гр.София, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в публичното заседание на седми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе
предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.
№ 1928 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Ч.Д.“ ЕООД твърди, че е
неплатежоспособен търговец, считано от 2015 г. За следващите три години не
извършвало дейност Дружеството не било в състояние да изпълнява изискуеми
парични задължения по търговски сделки и публичноправните си задължения към
държавата, свързани с търговската му дейност. Дружеството спряло плащанията.
Няма.f
реално обособен адрес на управление, няма наличен инвентар, като цялата
документация се помещава в жилището на родителите на управителя.
Общият размер на задълженията му бил
242 576.36 лева, съгласно последния ГФО, представляващи задължения към
доставчици в размер на 56 473.91 лева, задължения към финансови
предприятия в размер на 38 600 лева и задължения към бюджета в размер на
147 502.45 лева.
Въз основа на изложеното молителят моли
да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде обявено дружеството в
несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Съдът, като взе предвид
становището на страната и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Справка от НАП за публичните задължения на „Ч.Д.“
ЕООД, издадена по електронен път, видно от която дружеството има публични
задължения, възникнали основно в периода 2014 г. r 2015 г., платими през 2015 г. и 2017 г. (задължения по ревизионен акт), които
са в общ размер на 147 502.45 лева, от които главница в размер на
89 776.98 лева и лихва 47 725.47 лева.
По делото са
представени ГФО за 2015 г., 2017 г. и 2018 г., както и счетоводен баланс към
31.08.2019 г. За 2016 г. в търговския регистър е обявена декларация по чл. 38,
ал. 9, т. 2 ЗСч.
Представена е годишна данъчна декларация за 2015 г.
по чл. 92 ЗКПО, според която дружеството е на данъчна загуба в размер на
92 593.53 лева.
Според извлечение от Инвентарната книга на „Ч.Д.“
ЕООД към 17.09.2019 г. дружеството притежава машина, печка, лаптоп, офис
обзавеждане и два мобилни апарата.
Според описа на задълженията на дружеството, такива
има към „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 35 000 лева и по лизингов
договор за изработване на кухненско обзавеждане – 3600 лева. Към доставчици –
56 473.91 лева.
Активите на дружеството са в натрупана загуба –
87 888.21 лева, дълготрайни материални активи – 22 499.17 лева,
вземания – 2 049.38 лева и парични средства в размер на 11 428.21 лева, от които в брой 8 783.22
лева и по сметка – 2 644.99 лева. Пасивите са в размер на 38 600 лева
към финансови предприятия („Уникредит Булбанк“ АД, и „АВА-М“ ООД),
56 594.39 лева към доставчици, 3621.43 лева – задължения към персонала за
м. 12.2015 г. и 2 213.12 лева – запор на работна заплата на служители,
11809.91 лева –а осигурителни задължения към 31.12.2015 г., 11 006.94 лева
– данъчни задължения – ДОД върху възнаграждения на персонала и ДДС за м. 10 и
м. 11 2015 г.
При служебна справка в електронната страница на
имотния регистър ИКАР не се установяват вписвания, отбелязвания или заличавания
за „Ч.Д.“ ЕООД.
Видно от писмо вх. № 127580/18.10.2019 г. от СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ в централната база на АИС КАТ към 14.10.2019 г. няма
данни за регистрация на МПС на името на „Ч.Д.“ ЕООД.
Според писмо на НАП вх. № 130789/25.10.2019 г. върху
имуществото на дружеството са наложени обезпечителни мерки, но не е започнало
принудително изпълнение.
По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено
от вещото лице Л.З., което не е оспорено от молителя, а съдът намира за
обосновано и правилно. Посочила е структурата на активите и пасивите за периода
2014 г. – 2019 г. Сумата на актива по баланс към 31.12.2014 г. е 104 000
лева, към 31.12.2015 г. – 36 000 лева, към 31.12.2016 г., 31.12.2017 г.,
31.12.2018 г. и 31.08.2019 г. е 37 000 лева. През целия период дружеството
има дълготрайни активи на стойност 22 000 – 23 000 лева, представляващи
офис техника и офис оборудване. Текущите активи към 31.12.2014 г. са на стойност
47 000 лева , от които материални активи на стойност 12 000 лева и
краткосрочни вземания на стойност 29 000 лева. Към 31.12.2015 г. текущите
активи са на стойност 14 000 лева, от които краткотрайни вземания 2000
лева и вземания към клиенти в размер на 12 000 лева. През следващите
години няма промяна в краткотрайните активи.
Сумата на пасива по баланс към 31.12.2014 г. е
104 000 лева, към 31.12.2015 г. е 36 000 лева, а към края на следващите
години и към 31.08.2019 г. е 37 000 лева.
Към 31.12.2014 г. е отчетен собствен капитал
5 000 лева. Към посочената дата са отчетени задължения в размер на
99 000 лева, от които задължения към финансови предприятия в размер на
35 000 лева, задължения към доставчици 20 000 лева и други задължения
в размер на 43 000 лева, от които 13 000 лева са публични задължения.
Към 31.12.2015 г. е отчетен собствен капитал с
отрицателна величина – - 88 000 лева и задължения в размер на 124 000
лева. Задълженията към финансови предприятия са в размер на 39 000 лева, а
към доставчици – 56 000 лева. Другите задължения са в размер на
29 000 лева, от които 23 000 лева са публични задължения.
За следващите години собственият капитал остава –
88 000 лева. Не е отчитан финансов резултат. Задълженията са станали
125 000 лева.
Вещото лице е установила, че молителят е осчетоводил
всички свои задължения с изключение посочените от него публични задължения в
размер на 147 502 лева, установени с ревизионен акт през 2017 г. След като
те са отразени в баланса към 17.09.2019 г. се установява следното: финансов
резултат загуба в размер на 125 000 лева; отрицателна стойност на
собствения капитал - -213 000 лева. Общата сума на текущите задължения
става 250 000 лева, което е 6.76 пъти повече от пасива.
Вещото лице е изчислила коефициентите на ликвидност
на „Ч.Д.“ ЕООД по следния начин:
Коефициент на обща ликвидност: за 2014 г. – 0.47, за
2015 г. – 0.11, за 2016 г. – 0.12, за 2017 – 0.12, за 2018 г. – 0.12 и към
17.09.2019 г. – 0.06.
Коефициент на бърза ликвидност - за 2014 г. – 0.35,
за 2015 г. – 0.11, за 2016 г. – 0.12, за 2017 – 0.12, за 2018 г. – 0.12 и към
17.09.2019 г. – 0.06.
Коефициент на незабавна ликвидност - за 2014 г. –
0.06, за 2015 г. – 0.10, за 2016 г. – 0.10, за 2017 – 0.10, за 2018 г. – 0.10 и
към 17.09.2019 г. – 0.05 и
Коефициент на абсолютна ликвидност - за 2014 г. –
0.06, за 2015 г. – 0.10, за 2016 г. – 0.10, за 2017 – 0.10, за 2018 г. – 0.10 и
към 17.09.2019 г. – 0.05.
Коефициентът на финансова автономност е положителна
величина само за 2014 г. – 0.05. За всички останали години той е отрицателна
величина. Това се дължи на обстоятелството, че за тези години собственият
капитал е отрицателна величина.
Коефициентът на задлъжнялост към 31.12.2014 г. е
19.80, а за следващите години е отрицателна величина. Дружеството е работило на
загуба и е отчитало сравнително висок размер на задълженията към кредитори.
Анализът на балансите на дружеството е показал на
вещото лице, че след 31.12.2015 г. същото не е извършвало дейност, не е отчело
приходи и не е обслужвало текущите си задължения.
Според вещото лице с наличните активи към 17.09.2019
г. и без наличие на стопанска дейност дружеството не е в състояние да изплати
задълженията си към кредитори.
Вещото лице е установила, че последното плащане,
извършено в брой от дружеството е на 23.12.2015 г. в размер на 39.60 лева.
Вещото лице не е могла да установи налично ли е в
действителност имуществото на дружеството.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
625 ТЗ производство по несъстоятелност се
открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора
или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната
агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно
вземане, както и от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В
настоящия случай, съдът е сезиран от длъжника с твърдения за наличието на
изискуеми публичноправни задължения към НАП, както и задължения по търговски
сделки, поради което производството е допустимо.
Молителят твърди,
че е неплатежоспособен.
Съгласно разпоредбата на чл.
608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане. В чл. 608, ал. 3 ТЗ законът
е установил презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията.
По наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ
Установява се, че длъжникът „Ч.Д.“
ЕООД е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския
закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК*********, поради което и на
осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.
Установиха се публичноправни
задължения на молителя към държавата, които несъмнено са свързани с търговската
му дейност, тъй като са основно за данък ДДС и корпоративен данък, начислявани
при извършване на такава дейност и лихви върху тях.
Установиха се и задължения по
търговски сделки, включително по договор за банков кредит и договор за лизинг.
Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени
основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със
свърхзадължеността и тя е обективно трайно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговеца
да изпълни определени от закона изискуеми парични задължения.
Тъй като твърденията за неплатежоспособност са на длъжника,
то негова е доказателствената тежест да установи това свое обективно
икономическо състояние. От друга страна съдът може също да събере
доказателства за него - чл. 621, ал. 1,
т. 2 ТЗ.
Възможността да бъдат
изпълнявани парични задължения към кредиторите следва да бъде установен чрез
цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството и ако се
установява обективна и трайна невъзможност за такова изпълнение и длъжникът не
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност
за интересите на кредиторите, то длъжникът е неплатежоспособен. При оценка на
финансово-икономическото състояние на длъжника се изследват основно
коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и задлъжнялост, а при
необходимост – и други показатели за това състояние. Коефициентите за обща и
бърза ликвидност са основен показател за това състояние, като същите се
формират от съотношението между краткотрайни активи и краткосрочни задължения.
Съобразно вида на краткотрайните активи обаче, може да е необходимо да се
направи корекция, ако някои от тях не са практически ликвидни и реализируеми,
като тази реализируемост следва да се оцени при съобразяване коефициента на
обращаемост на активите. Ако някои от активите не са ликвидни, то ще следва да
се преценяват тези от показателите за ликвидност (бърза, незабавна или
абсолютна), при изчисляването на които участват ликвидни активи (така Решение №
32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на
ВКС, II т.о. и Решение №
71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о.)
По делото бяха събрани
писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК от НАП, Служба по вписванията и
СДВР, от които се установи, че дружеството не разполага с имущество.
От счетоводните документи,
представени от длъжника и анализа им, извършен от вещото лице в изслушаната по
делото ССЕ, се установи, че дружеството не разполага с достатъчно активи и не е
в състояние да погаси задълженията си за периода 2015 г. – 08.2019 г. Също така
от заключението се установи, че всички коефициенти на ликвидност са значително
под референтните стойности през всички изследвани години. Собственият капитал от
2015 г. е отрицателна величина.
Изложеното сочи, че „Ч.Д.“ ЕООД
е неплатежоспособно – същото обективно не е в състояние да изпълнява
изискуемите си задълженията с публичноправен характер към държавата, които са
свързани с търговската му дейност и задълженията към търговци по търговски
сделки и това негово състояние е трайно. След 2015 г. дружеството не извършва
дейност, от която да е възможно акумулиране на средства за погасяване на
задълженията. Дружеството е декапитализирано от 2015 г. насетне и имуществото
му не е достатъчно за покриване на задълженията.
При констатираната
неплатежоспособност, следва да се установи началната дата на това състояние. По
отношение датата на неплатежоспособността, следва да бъде посочено
следното: В своята трайна практика ВКС
застъпва становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя
въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието –
длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност/ задлъжнялост, чрез които се
установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да
погасява своите краткосрочни / текущи задължения с краткотрайните/текущи активи,
като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на
последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на
причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото
състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от вече посочената разпоредба на
чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитора. Влошаването на икономическото състояние на
търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Последната
хипотеза намира проявление и в случаите, когато в един и същ момент се
падежират значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника (вкл.,
когато са само към един кредитор), които се трансформират в краткосрочни, но
само ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите
краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява
чрез визираните по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на
спиране на плащането, респ. на извършване на плащане, (вкл. последно в
темпорално отношение плащане) към конкретен кредитор, независимо, че в някои
случаи началната дата на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с
очертаните моменти. (така Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)
Невъзможността на молителя да
погасява задълженията си се установи в настоящото производство, че е съществувало
още в края на 2014 г., когато текущите активи са били 47 000 лева, а текущите
задължения – 99 000 лева. През следващата година обаче молителят е спрял
плащанията. Макар вещото лице да е установило последно плащане на 23.12.2015
г., спиране на плащанията се установява по-рано. Предвид незначителния размер
на платеното – 36 лева, а от друга разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ,
предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е
платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитора, направеният извод не се разколебава. Видно от представената
Справка за публични задължения, „Ч.Д.“ ЕООД е имало изискуеми публични
задължения за главница още към 25.03.2015 г., които не са платени. Предвид
данните за влошено финансово състояние
на дружеството още през 2014 г., настоящият съдебен състав намира ,че датата на
неплатежоспособност следва да бъде определена към 25.03.2015 г., когато
дружеството за първи път не е погасило изискуемо публично задължение за осигуровки,
установено с Декларация образец 6.
Тъй като в хода на съдебното дирене не
се установи молителят да притежава каквото и да било ликвидно имущество или
парични средства към момента на приключване на съдебното дирене, като в същото
време никой кредитор не е привнесъл разноски, съобразно дадените с определение
от 07.11.2019 г. указания по чл. 629б ТЗ, вписани в книгата по чл. 634в ТЗ на
11.11.2019 г., от който момент е започнал да тече дадения едноседмичен срок за
привнасяне на разноски, то следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, като производството по делото бъде спряно (при съобразяване и указанията,
дадени в Решение № 174 от 05.12.2011 г. по т. д. № 567/2011 г., ІІ т. о. на
ВКС).
Воден от горното и на осн.
чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Ч.Д.“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ
началната ѝ дата – 25.03.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за „Ч.Д.“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Ч.Д.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ч.Д.“ ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** и СПИРА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
УКАЗВА на кредиторите на „Ч.Д.“ ЕООД,
ЕИК*********, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок от една година от вписване на решението в Търговския
регистър, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират
по сметка на СГС необходимата сума за първоначални разноски в размер на поне 5
000 лева.
УКАЗВА на кредиторите на „Ч.Д.“ ЕООД,
ЕИК*********, че ако в посочения едногодишен срок не бъде поискано възобновяване
на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от
вписването му в Търговския регистър, от страните по делото и трети лица, които
имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила
акт, установяващ публично-правно задължение, както и от трети лица, които имат
вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди
датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (25.09.2019
г.)
Решението подлежи
на незабавно изпълнение.
Решението да се изпрати за вписване в Търговския регистър.
СЪДИЯ: