Определение по дело №3109/2024 на Административен съд - Варна

Подадено е искане вх.№ 1522/28.01.2025 г. с правно основание чл.250 от АПК от адв. С. В. – упълномощен представител, против Д. И. Р.- ректор при Медицински университет-Варна „Проф. д-р Параскев Ив. С.“ и против Академичен съвет при МУ-Варна за прекратяване на фактически действия, които не са в изпълнение на административен акт, нито на съдебно решение, нито произтичат от закона, но пряко нарушават и увреждат правата и интересите на студентите при МУ-Варна, платено обучение.

С Разпореждане № 908/28.01.2025 г. постановено по делото, съдът е оставил без движение производството по искането по чл.250 от АПК и е дал възможност на молителя да посочи трите имена на лицата, от чието име е подадено, както и да представи доказателства за внесена държавна такса по сметката на Административен съд-Варна в размер на 10,00 лв.

С молба вх.№ 1598/28.01.2025 г. е направено уточнение, че искането е от името на С. Н. В., като родител на А. Л. Л.- студентка ІІІ-ти курс, специалност „Медицина“ при МУ-Варна и е представено доказателство за внесена държавна такса в размер на 10,00 лева по сметката на Административен съд-Варна.

По допустимостта на искането:

Искането е направено по адм. дело № 3109/2024 г. по описа на Административен съд-Варна. Производството по делото е образувано по жалба на С. С. Г. /студент V-ти курс, специалност „Медицина“ / и др., сред които и молителката С. Н. В. / в качеството й на родител/ против Решение на Академичен съвет при МУ-Варна „Проф. Д-р Параскев Ив. С.“ по Протокол № 13 от 11.11.2024 г. , с което е изменен и одобрен актуализиран размер на платено обучение за учебната 2024/2025 г.

В искането по чл.250 от АПК се сочи, че против горепосоченото решение е депозирана жалба. При отпочване на изпитната сесия , на част от студентите е звъняно по телефона, за привикване за подписване на декларация. На електронната страница на университета е качено съобщение, което съдържа заплаха, че на незаплатилите няма да се завери семестърът и съответно не могат да се явят на изпит. Отзовалите се на привикването студенти, получават за подпис Допълнително споразумение. По същество развива доводи, че въпреки предприетото съдебно оспорване, обжалването решение се изпълнява чрез предприемане на твърдените фактически действия.

Жалбоподателката обосновава правния си интерес от искането по чл.250 от АПК в качеството си на родител на А. Л. Л.- студентка ІІІ-ти курс, специалност „Медицина“ при МУ-Варна. Сочи се, че дължимите такси към университета, както и издръжката на детето й се покриват от нея, с помощта на родителите й.

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.

Нормата изрично предвижда, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на искането за прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В този смисъл страни в производствата по глава XV от АПК са тези субекти, чиито материални права или законни интереси пряко са засегнати или могат да бъдат засегнати от крайния за производството акт. Те могат да бъдат нарушени, увредени или застрашени. При липса на тази процесуална предпоставка не е налице обоснован, пряк и непосредствен правен интерес от сезиране.

По аргумент от чл. 15 от АПК, такъв ще бъде налице само ако действията, към прекратяването на които искането е насочено, засягат пряко и непосредствено конкретни лични права на лицето, отправило искането. В случая не са налице данни за такова засягане, видно от изложеното в искането до Административен съд-Варна.

Правният интерес възниква тогава, когато осъществяваните фактически действия имат пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на субективните права и законни интереси на съответните молители. Установяването на интереса има значение за активната процесуална легитимация на страните и сезирането на съда от надлежна страна в производството. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теория винаги са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен.

Именно изхождайки от изискването за наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от търсената защита като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл. 250 от АПК, кръгът от участниците в тези производства е ограничен. Страни в материалното правоотношение са гражданинът, юридическото лице или държавният орган, които търсят защита срещу всякакви фактически действия на административни органи и техните длъжностни лица, които не се основават на административен акт или на закон, като отправят искане до административния съд, както и длъжностното лице или административният орган по това искане.

В случая, искателят – С. В. не е адресат на оспорените фактически действия. Адресати са студентите, обучаващи се срещу заплащане в МУ-Варна, сред които е и нейната дъщеря, но искането не е подадено от нейно име. Съгласно чл.21, ал.2 и ал.3 от Закона за висшето образование обучението се извършва при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище. Родителите на студентите не са страна в това правоотношение и съответно не са адресат на актовете и действията на органите на управление и служителите във висшето учебно заведение. Студентът е задълженото за плащане на таксата за обучение лице, и в неговата сфера ще настъпят правните последици при неизпълнение на това задължение.

Искането е подадено от родител на студент в специалност „Медицина“ в МУ-Варна , който с вероятност подпомага детето си за в заплащането на таксите за обучение, но това не обосновава правен интерес за оспорване пред административен съд на конкретни действия на административни органи, които не засягат непосредствено правната й сфера. Видно от предприетото уведомяване, което е посочила в искането, като последица от неплащането на цялата дължима такса за летния семестър на академичната 2024/2025 г. , няма да бъде заверен семестъра. Т.е. последиците ще настъпят само по отношение на студентите, които се обучават в МУ-Варна срещу заплащане.

За да е налице правен интерес обаче е необходимо този интерес да е пряк, личен и непосредствен. Прекият интерес предполага със самата отмяна на оспорения акт, в случая с прекратяването на действията да се предотврати настъпването на щета в правната сфера на засегнатия. Интересът трябва да е личен, което предпоставя, че физическите и юридически лица имат право на жалба само в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва да е непосредствен, т. е. съответният акт или действие да засяга правната сфера на подалия искането, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за искателя или създава права на трето лице, които го увреждат.

В случая, действията по събиране на таксите за летния семестър на академичната 2024/2025 г. на МУ-Варна не засягат пряко и непосредствено молителката и нейни субективни права, поради което искането й е следвало да бъде оставено без разглеждане поради липса на правен интерес.

Поради изложеното искането на С. Н. В. по чл.250 от АПК е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.

Поради изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на С. Н. В. с правно основание чл.250 от АПК от адв. С. В. – упълномощен представител, против Д. И. Р.- ректор при Медицински университет-Варна „Проф. д-р Параскев Ив. С.“ и против Академичен съвет при МУ-Варна за прекратяване на фактически действия, които не са в изпълнение на административен акт, нито на съдебно решение, нито произтичат от закона, но пряко нарушават и увреждат правата и интересите на студентите при МУ-Варна, платено обучение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 дневен срок от съобщението, съгласно разпоредбата на чл. 160 АПК, вр. с чл. 229 и сл. АПК.

Страните да се уведомят по телефона.