Определение по дело №571/2019 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                    отделение

в   закрито    заседание на   11.12.19 г.     в състав:

 

   Председател:Рената Мишонова-Хальва

Членове:Мария Аджемова

        Иван Никифорски мл. с-я

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията М. Аджемова

       в. ч. гр.    дело N`571   по описа за  2019   г., за да се произнесе взе предвид следното:      

 

 

       Производството се развива на осн. чл. 413 и във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

       Образувано е по жалба на ЗАЯВИТЕЛЯ в заповедно производство И.В.П. ***, чрез пълномощник адв. С. от  ВрАК, против Заповед за изпълнение на парично задължение № 506/28.06.2019 г. издадена на осн. чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 788/19 г по описа на районен съд гр. Козлодуй, в частта за РАЗНОСКИТЕ.

       В жалбата се навеждат оплаквания, че заповедният съд  с атакуваната заповед е пропуснал да определи дължимите от длъжника в производството разноски за адв. възнаграждение в размер на 300 лв. дължими на осн. нормите на чл. 38, ал. 2 и във вр. с чл. 38, ал. 1 т. 3 и във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

        При заявеното оплакване, жалбоподателят И.П. моли за допълване на заповедта на изпълнение, в частта за разноските, като въззивният съд разпореди длъжникът в производството ЕАД "АЕЦ Козлодуй" гр. Козлодуй да му заплати направените в заповедното производство разноски в размер на 300 лв., предвидени в Наредба № 1/04 г. на Висшия адв. съвет издадена на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗА,  за съответния вид работа. Жалбоподателят претендира разноски в настоящото въззивно производство в размер на 15 лв. д. т.

       Длъжникът, ответник по жалба ЕАД "АЕЦ Козлодуй" гр. Козлодуй, редовно уведомен, не представя отговор.

       След като взе предвид представеното в. ч. гр. дело № 788/19 г. на районен съд гр. Козлодуй и доводите на жалбоподателя, окръжен съд намира следното:

       Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, от категорията на обжалваемите.

       Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

       От фактическа страна данните по делото са следните: Настоящият жалбоподател И.П. е инициирала заповедно производство пред районен съд гр. Козлодуй, по което е образувано приложеното в. ч. гр. д. № 788/19 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с пр. основание чл. 410 от ГПК № 506/28.06.19 г. срещу длъжника ЕАД "АЕЦ Козлодуй" гр. Козлодуй за заплащане на сумата 400 лв. заедно със законната лихва от 26.06.19 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в заповедното производство - 25 лв. д. т. Въпреки, че е поискано от заявителя П., заповедният съд е пропуснал да разпореди заплащане от дужеството-длъжник адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА и във вр. с чл. 7, л. 7 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Както се посочи по-горе, на осн. чл. 413 от ГПК пред настоящата инстанция се атакува от заявителя П. заповедта за изпълнение в частта за разноските, тъй като заповедния съд е пропуснал да присъди адв. възнаграждение в размера претендиран от заявителя 300 лв.

        При така установеното, от правна страна окръжен съд намира следното:

        Според чл. 36, ал. 1 от ЗА, трудът на адвоката е възмезден. Според ал. 2 на текста, размерът на  адв. възнаграждение се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. А според чл. 38, ал. 1 т. 3, адвокат или адвокат от ЕС може да оказва безплатна правна помощ  на роднини и близки лица, като според ал. 2, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адв. възнаграждение в размер не по-нисък от Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, които следва да заплати другата страна.

         Според Наредба № 1/2004 г за мин. адв.възнаграждение с последни изменения през 2016 г, съгласно чл.7, ал.2, т.1 при материален интерес до 1000 лв., минималното  адв. възнаграждение е 300 лв., а в чл.7 ал.7 /изм.ДВ 84/16 г/ се посочва, че в производства за издаване заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на  ал.2 на база половината от стойностите на претендираните суми. В случая  търсената сума от 400 лв. попада в приложното поле на  чл.7, ал.2, т.1 - интерес до 1000 лв., а по чл.7 ал.7  материалния интерес отново е до 1000 лв., при което минимално дължимото адв. възнаграждение в казуса е 300 лв.

         Независимо от изложената приложима към казуса нормативна уредба съгласно българското законодателство, окръжен съд намира, че РАЗМЕРЪТ на дължимото адв. възнаграждение в процесното заповедно производство е 100 лв., поради следно:

         В настоящия случай националният съд следва да приложи практиката на Съда  на Европейския съюз/СЕС/ в Люксембург, който се е произнесъл по две преюдициални питания от български съд по С-427/16 и С-428/16, в които е  изразил становище по приложение на наредбата за мин. адв. възнаграждения от 2004 г. при противоречие с нормите на чл.  чл.78 ал.5 от ГПК във вр. с чл. 36 от ЗА от националното законодателство.  

         Това е така, с оглед следните правни съображения: Съдебната практика на СЕС е част от т.н. вътрешни неписани източници на правото на ЕС, към които спадат  основните правни принципи, общностните обичаи, общите конституционни традиции на държавите членки и др. След 01.01.2007 г по силата на подписания договор  за присъединяване на Република България към ЕС, правото на европейския съюз става непосредствено приложимо  т.е. с директно приложение у нас. Според чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България международните договори /какъвто е присъединителния ни договор  от 2005 г към ЕС/, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

         По повод цитираните по-горе две  дела С-427/16  и С-428/16, по преюдициално запитване пред СЕС, български нац. съдия, по две заповедни производства  поставя  няколко въпроса, два от които са: - дали разпоредбата за минималните адвокатски хонорари в Закона за адвокатурата противоречи на Договора за функциониране на ЕС и на Гражданско процесуалния кодекс  и - дали допуснатата в  Директива 77/249 /за граници и условия за адвокатската дейност, упражнявана под формата на предоставяне на услуги/, възможност ДДС върху адвокатските хонорари, следва  да се приема за част от цената на услугата?

         Според окръжен съд, първият от така поставените от българския национален съдия въпрос, има отношение към настоящото дело.

         В отговорите си на поставените въпроси съдът в Люксембург тълкува Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/. Според евромагистратите определените с наредбата на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която съдът няма право да присъжда разноски за адв. възнаграждение в по-нисък от посочения в Наредбата размер, биха могли да ограничат конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Дадено е указание "запитващият  български съдия да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагане на Наредбата за мин. адв. възнаграждения, дали тя /Наредбата/ отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението им?

        Известно е, че упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица в Република България. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. В чл.2 ал.1 от ЗА е  посочено, че адв.професия е дейност предвидена в конституцията на РБ, а в ал.2, че при упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Според чл. 36 ал.2 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

        СЕС приема, че  след като липсват разпоредби, които биха могли да гарантират, че Висшият адвокатски съвет действа като носител на публична власт в общ. интерес при наличие на ефективен контрол и на правомощия на държавата за вземане на решения като последна инстанция, професионална организация като Висшия адвокатски съвет трябва да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на член 101 ДФЕС, когато приема наредби за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тарифа, определена от професионална организация, може все пак да има характер на държавна мярка, по-специално когато членовете на тази организация са независими от съответните икономически оператори - експерти и когато са длъжни по закон да определят тарифите, като отчитат не само интересите на предприятията или на сдруженията на предприятия от посочилия ги сектор, но и общия интерес и интересите на предприятията от другите сектори или на ползвателите на въпросните услуги. СЕС продължава в разсъжденията си, че от друга страна Наредбата за мин. адв. възнаграждения е създадена от ВАСъвет  и не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани, определени при зачитане на общия интерес. На второ място, що се отнася до въпроса дали българските публични органи са делегирали на частно съсловно сдружение /ВАСъвет/ компетентността си в областта на определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения, е видно, че единственият контрол, който се упражнява от публичен орган върху наредбите на Висшия адвокатски съвет за определяне на посочените минимални размери, е контролът на Върховния административен съд и че този контрол е ограничен само до това дали споменатите наредби са в съответствие с Конституцията и българските закони.

         С оглед  решението на СЕС по цитираните две дела с със запитващ български съд и отговора на евромагистратите по първия преюдициален въпрос, настоящият въззивен състав приема  за задължително тълкуването на СЕС, в смисъл, че Наредбата за мин. размери на адв. възнаграждения от 2004 г, би могла да ограничи и ограничава  конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, част от който е и българския пазар, като в тази Наредба не са предвидени ограничаващите конкуренцията последици, които да са присъщи на преследването на посочените цели, с оглед упражняването на адвокатската професия.

        Както се посочи, практиката на СЕС, която  е част от правото на ЕС, е директно приложима в Република България и  има предимство /примат/ при противоречие с  национални норми, каквато нормата на чл. 36 ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА  приложима от националния съд при определяне размера на дължимите разноски в заповедното производство.

         В казуса, заявителят и настоящ жабоподател И.П. претендира  адв. възнаграждение от 300 лв., за подадено от адвокат С. заявление по чл. 410 от ГПК за парично вземане от 400 лв. Окръжен съд, като се позовава на практиката на СЕС цитирана по-горе намира, че не следва да се съобразява с мин. размер на адв. възнаграждение определен в чл. 36 от ЗА, а като взема предвид сложността на действително извършената работа от  упълномощения адвокат М. С. по делото, на последния следва да се определи адв. възнаграждение под минималния размер съобразно цитираната Наредба за мин. адв. възнаграждения, а именно в размер на 100 лв.

         При изложеното по-горе, окръжен съд намира, че в случая размер на адв. възнаграждение от 100 лв. /за попълване само на стандартна бланка за заявление по чл. 410 от ГПК/ е справедлив и обоснован и зачита общия интерес на всички участници в заповедното производство, при което, в атакуваната част за разноските, процесната заповед за изпълнение на парично задължени издадена на осн. чл. 410 от ГПК № 506/28.06.19 г. следва да бъде допълнена, като се определят разноски за производството по издаване на заповед за изпълнение № 506/28.06.19 г. по ч. гр. дело № 788/19 на КРС в полза на заявителя Т.П. дължими от длъжника ЕАД "АЕЦ Козлодуй" гр. Козлодуй в размер на 100 лв. възнаграждение за адв. М. С..

         На жалбоподателката П. следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 15 лв. - т.д.

         Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

 

         О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДОПЪЛВА разпореждане  от 28.06.19 г., обективирано в издадената на основание чл. 410 от ГПК заповед № 506/28.06.19 г. по ч. гр. дело № 788/19 г. по описа на районен съд гр. Козлодуй в частта за РАЗНОСКИТЕ, като Р А З П О Р Е Ж Д А  длъжникът ЕАД "АЕЦ Козлодуй" гр. Козлодуй с БУЛСТАТ *** да заплати на заявителя - кредитор И.В.П. с ЕГН ********** ***. Враца сумата 100 лв. /сто лева/ представляваща адв. хонорар за адв. М. С. дължим в хипотезата на чл. 38, ал. 2 и във вр. с ал. 1 т. 3 от ЗА и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

       Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

    Председател :....        Членове: 1....     2.......