гр.Варна, 06.10.2014 г.
Св.Даскалова – съдия-докладчик по НОХД 1130/2014
г. по описа на Варненския окръжен съд, след като се запозна с материалите по
делото, с оглед подготовката за разглеждане в съдебно заседание, констатира
следното:
Делото е образувано по разпореждане на
зам.-председателя на ВОС от 15.09.2014 г. по внесен от ВОП обвинителен акт
срещу К.А.А. за извършено деяние, наказуемо по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”А” и
б.”Б”, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.
При подготовката за разглеждане на делото за
съдебно заседание се констатира допуснати в хода на досъдебното производство
отстраними съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на защита на
подс.А. и пострадалите от деянието.
Против К.А.А. е повдигнато с обвинителен акт
на ОП – Варна обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3,
б.”А” и б.”Б”, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Обвинителният акт очертава фактическите рамки
на обвинението, респективно предмета на доказване по делото, затова в своята
обстоятелствена част той следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно
описание на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на
извършване на престъпленията, съобразно чл.246, ал.2
от НПК. Прецизно предявените в обвинителния акт обстоятелства
определят, от една страна, предмета на доказване, а от друга - дават възможност
за адекватна защита на обвиняемия по изложените от прокурора факти. Ето защо,
правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в
обстоятелствената част, касаещи описание на съществените обективни признаци на
деянието, или ако въобще липсва описание на съществени обективни признаци на
деянието, обосновали правната му квалификация, както и противоречие между
обстоятелствената част и диспозитивната, тъй като обвинителният акт е единство
между тези си части и само в своето единство може да постави началото на съдебното
производство. Такива нарушения са допуснати по настоящето дело.
В обстоятелствената част на настоящият обвинителен
акт, прокурорът е посочил като място на извършване на престъплението „лентата
за принудително спиране.... на магистрала Хемус, в началото на бул.
Вл.Варненчик, на около 70 метра след табелата на гр.Варна, в района
непосредствено преди надлеза на магистралата с бул. Ян Хуняди...”, докато в
диспозитивната част мястото на извършване на престъплението е различно – „ в
гр.Варна, по бул.Вл.Варненчик в посока центъра на града, на надлеза с бул.Януш
Хуняди” или е налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част
на обвинителния акт относно мястото на извършване на престъплението, което е
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, доколкото е лишен
от възможността да разбере мястото на извършване на престъплението, в което е
обвинен.
На следващо място в диспозитивната част А. е
обвинен, че е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.1 от ЗДвП, регламентираща
задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и чл.20, ал.2 от ЗДвП, регламентираща задължението им при
избиране скоростта на движението, да се съобразяват с... характера на
движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В обстоятелствената част на обвинителния акт
обаче липсва, каквото и да било описание относно фактическите му действия,
свързани с липса на непрекъснато контролиране на управляваното превозно
средство, както и за движение с несъобразена скорост, при която при такова
обвинение в обвинителния акт следва конкретно да се посочи с кои характеристики
на движението в конкретния пътен участък, регламентирани в разпоредбата, не е
била съобразена скоростта му. Посоченото лишава А. от възможността да разбере с
какви фактически действия е нарушил посочените в диспозитивната част разпоредби
на ал.1 и ал.2 на чл.20 от ЗДвП.
На следващо място в диспозитива на
обвинението А. е обвинен да е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1
от ЗДвП- „При избиране скоростта на движение в населено място на
водача на пътно превозно средство категория "В" е забранено да
превишава 50 км/ч”.
Следва да се отбележи още, че разпоредбата на
чл.20, ал.2
от ЗДвП е обща и регламентира задължение за управление на МПС със
съобразена скорост, която всякога не е превишена, докато разпоредбата на чл.21 от ЗДвП – движение с превишена скорост,
посочена в конкретни стойности, като едновременното им нарушаване е обективно
невъзможно. Ако водачът е избрал скорост по-висока от разрешената, за движение
с несъобразена скорост не може да се говори /ТР № 28/1984
г. ОСНК/. Това е така, защото чл.20, ал.2
от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на
скоростта, когато поначало тя е в рамките на максимално допустимата. Чрез
неизчерпателно изброяване на факторите от пътната обстановка, с които шофьорът
следва да се съобразява при избиране на скоростта си на движение, законът дава
възможност за преценка дали автомобилът се движи със "съобразена
скорост". Ако обаче движението се осъществява със скорост над пределно
допустимата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, респ.
над посочената от съответния пътен знак, отговорността на подсъдимия следва да
се ангажира на плоскостта на "превишената скорост", т.е. само за това
нарушение на специалния закон.
Посоченото и липсата на описание в
обстоятелствената част на обвинителния акт с какви конкретни действия А. и при
какви точно обстоятелства е нарушил тези правила ограничава значително правото
му да узнае в какво е обвинен и съответно да се защитава.
Налице е и друго нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото на защита на А.. Същият в диспозитива
на обвинението е обвинен да е нарушил разпоредбата на чл.41, ал.2
от ЗДвП- „При изпреварване водачът на пътното превозно средство
напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло
или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно
средство и се връща в напуснатата лента.”
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.342, ал.1 НК е бланкетна и съдържанието й се попълва с разпоредби, които не са част от НК. Тези разпоредби трябва от една страна да съдържат задължително правило за поведение, а от друга - нарушаването му да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и настъпилия съставомерен резултат. В случая разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗДвП е описателна, а не императивна, поради което и не би могла да служи попълване съдържанието на чл.342, ал.1 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът е приел, че произшествието е настъпило на територията на
гр.Варна - в началото на бул.Вл.Варненчик, а едновременно с това е повдигнал обвинение
за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП, съгласно която „При движение по автомагистрала на водача е
забранено да се движи по лентата за принудително спиране”, т.е. налице е противоречие
между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт относно
мястото на извършване на престъплението, а и относно допуснатите от А.
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Прокурорът следва да прецизира изводите си
относно мястото на извършване на престъплението, след което да прецизира кои от
нарушените норми на ЗДвП са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат.
Не на последно място следва да се отбележи
и нарушението, допуснато в хода на досъдебното производство – не е установен
кръга на пострадалите лица – липсват каквито и да било доказателства кои са наследниците на
починалите граждани на Р Молдова – E.M, И.Г. и Н.С..
Констатираните допуснати на досъдебното
производство по делото съществени нарушения на процесуалните правила са отстраними,
поради което делото следва да се върне на прокурора за отстраняването им.
Предвид изложеното и на основание чл. 249, ал.
2 във вр. с ал.1
във вр. с чл. 248,
ал.2, т.3 от НПК
Р
А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1130/2014
г. по описа на ВОС.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Варна
за отстраняване на посочените процесуални нарушения.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест
в 7 –дневен срок от съобщаването му пред ВАпС по реда на глава XXII.
СЪДИЯ
ПРИ ВОС: