Решение по дело №32/2023 на Административен съд - Смолян

Номер на акта: 94
Дата: 19 април 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия: Петя Оджакова
Дело: 20237230700032
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

94

Смолян, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: ИГНАТ КОЛЧЕВ
Членове: КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА
ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар ЗОРКА ГАНИНСКА и с участието на прокурора НИКОЛИНКА ОБРЕТЕНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА кнахд № 20237230600032 / 2023

Производството е по чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. И. по труда, [населено място] срещу Решение №1/ 12.01.2023г. по АНД 117/22г. по описа на РС-[община], с което е изменено НП №21-2200098/25.10.2022Г. на директора на ДИТ - [област] като размера на санкцията е намален от 1 500 лв. на 300 лв. В жалбата се твърди, че не са налице основанията за квалифициране на нарушение по чл. 415в ал.1 КТ, тъй като трудовото възнаграждение не е изплатено веднага и за работника са настъпили вредни последици. По съображения за неправилност на решението, в касационната жалба се иска неговата отмяна и потвърждаване на НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В писмени бележки вх.№ 1259/13.04.2023г. жалбоподателят развива подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата си. Акцентира на това, че работникът на 22.07.2022г е подал молба до работодателя за заплащане на трудовото му възнаграждение за месец март, като в молбата е посочил банкова сметка; плащането е станало на 08.09.2022г.; платено е около два месеца след получаване на молбата и след изтичане срока на предписанието; налице са вреди за работника и хипотезата на чл. 415в ал.1 КТ е неприложима. Претендират се разноски; прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

В съдебно заседание касационният жалбоподател редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация „САВЕКС“ ЕООД, с управител Х. З. чрез пълномощника си, излага доводи в писмен отговор вх.№ 505/20.02.2023г. В него се твърди, че решението е правилно и следва да се остави в сила, като не са налице касационните основания за неговата отмяна. Претендират се разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на дружеството поддържа писмения отговор с доводи, че са налице основанията на чл. 415в КТ, тъй като малко след установяване на нарушението трудовото възнаграждение е платено на работника и по делото няма доказани вреди за него.

Представителят на ОП - [област] заема становище за основателност на касационната жалба, като пледира решението на РС - Девин да се отмени и да се потвърди НП. Прокурорът акцентира на това, че трудовото възнаграждение не е платено веднага, а със закъснение и от това работникът е претърпял вреди.

С решение №1/ 12.01.2023г. по АНД №117/2022г. РС-Девин е изменил НП, издадено от директора на ДИТ- [област] срещу „Савекс“ЕООД за нарушение по чл. 415 ал.1 КТ, като е приел, че деянието покрива признаците на чл. 415в, ал.1 КТ и е намалил размера на санкцията от 1500 лв. на 300 лв. Съображенията на съда се свеждат до това, че работодателя не е изпълнил предписанието в указания му срок, но е платил възнаграждението след издаване на АУАН и преди издаване на НП, и за работника не са настъпили вредни последици.

Събраните от въззивния съд доказателства, които са достатъчно и няма потенциал за събиране на нови, обосновават извод, че в случая хипотезата на чл. 415в ал.1 КТ не е налице.Отговорността на дружеството е ангажирана за неизпълнение на предписание по чл. 415 ал.1 КТ – да се изплати на работника възнаграждението за м. март 2022г. до дата 14.07.2022г. Плащането е извършено на 08.09.2022г. като междувременно, през месеците юли и август, е разменяна кореспонденция между работника и служителя, свързана с покана за явяване за получаване на възнаграждение и депозиране на банкова сметка. Нарушението по чл. 415 ал.1 КТ е извършено на 15.07.2022г. и спор по факта на извършването му не е налице; трудовото възнаграждение за м.март не е платено в срока на предписанието.

Според чл. 415в ал.1 КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В случая, плащането е станало близо два месеца след изтичане срока на предписанието, месец и 46 дни след като работникът е предоставил на работодателя банковата си сметка и близо месец, след като работникът подава жалба до ДИТ-[област]. Установяването на нарушението е на 23.08.2022г. и плащането е 15 дни след това. При изложените факти, се обосновава извод, че плащане веднага след установяване не е налице, поради което не е налице първата хипотеза на чл. 415в ал.1 КТ. Втората предпоставка, която е свързана с липсата на претърпени от работника вреди също не е налице. Неполучаването на трудово възнаграждение е отрицателен факт и вредите се изразяват именно в липсата на получено възнаграждение от страна на работника, като в случая възнаграждението не е било получено в продължение на шест месеца.

Касационната инстанция счита, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, но е приложен неправилно материалния закон. Наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на дружеството, като е наложил минималната санкция от 1 500 лв. за неизпълнение на принудителна административна мярка. Решението следва да бъде отменено и НП потвърдено.

С оглед изхода на делото, в полза на ДИТ - [област] следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за всяка инстанция по 80лв., общо в размер на 160 лв.

Водим от горното Административен съд [област]

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение №1/ 12.01.2023г. по АНД 117/2022г. по описа на РС –Девин и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-2200098/25.10.2022г. на директора на ДИТ- [област], с което на „САВЕКС“ ЕООД, [населено място] е наложена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по 415 ал.1 КТ.

ОСЪЖДА „САВЕКС“ ЕООД, [населено място], [ЕИК] с управител Х. З. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - [област] разноски за две инстанции в общ размер на 160лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: ИГНАТ КОЛЧЕВ

Членове: КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

ПЕТЯ ОДЖАКОВА