МОТИВИ
към Присъда № 8 от 10.02.2020 г.
на Районен съд – Харманли, постановена по н.о.х.д. № 367 по описа за 2019 г.
на 02.03.2020г.
Районна прокуратура – Харманли
е внесла срещу подсъдимият Г.Д.Т. с
ЕГН **********, обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение
за извършено престъпление по чл. 129 ал.1, вр.
ал.2 НК от Наказателния кодекс, за това, че на 09.08.2008г. в с. Рогозиново, общ. Харманли, обл.
Хасково причинил на К.В. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота /от черепно-мозъчна
травма: мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието
(зашеметяване) и контузия на меките тъкани на главата, изразени в продълговата 5 см. разкъсно-контузна
рана в лявата челно-теменна област на главата/
На основание чл.84 ал.1 от НПК
пострадалия от деянието К.В.В. с ЕГН ********** *** е предявил срещу подсъдимия
Г.Д.Т. *** граждански иск за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи
се в силни и нетърпими болки, неудобства от претърпените медицински
манипулации, прием на лекарства и откъсване от обичайния му начин на живот,
преживян силен шок и притеснения в размер на 50 000 лв., произтичащи от
непозволеното му увреждане в резултат на престъплението, извършено от
подсъдимия, за което той е привлечен да отговаря, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането-9.08.2008 г. и разноските по делото, който е
приет за съвместно разглеждане с наказателния процес.
В съдебно заседание пред
Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура – Харманли, в
хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, то е доказано по несъмнен начин. Счита, че
деянието и неговото авторство били доказани по безспорен начин и предлага
съдът, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, с
оглед обществената опасност на деянието и дееца, а от друга съобрази чистото му
съдебно минало и добрите характеристично данни да му определи наказание „
лишаване от свобода „ за срок от 6 месеца, като отложи изпълнението му на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Според представителя на
държавното обвинение така определеното
наказание, ще изпълни целите по чл. 36
от НК. Също така да осъди подсъдимия да заплати разноските по делото за цялото
производство.
Повереникът на гражданския
ищец и частен обвинител К.В.В., адв. Д.А. *** счита,
че безспорно е доказано от събраните по делото доказателства авторството на
деянието от подсъдимия Г.Д.Т., както и начинът на извършването му и по този
начин е причинена травмата на доверителя му, което се установявало от
заключението на вещите лица от назначената петорна съдебномедицинска експертиза.Счета, че съдът следва да уважи в пълен размер
предявеният граждански иск, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателно изплащане на сумата.Претендира присъждане
на разноските по делото направени от частния обвинител и граждански ищец.
Частния обвинител и граждански
ищец К.В.В. се придържа изцяло към аргументите изложени от повереникът му.
Защитникът на подсъдимия Г.Д.Т. с ЕГН ********** – адв.
Д.С. пледира за произнасяне на оправдателна присъда, като алтернативно прави
искане в случай, че съдът се произнесе с осъдителна присъда, да съобрази
предизвикателството на пострадалия и
присъди обезщетение за неимуществените вреди по справедливост.
Подсъдимият Г.Д.Т. с ЕГН ********** разбира
обвинението и не се признава за виновен. В хода на съдебните
прения се придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото
му право на последна дума заявява, че иска да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По фактическата обстановка:
Подсъдимия Г.Д.Т. е роден на ***г*** общ.Харманли,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер,
неосъждан (реабилитиран по право), с ЕГН **********.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост (л.93 на том III) подс. Г.Д.Т. е
бил осъждан с Присъда № 1/05.01.1987г. по НОХД 22/1987г. на РС-Харманли
за нанесена лека телесна повреда - престъпление по чл.130 ал.1 от НК на „лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3
години. На 25. 11.1992г. подс. Т. е бил
реабилитиран по право на основание чл.86 от НК. С одобрено споразумение №
240/07.10.2011г по НОХД № 346/ 2011г. на Районен съд- гр.Харманли
за деяние извършено на 26.09.2010 г. съставляващо престъпление по чл.131 ал.1
т.4, вр. чл.129 ал.2 от НК подс. Т. е осъден на наказание "Лишаване от
свобода" в размер на 1 година, като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 (три) години.
Подсъдимият Г.Д.Т. ***, с
местожителство ***. Той е пенсионер и живее в с.Рогозиново,
община Харманли, където притежава недвижим имот. Пострадалият К.В. *** и също
притежава недвижим имот в с.Рогозиново, Община
Харманли, където често пребивава. Подсъдимият и пострадалият се познават от
дълги години, тъй като К.В.В. е съученик
и приятел на по-малкия син на подсъдимия-свидетеля Т.Г.Т..
В това си качество свидетелят К.В.В. често посещавал дома им в с.Рогозиново, община Харманли.
На
9.08.2008 г. свидетелят К.В.В. два пъти отивал с лекия си авкотомобил
до дома на подсъдимия Г.Д.Т. ***, за да се срещне с Т.Г.Т., но се връщал, тъй
неговия приятел отсъствал от къщи. При третото отиване В. паркирал лекия си
автомобил на улицата пред дома на подсъдимия. На двора по това време били свидетелите Т.Г.Т. и М.М.Ж., с които разговарял. След
това при тях отишъл подсъдимият Г.Д.Т., който запитал свидетеля К.В.В. кога ще
се извини на сина му Т.Г.Т., когото през 2006 г. нарекъл „педераст”. К.В.В. отговорил,
че ако Т. пожелае, той ще му се извини. Обяснил, че двамата са приятели и
понякога се наричат така, без да се обиждат от това. Тогава подс. Т. приканил К.В.В.
да напусне двора му. Между двамата възникнал словен спор. Свидетелят К.В.В.
решил да си тръгне и се отправил към пътната врата, а свидетелите Т.Г.Т. и М.М.Ж.
се отправили към гаража, където продължили работата си. Когато К.В.В. излязъл
на улицата, се обърнал и през металните орнаменти на пътната врата забелязал,
че подсъдимият е приготвил дървен сап/дръжка/ от
мотика, дълъг около 1.5 м.
и със стандартен диаметър, който преди това не бил там. Подс. Г.Д.Т. последвал свид.К.Д.Т.,
взел сапа и се отправил към него. Като видял, че подсъдимият се насочва към
него с дървения сап с намерение да го удари, пострадалият отишъл до лекия
автомобил и извадил малка брадвичка с метална дръжка. Мислил, че по този начин
ще възпре нападателя. Въпреки това подсъдимият се насочил към него с вдигнат
над главата си дървен сап. Свидетелят К.В.В. с лявата си ръка хванал насочения
към него сап, а с дясната си ръка, в която държал брадвата замахнал, но спрял
преди да нанесе удар. В този момент от къщата се разнесъл вик, отправен от Я.Х.Т.-съпруга
на подсъдимия. Свидетелят К.В.В. отпуснал ръката, с която държал брадвичката
надолу до тялото си, както и дървения кол, който останал в ръцете на
подсъдимия. Обърнал се към къщата, откъдето долетял вика. Оказал се с гръб към
дееца, като считал, че разпрата е приключила и той няма да го удари. Когато в
следващият момент се обърнал към него, подс. Г.Д.Т. му нанесъл удар по главата с дървения сап. В
резултат на удара К.В.В. паднал на пътното платно. От темето на главата му
потекла обилно кръв. Пострадалият почувствал силна болка от удара в главата, но
успял да се изправи. Видял как подсъдимият се отдалечава в двора на къщата,
носейки дървения сап и неговата малка брадвичка. По повод отправеният от Я.Х.Т.,съпруга
на подсъдимия Т. вик, свидетелите М.М.Ж. и Т.Г.Т., които работили в гаража, излезнали навън. Видели, че
К.В.В. е паднал до автомобила си и от главата му тече кръв, а подсъдимиятГеорги Д.Т. се прибирал в двора си държейки в ръце брадва
и дървен сап. Свидетелите Т.Г.Т. и М.М.Ж. отишли при пострадалия, за да му
окажат помощ. На въпросите отправени от свид. М.М.Ж.
какво се случило пострадалият обяснил, че подс. Г.Т. го ударил с дървения сап. Свид. К.В.В. поискал подсъдимият да му върне брадвичката и
настоявал за това. Свидетелят Т.Г.Т. взел брадвата и я отнесъл в автомобила на
пострадалия. Свид.Т.Т. заедно със свид.М.Ж.
откарали пострадалия свид.К.В. ***, където била
указана първоначална медицинска помощ и бил превързан.
Още същият
ден - 09.08.2008г. свид.К.В. е бил приет и настанен
на лечение в хирургично отделение на МБАЛ- гр.Харманли
от свид.В.К.-лекар ординатор(л.26-27), видно и от
медицинската документация от МБАЛ-Харманли - история
на заболяването с номер 3179 от 09.08.2008г.
През м.юли 2009г. в с.Рогозиново общ.Харманли в присъствието на свид.Т.Д.Т.,
свид.К.В. припаднал в дома си, като загубил съзнание,
ритал, прехапал езика си и бил неадекватен. Свид.К.В.
бил настанен в МБАЛ-АД -гр.Хасково на лечение.
При
инцидент на 26.09.2010г., свид. К.В. е получил
контузия на главата, и тялото; сътресение на мозъка със степенно помрачение на
съзнанието; счупване на олекранона на лявата лакътна
става; разкъсно - контузна рана на главата, което е причинило трайно
затруднение в движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК. За
инцидента е било образувано досъдебно производство №
438/2010г. по описа на РУП- гр.Харманли, което след
приключване е внесено в PC гр.Харманли
и образувано НОХД № 346/2011г. на Районен съд-гр.Харманли.
Наказателното производство е приключило с одобрено споразумение №
240/07.10.2011г, влязло в сила на 07.10.2011г за престъпление по чл.131 ал.1
т.4, вр. чл.129 ал.2 от НК, като на извършителя на
деянието – подс. Г.Д.Т. е наложено
наказание "Лишаване от свобода" в размер на 1 година, като на
основание чл.66 ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанието с изпитателен
срок от 3(три) години(л.124-125).
Видно от
заключението на петорната съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
123/2017г. по описа на отделение "Съдебна медицина" при МБАЛ -
Хасково АД(л.29-46 на том III) - Във връзка с
инцидента на 9.8.2008 г. К.В. *** е причинена черепно-мозъчна
травма: мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието
зашеметяване) и контузия на меките тъкани на главата изразени в продълговата 5 см разкъсно-онтузна
рана в лявата челно-теменна област на главата.
На
12.2.2016 г. е проведено специализирано изследване на мозъка (ЯМР) със
заключение: ортикално контузинно
хеморагично огнище с голяма давност в областта на фронтален гирус
вляво.
Предвид данните в делото и
липсата на данни за други преживени черепно-мозъчни
травми да се обоснове извод, че контузията на мозъка е във връзка с посочената черепно-мозъчна травма на 9.8.2008 г.
При пациента се касае за два
епилептични големи клонично-тонични припадъка във
времето след черепно-мозъчната травма, с провокация (недоспивание, алкохол, излагане на слънце), от следва, че е
очевидна връзката с претърпяната черепно -мозъчна травма на 09.8.2008 г. От
съдебномедицинска гледна точка черепно-мозъчната
травма с нейната характеристика е възможна при механизма удар с дървен сап и
невъзможна при падане от собствен ръст и удар върху врата на автомобил.
Предвид изискванията на
клиничната неврологична практика диагноза „Епилепсия", като хронично заболяване, протичащо с възвратни пристъпи
без провокиращи фактори не може да бъде поставена, въпреки регистрираните
промени в ЕЕГ и описани два епилептични припадъка.
Анатомичното място на травмата
е категорично доказуемо с белега на главата, ЕЕГ-записите,
съвпадащи по топика с претърпяната травма,
разгънатите епи-припадъци съвпадащи с най-честата парието-темпорална епилепсия (посттравматична)
и визуализацията на остатъци от морфологични нарушения на мозъчната тъкан парието-темпорално вляво на ЯМР водят до становище, че
травмата получена на инкриминираната дата е довела до мозъчно сътресение и
мозъчна контузия, които в периода на оздравителния процес са оформили
наблюдаваната лезия и огнището, от което са се
появили епилептичните еквиваленти.
Ето защо двата епилептични
големи тонично-глонични гърча заедно с мозъчната
контузия могат да бъдат квалифицирани като състояние, което причинява
разстройство на здравето,временно опасно за живота. ,
При ПТП на 15.06.2004 г. няма
данни за травми на главата и в този смисъл не е възможно епилепсията да е
свързана и подучена от травми на при ПТП-то на тази
дата.
Гореописаната фактическа
обстановка, която настоящата инстанция възприе за установена въз основа на
съвкупната преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели, досежно самото извършване на деянието, установяват отделни елементи от състава на престъплението: времето на извършване,
мястото, начина, по който е извършено, обекта на посегателство и неговото
авторство, а именно: от гласните доказателства - свидетелските показания на К.В.В.
(пострадало лице), В.Г.К., Т.Д.Т., Т.Г.Т., М.М.Ж.; от документите — Том № 1
-преписка № 906/2008г. на Районна прокуратура - гр.Харманли(л.
11-32), съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 4/2011 г. на Съдебна медицина-гр.Хасково(л.35-36), съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 154/2011г. на съдебен лекар - гр.Хасково
(л.65-66), тройна съдебномедицинска експертиза(л.69-79), характеристика(л.118),
декларация за СМПИС(л.119), справка съдимост(л.124-125) ; Том № 2-сл.дело №
486/2004г по описа на ОСО при ОП гр.Хасково, ТО гр.Харманли съдържащо 56листа и постановление на РП-Харманли за прекратяване(л.57-58); Том №3 - Решение на
ХОС за отмяна на присъда на РС-Харманли по НОХД
400/2012 и връщане на делото на РП-Харманли, петорна
съдебномедицинска експертиза (л.29-46), декларация за СМПИС(л.91), справка
съдимост на обвиняемо лице(л.93); НОХД№ 400/2012 г. по описа на РС-Харманли - съдържащо: том1 - 474 листа и том 2 - 209
листа, общо 683 листа и ВНОХД№103/2017г. на ОС-Хасково,
съдържащо-37 листа.
Фактическите констатации
относно авторството, времето, мястото и механизма на деянието се извеждат по
несъмнен начин от показанията на пострадалия К.В.В.. Съдът кредитира изцяло
показанията на пострадалия като извърши преценката им особено внимателно,
съобразявайки обстоятелството, че освен свидетел, той има процесуалното
качество на страна в процеса и като такава е заинтересована от благоприятен за
него изход на делото. Прецизният анализ на тези гласни доказателствени
материали, вътрешната им непротиворечивост и
съпоставката им с останалите доказателства обуслови крайния извод за тяхната
достоверност.
От показанията на свид. К.В.В., прочетени на основание чл. 281 ал.4, вр. ал.1 т.2 НПК, обективирани в
протокол за разпит на свидетел от 16.02.2011 г., находящи се на лист 33 в том 1
от ДП №240/2011г по описа на РУ Харманли; протокол от разпит на свидетел от
26.04.2011 г. по ДП №240/2011 г. на РУ Харманли, находящи се на лист 38-39 в
том 1; протокол от разпит на свидетел от 13.07.2011 г. по ДП №240/2011 г. на РУ
Харманли, находящи се на лист 54-55 в том 1, както и показанията на свидетеля, обективирани в протокол от разпит на свидетел от 12.05.2017 г. в том 3 на ДП №240/2011 г.
по описа на РУ Харманли, находящи се на
лист 22 се установява възприетата
от настоящият състав фактическа обстановка, както и правнорелевантния
факт от предмета на доказване, съгласно чл.102 от НПК, че подс. Г.Д.Т. е държал в ръката си дървен сап от мотика и с
него е нанесъл удар на свид. К.В. по главата, като от
този удар му е причинена черепно-мозъчна травма:
мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието зашеметяване) и
контузия на меките тъкани на главата изразени в продълговата 5 см разкъсно-онтузна рана в лявата челно-теменна
област на главата. От удара свид. В. е паднал на земята, като от главата му започнало да тече кръв. Фактът, че свид. К.В. е паднал на земята и му тече кръв от главата,
както и фактът, че подс. Г.Т. в същия
момент е държал сап в ръката си, се потвърждава и от показанията на свид. М.М.Ж.. В показанията си свид.
М.Ж. приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл.281, ал.4,вр.
ал.1,т.2 от НПК сочи: ” К. е на земята до неговата си кола и от главата му
течеше кръв. В това време видях че Г. се прибира в двора си и държи в ръцете
една брадва и един дървен сап”. Показанията на свид. Ж.,
са в корелация с показанията на свид. В., като от тях
се установява, че свид. К.В. е на
земята, до колата си, от главата му тече
кръв, като в този момент подс. Г.Т. се отдалечава от мястото, където е паднал свид. В., като е държал в ръцете една брадва и един дървен
сап. От показанията на свид. Т.Т. се установява, че заедно със свид. Ж.
веднага след като са чули викове, са излезли от гаража и са видели свид. К.В. на земята, като от главата му течала кръв, отишли
до него и го попитали какво е станало, а свид. В. им
заявил, че подс. Г.Т. го е ударил с дървения сап по главата. След това двамата
го закарали в Бърза помощ в гр. Харманли. В тази връзка съдът отчете, че за
всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство,
свидетелят дава подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска
достоверност и убедителност и са подкрепени от събраните по делото
доказателствени средства.
От показанията на свид. В.Г.К. се установява, че на 09.08.2008 г. в 20,15 ч. свид. В. ***, а в отделението на МБАЛ Харманли на
09.08.2008 г. в 22,00 ч. е приет за лечение, като датата, посочена в
медицинската документация на МБАЛ Харманли за приемане на пациента в хирургично
отделение, а именно 09.08.2008г. е тази, на която действително пациента е
приет. Съдът кредитира показанията на посоченият свидетел, за посочените факти,
тъй като същите се потвърждават от останалата доказателствена съвкупност, също
така и от приетата като писмени доказателства документацията за история на
заболяването № 3179 от 09.08.2008 г., изпратена от МБАЛ гр. Харманли на лицето К.В.В.
ЕГН ********** ***, находящи се от лист 105 до лист 116 по НОХД №400/2012 г. по
описа на РС Харманли, направление за хоспитализация
на същия пациент от дата 09.08.2008г., информирано съгласие за медицински и
хирургически процедури от същата дата на същия пациент разписани
лично от свид. К.. Освен това към медицинската
документация има приложено искане за ренгенологично
изследване, което е съставено в друго отделение на болницата на дата 09.08.2008
г. Достоверността на свидетелите се провери най – вече при съпоставянето с
данните от СМЕ, както и с логиката на самия инцидент.
На следващо място от
показанията на свид. Т.Д.Т. прочетени на основание чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.2 НПК, обективирани
в протокол от разпит на свидетел от
14.07.2011 г. по ДП №240/2011 г. по описа на РУ Харманли, находящи се на лист
56 гръб в том 1 от ДП същият сочи, че
през месец юли 2009 год. Със свид.
К.В. *** ходили за риба в близост до с. Рогозиново. Свид. Т. сочи, че до обяд били за риба, след което се
прибрали, за да починат по жегите, но се уговорили след обед към 5 часа пак да
отидат за риба. Свид.
Т. отишъл до дома на свид. В. да го вземе и да отидат отново за риба. Свид. К.В. го
посрещнал на вратата, казал му да го изчака да се облече и да тръгнат
към язовира.След
като свид. В. се забавил, свид.
Т. влезнал вътре в къщата и в една от стаите видял, че свид.
К.В. у паднал на земята, загубил
съзнание, ритал и от устата му излизала слюнка, и изпаднал в гърч, като едва
успявал да си поеме въздух. Свид. Т. го сложил на
леглото, за да не си удря главата в пода, и тогава видял, че си е прехапал
езика, като веднага се обадил на спешна помощ. Когато лекарят дошъл и след като го прегледал казал, че свид. К.В. е получил
гърч и екипа на Бърза помощ го взела с линейката за болницата в Харманли, а след
това бил транспортиран до болницата в Хасково. Съдът дава вяра на показанията
на свид. Т. , тъй като неговите показания са преки и
непосредствени на очевидец на инцидента и същите са от значение за правилното решаване на делото.
По отношение на обясненията на
самия подсъдим, съдът намира, че същите остават изолирани, противоречиви и
неподкрепени от останалите доказателства по делото по отношение на факта, че
именно той е нанесъл удар с дървен сап по главата на свид.
К.В..Същият сочи, че свид. В., когато дошъл в дома му
на 09.08.2008г. в с. Рогозиново е извадил брадва,
като я вдигнал над главата си и за да се защити подс. Т. я хванал
с лявата ръка, започнал да я дърпа след това с двете ръце.Успял да вземе брадвата от ръцете му и го блъснал с
тяло, като свид. В. залитнал и се ударил на вратата на колата си,след което паднал на земята, като му е потекла кръв от
главата.
Нито свидетелите, нито съдебномедицинската
експертиза потвърдиха казаното от подсъдимия в тази част, че получените
увреждания от свид. В. са получени от удар на вратата
на лек автомобил, а не от дървен сап,
поради които съдът не им дава вяра. Подсъдимият отрича ролята си на активна
страна в конфликта, нещо което се опровергава от показанията на пострадалия К.В.В..
Подсъдимият също така отрича такива основни факти, като да е нанесъл удар с дървен сап по главата на пострадалия В.,
а се домогва да припише травмите на удар във врата на лек автомобил и последващо
падане на пострадалия на земята, в
резултат от което му е потекла кръв. В показанията си подс. Т. сочи, че „… когато взех да му връщам
брадвата, имаше наистина един сап от мотика. Само, че от объл сап на мотика, не
може да му се цепне главата”, но именно с този сап подс. Т. е нанесъл удара по
главата на свид. Кръсто В..
В тази връзка са освен показанията на свид. К.В. и
показанията на свид. Ж., който е видял подс. Т. да се
отдалечава с дървен сап в ръка от падналия на земята свид.
В., на който му тече кръв от главата, както и за факта, че веднага след удара е отишъл до свид К.В. и след като го е попитал какво е станало свид. В. му е
заявил, че подс. Г.Т. го е ударил с дървения сап. Констатираните противоречия
водят до извода, че подсъдимия Г.Т. (в
показанията в с.з.) представя една обстановка,
оневиняваща го, но обясненията му са както доказателствено средство, така и
средство за защита на подсъдимия и се опровергават останалите доказателствени
средства.
Видно от заключението на
петорната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 123/2017г. по описа
на отделение "Съдебна медицина" при МБАЛ - Хасково АД(л.29-46 на том III) във връзка с инцидента на 9.8.2008 г. К.В. *** е
причинена черепно-мозъчна травма: мозъчно сътресение
със степенно разстройство на съзнанието зашеметяване) и контузия на меките
тъкани на главата изразени в продълговата 5 см разкъсно-онтузна
рана в лявата челно-теменна област на главата.
Според
вещите лица и наличните данни първият регистриран голям епилептичен припадък е
през лятото на 2009 г.,
което съвпада по време след черепно-мозъчна травма
през м.август 2008 г. Във връзка с тази травма свид. В. е имал симптоми, като главоболие, гадене,
повръщане. Няма данни да е направен скенер на главата или ако е направен
евентуална микро-контузия на мозъка не е овена.
Консултиращият невролог е установил данни за мозъчно сътресение. Наличието само
на един и дори два епилептични пристъпа не означава още наличието на
заболяването Епилепсия. В конкретния случай при К.В.В. предвид краткия период
от време от получаването на черепно-мозъчната травма
от август 2008г до лятото на 2009г когато е регистриран първия пристъп, настъпването
на втори пристъп юли 2010г след провокация (престой на слънце, безсъние,
употреба на алкохол в малко количество), по който повод е провеждано лечение в
Неврологично отделение при МБАЛ Хасково със съответни ЕЕГ промени, отчетените ЕЕГ
промени при прегледите в УМБАЛ „Александровска", София, може да се обсъжда
наличието на Следтравматична епилепсия. Липсата до
момента на следващи епилептични пристъпи трябва да се свързва с провеждането на
антиконвулсивно (противоепилептично)
лечение. Анатомичното място на травмата категорично доказуемо с белега на
главата, ЕЕГ-записите, съвпадащи по топика с претърпяната травма, разгънатите епи-припадъци съвпадащи с най-честата парието-темпорална
епилепсия (посттравматична) и визуализацията на
остатъци от морфологични нарушения на мозъчната тъкан парието-темпорално
вляво на ЯМР водят до становище, че травмата получена на инкриминираната дата е
довела до мозъчно сътресение и мозъчна контузия, които в периода на
оздравителния процес са оформили наблюдаваната лезия
и огнището, от което са се появили епилептичните еквиваленти.
Ето защо
двата епилептични големи тонично-глонични гърча
заедно с мозъчната контузия могат да бъдат квалифицирани като състояние, което
причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Настоящият
състав изцяло приема неоспореното от страните заключение на вещите лица на
петорната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 123/2017г. по описа
на отделение "Съдебна медицина" при МБАЛ - Хасково АД(л.29-46 на том III) във връзка с инцидента на 9.8.2008 г. и получените
травми от свид.
