МОТИВИ към ПРИСЪДА № 594 /31.03.2010г.,
постановена по НОХД № 558/2010г.
по описа на БРС
Производството по делото е образувано по повод
обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, с който против М.К.М.-
родена на ***г***, българка, българска гражданка, живуща ***, с начално
образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал.3, вр. с ал. 1 от НК.
С протоколно определение от 31.03.2010г., съдът отмени
разпореждането си от 12.02.2010г., с което е насрочено предварително изслушване
на страните по глава 27 от НПК. Съдът разгледа делото по реда на чл. 269 от НПК, след като установи, че са положени всички усилия подсъдимата да бъде
установена и присъствието и в съдебно заседание не е задължително..
В съдебно заседание, представителят на РП – Бургас по
време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът
пледира на подсъдимия да се наложи наказание „глоба”, в размер на 100 лева.
Защитникът на подсъдимата, в лицето на адв. П. от АК –
Бургас не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието
по обвинителния акт. Счита, че вината на подсъдимата е доказана по безспорен
начин в хода на съдебното следствие, изразява съгласие с представителя на БРП,
включително относно вида и размера на наказанието.
Подсъдимата признава изцяло вината си на досъдебно
производство.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.М. ***. На 26.07.2009 год. тя посетила
с. Димчево. Около 23.30 часа, подс. М. влязла в ресторанта на селото. Към
помещението на ресторанта се намирало второ, което представлявало хранителен
магазин. Двете търговски помещения се обслужвали от свидетеля Й.Д.. Подс. М.
повикала св.Д. да я обслужи в магазина, но същият към момента бил зает в
ресторанта.. След като видяла, че св.Д. не може да я обслужи, подс. М. влязла в
помещението на хранителния магазин. Възползвайки се от отсъствието наД., тя се
пресегнала през барплота и от касата на магазина отнела сумата от 100 лв. С
така отнетата сума, подс. отново влязла в помещението на ресторанта и си
закупила цигари от св.Д., след което напуснала ресторанта. Свидетелят Й.Д.
веднага влязъл в помещението на хранителния магазин и установил, че от касата
на магазина липсва сумата от 100 лв. Същият се обадил на собственика св. Л.П.
който пристигнал в магазина и установил липсата.
Впоследствие подс. М. сама разказала на св. Г.П. за
извършеното.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимата дадени при разследването, самопризнанията за
фактите, направени в досъдебно производство, свидетелските показания, прочетени
в съдебно заседание със съгласието на прокурора и адв. П. и писмените
доказателства по делото. С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита
за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна
страна, че подсъдимата е извършила престъплението – кражба.
Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината-подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване.
Във връзка с изложеното, съдът призна подсъдимата М.К.М.-родена
на ***г***, българка, българска гражданка, живуща ***, с начално образование,
омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН ********** ЗА ВИНОВНА в това, че на
26.07.2009г. в с. Димчево, от хранителен магазин, отнела чужди движими вещи –
сумата в размер на 100/сто/ лева от владението на собственика Л.Б.П., без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 194, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Общ причинен съставомерен престъпен резултат в размер
на 100 лева, от които възстановени 20 лева – престъпление по чл. 194, ал. 3,
вр. с ал. 1 от НК
За извършеното престъпление по чл. 194, ал. 3, вр ал.
1 от НК е предвидено наказание до една година лишаване от свобода или пробация
или глоба от сто до триста лева.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът съобрази наличието на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващо обстоятелство, съдът
отчита пълните самопризнания на подсъдимата и съдействието и на разследващите
органи, както и чистото и съдебно минало, както и ниската стойност на
причинената щета. Съобразявайки се с това, съдът намери за справедливо и че
целите на наказанието ще бъдат постигнати в максимална степен, ако на подс. М.
бъде наложено наказание, на основание чл. 194, ал.3 вр. ал.1 от НК вр.чл.54 от НК, а именно “ глоба” в размер на 100/сто/ лева.
С така определеното и наложено наказание, настоящият
състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК и подсъдимата ще се поправи и превъзпита.
Като причина за извършване на престъплението следва да
се приемат ниската правна култура на подсъдимата, тежките икономически условия
в страната стремежа и към лесно облагодетелстване и незачитане на установения в
страната правов ред.
Накрая съдът се
произнесе по разноските, които възложи в тежест на подсъдимата.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: М.Д.