Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 29.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав, в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при
участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №59 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК с посочена цена на иска - 185,64 лева.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова
молба от М.А.П. ***, чрез особения й представител адв.П.К. *** против ответника
“ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1784, Столична община, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”№159,
Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от Изпълнителния директор Леон Връшка,
гражданин на Република Чехия, в която изтъква, че с ответника имали сключен договор за продажба на
електрческа енергия с клиентски номер 310190549483, за апартамент в гр.Ловеч,
ж.к."Червен бряг", бл.116, вх.”А”, ет.5,
ап.14.
Пояснява, че “ЧЕЗ
Електро България”АД е
доставчик на електрическа енергия, но от м.юни 2013 год. е преустановил доставката на електрическа енергия за
ищцата от нейния клиентски номер, поради неплатено задължение от нейна страна в
размер на размер 185.64 лева - главница -110.33 лева и лихва - 75.31 лева. Направила няколко запитвания до ответника
за начина на формиране на задължението й по месеци и години, но получила отговор, че съгласно чл.10, т.6 от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия „ЧЕЗ Електро България"АД съхранява информация за
ползваната от потребителите електрическа енергия за период от 36 месеца. За
последните 36 месеца заявява, че не е била потребител
на електрическа енергия, тъй като ответникът е преустановил доставката. Твърди,
че има задължения към ответника за минал
период - повече от 36 месеца в размер 110,33
лева - главница и 75,31 - лихви, които
задължения са погасени по давност.
Позовава се на задължителната практика и по-конкретно Решение №173/28.10.2010 год. по гр.д.№1095/2009 год. по описа на ВКС, ТК, II отд., съгласно което приложимата давност за главници е 3 години. Ответникът не е извършил
действия по прекъсване на давността - завеждане на иск, поради което, предвид
на факта, че сумите се отнасят за период повече от
3 години преди датата на завеждане на исковата молба иска за признаване на
тяхната недължимост поради изтекла погасителна давност, намира за основателен.
В този смисъл за нея е налице правен интерес от предявяван на настоящия иск, поради което моли да бъдат призовани
с ответника на съд и след като съдът приеме,
че искът й е процесуално допустим, основателен и доказан, да постанови решение
с което да признае за установено по отношение на ответника „ЧЕЗ Електро България"АД, ЕИК : *********, че не дължи сумата от 110.33 лева -
главница и 75,31 лева – лихва за доставена
електрическа енергия за апартамент в гр.Ловеч, ж.к."Червен бряг",
бл.116, вх.”А”, ет.5, ап.14, поради изтекла погасителна давност.
В депозерания в срока по чл.131
от ГПК отговор на исковата молба ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Т., от името на доверителя си,
намира отрицателния установителен иск за недопустим и моли съда да прекрати
производството по делото, доколкото няма данни „ЧЕЗ Електро България”АД да е претендирало процесните суми от ищцовата страна. Алтернативно оспорва иска по основание
изцяло. Счита, че ищцата няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като от страна на
ответника не са предприети принудителни действия по събирането на задължението.
Установителните искове могат да имат за предмет съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право. Възражението за
погасяване по давност е такова, което не може да се противопостави при иск на
кредитора. От друга страна иска е неоснователен, тъй като ищецът не излага
конкретни обстоятелства, не представя доказателства и не прави доказателствени
искания, в подкрепа на твърдението си, че не дължи сумата, цитирана в исковата
молба. Единствените мотиви на ищцата са
за изтекла погасителна давност, което не може да даде основание на съда да се
произнесе по съществото на въпроса за дължимостта на вземането, по съображения,
че с изтичането на предвидената от закона погасителна давност за кредитора не
се погасява самото материално право, а само правото му да търси защита. Прави самостоятелно възражение
за неустойките за забава за времето от последните три години 26.02.2017 год.-26.02.2020
год., тъй като счита, че те се дължат на дружеството, дори и главното вземане
да е погасено по давност.
В
съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се
от назначения й с Решение №18-207-1399/02.08.2019 год. от Председателя на НБПП
за процесуален представител адв.К., която от името на доверителката си поддържа
иска по основание. Моли съда да допусне изменение в цената на иска, който
вместо за сумата 185,64 лева да се счита предявен за сумата 189,45 лева, от
които 110,33 лева главница и 79,12 лева лихви, т.е. увеличение на акцесорното
вземане за лихва със сумата 3,81 лева. Допълва петитума на исковата молба по
отношение периода на акцесорното вземане като то следва да е за периода от
23.10.2012 год. до 10.06.2020 год. Съдът е уважил искането на адв.К.,
допускайки изменение на исковата претенция в частта за лихвата, както и е
допълнил петитума в частта относно периода на претендилата лихва.
По
същество адв.К. моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че доверителката й не дължи процесните
суми от 110,33 лева главница и 79,12 лева лихва за доставяне на ел.енергия за
апартамент в гр.Ловеч, ж.к.”Червен бряг”, бл.116, вх.”А”, ет.5, ап.14, поради
изтекла погасителна давност. Позовава се на събраните по делото доказателства и
най-вече на справката, представена от пълномощника на ответника, от които е
видно, че от м.юни 2013 год. ответника е преустановил доставката на ел.енергия
в жилището на доверителката й, от което се установява, че тригодишният срок е
изтекъл. Изтекла е погасителната давност и иска се явява основателен и доказан.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Т., който от името на
доверителя си моли съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан,
по подробни съображения, изложени в депозирания отговор на исковата молба.
Претендира да му бъде присъдено възнажраждение за юрисконсулт в
законоустановения минимум, в случай, че се отхвърли иска.
Съдът
като прецени представените по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, доводите на процесуалните
представители на страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Ищцата по
делото М.А.П. се легитимира за собственик на недвижим имот, представляващ : Апартамент №14 в гр.Ловеч, ж.к.”Ленин”, на
пети етаж от 86,02 кв.м., състоящ се от кухня, хол, спалня, детска стая,
тоалетна, баня и дрешник, при подробно посочени съседи, по силата на
представения като доказателство по делото нотариален акт за собственост върху
жилище строено на държавно място от ЖСК гр.Ловеч №170, том 1, дело 340/1982
год., съставен на името на Апостол Николов Папазов.
Видно от
удостоверение за наследници №000225/27.01.2012 год. на Община-гр.Ловеч, М.А.П.
се явява единствена пряка наследница по закон на Апостол Николов Папазов, б.ж.
на гр.Ловеч, починал на 26.12.2009 год. - негова дъщеря.
До М.А.П. е изпратено писмо
изх.№**********/30.08.2019 год., с което „ЧЕЗ Електро България”АД, във връзка с
нейно заявление, регистрирано в клиентската информационна система на
дружеството с вх.№**********/15.08.2019 год. я уведомява, че съгласно чл.10,
т.6 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро
България”АД, дружеството се задължава да съхранява информация за ползваната
ел.енергия от всеки потребител за период от 36 месеца. Заявеното от нейна
страна искане относно справка за възникнали задължения по договора за продажба
на ел.енергия с кл.№310190549483, представлява платена услуга на „ЧЕЗ Електро
България”АД - „Издаване на справка за потребление за период до 36 месеца от
искането (битов клиент)”. Същата се заплаща по ценоразпис, утвърден от ДКЕВР,
сега КЕВР. Услугата може да бъде заявена в удобен по район център за обслужване
на клиенти, лично от лицето - страна по договора за продажба на електроенергия
срещу предоставяне на документ за самоличност за справка или упълномощен
представител с нотариално заверено пълномощно.
С
последващо писмо изх.№**********/23.10.2019 год. ищцата е уведомена от „ЧЕЗ Електро
България”АД, че във връзка с нейно заявление, регистрирано в клиентската
информационна система на дружеството с вх.№**********/11.10.2019 год., както е
информирана при подаване на заявлението, за периода от 36 месеца преди
постъпването на заявлението й с вх.№**********/15.08.2019 год. няма задължения
по договора за продажба на ел.енергия с кл.№310190549483. Посочено е, че
дружеството не предлага услугата за период по-стар от 36 месеца и няма
задължения да предоставя такава.
С
отговора на исковата молба ответникът е представи като доказателство по делото лицензия
за обществено снабдяване с ел.енергия, издадена от ДЕКВР на „ЧЕЗ Електро
България”АД, решение на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия на договорите
за продажба на ел.енергия, представляващи неразделна част от това решение,
сертификат за публикувана реклама в централни и местни печатни издания, како и
Общи условия на договорите за продажбана ел.енергия на „ЧЕЗ Електро
България”АД.
В
съдебно заседание юрисконсулта на ответното дружество представи като
доказателство и справка за задължението на ответницата към 10.06.2020 год.,
възлизаща в размер общо на сумата 189,45 лева, от които 110,33 лева главница и
79,12 лева лихви, в която подробно са посочени номера на договорната сметка,
номера на фактурата и на документа, както и датата на издаване на фактурата и
падеж.
При наличието
на тези писмени доказателства, неоспорени от страна на ответника в хода на настоящия
исков процес, съдът приема, че е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение
на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата в размер на 189,45 лева, от
които сумата 110,33 лева главница и 79,12 лева лихва за периода от 23.10.2012
год. до 10.06.2020 год., за доставена електрическа енергия за апартамент в
гр.Ловеч, ж.к.”Червен бряг”, бл.116, вх.”А”, ет.5, ап.14, поради изтекла погасителна давност. Съдът е длъжен да подчертае, че абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителния иск е наличието на правен
интерес, като за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право, като всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез
установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.
В настоящият
казус при разпределение на доказателствената тежест на страните не ищцата, а
ответникът по установителен иск, че вземането не съществува, трябва да докаже,
че то е възникнало, а ищцата трябва да докаже, че е платила – Р №1436-62-IV, Сб.214. В хода на процеса при така
разпределената доказателствена тежест е безпорно доказано, че е налице
възникнало между страните облигационно отношение по сключен между тях договор
за продажба на ел.енергия, чиито доставчик се явява „ЧЕЗ Електро България”АД,
видно то представена като доказателство по делото лицензия за обществено
снабдяване с ел.енергия №Л-135-11/29.11.2006 год. на ДКЕВР. Ищцата в хода на
процеса обаче не доказа, че е извършила плащане на каквито и да е суми към
ответника, за да има интерес от сезиране на съда с настоящия отрицателен
установителен иск. Нещо повече, имайки предвид чл.10, т.6 от Общите условия на
договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България”АД, в които е
посочено, че се съхранява информация за ползваната ел.енергия от всеки
потребител за период от 36 месеца, които Общи условия са общодостъпни като
публикувани в периодичния печат /сертификат за публикувана реклама, стр.25 от
делото/ и следователно с тях трябва да е запознат всеки потребител, включително
и ищцата по делото, то е било изцяло безпредметно сезирането от нейна страна на
ответното дружество с писма за начина на формиране на нейните задължения и то
за минал период от време.
Съдът е
длъжен да спомене също, че в петитума на исковата молба не е прецизирано
погасителна давност за главното и за акцесорното вземане ли се търси и за какъв
период от време относно главницата, тъй като дори и да се цитира задължителната
практика на ВКС решение №173/28.10.2010 год. по гр.д.№1095/2009 год., ТК, II
отделение, то задължение на ищеца е да уточни в петитима на исковата молба
сумата за главница за какъв начален и краен период от време се отнася, за да
извърши съдът преценка за коя давност ще касае общата петгодишна или тригодишната
по чл.111 от ЗЗД. Такова прецизиране не бе направено и в съдебно заседание от
адв.К.. Липсата на уточнение на начален и краен период по отношение на главното
вземане не дава възможност на съда да прецени за какъв период от време се
отнася това вземане и дали спрямо него е приложима общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД. В съдебно заседание бе уточнен период на акцесорното вземане,
считано от 23.10.2012 год. до 10.06.2020 год., като съдът преценява, че
тригодишната давност за същото, на основание чл.111, в.”в” от ЗЗД не е изтекла
с оглед крайният период, уточнен от представителя на ищцата.
В този смисъл
напълно основателно е възражението на ответника за дължима неустойка за забава
за периода от последните три години /26.02.207 год.-26.02.2020 год./, тъй като
такава уговорка е налице в чл.35 от Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България”АД, чиито клаузи имат силата на закон за
тези, които са ги сключили - чл.20а от ЗЗД.
Изложеното
дотук дава основание на съда да отхвърли исковата претенция, с която е сезиран
от М.А.П., ЕГН-********** *** срещу „ЧЕЗ Електро България”АД, че не дължи сумата в размер на
189,45 лева, от които сумата 110,33 лева главница и 79,12
лева лихва за периода от 23.10.2012 год. до 10.06.2020 год., за доставена
електрическа енергия за апартамент в гр.Ловеч, ж.к.”Червен бряг”, бл.116,
вх.”А”, ет.5, ап.14, поради
изтекла погасителна давност, като неоснователна и недоказана.
При
този изход на спора, дори и да е претендирано заплащане на съдебно-деловодни
разноски от пълномощника на ответника, такова не следва да му се заплаща, тъй
като с Опрределение №32/15.01.2020 год. ищцата е освободена от заплащане на
такси и разноски.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищцата М.А.П., ЕГН-********** *** против ответника “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1784, Столична община,
район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”№159, Бенч Марк Бизнес Център,
представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет заедно, иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение
на ответника, че не дължи сумата в размер на 189,45 лева, от които сумата 110,33
лева главница и 79,12 лева лихва за периода от 23.10.2012 год. до 10.06.2020
год., за доставена електрическа енергия за апартамент в гр.Ловеч, ж.к.”Червен
бряг”, бл.116, вх.”А”, ет.5, ап.14, поради изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Решението
може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :