№ 196
гр. Варна , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503026 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ срещу решение № 3836/11.08.2020г. по гр.д.№21151/2019г. на ВРС, с което
въззивникът е осъден да заплати на С. З. С. сумата от 1703,09лв., представляваща сбор от дължимо
и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.10.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 30.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основаниеу
чл.178, ал.1, т.3, вр. Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и сумата от 268,12лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е приложил относимите нормативни
актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния период.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение
на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ
относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото
между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз
основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според
жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови
субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те
не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която
продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя
извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на
дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в
периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово
възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на
специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд
на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.
1
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове
да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото.
Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът С. З. С. твърди в исковата си молба, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019 г. е
полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” в МВР, като ищецът е със статут на държавен служител. За
посочения период е положил общо 1712 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1,143
възлиза на 1 956,82 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд
от 244,82 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като
дължимата сума е в размер на 1703,09 лева.
В срока по член 131 от ГПК ответната страна ГД „ПБЗН” депозира отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в
МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички отработени от ищеца часове
нощен труд. Излага, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на
работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове
претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на
КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. Твърди, че през целия исков период е действала Наредба № 8121з-791 от 28.10.2014
г., която в точка 1 посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа и 6
часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0,25 лева.
Не се спори между страните, а и на основание чл. 146, ал. 1, точка 3 от ГПК от първата
инстанция е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че по силата на
възникнало служебно правоотношение между страните ищецът е престирал труд като младши
инспектор в РД „ПБЗН“ – Варна – структурно подразделение към ГД „ПБЗН“ в МВР срещу
задължението на работодателя да му заплаща уговорено трудово възнаграждение.
Не е спорно, а и от приобщените по делото протоколи за отчитане на отработеното време
между 22 часа и 6 часа, времето на разположение и положен труд по време на официални празници
и платежни бележки за посочения период се установява, че ищецът е работил на 24-часови
работни смени при сумирано изчисляване на работното време.
От заключението на проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/ се установява следното: за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил
общо 1712 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен
труд възлизат общо на 1 955 часа; ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при
което на ищеца не са заплати 243 часа положен извънреден труд; дължимото възнаграждение за
последните възлиза общо в размер на 1718,71 лева.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от
закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014 г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
2
През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Разпоредбата
на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. В наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 часа и 6 часа за
отчетния период се умножава по 0,143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой 9 от
26.01.2007 г./, в чийто чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил 1712 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1 955 часа. При това положение и
положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е
244,8 часа, като дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в
размер на 1718,71 лева. Претенцията на ищеца е за сумата от 1703,09лв., поради което същата е
основателна и следва се уважи.
В обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен резултат и
решението като правилно следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3836/11.08.2020г., постановено по гр.д.№21151/2019г. по
описа на Районен съд - Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3