№ 220
гр. Пловдив, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20245300900267 по описа за 2024 година
Производство по евентуално съединени искове с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „ДЕЛУКС ДЕНТ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Западен, бул.
„Пещерско шосе“ № 96 Б, представлявано от С.А.С., чрез адвокат М. П. Ч.,
със съдебен адрес: ***, срещу „АУТО - ТАШЕВ“ ООД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 83,
представлявано от Л.К.Т..
Твърди се в исковата молба, че между ищеца като лизингополучател и
ползвател на следното МПС - товарен автомобил марка „Renault”, модел
“Express”, с рама № VF1RJKOO969120477, с рег. № ***, и „ОТП Лизинг“
ЕООД - клон Пловдив, ЕИК: 1313913690030, по силата на сключен договор за
финансов лизинг е доставен от ответното дружество - доставчик и оторизиран
търговски представител на марката „RENAULT” - „АУТО - ТАШЕВ“ ООД, с
ЕИК: *********, процесният автомобил. Съответно „ДЕЛУКС ДЕНТ“ ЕООД
е лизингополучател и ползвател на лизингованото МПС. Споменава се, че
съгласно чл. 4 от Договор за финансов лизинг № 226178166713/13.04.2022 г.,
сключен между ищеца и „ОТП Лизинг“ ЕООД - клон Пловдив, е уговорено
задължение да се спазват условията на гаранцията и ако е необходима подмяна
на резервни части, тя да се извършва в оторизиран (официален) сервиз. С
такъв сервиз разполагал ответникът „АУТО - ТАШЕВ“ ООД. Изричен договор
за някакво абонаментно или спорадично, било то гаранционно или
извънгаранционно автотехническо обслужване, сервиз, ремонт, между ищеца
и ответника не е бил сключван.
1
Твърди се, че автомобилът е предаден на ищеца на 04.05.2022 г., но без
никакви гаранционни условия или гаранционна книжка, в която да са
упоменати интервалите на сервизно обслужване, стандартни срокове за
извършване на ремонти и т.н.
Автомобилът се е използвал строго спрямо предназначението и
спецификациите му на товарен автомобил - „EX VAN” за търговска дейност
до 28.09.2022 г., когато процесното МПС - марка „Renault”, модел “Express”, с
рама № VF1RJKOO969120477, с рег. № ***, управлявано от служител на
ищцовото дружество - В.Д.Д., претърпява пътно-транспортно произшествие
(ПТП) в гр. Разлог. Същото е причинено по вина на другия участник в
движението. На 29.09.2022 г., с помощта на репатриращ автомобил (пътна
помощ), автомобилът е оставен за ремонт в оторизирания сервиз на ответното
дружество „АУТО - ТАШЕВ“ ООД в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“.
Тъй като повредите са причинени от друго лице вследствие на ПТП, а не от
гаранционен дефект и не се покриват от гаранцията, то и разходите по
отстраняването им се заплащат от застрахователното дружество „ДЗИ Общо
застраховане“, с което ищецът е сключил застраховка „Каско +“ по полица №
440222151003484 за заплащане стойността на ремонта по застрахованото
МПС в официален сервиз, а именно сервизът на ответника по делото.
Отделен изричен писмен договор между дружеството ищец и ответника
за авторемонтни дейности (изработка), в който да са уговаряни вида, обема на
ремонта, цената, сроковете и др. не е бил сключван. В крайна сметка заявената
теза от ищеца в първото съдебно заседание е, че е налице договор между
страните, който е бил сключен устно. Твърди се в исковата молба, че от страна
на представител на ответника във фронт-офиса му е било заявено, че МПС-то
ще бъде ремонтирано в срок до максимум месец от приемането му, защото
„ударът не е бил тежък и не е причинил сериозни повреди“. Това бил
корпоративен стандарт за бързо обслужване на клиента от страна на сервиза,
като този срок включвал диагностика, установяване на повредите, доставка и
техническо време за осъществяване на услугите в цялост. Посочва се, че
въпреки заявеното, въпросното МПС е върнато от ремонт едва на 07.08.23г.г.,
т.е. след 10-месечно закъснение и след многократно настояване от страна на
ищеца. Последният претендира претърпени вреди и пропуснати ползи заради
невъзможността да ползва процесното МПС, като не е успял да реализира
търговски продажби, оборот и печалба от автомобила. Твърди се, че ако
автомобилът е бил отремонтиран своевременно, ищецът е щял да извършва
търговия с него. Отделно от това, ежемесечно са заплащани дължимите
лизингови вноски, застраховка „Гражданска отговорност“ и вноските по
застраховката „Каско +“, годишен данък, винетна такса, но без реалното
позлване на автомобила. На следващо място, ищецът посочва, че при всички
запитвания защо се бави ремонтът на процесното МПС, без никакво
официално уведомяване за причините за забава и/или невъзможност за
изпълнение, ответникът единствено отговарял, че са поръчани части и се чака
доставката им. Ищецът навежда, че продажбата и следпродажбеното
обслужване на автомобилите от продуктовата гама на „RENAULT” е обичайна
търговска дейност по занятие на ответника, който следвало да бъде
2
професионалист в същото. Още повече, ищцовото дружество, за периода 2021-
2022 г. е закупило от ответното такова общо 6 (шест) автомобила, което би
следвало, според същото, да изгради доверени търговски отношение между
двете дружества. Сочи и, че ответникът не е предложил, с оглед
продължителната забава на ремонта, никакво решение, а именно заместващ
автомобил, за да упражнява ищецът дейността си, нито е положил дължимата
според същия грижа на добър търговец за снабдяване с нужните части от
други оторизирани сервизи на марката, както в страната, така и в ЕС.
Ищецът навежда твърдения, че от продължилата 212 (двеста и
дванадесет) работни дни забава, за същия са произлезли както преки
материални вредим така и пропуснати ползи за периода 03.09.2022-07.08.2023
г. в общ размер на 81 208,31 лева, които включват: - 76 375,12 лева -
нереализирана нетна търговска печалба поради лишеното ползване на МПС-
то по предназначението му за описания период, изчислена на база осреднена
стойност (средноаритметична стойност) от нетната дневна печалба от
продажби от всеки един търговски представител, ползващ същия модел и
марка автомобил, реализиран за работен ден за периода 01.01.2022 г. -
27.07.2023 г. Обосновава се нормата на чиста, нетна печалба на дружеството
от търговски продажби в размер на 35 (тридесет и пет) процента от
реализираните търговски постъпления, след приспадане на всички преки и
косвени данъци, такси, разходи, отчисления и др. Посочва се методът на
достигане до конкретните изчисления, описани в приложените към исковата
молба таблици (1029,32 лева средно за работен ден, а от един търговски
представител - 360,26 лева за работен ден за посочения период - 01.01.2022 г. -
27.07.2023 г.) В претендираната сума са включени и: - 3 472,52 лева - общо
платени за 10-месечния период на забава във времето от м. октомври 2022 г.
до м. юли 2023 г. - 10 (десет) месечни лизингови вноски към лизингодателя
„ОТП Лизинг“ ЕООД - клон Пловдив, по месечни фактури към лизингодателя
и платежни нареждания, при средномесечна лизингова вноска с ДДС около
347,25 лева месечно; 240,67 лева - припадаща се част за времето на престой от
10 месеца за периода м. октомри 2022 г. - м. юли 2023 г. от платена премия по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС;
1120 лева - припадащата се част за времето на престой от 10 месеца за периода
м. октомри 2022 г. - м. юли 2023 г. от платените за периода премии по
застраховка „Автокаско“ (по 112 лв. месечно).
На следващо място, ищецът посочва, че на 15.09.2023 г. са изпратили на
ответното дружество покана за доброволно изпълнение, със срок от 10 (десет)
работни дни за заплащане на посочената вече сума, която е получена от
ответника на 21.09.23г. Въпреки изтеклият на 06.10.2023 г. срок за доброволно
изпълнение, откогато ответникът е изпаднал в забава, до момента на
предявяване на исковата молба не са били предприети никакви действия за
постигане на споразумение между страните.
С оглед на гореизложеното, ищцовото дружество предявява настоящата
претенция и моли Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от общо 81 208,31 лева, представляващи нанесени
материални вреди и пропуснати ползи / 76 375. 12 лв. пропуснати ползи и
3
4833. 19 лева преки загуби/ от забавен ремонт на МПС, в следствие на
неизпълнение в срок (забавено изпълнение) на негово договорно задължение
по сключен между страните по делото устен договор за изработка /ремонт/ от
29.09.22г. касателно настъпили вреди по процесния автомобил уточнени на
лист 99 до 101 по делото с цена на услугата 12400 лева.
В условията на евентуалност, в случай, че горният иск бъде отхвърлен,
на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, се иска осъждане на „АУТО -
ТАШЕВ“ ООД да заплати на „ДЕЛУКС ДЕНТ“ ЕООД сумата от общо 81
208,31 лева - нанесени материални вреди и пропуснати ползи от извършен
деликт - забавен ремонт на МПС от служителите на ответника, от който са
произлезли посочените вреди. Иска се и законна лихва върху присъдената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в Съда до окончателно
изплащане, както и, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сторените разноски за
водене на настоящото производство.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „АУТО -
ТАШЕВ“ ООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 83, представлявано от Л.К.Т., чрез
процесуалния си представител адвокат Т. Ч., е подал отговор на исковата
молба, с който изразява становище, че депозираната искова молба е
недопустима и неоснователна. Ответникът твърди, че предявените искове са
процесуално недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация
на същия, тъй като касаещите настъпилото ПТП искове следва да бъдат
спрямо застрахователното дружество, респективно спрямо виновното трето
лице - деликвент. Позовава се на разпоредбата на чл. 343 от ТЗ, съгласно която
рискът от случайно погиване или повреждане на вещта при финансовия
лизинг е за лизингополучателя, като посочва, че сключеният с „ОТП Лизинг“
ЕООД - клон Пловдив, договор за финасов лизинг не съдържа уговорка за
отмяна на нормата на чл. 343 от ТЗ. Посочва, че ответното дружество „АУТО -
ТАШЕВ“ ООД не е страна нито по договорно правоотношение с ищеца, нито
е причинило вреди, което да обуславят негова деликтна отговорност. Позовава
се и на съдебна практика. Алтернативно, в случай, че допусне за разглеждане
предявените искове, ответникът изразява становище за тяхната пълна
неоснователност и недоказаност, поради изложените в отговора съображения,
а именно:
Между страните в настоящото производство не е сключван договор за
извършване на авторемонтни дейности, който да обвързва с вид, обем и срок
на изпълнение ответника. Не оспорва факта, че на 17.01.2022 г., между „АУТО
- ТАШЕВ“ ООД като доставчик и „ДЕЛУКС ДЕНТ“ ЕООД като купувач е
сключен договор за покупко-продажба на нов автомобил № R-0817, а именно:
„Renaul Express Zen 1.5 dCi 95 к. с.“, товарен, 1+1 места, при договорена обща
цена с ДДС в размер на 31 100 лева, както и, че автомобилът се закупува от
купувача при условията на финансов лизинг. Описани са условията на
договора, като е конкретизирано, че гаранцията не покрива повреди, които са
настъпили поради неправилна експлоатация на МПС, както и
пътнотранспортни произшествия. Отстраняването на подобни повреди от
оторизирани сервизи на Марката „Рено“ се извършва само в случай, че
4
Купувачът е страна по действаща застрахователна полица и повредите са
признати от съответния застраховател, който е възложил на оторизирания
сервиз на марката „Рено“, а отстраняването на тези повреди е за сметка на
застрахователя. Съгласно посоченият Договор за покупко-продажба на нов
автомобил № R-0817/17.01.2022 г., който представлява договор за поръчка по
правната си природа, ответното дружество е поело единствено задължение да
извърши доставка в срок на посочения нов автомобил и да го продаде на
лизингова организация, която от своя страна да предостави автомобила на
купувача при условията на финансов лизинг.
Не се оспорва сключеният между „ОТП Лизинг“ ЕООД - клон Пловдив
и „ДЕЛУКС ДЕНТ“ ЕООД Договор за финансов лизинг №
226178266713/13.04.2022 г. С чл. 1, ал. 5 „Предмет и срок на договора“, част
III „Общи разпоредби“ се обосновава липсата на имуществена отговорност
при настъпване на имуществени вреди за лизингополучателя: „всякакви
обстоятелства, в резултат на които лизингополучателят е лишен от
възможността да ползва лизинговата вещ, когато лизингодателят е изпълнил
точно задълженията си по договора, не представляват основание за
прекратяване или промяна на договора за лизинг, нито биха могли да
обосноват неговото изпълнение.“ Не е предвидена в договора имуществена
отговорност и за доставчика. Последното се изчерпва до извършване на
доставка на фабрично нов автомобил в договорения срок, поправка за своя
сметка на настъпилите в рамките на гаранционния срок повреди, които обаче
да се покриват от гаранцията на производителя чрез извършване на
необходимите ремонти.
На второ място, ответникът посочва, че вреди, изразяващи се в лишаване
от възможност за ползване на МПС, обезценка, пропуснати ползи, загуба на
доход или печалба, други косвени вреди и неустойки не влизат в обхвата на
застрахователното покритие. В нормата на чл. 7, ал.12 от Договора за лизинг,
при настъпване на застрахователно събитие, което довежда до увреждане, но
не и до пълно погиване на лизинговата вещ, лизингополучателят е длъжен да
приведе лизинговата вещ в състояние на пълна изправност, като организира
ремонта й в предприятие, определено от застрахователя или доставчика, сам
разреши формалностите със застрахователя, заплати разходите и извърши
всички необходими за това действия. Според чл. 7, ал. 14 от Договора за
лизинг в случай, че застрахователят откаже да изплати обезщетение при
частично увреждане на лизинговата вещ, всички рискове, отговорности,
разноски и поправки остават за сметка на лизингополучателя, който
доброволно е подписал застрахователната полица с уговорени покрити
рискове и размери за дължимите застрахователни премии. Ответникът
посочва, че във всички случай когато лизингополучателят е лишен от ползване
на лизинговата вещ независимо от причината, в негова тежест остават всички
вреди, свързани с лишаването му от ползване на автомобила.
Ответното дружество изцяло оспорва дължимостта на претенцията в размер
на 76 375, 52 лева, за която се твърди, че съставлявала нереализираната нетна
печалба - пропусната полза за периода от 30.09.2022 г. до 07.08.2023 г.,
изчислена от ищеца на база осреднената стойност от нетната дневна печалба
5
от продажби от всеки един търговски представител, ползващ същия
автомобил поради следните съображения: не е сключван договор за
извършване на авторемонтна услуга между страните по делото;
неоснователност на претенцията поради факта, че не е надлежно развален по
реда на чл. 87 от ЗЗД от надлежна страна, като не е изпращана и покана за
доброволно изпълнение с даване на подходящ срок за изпълнение, след
изтичане на който договорът да се счита за развален, а при липса на развален
договор, не може да се търси обезщетение за вреди от неизпълнение по реда
на чл. 82 от ЗЗД. Навеждат се твърдения за липса на материалноправна
легитимация да се претендира неизпълнение по договор за автомонтьорска
услуга. Признава се изпращането на покана на 29.09.23г., но за заплащане на
обезщетение за вреди в общ размер на 81 053 лева, а не покана със срок за
изпълнение.
С възлагателно писмо изх. № 324125/24.10.2022 г. застрахователното
дружество „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД възлага по силата на сключен
договор за извръшване на автосервизни услуги на „АУТО - ТАШЕВ“ ООД
ремонта на процесното МПС, поради което застрахователят се явява
възложител, а ищцовото дружество е трета страна в това правоотношение.
Акцентира се, че не е определен краен срок за изпълнение на авторемонтните
дейности, поради което и не е налице забавено изпълнение.
Заявеното от ищеца в исковата молба от страна на приемащия служител,
че МПС-то ще бъде отремонтирано в срок максимум до месец се посочва като
невярно, а подобни ангажименти не са били поемани към третото лице -
лизингополучател. Недостоверно е, съгласно изложеното от ответника, и това,
че при предаване на автомобила не са предадени на ищеца гаранционни
условия и гаранционна книжка, в която да са посочени интервалите на
сервизно обслужване и страндартни срокове за извършване на ремонтни
дейности. Същото се подкрепя и с приложения към исковата молба „Протокол
за предаване на вашия автомобил“ от 04.05.2022 г., като в същия е отбелязано,
че на клиента се предават сервизни и гаранционни условия, които включват
предаване на условията на гаранцията на производителя, предаване на
приложение за техническо обслужване.
На следващо място се оспорват твърденията за пропускане на нетна
търговска печалба в претендираните размери, като се посочва броят на
осигурени лица при ищеца и се правят изводи за липсата на основание
процесното МПС да се е отразило на дейността на дружеството. Посочва се и
практика за пропуснатата полза съгласно ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно която пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде
доказана в процеса. Оспорва се верността на изложеното в приложените от
ищеца таблици - справки за обороти от реализирани търговски продажби за
периода 01.01.2022 г. - 28.09.2022 г. и 29.09.2022 г. - 27.07.2023 г., тъй като
същите са частни свидетелстващи документи, а не надлежни счетоводни
такива, както и свързани с управление на МПС- та и осъществяване на пряка
дейност по търговско представителство.
Алтернативно, оспорват да е налице виновно неизпълнение на
договорни задължения от страна на „АУТО - ТАШЕВ“ ООД, което обуславя и
6
липсата на възникнало в полза на ищеца право да претендира обезщетение за
вреди. Извършено е реално, пълно и качествено изпълнение на ремонтните
дейности на автомобила и съобразно спецификата на възложените дейности.
Описан е процесът на възлагане и изпълнение на ремонтните дейности,
съгласуването и одобрението на същите. Обяснени са с посочване на
конкретни дати причините за отлагане във времето на доставката на
поръчаните части, в това число остоятелствата, довели до забавяне на
поръчката, изчакване на поетапното получаване и забавянето на ремонтните
дейности. Твърди се, че ищецът е бил уведомен за трудностите в описания
процес, както и, че псоледната доставка на резервна част, необходима за
ремонта е извършена на 28.07.2023 г. От значение е и обстоятелството, че на
07.08.2023 г. е съставен приемо-предавателен протокол, в който ищецът
изрично е заявил, че няма никакви възражения относно извършения ремонт и
е положен лично подпис от управителя Стойно Стойнов.
Навеждат се твърдения за неоснователност на претенцията за заплащане
на сумата от 3472,52 лева - платени за 10-месечн период за времето от м.
октомври 2022 г. до м. юли 2023 г. лизингови вноски, както и неприложимост
на разпоредбата на чл. 231, ал. 3, във вр. с чл. 89 ЗЗД, във вр. с чл. 347, ал. 2 от
ТЗ. Позовава се и на съдебна практика, според която независимо от
причината, довела до непозлване на вещта от лизингополучателя,
договорените падежирали и непогасени лизингови вноски и другите
възложени му с договора разходи са дължими по основание. Именно на това
основание не може да се ангажира отговорността на което и да е трето лице да
заплати обезщетение в полза на лизингополучателя, съответстващо на размера
на лизинговите вноски, за времето през което лизингополучателят е лишен от
ползване на лизинговата вещ. На следващо място, се оспорва и дължимостта
на претедираните като претърпени загуби суми за: премия по застраховка
гражданска отговорност на процесното МПС за периода от м. октомври 2022 г.
до м. април 2023 г. в размер на 167,94 лева, сумата от 72,72 лева за времето от
м. май 2023 г. до м. юли 2023 г., както и 1120 лева - заплатени застрахователни
премии по застраховка „Автокаско“.
Отделно, по отношение на предявения в условията на енетуалност иск, с
който се претендира ответното дружество „АУТО ТАШЕВ“ ООД да бъде
осъдено да заплати на ищеца „Делукс Дент“ ЕООД сумата от общо 81 208,31
лева, съставляващи претърпени загуби и пропуснати ползи от забавен ремонт
на МПС, вследствие на извършен деликт, ответникът посочва, че исковата
молба в тази й част е нередовна, тъй като не са изложени обстоятелствата, на
които се основава искът.
Обосновава се и, че в конкретния случай не е налице причиняване на
вреди по смисъла на чл. 45 ЗЗД, тъй като ищецът не е установил наличието на
деликт, който да е в причинно-следствена връзка с твърдяната причинена
вреда. Лизинговите вноски се дължат по силата на договора на ищеца с
лизингодателя и те не са следствие на настъпилия инцидент или извършения
ремонт. По-нататък ответникът посочва, че плащането на лизингови вноски и
застрахователни премии се дължи от лизингополучателя, независимо от
обстоятелствата. Оспорва се и да е налице пропусната полза от нереализиране
7
на нетна печалба от търговската дейност. Липсва каквото и да е виновно
поведение от страна на ответното дружество или негови служители във връзка
с извършването на авторемонтна услуга. Накрая, ответникът посочва в
отговора, че каквито и вреди да претендира ищцовото дружество, то те са в
пряка- причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, а не с противоправно
поведение на ответното дружество, поради което исковата молба в тази си
част също е напълно неоснователна и недоказана.
С оглед на изложеното, се моли Съдът да постановите решение, с което
да отхвърли предявените обективно съединени искове като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноски в настоящото производство.
В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът депозира
допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва исковата молба
съобразно направените от ответника възражения. Оспорва твърденията на
ответника за забава, дължаща се на форсмажорни обстоятелства, доводите за
недопустимост на иска, както и насоките на ответника, че искът следва да се
предяви срещу застрахователя. Навежда се виновно забавяне на ремонта на
процесното МПС. Излага отново, че ответникът следва да отговаря за вредите,
които са произлезли за ищеца от поведението на първия. Посочва, че
ответникът не е предприел никакви действия, за да избегне или минимализира
вредите, в това число - не е предложен заместващ автомобил, за да извършва
ищеца чрез него търговската си дейност. Оспорва се, че не е съществувало
обективно форсмажорно обстоятелство и такова не е заявявано своевременно,
нито е било оповестено публично, а едва с отговора на искова молба.
В законовия срок за отговор на допълнителната искова молба от
ответника е постъпил такъв, с който последният поддържа изложеното в
отговора на ИМ. Излага становището си по направените от ищеца в
допълнителната искова молба възражения. Потвърждават се аргументите за
липса на забавено изпълнение, тъй като не е налице договорно
правоотношение между страните по настоящото дело с уговорен краен срок за
изпълнение на авторемонтна услуга, както и, че за ответното дружество не е
възникнало правно задължение да предложи заместващ автомобил, като се
посочва и, че няма никакви неуредени отношения между застрахователното
дружество и ищеца, по твърдения на последния. Уточнява се, че
застрахователят доставя само резервни части, които са в производство и са
налични при производителя. От изложеното ответникът агрументира, че
ищцовото дружество се е съгласило с клаузите в Общите условия,
регламентиращи обема на отговорността на застрахователя при настъпване на
застрахователно събитие, в частност ПТП. Отделно, ищецът сам е посочил в
допълнителната искова молба, че същият няма никакви неуредени отношения
със застрахователното дружество, а също и, че при съставяне на приемо-
предавателният протокол на 07.08.2023 г., изрично е заявил, че няма никакви
възражения относно извършения ремонт и е положил лично подпис
управителят на дружеството. Посочва се като невярно и изложеното в
допълнителната искова молба, че ищецът не е бил уведомен своевременно за
наличие на форсмажорно обстоятелство - липса на резервни части, с посочени
отново дати на конкретните поръчки и обстоятелства около снабдяването с
8
авточастите. Отново е изложено, че не отговаря на истината твърдението, че
при предаване на МПС-то в сервиза на ответното дружество, от страна на
приемащия служител е заявено, че МПС-то ще бъде отремонтирано в срок
максимум до един месец.
Пловдивски окръжен съд, като разгледа предявените искове във връзка
със становищата на страните и събраните доказателства намери за установено
следното:
Между страните е безспорно, че между ищеца като лизингополучател и
ползвател на следното МПС - товарен автомобил марка „Renault”, модел
“Express”, с рама № VF1RJKOO969120477, с рег. № ***, и „ОТП Лизинг“
ЕООД - клон Пловдив, ЕИК: 1313913690030, е наличен сключен договор за
финансов лизинг, като автомобила е продаден и доставен от ответното
дружество - доставчик и оторизиран търговски представител на марката
„RENAULT” - „АУТО - ТАШЕВ“ ООД, с ЕИК: *********.
Също очевидно е безспорно, че на 28.09.2022 г. процесното МПС - марка
„Renault”, модел “Express”, с рама № VF1RJKOO969120477, с рег. № ***,
претърпява пътно-транспортно произшествие (ПТП) в гр. Разлог. На
29.09.2022 г., с помощта на репатриращ автомобил (пътна помощ),
автомобилът е оставен за ремонт в оторизирания сервиз на ответното
дружество „АУТО - ТАШЕВ“ ООД в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“.
Тъй като повредите са причинени от друго лице вследствие на ПТП, а не
от гаранционен дефект и не се покриват от гаранцията, то и разходите по
отстраняването им се заплащат от застрахователното дружество „ДЗИ Общо
застраховане“, с което ищецът е сключил застраховка „Каско +“ по полица №
440222151003484 за заплащане стойността на ремонта по застрахованото
МПС в официален сервиз, а именно сервизът на ответника по делото.
Очевидно страните не спорят, че писмен договор между дружеството ищец и
ответника за авторемонтни дейности (изработка), в който да са уговаряни
вида, обема на ремонта, цената, сроковете и др. не е бил сключван.
Автомобилът е върнат на ищеца на 07.08.2023. Също така и съдът намира, че
между страните не се формира спор относно обстоятелството, че през
процесния период ищецът е продължил да заплаща на лизингодателя
дължимите лизингови вноски и на застрахователя дължимите премии по
сключените застраховки, въпреки че не е ползвал вещта.
Ясно е, че по отношение на основната претенция и изискуемия
фактически състав следва ищецът да докаже, че е налице правоотношение
възникнало между него и ответника относно ремонта на процесния автомобил
с посочената цена и по повод посочените увреждания. Съдът не намира, че
ищцовото дружество е провело пълно и главно доказване в процеса, че е
налице подобен договор, като всички събрани по делото доказателства сочат
на различна фактическа обстановка. Договорът за изработка, какъвто е
ремонта на автомобила, уреден с разпоредбите на чл.258 и следващите от ЗЗД
по своята правна същност представлява неформална, консенсуална,
комутативна, възмездна двустранна сделка. Той се счита за сключен с
постигането на съгласие между страните по него и създава задължения за
9
двете страни - за изпълнителя да изработи нещо на свой риск съобразно
поръчката, а за възложителя да приеме изработеното и да го заплати. В случая
не се доказа от ищеца, че страните в настоящото производство да са постигали
съгласие относно съществените елементи на договор за изработка - обем на
възложени дейности, размер на възнаграждение, срок за изпълнение и т.н. На
практика самият кредитор твърди, че няма писмен договор, като други
писмени доказателства в тази посока липсват. Ищцовото дружество ангажира
гласни доказателствени средства в подкрепа на своята теза. От показанията на
разпитания свидетел Б.Н.П. обаче не се установява сключването на устен
договор за авторемонтна услуга между „Делукс Дент“ ЕООД и „Ауто Ташев“
ООД. На практика подобно твърдение изложено от свидетелката липсва, като
е проследена реалната фактическа обстановка по репатриране на повредения
автомобил, приема му от сервиза и развилата се кореспонденция. Дори и
обаче да се приеме, че е налице някаква алюзия в нейните показания относно
съществуването на договор между страните по делото, то нейните показания
следва да се считат за недопустими с оглед изричната забрана визирана в чл.
164, ал.1, т.3 от ГПК с оглед обстоятелството, че се желае установяване на
правоотношение с цена над 5000 лева. Практически в процеса липсват
събрани доказателства обосноваващи тезата на ищеца, като очевидно
съобразно всички приложени документи и осветлената фактическа обстановка
по сключени договори за оперативен лизинг, договор за застраховка и др. е
налице правоотношение по договор за изработка, в което ответникът участва,
но реално това не е ДЕЛУКС ДЕНТ ЕООД. Очевидно е, че ремонтни дейности
са възложени на АУТО ТАШЕВ ЕООД но от друг правен субект. В
разглеждания случай, застрахователното дружество „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД възлага по силата на сключен договор за извършване на
автосервизни услуги /лист 85 и следващите/ на ответника ремонта с
възлагателно писмо изх. № 324125/24.10.2022 г., поради което и
застрахователното дружество се явява страна по правоотношение с
автосервиза и има качеството на възложител, а ищцовото дружество се явява
трета страна по това правоотношение. Всички събрани по делото писмени
доказателства водят на този извод, като той се подкрепя и от събраните в
процеса гласни доказателства. По делото е представено възлагателно писмо
изх. № 324125/24.10.2022 г., издадено от застрахователното дружество „ДЗИ
Общо Застраховане“ ЕАД, което възлага по силата на сключен договор за
извършване на автосервизни услуги на „Ауто -Ташев“ ЕООД ремонта на
процесния автомобил. Представен е и Опис № 44011512206631/29.09.2022 г.,
изготвен от ДЗИ Общо застраховане до „Ауто Ташев“ ЕООД, в който са
описани подробно всички авотомобилни части, които следва да бъдат
отремонтирани, количеството, както и кои части следва да бъдат
пребоядисани. Представен е и договорът за извършване на автосервизни
услуги, сключен в писмена форма между „ДЗИ Общо Застраховане“ ЗПАД и
„Ауто Ташев“ ЕООД; както и три броя допълнителни споразумения, както
следва: Допълнително споразумение № 2 към Договор за извършване на
автосервизни услуги № АТ-1 /06/15.03.2018 г; Допълнително споразумение №
2 към Договор за извършване на автосервизни услуги № АТ-1/06/02.01.2018 г;
10
Допълнително споразумение № 2 към Договор за извършване на автосервизни
услуги № АТ-1/06/15.01.2024 г, от които е видно, че застрахователното
дружество се явява страна по правоотношение с „Ауто Ташев“ ООД и има
качеството на възложител, като тези документи не са оспорени от ищеца,
който дори признава с изложението си основната част от посочените факти.
При това положение е очевидно, че предявения иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД е неоснователен.
Ето защо следва да се разгледа претенцията евентуално съединена с
основния иск. Ищецът желае, ако не се установи договорна отговорност за
ответника да се осъди ответното дружество да му заплати претърпените вреди
и пропуснати ползи на основание непозволено увреждане. Съобразно
изложената от ищеца фактическа обстановка несъмнено в случая се касае за
търсена отговорност на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Фактическият
състав изисква допълнителни елементи - противоправно и виновно поведение
на прекия причинител на вредите, за чиито действия отговаря възложителят
на дейността, при която са причинени. Несъмнено в конкретния случай
ищецът навежда основания за търсене на отговорност от ответника поради
несвоевременно доставяне на резервни части от негови служители, което е
довело до забавяне на ремонта и настъпване на вредите. По принцип
отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД е обективна, като има
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни
действия. Фактическият състав на тази отговорност включва виновно
противоправно действие или бездействие от лице, на което е възложено
извършването на работа, и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между тях.
По повод настъпване забавянето на ремонта по делото несъмнено се
установява, че се касае до невъзможност служителите на ответника да набавят
необходимите резервни части, което се установява от доведените от ответника
АВТО – ТАШЕВ ЕООД двама свидетели. Т.е. очевидно е налице забавяне,
като в случая е налице бездействие от страна на служители на изпълнителя. В
тезата на ответника изложена в отговора на ИМ се признава за забавяне във
връзка с невъзможност на доставка на фарове, но се счита, че това е
форсмажорно обстоятелство, тъй като е имало недостиг на части в световен
мащаб. Поради това и съдът намира за безспорно установено по делото
обстоятелството, че е налице забавяне извършването на ремонтните дейности,
т.е. налице е деяние извършено от служители на ответника, което може да се
квалифицира, като бездействие. Поставя се въпроса дали това е виновно и
противоправно поведение. На първо място вината по принцип при
непозволеното увреждане е презумптивна. На следващо съдът счита, че би
могло да е налице противоправност на едно деяние когато е настъпил
вредоносен резултат от неговото извършване. В тази връзка следва да се има
предвид, че не всяко деяние (действие или бездействие) е елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а само противоправното
деяние. Противоправността може да бъде изведена по няколко начина. Тя
може да се състои в нарушаването на изрично формулирана в правна норма
забрана, в неизвършване на задължение, което според императивната норма е
11
трябвало да бъде извършено, неосъществяване на поведение, което
императивната норма изисква непременно да бъде осъществено при дадена
ситуация. На пръв поглед изводът, който може да се направи, е че за да е
противоправно едно деяние, първо трябва да е налице конкретна императивна
правна норма, както и конкретното поведение на едно лице да не съвпада с
тази правна норма, а да я нарушава. Забраняващите и задължаващите норми
могат да се намират във всякакви нормативни актове. Това е класическата
трактовка на института на непозволеното увреждане. Следва обаче да се има
предвид и най-важната забранителна норма в областта на непозволеното
увреждане — самият чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Съгласно тази правна норма всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В
разпоредбата е описано неправомерното деяние — причиняване вреди
другиму и санкцията за това — задължението за поправяне на вредите.
Законът забранява да се причиняват вреди другиму и ако едно лице наруши
тази забрана и причини вреди, неговото деяние осъществява състава на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. деянието е съставомерно - противоправно. С други думи, всяко
причиняване на вреди е противоправно и то е такова именно защото
съществува общата забранителна норма на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Посочената
новела е въздигнала в правен и общовалиден принцип да не се вреди другиму.
Затова противоправността на непозволеното увреждане може да бъде
изведена и като нарушение именно на посочената обща императивна забрана.
Съдът намира, че не е необходимо задължително да се търси друга специална
правна норма, която съответното деяние накърнява.
Освен това следва да се има предвид, че макар в законите на страната ни
да са формулирани редица забрани и заповеди, адресирани до поведението на
субекта на правото в конкретна обстановка, те не съдържат изчерпателен
каталог на нормите на поведение. Предвид изложеното следва да се приеме,
че всяко увреждане е противоправно, освен ако не са налице основания, които
оправдават неговото извършване, т.е. такива които изключват
противоправността. Затова теорията приема, че едно деяние е противоправно,
ако то нарушава един правно защитен принцип или правно защитено благо —
имуществено или неимуществено. Т.е. всяко деяние е противоправно, когато
причинява другиму вреди. Противоправно е причиняването на вреди другиму,
само ако вредите реално са настъпили в правно защитената сфера на другото
лице. Примерно, засегнати са живота, здравето, честта, достойнството,
доброто име, както и респективно имуществото на друго лице и т.н. Именно в
светлината на изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че деянието
на служителите на ответника, което е в разновидност на бездействие е
несъмнено противоправно. На следващо място настоящият състав на съда
намира, че противоправността на бездействието би могло да се изведе и от
обстоятелството, че деянието противоречи на добрите нрави. ВКС – ОСТК е
имал повод с ТР №1/2010г. да дефинира понятието „добри нрави” като
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона – чл.26, ал.1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
12
принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на добросъвестността
и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, както и
на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Съдът не намира
пречка аналогично на законодателното разрешение касателно договорите да
приложи правилото за добрите нрави и по отношение на извъндоговорните
основания за носене на отговорност. Несъмнено добрите нрави са част от
общия спектър правила, наред с нормативните, нарушението на които води до
възможност за търсене на отговорност от лицата, които са ги нарушили,
аналогично на възможността да се приеме договора или част от него за
недействителна. В конкретния случай съдът намира, че е налице именно
нарушение на добрата търговска практика от страна на ответника, който
извършва по занятие освен продажби на автомобили, така и гаранционен и
извънгаранционен ремонт. Очевидно са нарушени принципите на
добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските
взаимоотношения, като в рамките на възникналото извъндоговорно
правоотношение между страните, очевидно ответникът е бил в абсолютно
доминантно положение и се опитва да се възползва максимално от това и в
настоящия процес. Несъмнено по този начин е нарушен принципа на
справедливостта и принципите на добрата търговска практика. Още повече
този извод се подсилва и от факта, че в договора сключен между ответника и
застрахователя няма срок за извършване на ремонта, като по този повод
изпълнителят е поставен в твърде изгодната ситуация да не отговаря за срок
пред застрахователя, който също няма никакъв интерес от бързината на
ремонта, а по отношение на лицето, за което това има някакво реално
значение не съществува договорно правоотношение въз основа на което
ползвателя на автомобила и лизингополучател да изиска бързина и
добросъвестност от страна на ответника. Поради това и съдът намира, че
действията и бездействията на служителите на ответника противоречат на
добрите нрави, като с тези деяния грубо са погазени принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения.
По повод възраженията на ответника следва да се посочи, че съдът не
намира обстоятелството за недостиг на резервни части за обстоятелство, което
дерогира отговорността на извършващия ремонта. Доведените от самият
ответник свидетели установяват, като основание за забавянето липсата на
резервни части в „централните складове на Рено“. Това според съда не би
могло да се квалифицира, като форсмажорно обстоятелство, каквото е
възражението на ответника. Легалното определение за форсмажорни
обстоятелства или т.нар. непреодолима сила се съдържа в чл. 306 от ТЗ.
Посочената новела касае договорните отношения, но съдът намира че следва
по аналогия да се приложи и по отношение на настоящото извъндоговорно
правоотношение възникнало между страните. Същия извод касае и
приложението на чл.81 от ЗЗД, в който се третира отново възможността за
избягване на отговорността на длъжника, ако същият докаже, че
неизпълнението се дължи на причина, за която същият не отговаря. На първо
място принципите визирани в ТЗ и ЗЗД съдът намира за актуални относно
процесния казус с оглед на факта, че принципно ответникът е страна по
13
договорно отношение със застрахователя и по този повод е поръчвал частите
за автомобила ползван от ищеца. Забавянето на ремонта от страна на
изпълнителя на практика може да се тълкува, като неизпълнение по
правоотношението. На следващо място тази неоправдана забава води и до
отговорност по извъндоговорното правоотношение с ищеца по делото, тъй
като са нанесени на ползвателя на вещта имуществени вреди по повод
невъзможността да ползва лизинговото МПС. Съдът не счита че дефицитът на
някаква вещ, която следва да се вложи в съставната вещ автомобил, е факт с
правно значение визирано в понятието непреодолима сила, която ответникът
не би могъл да преодолее. Ясно е, което и служебно известен факт за съда, че
гаранционен ремонт по принцип се извършва с оригинални части, но това е
правило изисквано от самия производител на автомобили, което е релевирано
на местна почва от дилърите разпространяващи дадена марка, какъвто е
безспорно ответника. След като е налице подобно изискване, каквато е
застъпената теза от негова страна, което е едностранно въведено от страна на
производителя на автомобили, то и забавянето в доставките с резервни части и
свързаните с това правно последици несъмнено следва да бъде вменено в
негова отговорност, респективно на дилърите доставящи вещите до крайните
клиенти. Още повече, че в отговора на исковата молба, като основание за
наличие на форсмажорно обстоятелство е посочено, че с „имейл от
официалния представител на марка „Рено“ за България“ ответникът е
информиран за „извършване преструктуриране от филиал на Рено към
вносител, което щяло да доведе, като последица до невъзможност за доставяне
на авточасти до началото на декември 2022г.“ впоследствие този срок е
удължен, като втората поръчка поради това е направена на 27.02.23г към
новия оторизиран вносител на частите „Кеос“ ЕАД. Очевидно се касае до
вътрешноведомствен проблем във връзка със смяна на доставчиците за
България, което няма как да бъде основание за дерогиране отговорността на
ответника. Т.е. посочените обстоятелства по никакъв начин не биха могли да
бъдат третирани, като непреодолима сила. Съдът не намира никаква
нормативна опора, нито опора в обичайните търговски практики, както и в
принципа на справедливост, който е основа на нормативните актове и изобщо
на правораздаването, монополното положение на даден правен субект да е
основание да се приеме, че същият е в обективна невъзможност да изпълни
определено задължение. Несъмнено в случая ответникът, като представител
на марката „РЕНО“ за България е лицето, което има достъп до оригиналните
резервни части, като именно и по повод на въведени от него изисквания в
сключваните договори и гаранционните условия към тях не е възможно
окомплектоването на автомобила с някакви други резервни части, изработени
от други производители. При това положение при невъзможност за доставка
няма как да се приеме тезата, че отговорността не е за ответника и е налице
форсмажорно обстоятелство.
На следващо място съдът счита, че е доказана и вредата в
имуществената сфера на ищеца, която е пряка вреда и пропусната полза. В
случая определен период от време ползвателят на автомобила е заплащал
всички изискуеми вноски по лизинга, такси, застраховки и т.н., но не е могъл
14
да ползва вещта, което е очевидно по вина на трето лице по отношение на
лизинговото правоотношение. Т.е. това е пасив в имуществената сфера на
ищеца поради обстоятелството, че лизингополучателят е престирал своето
задължение по сделката да плаща вноските, както и е заплащал
съпътстващите разходи, за които също е поел задължение по договора за
лизинг, но не е получавал насрещната престация. Действително, както е
посочено от ответника безспорно е по делото наличието на договорно
правоотношение между „Делукс Дент“ ЕООД и „Отп Лизинг“ ЕООД.
Безспорно е и обстоятелството, че лизингодателят не носи никаква
имуществена отговорност при настъпването на имуществени вреди за
лизингополучателя от лишаването му от ползването на лизинговата вещ
поради каквото и да е обстоятелство, включително и настъпване на ПТП.
Безспорен е и фактът, че лизинговата вещ е застрахована в „ДЗИ - Общо
Застраховане“ ЕАД, в изпълнение на клаузата на чл. 7, ал.1 от Договора за
лизинг, като по силата на застрахователния договор се покриват определени
рискове при настъпване на определени застрахователни събития. Съгласно
нормата на чл. 9.1.5 от Общите условия, касаещи „Автомобилна застраховка
Каско“, застрахователят не предоставя застрахователно покритие на щети,
настъпили в резултат на вреди, изразяващи се в лишаване от възможност за
ползване на МПС, обезценка, пропуснати ползи, загуба на доход или печалба,
други косвени вреди и неустойки. Всички тези аргументи обаче касаят
вътрешните отношения на ищеца със съконтрагентите му по повод
сключените договори за оперативен лизинг и застраховка „Каско“.
Ответникът в настоящия процес не е страна по тези договори и тези
ограничения не следва да се приеме, че се отнасят до възникналото
извъндоговорно правоотношение по непозволено увреждане. Поради това и
ответникът не би могъл релевантно да се позовава на тези разпоредби от
договорите, по които не е страна. Ето защо и съдът намира, че несъмнено е
реализиран пасив в имуществаната сфера на ищеца. Действително с оглед
съдържанието на сделката с ОТП Лизинг това не е факт с правно значение в
рамките на отношенията между лизингодател и лизингополучател, но съдът
не намира пречка да приеме, че третото лице ответник по делото следва да
репарира настъпилите по негова вина вреди в имуществената сфера на ищеца.
Т.е. всички разходи посочени от ищеца, като преки загуби са така или иначе
дължими, но същият по вина на извършващия ремонта не е получил
насрещната престация по договора за лизинг и поради това и ответникът
следва да заплати обезщетение.
Наред с това очевидно е налице и пропусната полза от невъзможността
за реализиране на дейността на търговеца ДЕЛУКС ДЕНТ ЕООД и
натрупване на търговска печалба за процесния период. По делото по този
повод бе прието заключение на вещо лице А., което съдът изцяло кредитира,
като обективно и безпристрастно, установяващо след справка с всички
оборотни ведомости на ответника, трудови договори, счетоводни записвания,
ГФО, аналитични ведомости и т.н., че са налице пропуснати ползи за ищеца в
размер на нереализирана нетна печалба от 31 740. 64 лева. С Тълкувателно
решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2021 г.
15
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния
касационен съд е приел, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва
да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със
сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно
задължение. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото на
обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не
предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до
случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на
имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна,
за да се приеме наличието на пропусната полза. Всички тези аргументи
изложени от ВКС касаят противоречива практика на съдилищата относно
възможности за обезщетение за бъдещи вреди от непозволено увреждане, като
по този повод е прието, че следва да е налице сигурност на настъпване на
увреждането и решенията не могат да почиват на хипотетичната възможност
за настъпване на вреди в бъдещето. В случая сме изправени именно пред вече
настъпили вреди, поради което и със сигурност може да се твърди, че е налице
увреждане в размер на пропусната полза за времето на забавата. Поради
всичко изложено съдът намира, че искът за репарация на нанесените
имуществени вреди се явява основателен. Очевидно е налице изискуемия
фактически състав, като наред с установените вече правно релевантни факти е
налице и установена по делото причинна връзка между бездействието на
служителите на ответника и вредоносния резултат. Последната се установява,
както от съдържанието на заключението на вещото лице, така и от
показанията на разпитаната свидетелка Б.П..
Поставя се въпроса относно периода на забавата на извършването на
ремонта, което е довело и да настъпване на имуществените вреди за ищеца.
Това несъмнено не би могло да е посочения от кредитора период с начален
момент 30.09.23г. Това е така, тъй като за ответника възниква задължение за
извършване на ремонта от постъпване на възлагателното писмо от страна на
застрахователя съобразно чл. 2 от договор за извършване на автосервизни
услуги. В случая то е постъпило при изпълнителя на 24.10.22г. По отношение
срока на извършване на ремонта по принцип във възникналото между
застрахователя и изпълнителя правоотношение този въпрос не е третиран,
като поради това и ответникът счита, че не е налице забавяне на
изпълнението. Очевидно е в случая, че застрахователното дружество няма
никакъв интерес относно срока за извършване ремонта на вещта, като дори
може да се приеме, че отлагането на плащането би било благоприятно
обстоятелство за възложителя. Очевидно поради това и по принцип в
договора за авторемонтни услуги не се третира въпроса със срока на
изпълнението. Също и относно правната сфера на изпълнителя е
изключително благоприятно завършването на ремонта да не е обвързано с
някакъв срок. Т.е. за страните по договора за авторемонти услуги няма
никакво значение кога ще се извърши ремонта и поради това и този въпрос
изобщо не е третиран в сделката. Изобщо очевидно е, че цялата финансово –
правна схема по закупуване на лизингова вещ вещае съществени проблеми за
лизингополучателя при евентуални проблеми с вещта при частично или пълно
16
погиване, с оглед съдържанието на сключените договори. Срокът за
извършване на ремонта обаче не е без значение относно ползвателя, който
внася ежемесечни лизингови вноски, за да може я употребява съобразно
нейното предназначение. Поради това и съдът намира цялото изложение на
свидетелката Б.П. за напълно логично и съдът не намира причина да не
кредитира нейните показания. В последните изрично е посочено, че
изпълнителят е уведомил ищеца, че ремонтът ще се извърши до месец.
Принципно това е напълно реален и разумен срок с оглед добрата търговска
практика за такъв род увреждния на автомобил, което е и служебно известен
факт за настоящия състав на съда. В случая може да се приеме, че
оповестяването на срока на ремонта от страна на изпълнителя по отношение
на ползвателя на вещта е волеизявление конкретизиращо параметрите по
правоотношението между застраховател и автосервиз. Това е така поради
изричното съдържание на договора за извършване на автосервизни услуги. В
него изрично се сочи в чл.2, че клиентът носи възлагателното писмо на
изпълнителя, като то се подписва от него и от оправомощени лица от
възложителя /ал.3/. Изобщо в съдържанието на целия договор клиентът е
твърде важна фигура, наред с изпълнителя и възложителя, като на него са
вменени всички фактически действия по осигуряване на автомобила за
ремонт, предавана на документите от възложителя и т.н., което е и съвсем
естествено, тъй като това е лицето упражняващо ползването върху вещта.
Действително клиентът не е страна по правоотношението, но волеизявлението
до него от страна на изпълнителя може да се зачете, като такова отправено до
възложителя. Това следва от обстоятелството на наличие на застрахователно
правоотношение между клиент и възложител и това, че всъщност ремонта се
извърша по договора за автосервизни услуги именно при наличието на
първичното правоотношение по договора за застраховка “Каско“, както и
съобразно съдържанието на сделката на лист 85 и следващите по делото.
Поради това и срокът на забавата, която е довела до настъпване на вреди за
ищеца следва да се третира в рамките на периода от 24.11.22г. до 07.08.23г.
Поради това и сумата, която следва да се присъди на ищеца е в размер на 25
751.84 лв. Пропуснатите ползи за ищеца за времето от 24.11.2022г до
07.08.2023г, в което товарния автомобил „Renault”,модел „Express” с рег.номер
РВ 3792 НС е бил в ремонт в сервиз на „Ауто Ташев“ ЕООД представляват
нереализирана нетна дневна печалба за 172 работни дни за процесния период.
Нереализираната нетна дневна печалба на база изходните данни се определя
от средната печалба дневно за един търговски представител за целия период
01.01.2022г – 07.08.2023г. съобразно заключението на вещото лице.
Преките вреди следва да се считат за актуални за сумата от 3980.69 лева
съобразно периода на забавата, която се констатира с настоящото изложение.
Следва поради това да се обсъди правоизключващото възражение на
ответника, че е налице подписан от ищеца приемо – предавателен протокол
/лист 102/, в който не са изложени възражения. Съдът намира възражението за
неоснователно. На първо място видно от съдържанието на протокола той е
част от правоотношението между ответника и застрахователя, като съдът не
намира, че клиентът е страна по него. На следващо място дори и да се приеме,
17
че ищецът може да волеизявява от името и за сметка на възложителя по
договора, то предмет на делото е извъндоговорно основание за ангажиране
отговорността на изпълнителя. Прави впечатление, че защитата на ответника
е непоследователна, като в едни случаи се твърди, че ищецът не е страна по
договора и няма никакви права по него, за да претендира вреди от
неизпълнение, а в други, като конкретното възражение, се счита, че същият е
волеизявил именно по повод на договора. С оглед на това и съдът намира
възражението за неоснователно съобразно обрисуваното по – горе реално
фактическо и правно статукво сложило се между страните.
При този изход от спора разноските следва да бъдат понесени от
страните по съразмерност. По този повод ответникът е възразил относно
размера на възнаграждението на процесуалния представител на ищцовата
страна, като твърди, че същото е прекомерно. Съдът не намира възражението
за основателно с оглед извършената от адв. Ч. реална подготовка на делото,
чрез изготвяне на искова молба и допълнителна такава, както и престираната
процесуална защита по време на процеса, както и във връзка с фактическата и
правна сложност на спора. Посоченото, като дължимо възнаграждение от
ищцовата страна в размер на 8000 лева със съвсем малко надвишава
минималния размер на възнаграждението по Наредба №1, както и
възнаграждението на процесуални представител на пълномощника на ищеца,
което е в размер на 7147 лева, поради което и съдът го намира за разумно
определено и в унисон с особеностите на процесния казус. С оглед така
изложените мотиви ПОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД „АУТО - ТАШЕВ“
ООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“ № 83, представлявано от Л.К.Т. да заплати на „ДЕЛУКС
ДЕНТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, р-н Западен, бул. „Пещерско шосе“ № 96 Б, представлявано от
С.А.С. сумата от 29 732.53 лева представляващи обезщетение за нанесени
имуществени вреди /от които пряката загуба е в размер на 3980.69 лева и
пропуснати ползи са в размер на 25 751.84 лева /, от извършен деликт -
забавен ремонт на МПС - товарен автомобил марка „Renault”, модел
“Express”, с рама № VF1RJKOO969120477, с рег. № ***, който е ползван от
ищеца по договор за финансов лизинг № 226178266713/13.04.22г. от
служителите на ответник за периода на забавата 24.11.22г. до 07.08.23г., като
ОТХВЪРЛЯ посочената претенция до пълния й претендиран размер от
81 208.31 лева, за разликата от присъдената сума 29 732.53 лева до посочената
81 208.31 лева, както и за периода от 30.09.22г. до 24.11.22г., както и
предявения иск на „ДЕЛУКС ДЕНТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Западен, бул. „Пещерско шосе“ № 96 Б,
представлявано от С.А.С. против „АУТО - ТАШЕВ“ ООД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 83,
18
представлявано от Л.К.Т. с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за нанесени имуществени вреди, преки загуби и пропуснати
ползи, в размер на 81 208.31 лева /76 375. 12 лв. пропуснати ползи и 4833. 19
лева преки загуби/ вследствие неизпълнение на устен договор сключен между
страните на 29.09.22г. за ремонт на посоченото МПС, като неоснователни.
ОСЪЖДА „АУТО - ТАШЕВ“ ООД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 83,
представлявано от Л.К.Т. да заплати на „ДЕЛУКС ДЕНТ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Западен, бул.
„Пещерско шосе“ № 96 Б, представлявано от С.А.С. сумата от 4301.17 лева
сторени деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЕЛУКС ДЕНТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Западен, бул. „Пещерско шосе“ № 96 Б,
представлявано от С.А.С. да заплати на „АУТО - ТАШЕВ“ ООД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цариградско
шосе“ № 83, представлявано от Л.К.Т. сумата от 4530. 32 лева сторени
деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
на страните пред ПАС.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
19