Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 299 20.01.2021г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти състав
На двадесет и първи
декември, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 2711 по описа за 2020
година
Производството по делото е образувано е по
повод въззивна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес:
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, Булстат *********, представлявана от
Ивайло Йорданов, Решение №260390/09.10.20г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№1163/20г. с което въззивникът е
осъден да заплати на П.К.М., ЕГН: **********,***, сумата от 954,04 лева - главница,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 132 часа и 45 минути
извън времето на дежурство за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба –
17.02.2020 г., до окончателното й плащане; сумата от 286,21 лева,
представляваща направените по делото разноски; а по сметка на БРС сумата от 300
лева, от които: 50 лв. за държавна такса и 250 лева възнаграждение за вещо
лице.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му в
обжалваната част, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да
бъдат отхвърлени. Излага подробни съображения, че не следва да се кредитират
свидетелските показания, досежно явяване на работа на надзирателите, доколкото
е налице нормативна уредба по въпроса – чл.305, ал.1 ППЗИНЗС. Евентуално се
претендира частично уважаване на иска – излагат се съображения.
Препис от въззивната жалба на ответника е
връчен на ищеца П.К.М. на 12.11.20г. и в законния срок по чл.263, ал.1 ГПК – на
17.11.20г. е подаден писмен отговор. В
него се оспорват наведените в жалбата оплаквания и се споделят се изводите на
първоинстанционния съд. Излагат се съображения.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259,
ал.1 ГПК; подадена е от лице, което има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, следователно същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не
се спори, че между страните е налице служебно правоотношение, по силата на
което ищецът заема длъжността ***. През процесния период – 17.02.2017г. –
17.02.2020г. ищецът е изпълнявал дежурства по график, при 24-часови смени,
които видно от експертизата са общо 205. Ищецът твърди, че със Заповед
№453/14.08.2014г. на Началника на Затвор Бургас е определено дежурните
командири на отделения, с режим на работа в 24 – часови смени, да започват
работа в 08.00 часа и работният ден да приключва в 08.00 часа на следващия ден,
като началото на ежедневния инструктаж на наряда в затвора и затворническите
общежития да става 15 минути преди работното време. Твърди се, че след края на
инструктажа се осъществява встъпване и сдаване на дежурството. Твърди се, че
фактически всеки командир на отделение, назначен за дежурен, започва изпълнението
на задълженията си в 07.15 часа, като до 07.30 часа се провежда в съответствие
с изискванията за униформено облекло и външен вид. В 07.30 часа командирът на
отделение се явявал на работното си място, където съвместно с предходния се
запознавал с оперативната обстановка. В 07.45 часа участва и лично провежда
инструктажа на надзорно – охранителния състав включен в наряда. Ищецът сочи, че
на следващия ден дейността по проверката, приемането на оръжието и предаването
на помещенията протича до 09.00 часа. Заявява се, че практически се явява на
работа 45 мин. преди да встъпи в дежурство, а след това остава още 60 мин. след
приключване на дежурството. Тези общо един час и четиридесет и пет минути не
били взети от работодателя при заплащане на трудовото му възнаграждение.
Претендира
осъждане на ответника да му заплати сумата от 1500 лева, представляваща
възнаграждение за положен от ищеца 300 часа извънреден
труд извън времето на дежурство за периода от 17.02.2017г. до предявяване на
иска – 17.02.20г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
Първоинстанционното решение в частта, с
което искът е отхвърлен над 954.04 лева, до претендирания размер от 1500 лева
решението не се обжалва от ищеца и е влязло в сила.
Ответникът
ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието оспорва иска.
Твърди, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд
или дежурство са част от работното време според нормата на чл. 16е, ал.1, т.3
от ППЗИНЗС. Изложени са и нормативно определените часове за полагане и
заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 от ЗМВР във вр. с
чл. 211, ал.5, т.2 от ЗМВР – отменена.
За
установяване твърденията на страните се представят:
Заповед
№ЧР-05-11/30.01.2015г., допълнена със заповеди от 09.04.2015г. и 21.04.2017г.,
на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение на
работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че
положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение;
Заповед
№453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас, с която е определено работно време за командирите на
отделения: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на
работния ден в 8.00 ч. на следващия ден;
Заповед
№ Л-2271/13.05.2019 г. на Главния директор на ГДИН, с която е наредено времето
за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време
следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена
е и Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е
наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в затвора в гр. София да е в рамките на 45
минути, а за всички останали затвори в страната, включително и този в Бургас да
е в рамките на 30 минути.
Представена
е Заповед №436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено
времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30
минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са
определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
По
делото е извършена съдебно-икономическа експертиза. Същата установява, че посочило,
че през процесния период за ищеца са отчетени 205
броя 24-часови дежурства. Според вещото лице, за периода от 17.02.2017 г. до
30.06.2019 г. при формиране на трудовото възнаграждение на ищеца не са включени
и не са заплащани суми за дейности по приемане и сдаване на дежурство, като за
периода след 01.07.2019 г. в начисленото и изплатено трудово възнаграждение са
начислени суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 24-часовите
смени, които са приспаднати при изчисленията.
За
установяване твърденията на ищеца са разпитани свидетелите Г. Д.Д. и Ж.М.И..
Според
свидетеля Д., който също работи на длъжност ***, в 7:30 часа командирът на
отделение вече е влязъл в общежитието и извършва различни дейности. В 8 часа
започва инструктаж, който продължава около 10-15 минути. Извършва се проверка,
която отнема около 20 минути и след която се документира дали има нередности и
дали всичко е изправно на поста, дали всичко е налично и се приема поста. След
това новата смяна встъпва, а старата отива на отвод. Според свидетеля
нормалният отвод продължава 10-15 минути, след което командирите на отделения
нямат други ангажименти и в 9 часа вече за свободни от служба. Посочва, че се
налага да се явяват на работа в 7:30, като никой не го изисква от тях, но
работата го налага. Напускат около 9 часа територията на поделението, като
най-рано отводът приключва в 8:50 часа, което се случва в събота и неделя.
Според
свидетеля И., работещ в *** на длъжност ***, служителите следва да се явят за
инструктаж в 8 часа, подготвени за дежурството. Инструктажът включва
запознаване с конкретна оперативна обстановка към момента и основните
задължения на постовете - около 7-10 минути. Според свидетеля смяната на
постовете, с проверката на документацията и изправността на нещата, които се
намират на мястото на носене на постовата служба продължава около 10-15 минути.
Отводът обикновено продължава 5-7 минути.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е частично неправилно и незаконосъобразно.
В
разпоредбите чл.300 - 314 ППЗИНЗС са регламентираните задълженията на нарядът в
арестите. Назначените в наряд се явяват в определеното за инструктаж време, годни
да изпълняват служебните си задължения и в установената униформа и снаряжение,
а застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и
снаряжение и да имат спретнат външен вид. Чл. 307 от ППЗИНС урежда процедурата
по инструктаж, а чл. чл.311 от ППЗИНС - смяната на постовите. Времевия
интервал, в който следва да се извършват действията по подготовка и провеждане
на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство не е
регламентиран. Ето защо, на осн. чл. 307 и 311 от ППЗИНЗС действията по
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство са част от задълженията на служителя и следва да се
извършват в работно време.
Съобразно
чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи в
наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Според чл.
16е от ППЗИНЗС, отработеното време включва работните часове в рамките на
установеното редовно работно време, удълженото работно време, времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето
за физиологични почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в
поделението), времето за провеждане на професионално обучение и времето на
дежурство.
Не
се спори, че ищецът изпълнява действията по подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. Със
заповед №453/14.08.2014г на началника на Затвора в Бургас е определено начало
на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития 15
мин. преди работното време. Видно от Заповед №Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№Л-2788/14.06.2019 г., на Главен Директор на ГД „Изпълнение на наказанията“,
както и от Заповед №436 от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр. Бургас
определеното време за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО а е при 24 и 12
часови смени- 30 минути, а при 12 часови нощни смени, 8 часови смени и всички
временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС - 15 минути.
От
показанията на свидетелите Д. и И. се установява, че инструктажът започва
сутрин в 8.00 часа. Според св.Д. служителите се явяват в 7.30, макар никой да
не го изисква от тях. За придвижване до работа може да се ползва и служебен
автобус, който пристига в около 7.45 – 7.50 часа. Ето защо въззивната инстанция
намира, че с оглед нормативното изискване служителите да се явят на наряд
облечени в униформа, е достатъчно служителят да е налице 15 минути преди
инструктажа. Явяването му в по-ранен час е по негова преценка, а не е по
разпореждане на работодателя, поради което последният не следва да заплаща
възнаграждение за извънреден труд за тази част от периода.
От
показанията на свидетелите се установява, че след приключване на наряда, се
извършват действия по сдаване на смяната, отвод и др., които продължават 10-15
минути. Показанията на св.И. установяват, че действията по приемане и предаване
на смените траят около 15 минути. Ето защо въззивната инстанция намира, че за
служителите, в т.ч. ищеца е необходимо да се явявт 15 минути преди започване на
смяната и 15 минути, след нейното приключване, общо 30 минути, за които се
следва заплащане на възнаграждение. Това е съобразено и с посочената по-горе
заповед. За останалата претендирана част извън тези 30 минути на дежурство,
искът е неоснователен.
Така
за периода от 01.06.2019г., до края на исковия период – 17.02.2020г., искът е
неоснователен. Видно от експертизата, полза на ищеца е било заплатено
възнаграждение за 30 минути извънреден труд, съобразно Заповед №436/01.07.2019
г.
За
периода 17.02.2017г. – 30.06.2019г., искът е основателен за заплащане на труд,
положен през 30 минути по приемане и сдаване на смяната. При установените от
експертизата средно годишно възнаграждение за извънреден труд за 2017г. - 6.30
лева на час и при положени 67 бр. 24 – часови смени, в т.ч. 6 бр. в официален
празник; за 2018г. – 7.26 лева на час, при положени 63 смени, в т.ч. 5 бр. на
официален празник и за 2019г. до 30.06.2019г. – 8.12 лева на час, при положени
до 30.06.19г. 30 смени, в т.ч. 3 бр. през официален празник, в полза на ищеца
се дължат общо 610.77 лева. Искът е основателен до този размер. Над тази сума
до присъдените от БРС 945.04 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед частичната неоснователност на предявения иск дължимите на ищеца съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции, при заплатени общо 750
лева, са в размер на 305.11 лева, съразмерно с уважената част от иска. БРС е
присъдил 286.21, поради което въззивната инстанция следва да присъди разликата,
в размер на 18.90 лева.
В
полза на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска. Съобразно нормата на 78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, за всяка
инстанция следва да се присъдят по 100 лева; съразмерно с отхвърлената част от
иска се следват 118.56 лева. Първоинстанционният съд е присъдил 36.40;
въззивната инстанция следва да присъди 82.16
лева.
За две съдебни инстанции, се дължат държавни
такси, в общ размер 78.90 лева – 60 лева за първа инстанция (4% от 1500 лева) и 18.90 лева – за
въззивна, съобразно обжалвания материален интерес. Съразмерно с уважената част
от иска, ответникът дължи за две инстанции 32.13
лева. За въззивно обжалване са заплатени 25 лева; следователно дължи
заплащане на още 7.13 лева.
Първоинстанционното решение, с което на ответника е възложена сумата от 50 лева
като държавна такса, следва да бъде отменено над 32.13 до присъдените 50.00
лева.
Съразмерно с уважената част от иска ответникът
дължи заплащане на разноските за експертиза, заплатени от БРС. Така при
заплатени от бюджета на съда 250 лева, същият дължи сумата 101.80 лева. Първоинстанционното решение над този размер, до
присъдените 250 лева следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №260390/09.10.20г., постановено от Районен
съд Бургас по гр.д.№1163/20г. в частта,
с което искът е уважен над сумата от 610.77 лева, до 945.04 лева; в частта, с което ответникът е осъден
да заплати държавна такса над сумата от 32.13 до 50.00 лева и в частта, с което ответникът е осъден
да заплати по сметка на БРС над сумата 101.80, до присъдените 250 лева –
разноски за експертиза, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на П.К.М., ЕГН: **********,***, за осъждане на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ №21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, ДА МУ
ЗАПЛАТИ сумата 334.27 лева,
представляващи разликата между присъдените от БРС 954,04 лева и присъдените от
БОС 610.77 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън
времето на дежурство за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба –
17.02.2020 г., до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ №21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, ДА ЗАПЛАТИ
на П.К.М., ЕГН: **********,***, съдебно – деловодни разноски, в размер на ОЩЕ 18.90 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
П.К.М., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, Булстат
*********, представлявана от Ивайло Йорданов, съдебно – деловодни разноски, в
размер на още 82.16 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.