№ 114
гр. Русе, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20214501000290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „АГРОАКТИВ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление с. Кацелово, общ. Две
могили, обл. Русе, ул. „Осоговска планина“ № 1, срещу Решение №
100/09.07.2021 г. по гр.д. № 237/2021 г. на РС – Бяла, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на „ОЛТЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата
от 5 760 лв. с ДДС, представляваща главница за закупени и доставени на
жалбоподателя почвени преобразователи и листни биостимулатори, за което
е издадена Фактура № **********/24.03.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 16.03.2021 г., до окончателното
изплащане на главницата, сумата от 1 593,73 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода от 24.04.2018 г. до 15.03.2021 г.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и
необосновано. Съдът не бил съобразил всички плащания, които ответникът е
направил по задължението, произтичащо от Фактура №
**********/24.03.2016 г. Установяването на действителния размер на
задължението за главница по фактурата щяло да доведе и до промяна в
размера на дължимата мораторна лихва. Съдът изградил правната си
1
обосновка върху заключението на съдебна икономическа експертиза, чиито
задачи били неточни и с частичен времеви обхват, поради което и отговорът
бил непълен и не отразявал действителните отношения между страните. Моли
за разглеждане на въззивната жалба и за определяне размера на задължението
на жалбоподателя съобразно доказателствата по делото.
Въззиваемата страна „ОЛТЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. „Шампион“ № 1,
Арт Комплекс, ет. 1, ап. 1, чрез адв. С.В. от АК – Стара Загора, с личен №
*******, със съдебен адрес гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №
117А, ет. 1, ап. 4, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала
отговор, с който счита въззивната жалба за неоснователна. Оплакванията за
порочност в действията на първоинстанционния съдебен състав били правно
несъстоятелни и неверни. Жалбоподателят анализирал в жалба си
правноирелевантни за спора факти, обстоятелства и доказателства.
Ответникът противоправно не признавал истината за значимите за спора
установени и доказани от ищеца в хода на първоинстанционната фаза
съдебно дирене правно релевантни факти, а първоинстанционният съд
правилно обсъдил и ценил същите при вземането на своето решение. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на сторените
по делото разноски. Иска от съда да задължи жалбоподателя да представи
доказателства за спазване на срока на обжалване на съдебния акт.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен
договор за закупуване на почвени преобразуватели и листни биостимулатори,
като е била договорена цената, количествата, начинът на доставка и падежът
на плащане по тази търговска сделка. Купувачът „АГРОАКТИВ“ ЕООД
получил и приел договорените количества стоки, за което била съставена
2
Фактура № **********/24.03.2016 г. на стойност 5 760 лв. с ДДС, като било
постигнато съгласие плащането по фактурата да бъде извършено 30 дни след
издаването , т.е. на 24.04.2016 г. Предаването на стоката било осъществено
чрез еднократна лична доставка на 21.03.2016 г., за което бил съставен
приемо-предавателен протокол, приложен на л. 8 по делото и подписан от
представители и на двете страни. На уговорения падеж плащане не
последвало.
В отговора на исковата молба ответникът по иска и жалбоподател
„АГРОАКТИВ“ ЕООД е направил признание за дължимостта на иска за
главница по процесната фактура в размер на 5 760 лв. с ДДС, като е оспорил
само размера на първоначално претендираната от въззиваемия ищец лихва за
забава, позовавайки се на изтекла погасителна давност съобразно чл. 111, б.
„В“ ЗЗД. След направено оттегляне на иска в първото съдебно заседание пред
районния съд за обезщетение за забава над сумата от 1 593,73 лв. за периода
от 24.04.2016 г. до 23.04.2018 г., първоинстанционният съд е приел, че
жалбоподателят дължи главница в размер на 5 760 лв. с ДДС и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху нея за периода 24.04.2018 г. до
15.03.2021 г. 1 593,73 лв. Дължимостта на продажната цена по така сключения
от страните договор за закупуване на почвени преобразуватели и листни
биостимулатори, обективирана като сума по Фактура №
**********/24.03.2016 г. в размер на 5 760 лв. с ДДС, се потвърждава и от
изслушаната в първата инстанция съдебна счетоводна експертиза, според
която процесната фактура е осчетоводена както при ищеца, така и при
ответника, като и двете дружества са водили счетоводството си в
съответствие със ЗСч, т.е. търговските им книги са редовно водени по
смисъла на чл. 55 ТЗ и записванията в тях могат да се ползват като
доказателство за установяване на сключени между тях търговски сделки. От
това следва изводът, че между страните е имало сключен на 21.30.2016 г.
договор за закупуване на почвени преобразуватели и листни биостимулатори
60 л Soil-Set Aid и 60 л Impropo-Grain с продавач „ОЛТЕК БЪЛГАРИЯ“
ЕООД и купувач „АГРОАКТИВ“ ЕООД, с договорена цена 5 760 лв. с ДДС,
като продавачът е изпълнил задължението си, доставяйки процесната стока на
21.03.2016 г. докато купувачът изпаднал в забава, като не платил на
уговорения падеж на 24.04.2016 г. Купувачът освен това упражнил и правото
си на приспадане на данъчен кредит по издадената фактура в размер на 960
3
лв., начислен за данъчния период, през който е възникнало това право,
съгласно разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗДДС, поради което потвърждава
сключването на договора и дължимостта на продажната цена от страна на
жалбоподателя.
Във въззивната си жалба „АГРОАКТИВ“ ЕООД е посочило общо, че
решението в частта за главницата било неправилно, макар че с отговора на
исковата молба е признало за нейната дължимост. Изложени са общи
твърдения, че не били съобразени всички направени плащания от страна на
въззивника по Фактура № **********/24.03.2016 г., без да се цитира кои са те
и без да бъдат представяни доказателства, като дори и да се приеме, че е
имало такива, то възможността да се навеждат твърдения за тези
обстоятелства или за представяне на такива доказателства към настоящия
етап на разглеждане на делото вече е преклудирана. Неоснователни са
твърденията за непълнота и неточност на назначената в първоинстанционното
производство експертиза, доколкото договорните отношения се установяват и
от другите доказателства по делото – Фактура № **********/24.03.2016 г.,
която е получена от жалбоподателя на 28.03.2016 г. по пощата и приемо-
предавателния протокол за получените във връзка с продажбата стоки на
21.03.2016 г.
С оглед правилното установяване на дължимостта на продажната цена,
правилен се явява изводът на районния съд да присъди и дължимото
обезщетение за забава съобразно направеното оттегляне на иска за
присъждане на акцесорното вземане само за периода 24.04.2018 г. до
15.03.2021 г.
Поради тези съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба срещу него
– оставена без уважение.
Предвид изхода на спора въззиваемата страна има право на разноски.
Същата е представила договор за правна защита и съдействие, от който е
видно, че на участвалия по делото негов процесуален представител му е
платено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 800 лв., което,
съгласно представения списък за разноските, се явява единственият разход,
направен от ответника по жалбата във въззивната инстанция, и като такъв
следва да му бъде присъден в пълен размер.
4
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100/09.07.2021 г. по гр.д. № 237/2021 г.
на РС – Бяла.
ОСЪЖДА „АГРОАКТИВ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление с. Кацелово, общ. Две могили, обл. Русе, ул. „Осоговска
планина“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „ОЛТЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул.
„Шампион“ № 1, Арт Комплекс, ет. 1, ап. 1, сумата от 800 лв. – разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5