РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300503156 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. А. Л. и М. Я. К., чрез
пълномощника адв.Л.В. от АК Пловдив, срещу решение
№260198/17.05.2021г. по гр.д. № 655/2020г. по описа на РС Асеновград, с
което е признато за установено по отношение на И. А. Л. от *** и М. Я. К.,
ЕГН ********** от ***, че Х. А. К., ЕГН ********** от ***, Р. А. К., ЕГН
********** от ***, А. Х. К., ЕГН ********** от *** и А. Х. К., ЕГН
********** от ***, са собственици на поземлен имот №99087.238.46 по КККР
на гр. Асеновград район Горни Воден, адрес: ***, площ 1306 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 9, предишен идентификатор: 99087.38.10, номер по
предходен план: 22.32, съседи: 99087.238.47, 99087.238.79. Също така е
отменен нотариален акт №15, том 7, дело №1145/2019г. по описа на нотариус
С.К. с район на действие Районен съд Асеновград, вписана в регистъра на
Нотариалната камара с рег. №234.
С решение №260352/28.10.2021г. по същото дело е допусната поправка
1
на очевидна фактическа грешка в него, като отменен нотариален акт №15,
том 7, дело №1145/2019г. по описа на нотариус С.К. само в частта му относно
придобиването по давност на поземлен имот №99087.238.46 по КККР на гр.
***, площ 1306 кв.м.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че не е представена от ищците заверена скица на
имота, като посоченото решение на ПК от тях остава с неясен стабилитет
поради липса на конкретни данни за влизането му в сила. Сочи се, че заповед
А-1170 от 19.07.2011 г. на Кмета на Община Асеновград е нищожна, като това
не се променя от следващите две коригиращи заповеди, като се сочи, че с
решение на ПК от 31.08.1993г. имотът е възстановен в реални граници, като
към решението се прилага и скица, което е титул за собственост и
удостоверява правото на собственост. Сочи се, че неправилно Районен съд -
Асеновград приема, че възможността за придобиване на имота по давност
възниква едва с отразяването му в кадастралната карта, което противоречи на
задължителните указания, дадени в т. 2 и т. 5 от ТР № 8 от 2014г. на Върховен
касационен съд. Сочи се, че не е доказано по делото наличност на
идентичност на имота по документите, които са представени по исковата
молба. Сочи се, че възражението за придобивна давност е напълно доказано
от събраните по делото доказателства, като неправилно районният съд е
приел, че извършените действия от ответника не водят до извода за
упражняване на трайна и непрекъсната фактическа власт върху имота и не
обективират намерение за своене на същия. Иска се отмяна на обжалваното
решение и присъждане на разноските по делото.
Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от адв. В.Д. -
пълномощник на въззиваемите по делото, с който се сочи, че решението е
правилно и обосновано. Жалбата е неоснователна. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноските във въззивното
производство
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
2
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Основателно е възражението на жалбоподателите И.Л. и М.К., че не е
представена от ищците заверена скица на имота, като посоченото решение на
ПК от тях остава с неясен стабилитет поради липса на конкретни данни за
влизането му в сила. Макар и пред въззивната инстанция да се събраха
доказателства, че соченото от ищците решение № 2656/31.08.1993г. на
Поземлена комисия Асеновград /л.4 и л.114 - оригинал/ е влязло в сила като
необжалвано, видно от писмото на ОСЗ Асеновград /л.24 от въззивното дело/,
то пак това възражение е основателно. Според чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ при
възстановяване на земеделски земи в реални граници в решението на ПК
решението се описват размерът и категорията на имота, неговото
местоположение (граници, съседи). Към решението се прилага скица на
имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява
правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота. Същото се изисква и от чл.18ж от ППЗСПЗЗ. В
казуса решението на ПК е без посочени граници на земеделската земя и
липсва скица на земята. Поради което е невъзможно да се удостовери точно
какъв имот е реституиран и земеделската реституция по силата на ЗСПЗЗ не е
настъпила.
Това обаче не е достатъчно да се отхвърлят исковете на ищците, защото
същите доказват правото си на собственост със сочената от тях в исковата
молба Заповед № А-1170/19.07.2011г. на кмета на община Асеноград /л.7-8/, с
която им се възстановява правото на собственост върху процесния поземлен
имот №99087.238.46 по КККР на гр. Асеновград район Горни Воден, адрес:
***, площ 1306 кв.м.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите И.Л. и М.К., че
горната заповед № А-1170/19.07.2011г. е нищожна, като това не се променя от
следващите две коригиращи заповеди. Сочи се, че коригираните очевидни
фактически грешки в процесната заповед са на конститутивни елементи, а не
на технически елементи и това прави същата нищожна. Наличните две
заповеди на кмета на община Асеноград /л.10-л.11/, с който се коригират две
фактически грешки в заповед № А-1170/19.07.2011г. са правно допустими по
силата на чл.62 ал.2 от АПК. Двете грешки са чисто фактически относно
точното име на местността в която се намира имота и относно името на един
3
от общите наследодатели. В съдебната практика се допуска грешки от такъв
фактически характер да се поправят от органа, който ги е допуснал и това не
води до нищожност на постановения акт. Ето защо горната заповед е
действителна и по силата на нея ищците са придобили своите права на
собственост върху процесния недвижим имот.
По отношение на този ясно описан имот в исковата молба с
№99087.238.46 по КККР на гр. Асеновград липсват каквито и да е спорове
относно неговата идентичност, което е ясно видно и от представената скица
на служба по Геодезия, Картография и Кадастър – гр.Пловдив /л.28-л.29/. В
тази насока възраженията на жалбоподателите са неоснователни и касаят по-
скоро неясно индивидуализирания имот по решение № 2656/31.08.1993г. на
Поземлена комисия Асеновград, който е с друга площ и неясни граници. Но
по отношение на второто основание за придобиване на собственост посочено
в исковата молба / заповед № А-1170/19.07.2011г./ липсва спор относно
идентичността на имота, като точно така е описан той и в петитума на
исковата молба.
Основателно е възражението на жалбоподателите, че първата инстанция
неправилно приема, че едва след като планът на новообразуваните имоти
съгласно §4к ал.11 от ЗСПЗЗ влезе в сила, едва тогава възниква обект на
собственост, годен за придобиване по давност. Неправилно РС Асеновград
приема, че до този момент не е съществувал самостоятелен обект на правото
на собственост, който може да бъде придобит на каквото и да правно
основание – оригинерно или деривативно.
Принципът на придобивната давност визиран в чл.79 от ЗС не поставя
такива изисквания за пълна регулационна и кадастрална яснота на един
недвижими имот като условие за настъпване на последиците от придобивната
давност. Такива условия може да се поставят само от специални закони.
Например това е нормата на чл.200 от ЗУТ, която сочи че реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл.19 от закона. В казуса също има
такава специална правна норма и това е чл.5 ал.2 от ЗВСВОНИ, която
предвижда че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху
които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на
4
влизането на тази разпоредба в сила, тоест от 22.11.1997г. Доколкото
възстановяването на земеделската земя в казуса е по нормата на §4б от
ЗСПЗЗ, то в казуса придобивна давност може да започне да тече след
22.11.1997г. Като се вземе предвид, че констативния нотариален акт в казуса
е от 2019г., то е възможно процесния имот да се е придобил по давност от 10
години преди това.
В тази връзка обаче неоснователно е възражението на жалбоподателите
И.Л. и М.К., че възражението за придобивна давност е напълно доказано от
събраните по делото доказателства, като неправилно районният съд е приел,
че извършените действия от ответника не водят до извода за упражняване на
трайна и непрекъсната фактическа власт върху имота и не обективират
намерение за своене на същия. По делото от разпитаните свидетели както на
ищците, така и на ответниците е безспорно ясно, че имотът е бил неограден и
необработван от когото и да е от тях в периода след 1995-1996г., когато са
започнали набези върху този и подобни имоти и върху тях нищо не е растяло
и не се е гледало като земеделски култури, в това число и дървета. На имота е
растяла само трева, която е можело да се окоси и да се даде на животните за
храна. Но страните не са правили и това, като се сочи че евентуално това
може да е правило някакво неизвестно лице на име Е., което е гледало
животни. На което лице никоя от страните не е разрешавала и възлагала тази
работа. Не се доказва по делото ответникът И.Л. да е държал 20 кошера с
пчели в имота, както твърди св.Т.Б.. При оглед на място извършен от съда
/л.128/ никакви кошери не се забелязват в имота. Видно от показанията на
св.К. /л.127/, който е геодезист трасирал имота, при това трасиране е видял
три изоставени кошера, но те не са били в процесния недвижим имот, с номер
завършващ на 46, а близо до гората. При което никакви действия на владеене
на този имот ищецът И.Л., не е извършвал освен да го гледа и да му се
любува. Но това не са действия включени в понятието владение по нашето
законодателство. Ето защо възражението за настъпила придобивна давност не
е доказано в процеса.
При това решението на РС Асеновград е правилно, макар и не по
правните доводи посочени в него, поради което следва да се потвърди от
въззивния съд.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
5
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемата Р. А. К. следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.1 от
ГПК при следните предели. Доказани са такива направени в производството
пред ОС Пловдив за адвокатски хонорар 600 лв. /л.27 от в.гр.д. №1705/21г./
Тези разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателите Л. и К..
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260198/17.05.2021г. по гр.д. № 655/2020г.
по описа на РС Асеновград.
ОСЪЖДА И. А. Л. ЕГН ********** от *** и М. Я. К., ЕГН **********
от *** да платят на разноските по делото в размер на 600 лева за въззивната
инстанция на Р. А. К., ЕГН ********** от ***
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6