РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Д.Калчева
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600262 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 33 НПК.
С присъда № 260034/06. 07. 2021 г., постановена по НОХД № 1038/2020
г., Хасковският районен съд е ПРИЗНАЛ подс. Г.С.С. за ВИНОВНА в това,
че в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г. включително, в град
Х., в съучастие с подс. Д. М. С., като извършител, с цел да набави за себе си и
за Д. М. С. имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у А.С.С. и
Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността
върху апартамент - собственост на Община Х., находящ се в град Х., на адрес:
бул. „В.Л.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез сключване на договор за покупко-
продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с
това причинила имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. в размер на 23 100
лв./двадесет и три хиляди и сто/ лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.
209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК е НАЛОЖИЛ наказание
1
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА,
което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим, като я признал за
НЕВИННА в това, че с деянието е причинила имотна вреда за разликата от 23
100 лева до 26 000 лева и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАЛ по
повдигнатото обвинение по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в
тази част.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Д. М. С. за
ВИНОВЕН в това, че в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г.
включително, в град Х., в съучастие с Г.С.С., като извършител, с цел да
набави за себе си и за Г.С.С. имотна облага, е поддържал заблуждение у
А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена
собствеността върху апартамент - собственост на Община Х., находящ се в гр.
Х., на адрес: бул. „В.Л." № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез сключване на договор за
покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската
собственост и с това причинил имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. в
размер на 23 100 лв. /двадесет и три хиляди и сто/ лева - престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ
МЕСЕЦА, като го е признал за НЕВИНЕН в това, че в периода от месец
април 2018 г. до месец юли 2018 г., включително, в град Х., в съучастие с
Г.С.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Г.С.С. имотна облага,
е възбудил заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще
им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент - собственост на
Община Х., находящ се в град Х., на адрес: бул. „В.Л.“ № *, вх. *, ет. *, ап, *,
чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда
на Закона за общинската собственост и с това причинил имотна вреда на
А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М., както и в това, че с деянието е причинил имотна
вреда за разликата от 23 100 лева до 26 000 лева и на основание чл. 304 от
НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 209, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в тази част.
На основание чл. 66 ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
2
С решение № 45/18. 04. 2022 г. по ВНОХД № 494/2021 г. Окръжен съд
Хасково е изменил първоинстанционната присъда в наказателно –
осъдителната й част, като е признал подс. Г.С. и Д. С. за НЕВИННИ в това да
са причинили имотна вреда на А. С. и Т. М., както и да са причинили имотна
вреда на Г.М. в размер над 23 000 лева, както и в наказателно – осъдителната
й част относно размера на наложените на подсъдимите наказания, като е
намалил наказанието на подс. Д. С. на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ на
основание чл. 66 ал. 1 НК, а на подс. Г.С. е намалил наказанието от три
години и шест месеца лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Отменена е присъдата в гражданско – осъдителната й част, като е
постановено подсъдимите да заплатят солидарно на Г.М. 23 000 лева
обезщетение за причинените й от деянието по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, а
гражданският иск на А. С. и Т. М. е ОТХВЪРЛЕН като основателен.
Присъдата на РС Хасково в останалата й част е потвърдена.
В Апелативен съд Пловдив е депозирано искане по чл. 420 ал. 2 НПК от
Д. С., чрез неговия защитник /пълномощно л. 17 НД/В/, с доводи осъденият
да бъде ОПРАВДАН. Алтернативно, да се възобнови ВНОХД № 494/2021 г.
по описа на Окръжен съд Хасково и делото да се върне за ново разглеждане
от друг съдебен състав или се намали наложеното наказание.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Хасковският районен съд, а във въззивното производство и Окръжният
съд, подробно са изяснили фактическата обстановка по делото, която
накратко се изразява в следното:
През 2018 г. А. С. и Т. М., обитавали от дълги години апартамент,
собственост на Община Х., находящ се в гр. Х., на адрес: бул. „В.Л.“ № *, вх.
3
*, ет. *, ап. *. Имали сключен договор за наем на общинско жилище с Община
Х., като периодично договорът бил подновяван. Жилището било обитавано и
от дъщеря им – св. Г.М.. Въпреки множеството опити и неколкократно
подавани молби за закупуване на апартамента, до разрешение от Общински
съвет – Х. за продажба на жилището по реда на Закона за общинската
собственост не се стигнало.
Инстанциите по същество са приели за установено, че по същото време
Г.С. заемала длъжността „старши експерт Жилищна политика“ в Дирекция
„Икономическа и стопанска дейност, управление на общинската собственост“
- Отдел „Разпореждане с общинска собственост“ в Община Х.. В изпълнение
на служебните й задължения често контактувала с наемателите на общински
жилища, включително и с А. С..
През месец март 2018 г., в разговор по телефона, му заявила, че срокът
на действащия договор за наем на обитавания от него общински апартамент
изтичал. Свидетелят бил наясно със заеманата длъжност от Г.С., знаел, че
същата изпълнявала служебните си задължения в сградата на Община Х..
През месец март 2018 г. той и Т. М. посетили подсъдимата в сградата на
Община Х.. Изявили желание да закупят обитавания от тях под наем
общински апартамент. Г.С. споделила, че апартаментът бил „много скъп“, тъй
като струвал около 35 000 – 40 000 лева. А. С. се разубедил.
Според мотивите в присъдата, въпреки че продажбите на жилища
общинска собственост не попадали в преките задължения на осъдената, тя
доверила на пострадалите, че предстояло намаляване на цените на
общинските жилища. Решила да представи Д. С. като „оценител“, на когото
следвало да се заплати част от сумата за закупуване на процесния апартамент,
за да бъде изготвена оценка на имота, по-ниска от пазарната такава.
През месец април 2018 г. покойният вече брат на А. С. - О.С. му
предал, че бил на центъра в гр. Х.. Срещнал Г.С., която познавал. Тя му
казала: „Брат ти искаше да купува апартамент, ако даде 3000 лева ще уредим
документите“. О.С. се срещнал с брат си и му предал какво точно му е казала
подсъдимата.
На 24.04.2018 г. А. С. и Т. М. отишли в сградата на Община Х., където
отново се срещнали с Г.С.. На проведената тогава среща, въпреки че била
наясно за липсата на решение на Общински съвет – Х. за разпореждане с
4
процесния апартамент, както и че същият не бил включен в инвестиционната
програма, тя формирала у пострадалите невярната представа относно
обстоятелството как ще им бъде прехвърлена собствеността върху
апартамента. Трябвало да заплатят 3000 лева на „оценител“, с оглед изготвяне
на по-ниска оценка на апартамента, както и че ще трябва да платят като цена
за закупуването сумата от 23 000 лева. „Оценителят“ бил адвокат Д. С..
Необходимо било да депозират молба за закупуване на жилището, поради
което попълнила собственоръчно от името А. С. текста на искането.
То е заведено от Г.С. в деловодната система на Община Х. с peг. индекс
***, от дата 24.04.2018 г. с код за достъп: ****.
На следващия ден А. С. отново отишъл в сградата Община Х.. Попитал
Г.С. кога, къде и на кого трябва да предаде посочената от нея сума от 3000
лева за оценка, за която ясно осъзнавал, че представлява рушвет. Според
заявеното от подсъдимата, това не могло да стане в сградата на Община Х., а
трябва да я предаде на на човек, посочен му от неговия брат - О.С..
На 26.04.2018 г., О.С., А. С. и Г.М. отишли до клон на Банка „*“ ЕАД в
град Х., където последната от открития на нейно име срочен влог, в който
били внесени сумата от разпореждане с недвижими имоти и семейните им
спестявания, и изтеглила сумата от 3015 лева. След това до бензиностанция
„*“ в град Х. се срещнали с Т.К. – съпруг на осъдената и Г.М. му предала
сумата от 3000 лева.
Няколко дни след това А. С. и Т. М. отишли в Община Х., където
отново се срещнали с Г.С.. Тя заявила, че оценител на процесния апартамент
ще бъде Д. С.. Обяснила им къде се намира кантората му, както и че освен
изготвянето на оценка на апартамента, същият ще им помогне да се снабдят с
необходимите документи за закупуването му.
През месец май 2018 г. А. С. получил обаждане по мобилния си телефон
от Г.С., която му казала, че апартаментът е готов, трябва да плати тези пари.
Заявил, че ще му трябва време, за да се сдобие със сумата от 23 100 лева,
като мислел, че 23 000 лева са за закупуването на апартамента, а 100 лева – за
почерпка, както и че искал да ги преведе по банкова сметка на Община Х..
Подсъдимата обаче настояла, че трябвало да предаде сумата за „закупуване“
на процесния апартамент лично на Д. С. в срок до 15-20 дни.
Пострадалите отново отишли в сградата на Община Х., където се
5
срещнали с Г.С.. Двамата й казали, че искат да преведат по банкова сметка на
общината. Същата им заявила, че ако бъде извършен банков превод на
въпросната сума, съществувала опасност да й бъде наложен запор за
удовлетворяване на вземане на техен кредитор по потребителски заем,
предвид наличието на вече запорирани техни сметки. Настоявала да предадат
парите лично на Д. С., както и че след това същият щял да ги преведе по
сметка на Община Х..
На 25.06.2018 г. А. С., Т. М. и Г.М. отишли отново до клона на Банка
„*“ ЕАД град Х., където последната изтеглила от срочния влог, открит на
нейно име, остатъка от семейните им спестявания, а именно сумата в размер
на близо 18 985 лева. След като взели пари на заем от свои роднини – 2000
лв., и събрали пари от празненство, организирано по случай рождения ден на
детето на Г.М., пострадалите успели да набавят сумата от 23 000 лева.
На 09.07.2018 г. е изготвено пълномощно и същият ден двамата отишли
при Нотариус, рег. № 352 по Регистъра на Нотариалната камара - К.В., където
била извършена нотариална заверка на подписите. А. С., Т. М. упълномощили
Д. С. да ги представлява пред Служба по кадастъра гр. Х. към А.; Агенция по
вписванията - Имотен регистър; Районен съд - Хасково и Община Х., във
връзка с издаването на скица, данъчна оценка, удостоверение за тежести и
вписването на процесния апартамент в имотен регистър.
Няколко дни след подписване на пълномощното пострадалите се
срещнали отново с осъдения, за да му предадат 23 000 лв. А. С. поискал му се
изготви разписка в уверение на това, че е предал горепосочената парична
сума, но Д. С. изрично отказал. Това отново разколебало пострадалите и те
веднага отишли при Г.С.. С. категорично отказала да приеме паричната сума
от пострадалите и внесе по сметка на общината. Заявила, че това ще стори Д.
С..
В крайна сметка, през месец юли 2018 г. те му предали в брой сумата от
23 000 лева и още 100 лева допълнително, под формата на възнаграждение за
свършена работа - почерпка.
Г.С. се сдобила с проект на договор за покупко-продажба на недвижим
имот по реда на Закона за общинската собственост, с попълнени в него
съответни реквизити на договорите от този вид, с изключение на телефонния
номер за връзка в използваната бланка, който бил различен от обичайно
6
вписвания в договорите за продажба. За дата на сключване на процесния
договор, била посочена датата 19.07.2018 г., а в съдържанието е отразено, че
същият се сключвал между Община Х., представлявана от кмета Д.Б.. и
главен счетоводител - Т. С.А, като продавач, и А.С.С. и Т.К.М., като Купувач,
с предмет покупко-продажба на общински недвижим имот по реда на чл. 47,
ал.1 от Закона за общинската собственост и чл. 24, ал. 2 и чл. 25 от Наредбата
за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на
територията на Община Х., а именно процесния апартамент, позовавайки се
на Решение № 681/29.06.2018 г. на Общински съвет - Х., във връзка със
Заповед № 671/18.07.2018 г. на Кмета на Община Х..
Така изготвеният договор подсъдимата представила за подпис на кмета
и гл. счетоводител, които положили подписа си в него, без да бъде извършена
обстойна проверка на съдържанието му, включително за това дали вписаната
в него сума от 23 100 лева, съставляваща продажна цена на имота е постъпила
по сметка на Община Х..
След това се обадила на А. С. и му казала, че договорът за покупко-
продажба е „готов“, както и че той с Т. М. трябвало да отидат до кабинета й в
сградата на Община Х., за да го подпишат и вземат полагащите им се
екземпляри от него.
На 31.07.2018 г. процесният договор е вписан в Агенция по вписванията
- Х. с peг. № ***, с № *, том 14.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от дата 12.09.2018 г., №
161, том II, peг. № 2393, дело № 194 от 2018 г. А. С. и Т. М. дарили процесния
апартамент на дъщеря си Г.М., действайки с убеждението, че са законни
собственици на имота.
Междувременно, с цел да бъде прикрито стореното, Г.С. депозирала
съставена от самата нея молба до кмета на Община Х., на която е придаден
вид, че изхожда от името на пострадалите. От тяхно име било отправено
искане процедурата по продажба на процесния апартамент да се прекрати.
Посочената молба била заведена в деловодната система на Община Х. с peг.
индекс: *** #1 от дата 13.07.2018 г. с код за достъп: **.
Инстанциите по същество са приели, че през месец септември 2018 г.,
свид. М.Ч., заемаща длъжността „старши експерт“ в Дирекция „Икономика и
стопанска дейност и управление на общинската собственост“ при Община Х.,
7
актуализирала данните в досиетата на наемателите на общински жилища, чрез
извършване на справка в съответната деловодна програма. Установила, че
между А. С. и Община Х. имало сключен договор за наем на апартамент от
дата 13.06.2018 г. със срок на действие 1 година. Възприето от нея било, че от
името на пострадалия било подадено искане до кмета на Община Х. от дата
24.04.2018 г. за закупуване на процесния апартамент, след което отново от
негово име била подадена молба от дата 13.07.2018 г., с която бил направен
отказ от закупуването на апартамента. От извършената справка свид. М.Ч.
установила, също така, че в деловодната програма било отразено, че
горепосоченият договор за наем от дата 13.06.2018 г. е прекратен, считано от
дата 20.07.2018 г.
Веднага уведомила свид. И.М., заемаща длъжността „главен експерт“
разпореждане с общинска собственост в Дирекция „Икономика и стопанска
дейност и управление на общинската собственост“ при Община Х..
Установено било, че в Община Х. не е регистриран договор за покупко-
продажба на процесния апартамент и затова отразили необходимите промени
в деловодната система, като отменила прекратяването на горепосочения
договор за наем и актуализирала данните в системата.
Изпълнявайки служебните си задължения, свид. М.Ч. установила, също
така, че наемателят по договора за наем на общински жилищен имот от дата
13.06.2018 г., а именно А. С., не бил заплащал месечния наем за апартамента
за срок повече от три месеца, поради което на 04.02.2019 г. изготвила писмо
до него, в което бил посочен размерът на дължимия от пострадалия наем.
А. С. се обадил на Г.С. във връзка със създалата се ситуация, а
последната му казала, че щом има договор, всичко било наред, но да не
предоставя договора на никого, тъй като на него му бил даден.
Въпреки това, той предоставил на служителите на Община Х.
екземпляра от договора за покупко–продажба на недвижим имот. След
направена проверка в регистъра на договорите, вследствие на което било
установено, че с peг. № ОС 311 бил регистриран договор за наем с peг. индекс
311 от дата 26.07.2018 г., сключен между Община Х. и лицето Е.М..
Установено е, че процесният договор с peг. № ОС 311 от дата 20.07.2018 г. не
е регистриран в деловодната система на Община Х. и е недействителен, т.е. не
поражда права и задължения за страните посочени в него. Посочената в
8
договора продажна цена за закупуването на процесния апартамент не е
постъпвала по сметка на Община Х., като също така не били постъпили суми
за ДДС, данък придобиване и режийни разноски. В деловодната програма на
Община Х. е констатирано, че е извършена промяна с потребителското име на
Г.С. по отношение наемните отношения за процесния имот и те били
отразени на дата 20.07.2018 г., като на същата дата такава промяна – за
прекратяване на договора за наем, била въведена и в нововнедрената
деловодна програма „А.“.
През месец февруари 2019 г. Община Х. предявила с искова молба пред
Районен съд - Хасково установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК срещу А. С. и
Т. М. и ревандикационен иск по чл. 108 от Закона за собствеността срещу
Г.М., станало основание за образуване на гр. дело № 519 по описа на същия
съд за 2019 г.
С решение № 801 от 03.12.2019 г., постановено по гр. дело № 519 по
описа на РС – Хасково, влязло в законна сила на 30.07.2020 г., след като е
потвърдено с решение № 178 от 26.06.2020 г., постановено от ОС – Хасково
по в.гр.д. № 307 по описа на 2020 г., е прието за установено на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК по отношение на А. С. и Т. М., че Община Х. е собственик
на процесния имот.
Не може да се сподели възражението, което е направено в искането, че
и двете съдебни инстанции са направили незаконосъобразни изводи, без да
направят внимателен и задълбочен анализ на писмените и гласни
доказателства, а така също и на заключението на вещите лица.
Първоинстанционният съд е направил изключително подробен анализ
на всички събрани по делото доказателства, като е описал прекалено
многословно установената като безспорна фактическа обстановка по делото.
Внимателно са анализирани обясненията на Г.С., като същите са приети за
достоверни в частта им относно заеманата през процесния период длъжност в
Община Х. и естеството на изпълняваните служебни задължения. Думите й са
съпоставени и с показанията на пострадалите А. С. и Т. М. и въз основа на
това е направен изводът относно установената фактическа обстановка във
връзка с наетото от тях жилище, разговорите с подсъдимата относно
желанието да го закупят и съдействието, което тя им е оказала при
9
оформянето на съответните документи. Първостепенният съд е изложил
достатъчно и убедителни съображения относно обясненията и на Д. С.
относно упражняваната от него професия, а така също и обстоятелството
досежно запознаването му с двамата пострадали. Този извод е направен и
след съпоставянето и на събраните гласни доказателства с приобщените по
делото писмени доказателства.
Хасковският районен съд, също така, е изложил подробни съображения
защо кредитира показанията на св. А. С., с оглед тяхната вътрешна
безпротиворечивост и кореспондирането им с останалите доказателства,
събрани по делото. Именно чрез показанията на този свидетел е изяснено в
пълнота и поведението на Г.С. и на Д. С., включително и каузалният принос
за всеки от тях при осъществяване на инкриминираното деяние. По
идентичен начин и с необходимата прецизност е подходено и към
показанията на пострадалата Т. М.. С необходимото внимание е подходено и
при изясняване на някои малки несъответствия, за които също са изложени
убедителни аргументи защо те не променят горните изводи на съда, а могат
да се преценят единствено като нюанси, свързани с индивидуалното
възприятие на факти и събития за всеки едни човек.
Не е без значение обстоятелството, че всички тези отделни гласни
доказателства са преценени не само поотделно, но и в тяхната съвкупност,
както беше посочено и по-горе, с останалите писмени доказателства /л. 49 и
сл. т. 1 ДП; л. 89 НОХД/, а така също и с показанията на другата пострадала –
св. Г.М.. В тази насока са напълно правилни изводите в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт, че показанията и на тримата пострадали
съвпадат изключително точно относно хронологията на развилите се събития.
Те са логични, последователни и безпротиворечиви. Тъй като най-често с
подсъдимите е комуникирал именно св. А. С., напълно правилно
фактическата обстановка, която е приета за безспорно установена, е била
изградена въз основа на неговите показания, които внимателно са били
съпоставени с показанията на останалите свидетели, още повече че са
използвани различни процесуални способи чрез преразпити, очни ставки и в
нито един момент логичната последователност в показанията - както
неговите, така и на св. Т. М. и Г.М. не са били поставени под съмнение.
Хасковският районен съд в мотивите към присъдата обективно е
10
анализирал показанията на другата група свидетели, а именно К.К., К.Д. и Д.
С.А. В тази насока, също така, е напълно правилен изводът, че, съпоставени с
анализираните по-горе доказателства, думите на тези свидетели не само не
опровергават фактическите изводи, направени по-горе, а и ги затвърждават.
Чрез показанията на тези свидетели е направен логически издържаният извод
за недостоверността на лансираната от осъдения Д. С. теза, че е действал
единствено и само в рамките на дадения му мандат с оглед изготвеното
пълномощно /л. 55 т. 1 ДП/. Тук също са изложени ясни, точни и убедителни
съображения.
Анализът на събраните по делото доказателства от страна на
първостепенния съд е направен въз основа на показанията на св. Д.Б.., Т. С.А,
Я.П., И.М. и М.Ч., които са заемали различни длъжности в Община Х. през
инкриминирания период. Въз основа на тази група свидетели, които са приети
също за безпротиворечиви и обективни, са изяснени и фактите относно
връзката на Г.С., от една страна, със самото изготвяне на проекта на
процесния договор за покупко–продажба на недвижимия имот, който е бил
общинска собственост и най-вече със самата технология по
администрирането на този процес. Те изясняват, също така, и комуникацията
с пострадалите А. С. и Т. М., вкл. и извършването на определени действия от
страна на подсъдимата в деловодната система на Община Х., вкл. и след
нейното обновяване.
Ето защо настоящата инстанция не приема довода, че съдебният акт на
първоинстанционния съд е направен въз основа на непълен анализ на
събраните по делото доказателства.
Във въззивното решение фактическата обстановка също е описана
подробно. Действително Хасковският окръжен съд е отразил в мотивите към
своя съдебен акт, че тя се извежда въз основа на анализа на обясненията на
подсъдимите, очните ставки между тях и св. А. С., заключението на вещото
лице по изготвената съдебно–графологична експертиза и приобщените
писмени доказателства по делото. Въпреки пестеливите мотиви в тази част, на
практика, въззивната инстанция изцяло е споделила изводите и анализа на
събраните по делото доказателства от Хасковския районен съд. Поради това и
е било безпредметно да ги преповтаря. Тъй като въззивните жалби са били
бланкетни, свързани с доводи единствено за липсата на доказателства
11
относно авторството на деянието и особено общността на умисъла между
двамата подсъдими, въззивната инстанция е отделила значително внимание на
правните изводи по отношение съставомерността на инкриминираното
деяние, след като изцяло е споделила изводите за безспорно установената
фактическа обстановка от първоинстанционния съд. Нещо повече, тя е
направила анализ на събраните доказателства, излагайки свои съображения за
това от чий патримониум са излезли паричните средства за закупуването на
имота.
Пловдивският апелативен съд подробно се спира на установената
фактическа обстановка по делото, на анализа на гласните и писмени
доказателства по делото, с оглед възражението, което се поддържа в хода на
настоящото производство, за допуснато съществено процесуално нарушение,
свързано с неяснота относно формулиране на вътрешното убеждение на
инстанциите по същество, с оглед спазване принципите на чл. 13 и чл. 14
НПК, тъй като обосноваността на съдебните актове е извън предмета на
настоящото касационно производство. Поради това и настоящата инстанция
счита, че при анализа на събраните доказателства по делото нито
Хасковският районен съд, нито Хасковският окръжен съд не са допуснали
твърдяното нарушение, тъй като в атакуваните съдебни актове ясно е
посочено какво е прието за установено по делото, въз основа на какви годни
доказателства е сторено това, въз основа на което са направени и напълно
законосъобразни изводи както за авторството на деянието, така и за неговата
съставомерност. Поради това не може да се приеме твърдението в искането,
че е допуснато и друго процесуално нарушение, свързано с липсата на мотиви
особено във въззивното решение, тъй като Хасковският окръжен съд не само
е изложил аргументи по отношение направените доводи за съставомерността
на деянието, но е изпълнил и задължението си, регламентирано в чл. 314
НПК.
Неоснователно е и възражението в искането за възобновяване, че на
почти всички свидетели, разпитани по време на първоинстанционното
съдебно производство, са били прочетени показанията, дадени в хода на
досъдебното производство по реда на чл. 281 ал. 4 НПК и поради това е
съществувала забраната, регламентирана в чл. 281 ал. 8 НПК, осъдителната
присъда да почива единствено и само на показания, приобщени по посочения
по-горе ред. Необходимо е да се посочи, че в този смисъл инстанциите не са
12
допуснали процесуални нарушения и това е така, защото след прочитане
показанията на свидетелите по реда на чл. 281 ал. 4 НПК същите са били
преразпитани от съда за съответните факти. Те са заявили, че в хода на
досъдебното производство обстоятелствата, за които са свидетелствали, са им
били по-пресни и тогава показанията им са били по-достоверни. Отделно от
това, са направили изрични изявления, че ги поддържат. Показанията на
всички тези свидетели, за които е приложена хипотезата на чл. 281 ал. 4 НПК,
кореспондират и с изчерпателно изброените в мотивите към присъдата на
първата инстанция писмени доказателства, които са приобщени по реда на чл.
283 НПК. Следователно, първостепенният съд е преодолял забраната,
използвайки съответните процесуални техники, регламентирана в чл. 281 ал.
8 НПК, и изградил изводите си за установената безспорно фактическа
обстановка единствено и само върху годни доказателства, събрани по
предвидения в НПК ред.
С оглед на всичко изложено по-горе, не може да се възприеме доводът в
искането за възобновяване, че Д. С. следва да бъде признат за НЕВИНЕН и
ОПРАВДАН по посоченото обвинение. И първоинстанционният, и
въззивният съд подробно са изложили съображения защо в конкретния
случай престъпната деятелност на Д. С. субсумира състава на
престъплението, визирано в чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК /л. 101
ВНОХД/. С оглед на цялостната установена фактическа обстановка е
направен напълно законосъобразният правен извод, че Д. С. е осъществил от
обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието по
този текст, понеже в посочения период - от месец април 2018 г. до месец юли
2018 г., в съучастие с Г.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за
Г.С. имотна облага, е поддържала заблуждение у А. С. и Т. М. относно
обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността на описания имот.
Правилно е преценено, че за разлика от престъпната дейност на другата
осъдена, която включва както възбуждане, така и поддържане на заблуждение
у пострадалите, то извършеното от Д. С. представлява единствено
поддържане на вече създаденото от Г.С. заблуждение у свидетелите А. С. и Т.
М..
Също така, законосъобразно е преценено, че престъплението Д. С. е
извършил с пряк умисъл. Поведението на Г.С., насочването на пострадалите
13
именно към него в качеството му на „оценител“, предприетите след това
действия, водят до този единствено възможен и категоричен извод. Умисълът
се извлича от действията на извършителия, а не от неговите обяснения след
извършване на престъплението /Р-837-93-I н.о./.
Не може да бъде споделено и твърдението в искането, че наложеното
наказание на Д. С. е явно несправедливо. В първоинстанционната присъда
много прецизно са анализирани всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на този осъден. Отчетени са
положителните характеристични данни, а така също и семейното му и
социално положение. От друга страна са взети предвид времето, мястото и
обстановката на извършване на деянието, предвид упражняването на
адвокатска професия от Д. С., което е изисквало и получаване на доверие от
представляваните лица, с оглед получаване на най-благоприятен за тях
резултат относно правната помощ, която е следвало да им бъде предоставена.
В тази насока са били и разсъжденията в присъдата на първостепенния съд,
който с основание е преценил, че наказанието следва да бъде
индивидуализирано с приложението на чл. 54 НК. Санкцията, която е
наложена с присъдата, е в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66
НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Хасковският окръжен съд също е обсъдил доводите на защитата за явна
несправедливост на наложеното наказание по отношение на Д. С. и е
преценил, че с присъдата не са отчетени в достатъчна степен чистото съдебно
минало на осъдения С., неговите добри характеристични данни и трудовата
му ангажираност, поради това и е намалил наложеното наказание на Д. С. от
ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, а изпитателният срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ на минималния
предвиден в хипотезата на чл. 66 НК - ТРИ ГОДИНИ.
Това наказание е напълно справедливо, отговаря на целите както на
специалната, така и на генералната превенция, регламентирани в чл. 36 НК,
поради което и няма основание то да бъде коригирано допълнително, в
какъвто смисъл е искането на защитата пред настоящия съдебен състав.
Изчерпателни са и мотивите на инстанциите по същество относно това, че
евентуално с приложението на чл. 55 НК не биха се постигнали целите на
14
наказанието. В случая не може да се приеме, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително смекчаващо
отговорността обстоятелства, което да налага определяне на наказание под
предвидения от закона минимум.
Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение, поради което и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. М. С. за
възобновяване на ВНОХД 494/2021 г. с решение 45/18. 04. 2022 г. по описа на
Хасковския окръжен съд и НОХД 1038/2020 г. с присъда 260034/06. 07. 2021
г. по описа на Хасковския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15