеца се следват сторените от него разноски
от 325.00лв. – адв. хонорар и държавна такса за исковото производство.
На осн. ТР
№4/18.06.2014г. следва произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските в
заповедното производство, определени според уважената част от интереса, тоест в
случая изцяло (съобразно и с обсъдените по-горе обстоятелства по чл.235, ал.3 ГПК),в размер на общо 325.00лв.
– адв. хонорар и държавна такса за заповедното производство.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца П.В.Х.,
ЕГН**********, за съдебно установяване в отношенията
между страните, че „О. З.” АД,ЕИК*, дължи на ищеца сумата 630.32лв. – обезщетение по договор от 28.05.2017г.
за „Каско”, за констатирано на дата 13.05.2018г., в гр. Варна, на ул. „*”, застрахователно събитие, изразяващо се
в извършено от неизвестно лице увреждане:
на заден десен калник, задна дясна врата и предна дясна врата, на
собствения на застрахования л.а. „*”, ДК №*, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №29698/2019г. на СРС, поради плащане в хода на делото, на осн. чл.422 ГПК и на осн. чл.235,
ал.3 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „О. З.”
АД, ЕИК*, дължи на ищеца П.В.Х., ЕГН**********,
сумата 66.88лв. – законна лихва върху платеното в
хода на делото обезщетение в размер на 630.32лв. по договор от
28.05.2017г. за „Каско”, за констатирано на дата 13.05.2018г., в гр. Варна, на
ул. „*”, застрахователно събитие, дължима за периода от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 27.05.2019г.
до деня на доброволното плащане – 11.06.2020г.,
на осн. чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „О. З.” АД,ЕИК*, да плати на П.В.Х.,
ЕГН**********, сумата 325.00лв. – разноски в исковото
производство пред ВРС, по арг. от чл.78,
ал.1 ГПК и арг. от противното от чл.78, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „О. З.” АД,ЕИК*, да плати на П.В.Х., ЕГН**********, сумата 325.00лв. – разноски в заповедното производство, на осн. ТР
№4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………