К.В. ***.
Съдът даде вяра на останалите
писмени доказателства и приобщените такива по делото по реда на чл. 283 от НПК,
като съобрази относимостта им към предмета на делото
и факта, че същите не са оспорени от страните.
По съставомерността и правната квалификация на деянието:
Настоящият
съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка
и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността
и правната квалификация на извършеното
деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Г.Д.Т.
е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано по състава на чл.129, ал.1, вр.
ал.2 от Наказателния кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като
на 09.08.2008г. в с. Рогозиново,
общ. Харманли, обл. Хасково е причинил на К.В. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота /от черепно-мозъчна травма: мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието (зашеметяване) и контузия на
меките тъкани на главата, изразени в продълговата 5 см. разкъсно-контузна
рана в лявата челно-теменна област на главата/.
От събраните доказателства и
доказателствени средства е безспорно установена обективната страна на деянието,
механизма на осъществяването му, както и авторството на извършеното
престъпление, а именно,че подсъдимият е извършил същите. Доказано по несъмнен начин
е обективната страна на престъплението, подсъдимият Г.Т., чрез нанасянето на
удар с дървен сап в главата на пострадалия К.В. е причинил черепно-мозъчна
травма: мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието
(зашеметяване) и контузия на меките тъкани на главата, изразени в продълговата 5 см. разкъсно-контузна
рана в лявата челно-теменна област на главата/.В тези
случаи нараняването е винаги средна телесна повреда, тъй като в посоченото
място се намира най-важният за живота орган и засягането му представлява реална
опасност за здравето и живота на пострадалия. От заключението на вещите лица на
петорната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 123/2017г. по описа
на отделение "Съдебна медицина" при МБАЛ - Хасково АД(л.29-46 на том III) във връзка с инцидента на 9.8.2008 г. К.В. *** е
причинена черепно-мозъчна травма: мозъчно сътресение
със степенно разстройство на съзнанието зашеметяване) и контузия на меките
тъкани на главата изразени в продълговата 5 см разкъсно-онтузна
рана в лявата челно-теменна област на главата,
обуславящи сътавомерността на деянието, като средна
телесна повреда.
От субективна страна, деянието
е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и целял настъпването им. Деянието е осъществено
със съзнание за причиняване на телесна повреда на пострадалия, чрез нанасяне на
удар с дъррвен сап по жизнено важен орган главата на
пострадалия.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението по чл.129
ал.1 от НК е предвидено наказание- „лишаване от свобода” за срок до
шест години без долна граница.
За да се отмери
справедливо наказание, съдът е длъжен да съобрази всички смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства по делото.
При
индивидуализацията на наказанието за подсъдимият Г.Д.Т. съдът взе предвид обществената опасност на деянието и
на дееца, като намира, че за постигане целите на генералната и личната
превенция, визирани в нормата на чл.36 от НК, подсъдимият Г.Д.Т. *** следва да
бъде санкциониран с наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Наказанието
е отмерено при условията на чл.54 ал.1 от НК, при наличие на смекчаващи вината
обстоятелства. Като такива следва да бъдат отчетени: чистото съдебно минало на
подсъдимия към момента на извършване на деянието, характеристичните му данни,
влошеното здравословно състояние на дееца, както и обстоятелството, че
пострадалия с поведението си е допринесъл за възникване на конфликта, при който
му е била причинена телесната повреда,.
Съдът намира, че в случая не
са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК предвид на това, че подсъдимият не се
ползва с добро име сред обитателите на с.Рогозиново,
община Харманли, склонен е към извършване на престъпления против личността, той
е конфликтна личност, и не проявява критично отношение към извършената
противообществена проява.
На основание чл.66 ал.1 от НК
изтърпяването на така отмереното от съда наказание от 6 месеца „лишаване от
свобода” следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. В случая
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, към момента на осъществяване на
деянието, това е допустимо, а предвид възможността за постигане целите на
наказанието без да е наложително неговото ефективно изтърпяване, се явява и съответно.
По гражданския иск:
Пострадалият от деянието К.В. ***
е предявил срещу подсъдимия Г.Д.Т. *** граждански иск за претърпени от него
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., произтичащи от непозволено
увреждане в резултат на престъплението, извършено от него, ведно със законната
лихва, считано от 09.08.2008 г. до окончателното изплащане на сумата и
разноските по делото. Този иск е приет за съвместно разглеждане с наказателния
процес.
Настоящият съдебен състав
намира, че са налице предпоставките за реализиране на гражданската отговорност
на подсъдимия, с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Налице са всички елементи от фактическия състав: виновно противоправно деяние
(удар с тояга в главата на пострадалата), настъпили вредни последици (подкожен
хематом в тилната област на главата) и пряка и непосредствена причинно -
следствена връзка между деянието и причинените вреди. Претърпените от
гражданския ищец неимуществени вреди съгласно правилото на чл. 45 ЗЗД
и справедливостта, подсъдимият следва да репарира. Отговорът на въпроса за
основателността на гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса
за авторството на деянието. Относно последното бяха изложени съображения по -
горе.
Съгласно Постановление № 4 от
23. XII. 1968 г., на Пленума на ВС, размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно
обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД
следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването
му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните
психически изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и
периода, през който ищецът е търпял болки и страдания; г) прогноза за
възстановяване и допълнителното влошаване състоянието на здравето,
осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е) възрастта на
пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите условия в
страната. Причиняването на неимуществените вреди от деликт,
стоящи в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със съответното
противоправно поведение, включително тези, свързани с негативни емоционално -
психологически преживявания, подлежат на пълно и главно доказване по общия ред,
а размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД
следва да бъде определен въз основа на конкретните за съответния случай
обективно съществуващи обстоятелства.
От
заключението на комплексната петорна съдебномедицинска експертиза и
представените писмени доказателства за проведени изследвания и лечение се
установява, че пострадалият К.В. *** в резултат на престъпното деяние е
причинена черепно-мозъчна травма: мозъчно сътресение
със степенно разстройство на съзнанието зашеметяване) и контузия на меките
тъкани на главата изразени в продълговата 5 см разкъсно-онтузна
рана в лявата челно-теменна област на главата.
Касае се за средна телесна
повреда по смисъла на НК, довела до причиняване разстройство на здравето в
резултат, на които пострадалият е претърпял болки и страдания. Пострадалият е
млад човек, чийто живот е бил поставен в опасност. Претърпял е множество
изследвания, постъпил и на лечение в болнично заведение. Нарушен е бил неговия нормален ритъм на живот. Наложени са
му ограничения и предписано лечение, които стриктно трябва да спазва. Съществува
пряка причинна връзка между противоправното поведение на подсъдимия и
настъпилите вредни последици. Ето защо съдът намира, че претенцията за заплащане
на обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди е по
същество основателна, но по размер завишена. За възмездяване на претърпените
болки и страдания подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец
обезщетение, определено по справедливост. Съдът намира, че за понесените
неимуществени вреди и тяхното репариране следва да отмери обезщетение в размер
на 10 000 лв.В останалата част за горницата над 10 000 лв. до пълния предявен
размер от 50 000 лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
Искът за присъждане на
законната лихва, който намира правно основание в чл.84 ал.3 от ЗЗД също е
основателен и доказан. При непозволено увреждане деецът изпада в забава от
датата на увреждането без да е необходима покана. Ето защо предявеният иск се
явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, като се присъди
законната лихва върху сумата от 10 000 лв., считано от деня на увреждането-09.08.2008
г. до окончателното и изплащане. По изложените съображения вторият от обективно
съединените искове следва да се уважи изцяло.
В тежест на подсъдимия Г.Д.Т.
с ЕГН ********** *** със снета по-горе самоличност следва на основание чл.189, ал.3 НПК, да се възложи да
заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в размер на 1992,00 /хиляда
деветстотин деветдесет и два/ лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски за вещи лица,както
и направените разноски в хода на
съдебното производство, които следва да заплати по сметка на Районен съд-Харманли в
размер на 4778,49 / четири хиляди
седемстотин седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева за направени в
съдебното производство разноски за вещи лица, както и сумата в размер на 400,00
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и
5 лв. държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
В съответствие с
така постановената присъда в тежест на подсъдимият се възложиха разноските по
делото, направени от пострадалия К.В..
Мотивиран от
изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: