РЕШЕНИЕ№905

гр. Пловдив, 11.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14914 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от П.Н.Д. е предявил против “ЕВН Бълария Топлофикация” ЕАД установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 20.01.2011 г. по ч.гр.д. № 14743/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив против П. Н. С., за сумата от 331, 77 лв., представляваща 1/6 от главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2006 г. до 31.01.2009 г., за принудителното събиране на което вземане е образувано ****г. по описа на ****, продължило като ****г. по описа на ****, поради погасяването му по давност.

Ищецът твърди, че против П. Н. С. – негова **, бил издаден изпълнителен лист от 20.01.2011 г. по ч.гр.д. № 14743/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за незаплатени суми за топлинна енергия за периода от 01.04.2006 г. до 31.01.2009 г. в размер от 1 990, 60 лв. – главница, сумата от 555, 52 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.06.2006 г. до 15.11.2009 г., ведно със законна лихва върху главницата от 16.11.2009 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 267, 30 лв. – разноски по делото. Сочи, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 12.07.2010 г. след постановяване на неприсъствено решение № 2352/12.07.2010 г. по гр.д. № 538/2010 г. на Районен съд – Пловдив. Твърди, че по молба на ответното дружество е образувано ****г. по описа на ****, продължило като ****. на ****и след това като ****г. по описа на ****. Твърди, че П. Н. С. е починала на ***г. и оставила за свои наследници ****си Т.Д.и ****Н.Д., който бил конституиран като длъжник, но починал на ***г. След това на 10.12.2017 г. като длъжници били конституирани ищецът, неговият брат и майка му, като наследственият дял на ищеца бил 1/6 от дълга. Счита, че главницата по изпълнителния лист е недължима, поради погасяването й по давност, като твърди, че давностният срок е изтекъл най-късно на 09.06.2017 г. Твърди, че последното валидно изпълнително действие по ****г. на **** е осъществено на 01.03.2012 г., когато е наложен запор върху банковата сметка на длъжника при Банка “ДСК” ЕАД. В изпълнение на наложения запор от банката постъпило плащане на сумата от 441, 16 лв., довело до погасяване на разноските по изпълнителното дело. Сочи, че след тази дата не са били предприемани изпълнителни действия за период по-дълъг от 2 години, което е довело до перемиране на изпълнителното производство. Изпълнителното дело било прекратено най-късно на 02.03.2014 г. или на 09.06.2014 г. Поддържа, че след прекратяване на изпълнителното дело, извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия са без правно значение и не са довели до прекъсване на давността. Посочва, че считано от последното валидно изпълнително действие по делото давностният срок за вземането е изтекъл или на 02.03.2017 г. или на 09.06.2017 г. – преди делото да бъде продължено под ***. на ***, в който смисъл се позовава на тълкувателната практика на Върховния касационен съд. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски. 

Ответникът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че с молбата за образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е бил овластен по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ да предприема всички необходими и възможни изпълнителни действия за събиране на вземането. Поради което счита и че молбата от 17.03.2011 г. за образуване на изпълнителното производство е довела до прекъсване на давността. Сочи, че на 22.07.2014 г. е наложен запор върху моторно превозно средство, собственост на длъжника, а на 14.11.2011 г. – запор върху пенсията, получавана от последния. Твърди, че на 19.12.2011 г. е извършен опис на движимите вещи на длъжника, а на 01.03.2012 г. е наложен запор върху банковите му сметки в Банка “ДСК” ЕАД. След този момент били предприемани множество изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността, поради което намира за неоснователни изложените от ищеца доводи за перемиране на изпълнителното производство. Такива били депозирането на молба от 15.11.2013 г. за предприемане на изпълнителни действия, молба от 16.01.2015 г. за присъединяване на изпълнителното дело към ***г., в която също било обективирано искане за предприемане на изпълнителни действия. Такива молби били подавани и на 21.08.2015 г. и на 28.09.2016 г. Сочи, че на 08.07.2017 г. делото било прието от ***, по което били предприети и други валидни изпълнителни действия. Посочва, че не е налице период на бездействие, продължил повече от две години, поради което счита, че изпълнителното производство не е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че вземането се погасява с изтичане на общата петгодишна давност, доколкото последното е установено с влязло в сила съдебно решение. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.

Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на вземането.

Установява се, че с изпълнителен лист от 20.01.2011 г., издаден въз основа на Заповед № 8791/20.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 14743/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив, П. Н. С. е осъдена да заплати в полза на ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 1 990, 60 лв. – главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.04.2006 г. до 31.01.2009 г. за обект в ***, сумата от 552, 52 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.06.2006 г. до 15.11.2009 г., ведно със законна лихва върху главницата  от 16.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 267, 30 лв. – разноски, включващи държавна такса в размер от 50, 92 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 216, 38 лв.

С изпълнителен лист от 05.10.2010 г., издаден по гр.д. № 538/2010 г. на Районен съд – Пловдив на основание Решение № 2352/12.07.2010 г., постановено по делото, П. Н. С. е осъдена да заплати на ответника направените разноски в производството по делото в размер на 61, 61 лв. за държавна такса и 216, 38 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представена справка от деловодната програма на съда по ч. гр. дело № 14743/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив и по гр.д. № 538/2010 г. на Районен съд – Пловдив, тъй като е установено, че изисканите с разпореждане на съда граждански дела са унищожени, поради изтичане на срока за тяхното съхранение. От така представените справки се установява, че против издадената Заповед № 8791/20.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е депозирано възражение от длъжника П. Н. С. – с предишни имена П. Н. С., поради което с разпореждане от 10.12.2009 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Образувано е гр.д. № 538/2010 г. на Районен съд – Пловдив, по което е постановено Решение № 2352/12.0./2010 г., постановено по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове са уважени. Решението е влязло в законна сила в деня на постановяването му – 12.07.2010 г., доколкото последното не подлежи на обжалване – арг. чл. 239. ал. 4 ГПК.  

Следователно от момента на влизане в сила на решението, с което предявените установителни искове са били уважени – 12.07.2010 г.. е започнал да тече петгодишният погасителен давностен срок за вземането – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като вземането е съдебно установено.

За принудително събиране на вземането по изпълнителен лист от 20.01.2011 г., издаден въз основа на Заповед № 8791/20.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 14743/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив и изпълнителен лист от 05.10.2010 г., издаден по гр.д. № 538/2010 г. на Районен съд – Пловдив на основание Решение № 2352/12.07.2010 г., постановено по делото, е било образувано ****г. по описа на ****, продължило като ****г. по описа на ****.

От материалите по приложеното по делото изп.д. ***. по описа на ****, се установява, че изпълнителното производство е образувано с разпореждане на *****. като **** по молба на взискателя от 17.03.2011 г. С последната съдебният изпълнител е овластен на основание чл. 18 ЗЧСИ да предприема изпълнителни действия от името на взискателя. В молбата на взискателя не са посочени конкретните изпълнителни действия, които да бъдат предприети от съдебния изпълнител, поради което и депозирането й не води до прекъсване на давността за вземането.

С разпореждане на ***е наложен запор върху собственото на длъжника моторно превозно средство ***с ***. Запорът е наложен на 14.11.2011 г., видно от приложеното на л. 77 по делото съобщение до Сектор „Пътна полиция“ при ОДП – Пловдив.

С разпореждане от 29.08.2014 г. и на основание 458 ГПК държавата е присъединена като взискател в изпълнителното производство за установените публични задължения на длъжника.

С разпореждане от 03.11.2011 г. на съдебния изпълнител, получено от ТД на НОИ – Пловдив на 10.11.2011 г., е наложен запор върху обезщетението за осигурителен стаж и възраст, получавано от длъжника Петранка Стан. Постъпило е писмо от 15.11.2011 г. от ТД на НОИ – Пловдив, в което е посочено, че получаваната от длъжника пенсия е в размер под размера на минималното трудово възнаграждение за страната.

С разпореждане от 03.11.2011 г., обективирано в изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение, е насрочен опис на движимите вещи на длъжника на 19.12.2011 г. на адреса ***Поканата за доброволно изпълнение е получена лично от длъжника на 16.11.2011 г.

Представен е протокол за опис на движимите вещи от 19.12.2011 г., в който е удостоверено, че входната врата на жилището е заключена, като достъп не е осигурен, поради което е разпоредено описът на движимите вещи да се пренасрочи.

С разпореждане от 20.12.2011 г., изпратено до длъжника и връчено чрез залепяне на уведомление, описът на движимите вещи е насрочен за 01.03.2012 г. Представен е протокол за опис на движими вещи от 01.03.2012 г., в който е посочено, че не са установени секвестируеми движими вещи, към които да се насочи принудително изпълнение. Протоколът не е подписан от длъжника, като съдебният изпълнител е удостоверил отказа на последния да подпише протокола.

С разпореждане от 01.03.2012 г. е разпоредено да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити при „Банка ДСК“ ЕАД. Съобщението е получено от търговската банка на 05.03.2012 г. С писмо от 09.03.2012 г. „Банка ДСК“ ЕАД е посочила, че запорът е наложен, като по посочената банкова сметка ***.

По изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника П.С. от 10.04.2012 г., с която моли да бъде вдигнат наложения запор върху банковата й сметка, тъй като по последната се превежда получаваната от длъжника пенсия, която е несеквестируема. Съдебният изпълнител не е уважил молбата, като е дал възможност на длъжника да представи друг изпълнителен способ.

С платежно нареждане от 08.06.2012 г. длъжникът е заплатил по сметката на съдебния изпълнител сумата от 441, 16 лв.

С молба от 15.11.2013 г. взискателят е поискал да се пристъпи към принудително събиране на вземането чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника движими и недвижими вещи.

С молба от 16.01.2015 г. взискателят е поискал към изпълнителното дело да бъдат присъединени и *******., уважена от съдебния изпълнител с разпореждане от 24.03.2015 г.

С молба от 21.08.2015 г. взискателят е направил искане за пристъпване към принудително изпълнение с предприемане на всички, предвидени в ГПК способи, включително чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника движими и недвижими вещи.

Взискателят е депозирал молба от 28.09.2016 г. за пристъпване към принудително изпълнение с всички, предвидени в ГПК способи, включително чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника движими и недвижими вещи. Отправена е молба към съдебния изпълнител да уведоми взискателя, ако при проверка се установи, че длъжникът е починал, като на основание чл. 429 ГПК бъдат конституирани като длъжници неговите наследници.

С протокол от 08.07.2017 г. ***г. е прието от **** и е продължено като изп.д. ***.

По делото е постъпила молба от Т.А.Д.от 10.10.2017 за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която е оставена без уважение с Постановление от 29.11.2017 г.

От направената в изпълнителното производство справка за данни по лице се установява, че П. Н. С. е починала на ***г., като видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че преки наследници от първи ред на починалия длъжник са А.П. Д. – починал на ***г. и Н.П. Д. – починал на ***г. Установява се, че наследник на А.П. Д. е неговата дъщеря Т.А.Д.– наследник на длъжника П. Н. С. по право на заместване на починалия възходящ – чл. 10, ал. 2 ЗН. Наследници на Н.П Д. са Л.К.Д. – съпруга, П.Н.Д. – ****и К Н.Д. – син. Последните са наследници на длъжника П.С. на основание чл. 6 ЗН.

С разпореждане от 29.11.2017 г. съдебният изпълнител е разпоредил, че изпълнителното производство продължава със страни – взискател „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и длъжници в качеството им на наследници на длъжника П. Н. С. и като наследници на починалите преки наследници А.П. Д. и Н.П. Д. – Т.А.Д., Л.К.Д., П.Н.Д. и К.Н.Д.. С разпореждането от 29.11.2017 г. е насрочен опис на собствените на длъжника Л.К.Д. движими вещи на адреса в ***

С разпореждане от 30.11.2017 г., обективирано в изпратено до длъжника съобщение, е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, находящи се в ***

С разпореждане от 10.12.2017 г. в изпълнителното производство са конституирани наследниците на починалия длъжник П. Н. С. съобразно постъпилото удостоверение за наследници.

Постановено е разпореждане от 09.01.2018  г., с което държавата е присъединена като взискател по отношение на длъжника Л.К.Д., разпореждане от 09.01.2018 г. с което държавата е присъединена като взискател по отношение на длъжника К.Н.Д. и разпореждане от 09.01.2018  г., с което държавата е присъединена като взискател по отношение на длъжника П.Н.Д..

С молба от 12.11.2018 г. взискателят е поискал да бъде направена справка за банковите сметки на длъжника, като бъде наложен запор върху установените банкови сметки, ако такива са налични.

С разпореждане от 13.08.2019 г. е наложен запор върху вземанията на П.Н.Д. ***, получено от третото лице на 19.08.2019 г. Със запорни съобщения от 13.08.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника при „Банка ДСК“ ЕАД, „Експресбанк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. Запорното съобщение е получено от „Експресбанк“ АД на 20.08.2019 г., от „Централна кооперативна банка“ АД на 21.08.2019 г. и от Банка ДСК“ ЕАД на 21.08.2019 г. Постъпила е молба от „Банка ДСК“ ЕАД, в която е посочено, че длъжникът има открита банкова сметка, ***и. Постъпила е и молба от „Централна кооперативна банка“ АД, в която се посочва, че сметките на длъжника са блокирани до пълния размер на вземането, като по отношение на последните има предходно наложени запори. На 27.08.2019 г. е постъпило и становище от „Експресбанк“ АД, в което се сочи, че длъжникът има открита банкова сметка, ***.

На 26.08.2019 г. е постъпила нова молба от взискателя, в която са посочени конкретните изпълнителни способи, които следва да бъдат приложени по делото.  

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК   на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ***по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Ищецът е материалноправно легитмиран да предяви процесния иск, тъй като против него е насочено принудително изпълнение с конституирането му в качеството му на наследник на първоначалния длъжник в производството, които обстоятелства се установяват от приложеното изпълнително производство, в което е представено удостоверение за наследници на починалия длъжник от което е видно, че ищецът е наследник по права линия от втора степен на длъжника – арг. чл. 6 ЗН, поради което и последният на основание чл. 429 ГПК е конституиран в изпълнителното производство с разпореждане на съдебния изпълнител.

Право на взискателя е да насочи изпълнението или да инициира извършването на последващи изпълнителни действия, в рамките на даден изпълнителен способ, само спрямо един от длъжниците, тъй като изпълнителните дела срещу няколко длъжници, отговарящи за едно и също притезание, са различни. Следователно реализирането на това право и проявено бездействие следва да се съобразява по отношение на всеки един от длъжниците, като след конституиране на наследниците на починалия длъжник П. Н. С., следва съдът да съобрази и прецени действията в изпълнителното производство, които са били насочени към длъжника – ищец, съответно тези изпълнителни действия, които засягат всички длъжници в производството.

При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото тълкувателно решение, съдът установи, че в хода на образуваното изпълнително производство давността за погасяване правото на принудително изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното производство, започнала да тече на 12.07.2010 г., се е прекъсвала многократно. Първото действие, довело до прекъсването на давността по отношение на вземането с налагането на запор върху моторното превозно средство на длъжника ***с *** на 14.11.2011 г.

Давността е прекъсната на 29.08.2011 г. с присъединяването на държавата в качеството й на взискател на основание чл. 458 ГПК. Давността е прекъсната и на 10.11.2011 г. с налагането на запор върху обезщетението за осигурителен стаж и възраст, получавано от длъжника П.С.. Това изпълнително действие е довело до прекъсване на давността за вземането, макар този изпълнителен способ да не е приложен, доколкото е установено, че получаваното обезщетение за осигурителен стаж и възраст е под несеквистируемия минимум. В този смисъл съдът съобрази постановките на т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, и които разяснения следва да намерят съответно приложение в настоящия случай. В посоченото решение е прието, че съществуване на вземането не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не.

Давността е прекъсната на 03.11.2011 г. с насрочването на опис на движимите вещи на длъжника на адреса в ****, както и на 19.12.2011 г., когато е пристъпено към извършване на описа, но това изпълнително действие не е осъществено, тъй като не е осигурен достъп до жилището от страна на длъжника. Давността е прекъсната и с последващото насрочване на опис с разпореждане от 20.12.2011 г. и извършването му на 01.03.2012 г.

Давността е прекъсната отново на 05.03.2012 г. с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, открити при „Банка ДСК“ ЕАД. Процесуална последица от наложения запор е възможността, при липса на доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК, затова запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“.

На 15.11.2013 г. взискателят е поискал да се пристъпи към принудително събиране на вземането чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника движими и недвижими вещи. Към момента на депозиране на молбата от взискателя за предприемане на изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство, не е изтекъл установения двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и производството по делото не е перемирано. Това е така, тъй като процесуалният преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно изпълнително действие, като в случая след налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – на 05.03.2012 г., а молба от взискателя е депозирана на 15.11.2013 г. с искане за предприемане на изпълнителни действия. В този смисъл е Решение № 48/14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, в мотивите на което се приема, че срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците /предвид различните изпълнителни правоотношения/ и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело.

С молба от 16.01.2015 г. взискателят е поискал към изпълнителното дело да бъдат присъединени *******., в който момент давността за вземането също следва да се счита прекъсната.

Взискателят е депозирал молба от 28.09.2016 г. за пристъпване към принудително изпълнение с всички, предвидени в ГПК способи, включително чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника движими и недвижими вещи. Отправена е молба към съдебния изпълнител да уведоми взискателя, ако при проверка се установи, че длъжникът е починал, като на основание чл. 429 ГПК бъдат конституирани като длъжници неговите наследници. Доколкото в молбата са посочени изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането, последната също е довела до прекъсване на давността за вземането.

С насрочването на опис на движимите вещи на длъжника, находящи се в *****, с разпореждане от 30.11.2017 г., давностният срок е бил прекъснат отново. Следващото действие, довело до прекъсване на давността е конституиране на държавата в качеството й на взискател на 09.01.2018 г. за публичните вземания, на които последната е носител по отношение на ответника П.Н.Д..

С молба от 12.11.2018 г. взискателят е поискал да бъде направена справка за банковите сметки на длъжника,  като бъде наложен запор върху установените банкови сметки, ако такива са налични, която също е довела до прекъсване на дваността. Давностният срок е прекъснат и на 20.08.2019 г. и на 21.08.2019 г. с налагането на запор върху банковите сметки на ищеца при Банка ДСК“ ЕАД, „Експресбанк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. Последното действие, довело до прекъсване на давността е на 26.08.2019 г. с депозиране на молба от взискателя, в която са посочени конкретните изпълнителни способи, които следва да бъдат приложени по делото. 

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Правните последици на т. нар. перемция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са процесуални и водят до прекратяване на процесуалното правоотношение по силата на закона (изпълнителното производство се прекратява). При достигане до този правен извод съдът съобрази разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

 В изпълнителното производство следва да бъдат взети предвид всички посочени от състава на съда изпълнителни действия, доколкото последният намира, че в случая не са били налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемция, доколкото не е налице период на бездействие на кредитора с продължителност от две години, който период следва, както вече бе посочено, да брои от  съответното изпълнително действие, осъществено в производството, след което следва да е налице период от две години, в който взискателят да не е поискал да бъдат извършвани изпълнителни действия. Това е така, доколкото целта на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е стимулиране на взискателите по изпълнителните производства да искат предприемане на съответни изпълнителни действия, доколкото и висящността на изпълнителното производство се поддържа от взискателя и е обусловена от неговата воля.

Следователно и доколкото бе установено, че в случая приложение следва да намери общата петгодишна погасителна давност, не е изтекъл период по-дълъг от пет години, през който да не са предприемани изпълнителни действия, насочени към принудителното удовлетворяване на вземането, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 120 лв., което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като прецени осъществените действия от страна на процесуалния представител на ответника.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, партер – адв. Б., против “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 20.01.2011 г. по ч.гр.д. № 14743/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив против П. Н. С., за сумата от 331, 77 лв., представляваща 1/6 от главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2006 г. до 31.01.2009 г., за принудителното събиране на което вземане е образувано ****г. по описа на ****, продължило като ****г. по описа на ****, поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.Н.Д. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 120 лв. – разноски в производството по гр.д. № 14914/2019 г. на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала! ПК