НЧХД № 1817/2010г.
МОТИВИ :
Обвинението
е против подсъдимия Р.Р.И. *** за престъпление по чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.26
ал.1 от НК, за това, че на 07.05.2010г. и на 08.05.2010г. в гр.Пазарджик при
условията на продължавано престъпление е причинил лека телесна повреда на А.С.А.
*** изразяваща се в хематом в лявата теменна област на главата, оток и
кръвонасядане на клепачите на двете очи, лявата скула и лявата лицева половина
и носа, отчупване на част от коронката на пети горен десен зъб, охлузване на
дясното коляно .
Подс.Р.И.
не се признава за виновен по предявеното му обвинение, като в обясненията не
отрича, че е извършил деянието, като твърди, че преди това пострадалата е нанесла
побой на съпругата му .
Повереникът на тъжителя пледира за осъдителна
присъда и уважаване на предявения граждански иск .
Подсъдимият моли за оправдателна
присъда и отхвърляне на предявения граждански иск.
По делото е приет за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от
пострадалата А.С.А. против подс.Р.Р.И. за сумата 4000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянията и е
конституирана пострадалата А.С.А. като граждански ищец по делото .
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
На 07.05.2010г. в гр.Пазарджик дъщерите на
тъжителката А. Спасова А. св.Десислава А. и Даниела А. били седнали в едно
барче в квартала им, когато с велосипед покрай тях минал шуреят на подсъдимия Р.Р.И.,
които закачил с гумата на колелото св.Даниела А.. Двете сестри се оплакали на
майка си тъжителката А.А. и заедно с нея отишли пред дома на подсъдимия И.. Там
възникнал скандал между тях и съпругата на подсъдимия, при което последния излязъл
от дома си и се приближил от зад на тъжителката А., като и нанесъл удари по
главата и тялото. След случилото се тъжителката получила наранявания.
На 08.05.2010г. в гр.Пазарджик пред
дома на тъжителката А. минал подсъдимия И.. Предвид нанесения побой на предния
ден между тях отново възникнал скандал при което подс.И. бутнал тъжителката на
земята и започнал да и нанася удари с ръце по лицето и тялото, в резултат на
което тъжителката А. получила наранявания и изпитала силна болка и страдание
вследствие на нанесения и побой.
Свидетели на първия побой станали
св.Десислава А. и Даниела А. и св.А.Н., а на втория побой св.Десислава А.,
Даниела А. и А.Н..
На 10.05.2010г. тъжителката посетила
съдебен лекар, който я прегледал и констатирал следните наранявания в хематом в
лявата теменна област на главата, оток и кръвонасядане на клепачите на двете
очи, лявата скула и лявата лицева половина и носа, отчупване на част от коронката
на пети горен десен зъб, охлузване на дясното коляно . Посочените наранявания
били описани в СМУ № 30-І/2010г.
Във връзка с инцидента подсъдимият и
тъжителката били посетени от полицаи, между които св.П.Ц., който констатирал
наранявания по тъжителката. Същия свидетел установява и факта, че подсъдимият И.
има добри характеристични данни .
Видно от справката за съдимост на подс.Р.И.
е че същия не е осъждан .
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на обясненията на подсъдимия И., който не отрича
извършването на деянията, показанията на св.Десислава А., Даниела А., А.Н. и А.Н.,
П.Ц. и писмените доказателства – справка за съдимост, съдебно-медицинско
удостоверение № 30-І/2010г., медицинско направление № 869/07.08.2010г. за А.А..
Св.Десислава А. и Даниела А. установяват в показанията си, че на посочените
дати подсъдимият е нанесъл побой на тъжителката, като описват начина на
извършване на деянията. Техните показанията се потвърждават от показанията на
св.А.Н. и А.Н., които също в показанията си установяват извършването на
деянията от страна на подс.И.. Факта на извършване на деянията не се отрича и
от самия подсъдим, които твърди, че е бил предизвикан от пострадалата. По
делото обаче не се събраха доказателства, които да изключват наказателната
отговорност на подсъдимия, липсват доказателства, които да обосновават
прилагането на института на неизбежната отбрана или крайната необходимост. По
делото е установено също така, че в случая са налице две деяния извършени на
07.05.2010г. и на 08.05.2010г., които водят приложението на разпоредбата на
чл.26 ал.1 от НК т.е налице е хипотезата на продължаваното престъпление. Видно
от СМУ е че на пострадалата са били причинени наранявания, които могат да се
квалифицират като лека телесна повреда. Справката за съдимост на подсъдимия
установява факта, че същия има чисто съдебно минало. Показанията на св.П.Ц.
установяват, че пострадалата е имала наранявания след инцидента.
При така
изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.Р.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.130 ал.1 от НК
във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като на 07.05.2010г. и на 08.05.2010г. в
гр.Пазарджик при условията на продължавано престъпление е причинил лека телесна
повреда на А.С.А. *** изразяваща се в хематом в лявата теменна област на
главата, оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи, лявата скула и лявата
лицева половина и носа, отчупване на част от коронката на пети горен десен зъб,
охлузване на дясното коляно .
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, като е имал
представа за всички обективни елементи на
състава и е искал настъпването на обществено опасните последици - действал
е с пряк умисъл . В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимия,
който е нанесъл удари по лицето и тялото на пострадалата ,знаейки, че ще и
причини наранявания и е искал това .
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и желанието на подсъдимия да причини
наранявания на пострадалата тъжителка .
При това положение съдът намира, че в
конкретния случай по отношение на подс.Р.И. са налице предпоставките на чл.78а
ал.1 от НК, тъй като за престъплението по чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.26
ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, при осъществяването на посоченото деяние не са причинени имуществени вреди, подс.И. не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на адм.наказание . Ето защо съдът счита, че подсъдимият Р.И.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.130 ал.1 от НК във
връзка с чл.26 ал.1 от НК като и се наложи административно наказание .
В случая с
оглед становището на ВКС е допустимо приложението на чл.78а ал.1 от НК по
отношение на продължаваното престъпление по чл.26 ал.1 от НК, така, че няма
пречка подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78а ал.1 от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата съдът взе предвид разпоредбите
на чл.27 ал.1 от ЗАНН като
отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази направеното
самопризнание, чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Ето
защо съдът при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства определи на
подс.Р.И. адм.наказание глоба в размер
на 1000 лв., която като размер е минимално предвидена в закона .
По отношение на предявения
граждански иск от тъжителката А.С.А. против
подс.Р.Р.И. за деянието по чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК съдът
счете, че същият е основателен до
размера от 2000 лв., тъй като по
делото се установи, че в резултат на деянието извършено от подсъдимият,
пострадалата тъжителка А.С.А. е претърпяла неимуществени вреди –болки и
страдания. Видно от СМУ № 30 - І/2010г., е че в резултат на деянието извършено
от подсъдимия на тъжителката е било причинено в хематом в лявата теменна област
на главата, оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи, лявата скула и
лявата лицева половина и носа, отчупване на част от коронката на пети горен
десен зъб, охлузване на дясното коляно. Съдът взе предвид разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост и като съобрази тежестта и характера на нараняванията
посочени СМУ, счете, че справедливия в случая размер на иска е 2000 лв. Ето
защо съдът осъди подс.Р.Р.И. да заплати на тъжителката А.С.А. сумата 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Съдът счете, че предявения граждански
иск от тъжителката А.С.А. против подс.Р.Р.И. за размера от 2000 лв. до 4000 лв.
е неоснователен и го отхвърли като такъв.
С оглед уваженият срещу него
граждански иск съдът осъди подс.Р.Р.И. да заплати в полза на държавата държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 80 лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :