№ 46969
гр. София, 18.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20241110157094 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба с вх. № 333999/22.10.2024 г. от длъжника „Уиз Еър Унгария“ Лтд.,
със седалище и адрес на управление Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2/А, сграда Б, Н-1103,
Будапеща, Унгария, чрез процесуалния си представител адв. К. И., с която е заявено искане
по чл. 248 ГПК за изменение на постановената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 31080/02.10.2024 г. по ч.гр.д. № 57094/2024 г. по описа на
СРС, 164-ти състав, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение в размер на по 480
лв. с ДДС за всеки от четиримата заявители. Моли бъде намален размерът на същото
наполовина до 240 лв. с ДДС за всеки от заявителите, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото и ниския размер на претенциите от 250 евро /или 488,96 лв./, с
оглед на което присъдените от съда съдебни разноски от по 480 лв. с ДДС за всеки от
заявителите поотделно, въпреки че са заявени в едно заявление, се явяват явно
несправедливи.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от името на заявителите, процесуалния им представител,
адв. В. Ч.-М., изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че претендираните
от заявителите и присъдени от съда адв. възнаграждения са в минималния предвиден в
НМРАВ размер от 400 лв., с оглед размера на заявените претенции, като е начислен
единствено ДДС. Намаляването под минимума намира за несправедливо и необосновано
толериращо страната, която е предизвикала правния спор. Изтъква, че преди попълването на
бланковото заявление по чл.410 от ГПК, адвоката на заявителите е извършил множество
подготвителни действия /проверки, справки, запознаване със законовите разпоредби –
Регламенти, директиви, решения на СЕС и българските съдилища и др./, поради което обема
на извършената работа обосновавала и уговорения с представляваните размер на
адвокатското възнаграждение, като не са налице основания за неговото намаляване.
Съдът, като се запозна с искането на ищеца обективирано в молбата от
333999/22.10.2024 г. , намира молбата по чл. 248 ГПК за подадена в срока по чл. 248, ал.
1 ГПК от легитимирана страна, поради което същата е процесуално допустима, като по
същество съдът я намира и за основателна по следните съображения:
С издадената по настоящото дело Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
1
от02.10.2024 г., съдът е присъдил разноски за предоставена на заявителите М. М., Н. М., Г. Б.
и А. Б., правна помощ и съдействие от упълномощения от тях адвокат В. Ч.-М., в
претендирания от тях размер от по 480 лв. с ДДС, съгласно сключените ДПЗС от 30.07.2024
г. Този размер е оспорен от длъжника „Уиз Еър Унгария“ Лтд., със седалище и адрес на
управление Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2/А, сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, чрез
процесуалния си представител адв. К. И., като се иска намаляването му наполовина или до
240 лв. с ДДС за всеки от заявителите. В сключените договори за правна защита и
съдействие, страните са уговорили, че адвоката ще осъществи възложената му работа
безплатно, поради което в заявлението е претендирано присъждането на дължимото се
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС директно в полза на адвоката, по
реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото
основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ. Достатъчно е да
се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено, че правна помощ
се предоставя при условията на чл. 38, ал.1, ЗАдв., както е в случая. В този смисъл:
Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО, определение № 365
от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение № 616 от 5.06.2017 г. на
ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по
ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. №
2266/2016 г.
По принцип поемането на процесуално представителство по реда на чл. 38, ЗАдв. не
означава, че адвокатът ще реализира икономическа облага. Адвокатското възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. се определя от съда, като
последния не е обвързан от определените в НМРАВ, минимални размери.
Определеното обаче възнаграждение от съда следва да бъде съобразено от една страна
с материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна с
осъществените от адвоката процесуални действия по защита на представляваната страна,
което възнаграждение да е в крайна сметка справедливо спрямо двете страни в
производството.
Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под минимума
определен с НМРАВ е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС, обективирана в
постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като
съдът намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице
такива обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на
минималния по НМРАВ, адвокатски хонорар.
В настоящия случай, съдът като съобрази ниския материален интерес на заявените
срещу ответника обезщетения /по 250 евро за всеки от четиримата заявители/, липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и фактически осъществените процесуални
действия от адвоката, представлявал заявителите в производството /подадено е едно общо
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, към което са
приложени доказателствата за четиримата пътници, 4 бр. бордни карти, 4 бр. вноски
бележки за внесена държавна такса, 4 бр. пълномощни, 4 бр. договори за правна защита
и съдействие и 1 бр. история на полета, като няма данни за извършвани други
действия, в т.ч. от вида на посочените в отговора на молбата по чл.248 от ГПК –
проучвания, проверки и справки в различни бази данни, преводи от английски език и т.н./
по вътрешната преценка и убеждение, и прилагайки принципа на справедливостта, намира,
че следва да намали присъденото на адв. Ч.-М. адвокатско възнаграждение наполовина, от
присъдените 480 лв. с ДДС за всеки от заявителите, на 240 лв. с ДДС за всеки от четиримата
заявители.
Намалявайки наполовина присъденото адвокатско възнаграждение според съда се
2
постига справедлив баланс между извършените от адвоката, представлявал заявителите,
фактически процесуални действия по защита на техните интереси и дължимото му се
възнаграждение, даващо справедлива оценка на положения труд. Описаните от адв. Ч.-М.
действия, които адвоката подал заявлението по чл.410 от ГПК извършвал при подготовката
за подаването му, според съда безспорно подлежат на осъществяване, но в един по-късен
етап, в случай, че длъжника възрази срещу издадената заповед и оспори дължимостта на
вземането. Във фазата на заповедното производство, се проверява единствено дали
вземането на заявителя е спорно и само тогава, при подадено в срок възражение, на
заявителя/ищец ще се наложи да осъществи допълнителни процесуални действия, в т.ч. от
вида, на описаните от адв. Ч.-М., при воденето на установителния иск за съществуването на
вземането и едва в тази втора фаза на производството, би могъл да се обоснове като
справедлив вече пълния размер от 480 лв. с ДДС.
В случая обаче, длъжника не оспорва вземанията за дължимите обезщетения по
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, в размер на по 250 евро
за всеки от четиримата заявители, поради което и явно несправедливо се явява присъденото
в полза на адвоката на заявителите адвокатско възнаграждение в претендирания размер от
по 480 лв. с ДДС за всеки от четиримата.
По изложените съображения съдът счете, че по делото са налице основания да не се
съобрази и да не приложи определения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимум на дължимото адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв., като същото следва да се намали наполовина, по 200 лв. или 240 лв. с ДДС за
всеки от четиримата заявители.
С оглед горното, съдът намира молбата по чл.248 от ГПК, подадена от длъжника „Уиз
Еър Унгария“ Лтд., със седалище и адрес на управление Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2/А,
сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, чрез процесуалния си представител адв. К. И. за
основателна и като такава следва да я уважи.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ издадената на 02.10.2024 г. Заповед № 31080 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в частта на разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в
полза на заявителите, респ. техния процесуален представител адв.В. Ч.-М., на осн. чл.38,
ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение, до размер от 240,00 лв. с вкл. ДДС за всеки от
четиримата заявители: М. М., Н. М., Г. Б. и А. Б..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3