О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ / 2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV с. в закрито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
КОНСТАНТИН ИВАНОВ МАЯ
НЕДКОВА
разгледа докладваното от
председателя на състава
Ч. гр. д..№ 543/ 2019г.
Производството
е по реда на чл.274 , ал.1, т.1 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Д.С.Т., предявена от адвокат В.Д. и адвокат Светлин Тодоров,
срещу определение № 1350/ 28.01.2018г.
по гр.д.№ 6871/ 2018г., Варненски районен съд, XXV състав, с което е прекратено
производството, на основание чл.130 от ГПК., с искане да бъде отменено като
неправилно и делото върнато на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Оспорва извода за недопустимост на предявените установителни
искове , поради липса на правен интерес от
прогласяване нищожността, респ. за унищожаване на саморъчното завещание
от 12.01.2018г., с което ответницата се легитимира като собственик на
имуществото оставено от наследодателя, предвид наличието на предходно негово
завещание от 20.09.2004г. Твърди нарушения в процесуалното поведение на съда
при разглеждане на делото в първото
съдебно заседание , който е формирал извод без да даде възможност и указания на
ищеца на обуслови правния си интерес от оспорване на завещанието от 12.01.2018
, предвид действието на съставеното завещание на 20.09.2014г. С доклада по
делото не е индициран установен от съда правнорелевантен факт като определящ за правния интерес от
предявените искове за нищожност/ унищожаемост на
завещанието от 2018г. До постановяване на определението ответната страна не е
възразила по допустимостта на производството и не е навела твърдения, че черпи
правата си на универсален правоприемник от
завещанието от 2004г., и съдът не
е дал възможност да уточни своите
твърдения. С аргументите по т. 3 счита, че правният му интерес се обуславя от
действията на ответната страна, която е заявила права върху имотите на
завещателя единствено и само чрез обявяване на саморъчното завещание от
12.01.2018г.
Насрещната
страна- Б.М.П., чрез адвокат Ф.Д.,
оспорва жалбата като неоснователно по изложените в писмен отговор
съображения .
Съдът,
след преценка на доказателствата към делото, приема следното :
Производството
пред РС е образувано по предявени в условията на евентуалност искове от Д.С.Т.
срещу Б.М.П., съответно- за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание от 12.01.2018г., вписан акт №79 , том II, вх.№ рег.945/ 07.02.2018г. на
СВ-Варна, на завещателя Теодор С.Т. , на
основание чл.42, б.“б.“ ЗН вр.
чл.25, ал.1, предл.1 ЗН, по твърдения, че не е
изписано и подписано от завещателя; - в евентуалност, за унищожаването му, на
основание чл. 43, ал.1,б.“а“ ЗН вр. чл.13 ЗН по
твърдения, че към датата на съставянето му завещателят не е бил способен да завещава, в евентуалност на
основание чл. 43,ал.1,б.“б“ ЗН, при упражнено психическо насилие.
Ответната страна-Б.П., е оспорила
основателността на исковите претенции- главен и евентуални, като изрично е
посочила в писмения отговор, че ще се ползва от
саморъчното завещание на Теодор Т. с дата 12.01.2018г.В тази насока е
заявила искания по доказателствата. Към становището е
приложено копие на саморъчно завещание
на наследодателя с дата 20.09.2004г. в подкрепа на твърдението, че
волята на завещателя е формирана свободно още към този момент.
С
доклада по чл.140, ал.1 ГПК , въз основа на изчерпателно възпроизведено
съдържание на исковата молба и писмения отговор, са разгледани и частично
уважени доказателствените искания на страните в
предмета на доказване само на твърдени и оспорени факти и обстоятелства по отношение на СЗ от 12.01.2018г. В първото
съдебно заседание, след направените уточнения от страните по предмета на спора,
е обявен за окончателен, и е открито производството по събиране на
доказателства.
В
определението за прекратяване на
производството съдът е изложил мотиви по приложението на чл.38, чл.39 и чл.40
от Закона за наследството във връзка с представеното от ответната страна СЖ от
20.09.2004г., неоспорено от ищеца. Констатирал е идентичност съдържанието на
двете завещателни разпореждания и въз основа на този
извод е приел, че правният интерес на ищеца от
търсената защита е отпаднал.
Определението
е незаконосъобразно по следните съображения:
До
постановяване на определението ответникът не е конкретизирал правата си на
универсален правоприемник на оставеното от наследодателя имущество въз основа
на съставеното СЖ от 2004г. , а изрично е посочил, че ще се ползва от оспореното
СЖ от 2018г. При това съдът не е дал възможност и на ищеца да уточни правния си
интерес при наличието на друго
завещание, с по-ранна дата. Този пропуск е налице в първото съдебно заседание, при
окончателното приемане на доклада, и като процесуално нарушение е достатъчно
основание за отмяна на прекратяването.
Изложените
съображения за идентичност на съдържанието на двете завещания не са
обуславящи за допустимостта на исковия
процес. Дали и доколко съставеното през
2004г. саморъчно завещание легитимира ответната страна като носител на
имуществено право, придобито по завещание, е въпрос по съществото на
материалното правоотношение.В този аспект съдът дължи произнасяне по посочените основание в чл. 38-40 от ЗН, след
като формира становище по спорни / безспорни за исковия процес факти и
обстоятелства.
С изложените мотиви определението следва да
бъде отменено и делото върнато за
продължаване на процесуалните действия .
На
основание чл. 278, ал. 3 във връзка с чл.279 от ГПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
№ 1350/ 28.01.2018г. по гр.д.№ 6871/ 2018г., Варненски районен съд, XXV състав.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.