О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
1013/28.06.2022 година, град Б.
Административен съд - Б., в закрито
заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Веселин Енчев
разгледа адм. д. № 2073/2021 година,
Производството е по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
С решение № 714/27.05.2022 година настоящият състав е отменил мълчалив
отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, оспорен от
жалбоподателя Д.Г..
С решението на жалбоподателя са присъдени разноски, сторени по адм. д. №
2073/2021 година на Административен
съд - Б. и по адм. д. 812/2022 година по
описа на Върховен административен съд. Отхвърлена е претенцията на процесуалния
представител на Г. за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение –
по адм. д. № 2073/2021 година, поради
недоказаност.
С искане с вх. № 5534/13.06.2022 година процесуалният представител на
жалбоподателя, е сезирала съда с искане за изменение на решението в частта за разноските,
по отношение за адвокатското възнаграждение по адм. д. № 2073/2021 година.
Като е използвал предоставената му възможност по чл. 248 ал. 2 от ГПК,
ответникът – чрез процесуален представител – е възразил срещу искането за
допълване с аргументи, че то е недопустимо (поради липса на представен списък
на разноските) и неоснователно (поради неяснота в доказателствата, които
удостоверяват плащането).
След като съпостави вече установените факти по делото и доводите в искането
за изменение, съдът приема следното.
Според чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, като
съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за
представяне на отговор в едноседмичен срок. Определението за разноските се
постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва
по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Искането е допустимо за разглеждане. Решението е връчено на жалбоподателя
на 03.06.2022 година, а искането по чл. 248 от ГПК е постъпило на 13.06.2022
година - в срока за обжалване по чл. 211
ал. 1 от АПК, т.е подадено е в срок. Искането е подписано от надлежен
пълномощник на страната. В хода на делото, преди последното съдебно заседание е
представен списък на разноските – лист 169, в който е посочено, че са направени
разноски в размер на 1000 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение по договора
за правна защита сключен между жалбоподателя и процесуалния му представител.
По съществото на искането, съдът приема следното.
В конкретния случай не са налице достоверни доказателства за размера на
възнаграждението, което реално е
изплатено на процесуалния представител на жалбоподателя, за да се приеме, че
искането с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК е основателно. В договора за
правна помощ (лист 168) не е посочена парична единица, в която е уговорено възнаграждението, а в частта
за заплатената сума с число е
посочено „1000“, а словесно – „осемстотин“ лева. В списъка на разноските (лист
169) е обявено, че разноските за адвокатско възнаграждение са „1000 лв.“, но в
настоящото искане за изменение на решението се твърди, че „е очевидно“, че
доверителят е заплатил „сумата от 800 лева“, които следва да се присъдят като
разноски, т.е. налице е очевидно
противоречие в последователните изявления на процесуалния представител на
жалбоподателя относно един и същ факт – заплащането на адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя. Подобно объркване е лишено от каквато и да е
житейска логика и е невъзможно да бъде допуснато при обичайното, дори не
особено добросъвестно, водене на отчетност при адвоката за размера на
заплатените му възнаграждения от доверителя. За съда най – вероятна остава
хипотезата, адвокатско възнаграждение по адм. д. № 2073/2021 година, реално, изобщо да не е
заплатено, а да са съставени документи, удостоверяващи такова плащане, за да
бъде осъден ответника за разноски. Дължимостта на такива разноски, обаче, се
предпоставя от установяването им с достоверни доказателства. Доколкото такива
не са представени от адвоката на жалбоподателя, включително и с искането за
изменение на решението, претенцията на Д.Г. се явява неоснователна и следва да
се отхвърли.
На основание изложеното и чл. 248 ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК, съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат Т.Д., процесуален представител на
жалбоподателя Д.Г., с вх. № 5534/13.06.2022 година - за изменение на решение №
714/27.05.2022 година в частта за разноските, по отношение на адвокатското
възнаграждение по адм. д. № 2073/2021 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд в 14 – дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: