О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
119
19.01.2021г. гр.Бургас
Административен
съд – гр.Бургас, ХVI-ти състав, на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
като разгледа докладваното от
съдията Д.Гальов частно касационно
наказателно административен характер дело № 2602 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК, във връзка с
чл.63, ал.2 от ЗАНН.
Образувано e по частна жалба на „ТБГ“ ООД, ЕИК *********,
представля-вано от управителите И.К.Х.и Е.И.Х, против Определение № 260285 от 26.10.2020г.
на Районен съд-Бургас, постановено по Н.А.Х.Д. № 1503 по описа за 2020г. на БРС,
с което жалбата на дружеството против Наказателно постановление № 115 от 2019г.
на КРС е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят изразява несъгласие с постановения от районния съд
акт за прекратяване на съдебното производство, като намира изводите на съда за
неправилни, постановени в нарушение на закона. Сочи, че преди да бъде връчено
НП по реда на чл.337а, ал.6 и ал.7 от ЗЕС следва първо да е изчерпана
възможността същото да бъде връчено на посочения от жалбоподателя адрес или на
вписания в съответния регистър адрес, съгласно чл.373б, ал.3 от ЗЕС. Оспорва се
редовността на връчването по пощата с обратна разписка. Позовава се на Общите
правила утвърдени от КРС за случаите, в които на адреса не е намерено лице,
което да получи пратката, следвало да се остави служебно известие с покана и
определен срок за получаване на пратката не по-кратък от 20 дни, респективно
ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване пратката в пощенската станция. Сочи
се, че в случаят препоръчаната пощенска пратка е била върната с отбелязване
„получателят се е преместил на друг адрес“, но липсвали данни за изчакване на
поне 20 дни, за да бъде върната пратката на подателя й, с надлежно отбелязване
на извършените от служителите на пощата действия. По отношение на представения
по делото констативен протокол от 15.11.2019г. се изтъква, че двамата служители
на КРС не са търсили на седалището законния представител, защото лицето вписано
в протокола и посочено в техните свидетелски показания- А.Д.никога не е
представлявал дружеството. Отделно от изложеното, касаторът сочи, че между
регулаторния орган и дружеството е осъществявана многократно комуникация, но
дружеството- адресат на НП е узнало за съставянето му едва с връчването на
покана за доброволно изпълнение на имуществената санкция, поради което именно
от датата на изпратената покана следвало да започне да тече законния срок за
обжалване на НП. Иска се отмяна на оспореното съдебно определение и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната касационна жалба- Председател на Комисията за
регулиране на съобщенията, чрез упълномощен представител депозира писмено
възражение, с което се оспорва подадената частна жалба, като неоснователна.
Застъпва становището, че обжалваното определение е постановено въз основа на
верен анализ на приетите по делото гласни и писмени доказателства. Правилно
съдът констатирал наличие хипотезата на чл.337а, ал.6 и 7 от ЗЕС, с отбелязване
на наказващия орган. Позовава се на установеното от пощенските служители, че
адресатът /дружеството/ не се намира на посочения адрес, тъй като на това място
не се намира офис или друга организационна структура, обуславяща възможност да
се връчи НП или други книжа на този адрес. Единственият адрес, който е вписан
като адрес на това дружество в Агенцията по вписванията, респективно който е
бил посочено от самото дружество към момента на изпратената пощенска пратка,
както и към посещението на служителите на КРС е в гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“№
38, партер. На следващо място, оспорва се тезата на касатора, че следвало да се
прилага хипотезата от Общите условия за връчване на пратките, като се оставя
известие за не по-малко от 20 дни, тъй като в процесният случай при посещение
на място е констатирано, че фактически на конкретния административен адрес не
се намира седалището на тази фирма. Сочи, че нормата, на която се позовава
частният жалбоподател е относима в случаите, когато адресатът на пратката
отсъства в момента, но на този адрес се намира организационна структура на
съответното юридическо лице. Обаче, фактите по този случай обосновавали извод,
че на мястото посочено като адрес на управление не се помещават никакви
служители на дружеството, нито деловодство или друга организационна единица,
създадена за обслужване дейността на фирмата и изпълнение на законовите
задължения на дружеството. При тези констатации, приложимото правило е това по
т.53 от Общите условия на договора с потребителите на универсална пощенска
услуга и пратката следва да се върне веднага на подателя й. В подкрепа на
писмените доказателства били и изслушаните по делото показания на свидетелите,
според които към датата на посещението на вписаният адрес на дружеството, на
посоченият по-горе административен адрес не е намерен нито офис, нито
деловодство или друга структура на фирмата, нито са открити служители,
включително такива с представителна власт. В заключение, сочи се, че процесното
НП е връчено на 12.03.2020г. по реда на чл.337б, ал.3, вр . с чл.337а, ал.6 и 7
от ЗЕС, като е влязло в сила на 20.03.2020г. Жалбата срещу това НП е подадена
по пощата на 15.04.2020г., т.е. около един месец след изтичане на 7-дневния
срок за обжалване и правилно е оставена от РС-гр.Бургас без разглеждане, като
просрочена. Иска се да бъде оставено в сила обжалваното определение на
първоинстанционния съд.
Бургаският административен
съд, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба по наведените в нея основания, ангажираните по делото
доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна, за която
постановеният прекратителен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от изложените в нея съображения. Това е
така, поради следното:
В РС-Бургас е образувано АНД № 1503 от 2020г. въз основа на
подадена жалба от дружеството „ТБГ“ ООД против Наказателно постановление № 115
от 19.08.2019г. на Председателя на КРС. При преценка на факта относно спазване
на преклузивния срок за обжалване на това НП съдът приел, че към момента на
издаване на наказателното постановление, адресът на управление на дружеството-
жалбоподател не е бил променян и това
вписаният адрес, както следва: гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“№ 38, партер.
След извършване на всички действия изпълващи хипотезата на чл.337б, ал.3 от ЗЕС, органът пристъпил към връчване на НП чрез покана, обявена и на
интернет-страницата на КРС. В тази връзка са обсъдени фактите относно датата на
обявяване на съобщението- 11.02.2020г., респективно изтеклият 14-дневен срок от
публикуване на това съобщение, а именно до 25.02.2020г/ съгласно текста на самото съобщение/. Съдът е констатирал, че
наказващият орган в изпълнение на правомощията си отбелязал изрично, че в
предоставеният срок представител на санкционираното дружество не се е явил за връчване
на НП на посочения адрес на регулатора, поради което от датата на
отбелязването- 12.03.2020г. започнал да тече срока за обжалване, а след
неговото изтичане, т.е. на 20.03.2020г. наказателното постановление е влязло в
законна сила. Коментирано е и обстоятелството относно датата, на която е
променен адресът на управление на фирмата-жалбоподател, а именно от
06.04.2020г., който е в същото населено място- гр.Бургас, но на различен
административен адрес- ул.“Цар Симеон Първи“ № 131, вх.5, ет.5, ап.13. Съдът
обосновал извод за просрочие на жалбата, подадена на 15.04.2020г. и прекратил
производството.
Постановеното от съда определение е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение
на материалния закон.
Няма спор по делото, че процесното наказателно постановление не е
връчено срещу подпис на някой от законните представители на дружеството-
касатор, нито е връчено валидно по електронен път, съгласно чл.337а, ал.4 от ЗЕС.
Спори се относно редовността на проведената процедура за прилагане
на фикцията за връчване, по смисъла на чл.337б, ал.3, вр. с чл.337а, ал.6 и 7
от ЗЕС, по-конкретно дали е спазена хронологията на връчване кореспондентска
пратка от страна на „Български пощи“ЕАД, като според касатора не е спазено
изискването за изчакване не по-малко от 20 дни преди връщане на пратката, а
според ответника по касация, приложима е друга хипотеза според която не следва
да се оставя такова съобщение след като на мястото фактически не се намира офис
или друга организационна единица на адресата, не е намерено лице от личния състав
на дружеството, нито е налична пощенска кутия, където да се остави подобно
съобщение.
Съдът намира за изцяло неоснователни доводите на касатора, че
следвало да се остави съобщение, а едва след изтичане на 20-дневния срок
пратката да бъде върната. Както установяват непротиворечивите гласни и писмени доказателства, ангажирани по
делото, на мястото към момента на посещението не се е намирал офис на фирмата,
нито нейна структура или служители, поради което обективно е невъзможно да се
остави подобно съобщение /известие/, след което да се изчака изтичането на
посочения период от време. В този смисъл, закономерно същата е върната, с
направеното отбелязване.
Съвсем законосъобразно и в съответствие с правомощията си
Комисията за регулиране на съобщенията е предприела процедурата по обявяване на
съобщението на съответното табло и на
интернет страницата, като отново безпротиворечиви са доказателствата, че това
съобщение е публикувано на 11.02.2020г., а 14-дневният срок предоставен на
адресата за явяване на служебния адрес на органа е изтекъл на 25.02.2020г.
/присъствен ден/. Съвсем закономерно и в унисон с направената констатация, че
представител на дружеството не се явил, наказващият орган прецизно направил
отбелязване на гърба на НП, където е вписано, че в определеният срок до
25.02.2020г. представител на фирмата не се явил, поради което и в изпълнение на
указаното от закона е направено изрично отбелязване на 12.03.2020г. и е положен
подпис на издателя на наказателното постановление. Именно от този момент започва
да тече законният 7-дневен срок за обжалване на наказателното постановление.
Всъщност, началният момент, когато започнал да тече срока за обжалване се сочи
правилно, както от страна на наказващият орган, така и от решаващият състав на
БРС.
Неправилна е преценката за просрочие на жалбата, тъй като е
направена в противоречие с приложимата нормативна уредба на страната. В този
смисъл, необоснован е извода за недопустимост на оспорването, респективно за
влизане в сила на НП, което според издателя на НП и съображенията на
предходният съдебен състав следва да е влязло в сила на 20.03.2020г. Това е
така, поради следното:
Безспорно е обстоятелството, че първата жалба на дружеството срещу
НП е подадена на 15.04.2020г., като е постъпила на следващия ден в деловодството
на КРС. Обаче, срокът за обжалване към този момент не е изтекъл, както
неправилно се сочи в обжалваното определение. Общоизвестно е, че от
13.03.2020г. е в сила „извънредното
положение“ обявено по-рано с Решение на Народното събрание на Република
България, считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. включително.
При положение, че срокът за
оспорване на НП започнал да тече именно от 13.03.2020г., след като НП се счита
за връчено на 12.03.2020г., съответно формално следва да изтече в рамките на обявеното
към онзи момент „извънредно положение“, а именно на 19.03.2020г /присъствен
ден- четвъртък/. Въпреки това, в процесният случай, следва да бъде съобразена
императивната норма на чл.4, т.1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците/ в
сила от 13.03.2020г./
На 24.03.2020г., в Държавен вестник- бр. 28, бе
обнародван Законът за мерките. Съгласно неговият §52 той влиза в сила от
13.03.2020 г. Следователно, налице е типичен случай на обратно действие на
закона по смисъла на чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове – считано от
24.03.2020 г. законът преуреди с обратна сила визираните в него юридически
факти, настъпили от 13.03.2020г. включително. В този смисъл е и практиката на
съдилищата, например Определение № 13004
от 21.10.2020г. по административно дело № 9753 от 2020г. по описа на Върховния
административен съд на Република България.
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Закона за мерките,
редакция в сила от 13.03.2020 г., от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни производства. Нормата
на чл.3, т.2 от същия закон обаче изключва от кръга на спрените срокове, тези
които са регламентирани в ЗАНН, а срокът за обжалване на НП е уреден в чл.59,
ал.2 от ЗАНН.
При това положение, следва да бъде съобразена императивната
норма на чл.4, т.1 от Закона за мерките /обн. ДВ, бр.28 от 24.03.2020г./,
според която се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение
сроковете определени в закон, извън тези по чл.3, които изтичат по време на
извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на
задължения на частноправни субекти. Това е така, защото срокът за ожалване е
определен в закон, не е спрян, съгласно чл.3, поради което е извън приложното
поле на предходната норма, която по принцип е алтернативна на чл.4. Несъмнено,
срокът за обжалване е свързан с упражняване на права, както и с изпълнение на
задължения на частноправен субект, каквото е санкционираното юридическо лице, а
вече бе отбелязано, че жалбата е изпратена на 15.04.2020г. /по време на обявеното извънредно положение/
и при наличието на този безспорен факт очевидно към този момент не би могло
наказателното постановление да влезе в сила, след като не е изтекъл срокът за
обжалване, удължен с изрична императивна норма на специалния закон. В този
смисъл, съгласно чл.4, т.1 от Закона за мерките, срокът за обжалване е удължен
с един месец, считано от 14.05.2020г., когато бе отменено извънредното
положение и изтича на 14.06.2020г., но тъй като е календарен ден неделя, реално
срокът изтича в първия присъствен ден- понеделник – 15.06.2020г.
Следователно, жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок
за обжалване, съгласно нормите на цитирания закон и при отсъствие на пречки за
разглеждането й по същество действията по образуваното съдебно производство
следва да бъдат продължени.
Обобщено, първоинстанционният съд, макар да е съобразил
представените по делото гласни и писмени
доказателства във връзка с процедурата по връчване на НП, с които съображения и
настоящият състав се солидаризира, неправилно е обосновал крайния си правен
извод за недопустимост на жалбата, тъй като не е съобразил приложимата норма от
специалния закон относно удължаване срока за обжалване и датата на неговото
изтичане. В този смисъл, постановеното определение е неправилно, поради
противоречие с норми на материалния закон и следва да бъде отменено, а делото
да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.235, вр. с чл.234 от АПК,
Административен съд– град Бургас, ХVІ– ти състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № № 260285 от 26.10.2020г., постановено по Н.А.Х.Д. № 1503
по описа за 2020г на Районен съд-Бургас и
ВРЪЩА делото на Районен съд- град Бургас за
продължаване на съдо-производствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /О.М./
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
НА СЪДИЯТА ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Считам,
че определение № 119/19.01.2021г. постановено по ч.к.а.д.№ 2602/2020г. по описа
на Административен съд Бургас, с което е отменено определение №
260285/26.10.2020г. постановено по н.а.х.д.№ 1503/2020г. по описа на Районен
съд Бургас и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия e
правилно, като краен резултат, но не съм съгласна с изложените мотиви.
В
случая, считам че срока за обжалване на наказателното постановление е спрян на
13.03.2020г. на основание чл.3, ал.1, т.1 от ЗМДВИП (редакция ДВ бр.28/2020г.),
тъй като е процесуален срок. Съответно неприложими са нормите на чл.3, т.2 от
ЗМДВИП (редакция ДВ бр.28/2020г.), която се отнася до давностни и други
срокове, различни от вече изброените в т.1 на чл.3 от ЗМДВИП, както и нормата
на чл.4, т.1 от ЗМДВИП (редакция ДВ
бр.28/2020г.) за удължаване на срока, в която изрично е посочено, че се отнася
за сроковете извън тези по чл.3 от ЗМДВИП.
Наказателно
постановление № 115/19.08.2019г. е връчено на 12.03.2020г. и срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН е започнал да тече на 13.03.2020г. на която дата е и спрян на
основание чл.3, ал.1, т.1 от ЗМДВИП до отмяната на извънредното положение.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена на 15.04.2020г., преди
отмяна на извънредното положение на 13.05.2020г., поради което към този момент
не е изтекъл спрения преклузивен срок за неговото обжалване, подадената жалба
не е просрочена и е процесуално допустима.
С оглед на изложеното считам, че правилно беше отменено определението на
Районен съд Бургас, но следваше да се приеме, че срока за обжалване на
наказателното постановление е спрян на основание чл.3, ал.1, т.1 от ЗМДВИП, а
не удължен на основание чл.4, т.1 от ЗМДВИП.
СЪДИЯ: