О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 01.06.2022 г.

 

Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР САНТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

мл. с. СТОЙЧО ПОПОВ

като разгледа докладваното от младши съдия Попов ВГД № 16868 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С обжалваното Решение от 24.10.2011 г., постановено по ГД № 28844 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд, производството по иска за делба на Д.М.Г. срещу Х.Х. С.и С.Г.С. е прекратено в частта, с която се претендира допускане на съдебна делба на 1/2 ид. част от правото на собственост върху Поземлен имот № 738, целият с площ от 800 кв. м., от които 760 кв. м. попадат в УПИ XXIV-525, всички в кв. 254 по рег. план на гр. Нови Искър, при съседи на имота: улица, УПИ IX-352, УПИ X-533, УПИ XIII537Б, УПИ XV-537, УПИ XXIV-525, и на 1/2 ид. част от вещното право на строеж върху описания поземлен имот. В тази част първоинстанционното решение има характер на определение.

Ищцата Д.М.Г. е депозирала въззивна жалба, с която обжалва изцяло решението на първата инстанция и е изложила оплаквания за неправилност, включително и в неговата прекратителна част. В този смисъл въззиваната жалба има характер на частна жалба против решението с характер на определение в частта, с която производството е частично прекратено.

Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав приема, че следва да се произнесе първо по инкорпорираното във въззивната жалба оплакване, касаещо частта, с която производството е било частично прекратено.

В жалбата са наведени оплаквания, че неправилно районният съд е приел, че е сезиран с иск за делба на ½ ид. ч. от дворното място. В жалбата се твърди, че ищцата е поискала делба на посочените имоти – жилищна сграда и дворно място, и правото на строеж върху мястото при съответните квоти, а не делба на идеални части от същите имоти.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите Х.Х. С.и С.Г.С., като същите не са депозирали отговор на същата.

След като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, съдът намира следното:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

По отношение на претенция за допускане на съдебна делба на правото на строеж върху поземления имот:

Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ППВС 7/1973 г., правото на строеж върху чужд имот, включително и правото на надстрояване и пристрояване, е вещно право по смисъла на чл. 63 ЗС. Съгласно чл. 111 от ЗС разпоредбите на закона относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. Понеже по отношение на вещното право на строеж в закона не е предвидено друго, трябва да се приеме, че намира приложение и разпоредбата на чл. 34 ЗС, независимо от това дали е започнало или не неговото осъществяване. Затова, когато вещното право на строеж върху чужд имот принадлежи на няколко лица, то може да бъде предмет на делба.

В настоящия случай, на база изложеното в исковата молба следва, че се претендира делба на правото на строеж на съсобствен недвижим имот, не и на чужд такъв, като липсва изричен акт за учредяване на право на строеж. Поради изложеното и предвид задължителните указания, дадени в ППВС № 7/1973 г., делбата на право на строеж в този случай се явява недопустима. Поради изложеното първоинстанционното решение в тази част, имаща характера на определение, се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенция за допускане на съдебна делба на поземления имот:

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството в тази част. Ищецът изрично е заявил в исковата молба, че притежава ½ ид. ч. от процесните имоти, включително и от дворното място, в което е изградена жилищната сграда и че останалата ½ ид. ч. принадлежи на ответниците. Не е формулирано искане за делба на ½ ид. ч. от описания поземлен имот, както неправилно и в нарушение на чл. 6, ал. 2 от ГПК е приел Софийски районен съд.

В тази връзка въззивният съд счита, че производството по въззивната жалба срещу обжалваното решение в неговата отхвърлителна част е преждевременно образувано и същото следва да се прекрати, а делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на спора по искането за съдебна делба и на процесното дворно място, а именно: Поземлен имот № 738, целият с площ от 800 кв. м., от които 760 кв. м. попадат в УПИ XXIV-525, всички в кв. 254 по рег. план на гр. Нови Искър, при съседи на имота: улица, УПИ IX-352, УПИ X-533, УПИ XIII537Б, УПИ XV-537, УПИ XXIV-525.

Предвид изложеното се налага отмяна на определението, постановено в откритото съдебно заседание на 02.02.2022 г., с което е даден ход по същество.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 02.02.2022 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 24.10.2011 г., постановено по ГД № 28844 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд в частта, имаща характер на определение, с което производството е прекратено в частта, с която се претендира допускане на съдебна делба на ½ ид. ч. от вещното право на строеж върху Поземлен имот № 738, целият с площ от 800 кв. м., от които 760 кв. м. попадат в УПИ XXIV-525, всички в кв. 254 по рег. план на гр. Нови Искър, при съседи на имота: улица, УПИ IX-352, УПИ X-533, УПИ XIII537Б, УПИ XV-537, УПИ XXIV-525.

ОТМЕНЯ Решение от 24.10.2011 г., постановено по ГД № 28844 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд в частта, имаща характер на определение, с което производството е прекратено в частта, с която се претендира допускане на съдебна делба на 1/2 ид. част от правото на собственост върху Поземлен имот № 738, целият с площ от 800 кв. м., от които 760 кв. м. попадат в УПИ XXIV-525, всички в кв. 254 по рег. план на гр. Нови Искър, при съседи на имота: улица, УПИ IX-352, УПИ X-533, УПИ XIII537Б, УПИ XV-537, УПИ XXIV-525.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 64 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивите на настоящото определение, след което въззивната жалба срещу Решение от 24.10.2011 г., постановено по ГД № 28844 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд, ведно с делото, да се изпратят на СГС за разглеждане.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВГД № 16868 по описа на 2017 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав.

Определението в частта, с която е потвърдено Решение от 24.10.2011 г., постановено по ГД № 28844 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд, подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.