Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 11.10.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на единадесети
септември две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1580 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД чрез представителите си
твърди, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г.) потребител на ТЕ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „Ш.в.д.р.“ ЕООД с
управител П.К.Г. с ЕГН ********** не изпълнило задължението си във връзка със
сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно
действащото законодателство във сферата на енергетиката, въпреки изричната
покана от 03.04.2017 г. В чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия
(ОУ), които се сключвали между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се
изготвяли от „Т.С.“ АД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно
регулиране (ДКЕВР) към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентирали
търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не изпълнил регламентираните от
закона задължения, т.е. не сключил договор при ОУ и по тази причина се обогатил
без основание за сметка на дружеството, и дължал да му върне онова, с което се
бил обогатил до размера на обедняването. За процесния период в сила били ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. С.,
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите влезли в сила
от датата на решението. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ,
сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били начислявани
от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение
на топлинна енергия в сградата – „Б.Б.“ ООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения
имот били издадени изравнителни сметки, които установявали, че сумите за
топлинна енергия били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл. 40, ал. 1 бил определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответника), били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ
месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
В този смисъл, задължението на ответното дружество за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури бил
най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този
срок ответникът изпадал в забава за тази
сумата по фактурата - чл.86, ал. 1 от ЗЗД. В случай, че ответното дружество
чрез законния си представител имало възражение относно стойността на
начислената ТЕ (сума), то всеки месец
имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност
да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството
им не било постъпвало такова възражение, за да бъде необходимо да бъдат
преразгледани съответните начислени суми. В изпълнение на разпоредбата на чл.
112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139б от ЗЕ) сградата-етажна собственост, в която се
намирал топлоснабдения имот сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.Б.“. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот
били начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Б.Б.“
ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения
имот били издадени изравнителни сметки, с които се установявало, че сумите за
топлинна енергия, били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът
от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се добавяла към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната
сметка била сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали
просрочените задължения, като се започнело от най-старото. В Глава ІV от ОУ, чл. 40, ал.1 бил определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, а именно – в срок до 20-то число на следващия месец. С
изтичането на този срок, ответникът изпаднал в забава за сумата, отразена във
фактурата съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД. При възражение срещу сумата, ответникът
имал възможност да предяви възражение съгласно чл. 40, ал.2 от ОУ. До момента в
дружеството ищец такова възражение не постъпило. На 23.06.2017 г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Ш.в.д.р.“
ЕООД, за сумата от 1151.65 лева, от които 984.37 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода
м.5.2015 г. до м.4.2016 г. и 135.67 лева - законна лихва за забава от
01.07.2014 г. до 15.06.2017 г., както и сума за дялово разпределение в размер
на 31.61 лева, а именно 27.50 лева - главница и 4.11 лева - лихва, ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. С
разпореждане, постановено по ч.гр.д. 1088/2017 по описа на PC Карлово, III
състав било уважено искането им и била издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК ответното дружество депозирало възражение
срещу заповедта за изпълнение.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че „Ш.В.Д.Р.” ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва:
сумата от 1 011.87 лева (хиляда и единадесет лева и осемдесет и седем
стотинки) главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до
размера на обедняването, раняващо се на стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в
град С. ****, обл. С. град, общ. С., ул. „Р.Д.“ № 1,
вх. А, ет. 3, ап. 13, код на платеца: Т063469, от която сума 984.37 лева
незаплатена топлинна енергия и 27.50 лева – дялово разпределение; сумата 139.78
(сто тридесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава за периода от
01.07.2015 г. до 15.06.2017г., ВЕДНО със законна лихва от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 23.06.2017г. до изплащане на вземането. Претендира
за разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът „Ш.В.Д.Р.“ ЕООД чрез
представителите си оспорва иска. Сочи че, въпросната заповед за изпълнение била
издадена на основание чл.410 ГПК във вр. с чл.55,ал.1
от ГПК за сумата от 1 011.87 лева, с която дружеството им се обогатило
неоснователно за сметка на „Топлофикация-С.“ ЕАД и представляваща стойността на
доставена му, но неплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.С., общ.С., ул. „Р.Д.“ № 1, вх.А,
ет.3, ап.13, с код на платеца Т063469, за сумата от 139.78 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава за периода
01.07.2015 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението (26.06.2017 г.) до изплащането на вземането, както и разноските
по издаването на заповедта за изпълнение. Като аргумент, с който обосновавал
тези свои вземания, както в заявлението си за издаване на заповедта за
изпълнение, така и в обстоятелствата, на които се основава иска, ищецът посочил,
че ответното дружество ползвало доставяна топлинна енергия за небитови нужди
без наличие на сключен за целта писмен договор по чл.149,ал.1,т.З от ЗЕ. Тези
твърдения на ищеца противоречали на закона и на фактическата обстановка по
казуса. Не била вярна констатацията на ищцовата страна, че между страните съществували
договорни отношения за доставка на топлинна енергия, т.к. не бил сключен писмен
договор по чл.149,ал.1,т.3 от ЗЕ. Напротив, такива договорни отношение
съществували, но същите не били възникнали по силата на нарочен договор, а по
силата на самия закон и дружеството им било обвързано от общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди без да е необходимо
изричното им писмено приемане от него - чл.153, ал.1 и чл.150, ал.2 от ЗЕ. Според
чл.153,ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. Видно от
приставения като доказателство към исковата молба Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 2, том III, рег.№ 3041, дело № 154 от 1999
г. на Нотариус рег.№ ***на НК (вписан под вх.peг. 13723, акт № 133,
том XLIX, дело № 12045/1999 г. на СВ при СРС), топлофицираната собственост на дружеството им било именно
самостоятелен обект - апартамент в многоетажна жилищна сграда - етажна
собственост, поради което следвало да се приеме че между ответника и
„Топлофикация- С.“ ЕАД са възникнали договорни отношения за доставка на
топлинна енергия при общите условия за това по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Разбирането,
че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката
на топлоенергия по силата на закона, без да било необходимо сключване на
индивидуален договор с потребителя, съответства на практиката на ВКС, отразена
в Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г.. III г. о.. ГК.
Решение № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на IV ГО на ВКС.
Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на II ТО на ВКС и
Определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на III ГО на ВКС. Не
било вярно и разбирането на ищеца, не ответникът използвал доставената му
топлинна енергия за небитови цели. Посоченото по-горе обстоятелство, че в
случая се касаело за доставка на топлоенергия за отопление на самостоятелен
обект - апартамент в многоетажна жилищна сграда - етажна собственост по
дефиниция изключвало възможността въпросната топлоенергия да бъде използвана за
небитови цели. Както било посочено и в съществуващата по въпроса съдебна
практика, определянето на едно потребление като битово или небитово не се
определяло от това дали потребителя бил физическо или юридическо лице, нито от
предназначението на топлоснабдения обект, а
единствено и само от нуждата за задоволяването на която се ползвала доставяната
топлинна енергия - Решение № 2524 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 302/2015 г., 5-членен с-в. Безспорно било че в
случая доставената им топлина енергия била използвана за отопление на
помещенията в апартамента, а не за стопански нужди, поради което потреблението
било битово. В резюме на изложеното по-горе счита, че ответникът потрябвал
доставяната му от „ Топлофикация-С.“ ЕАД топлоенергия по силата на възникнало ех lege договорно правоотношение
за битови цели, което от своя страна изключвало абсолютно основателността на
претенцията на ищеца за наличие на наше неоснователно обогатяване за негова
сметка. Това било така, т.к. според съществуващата по въпроса константна
съдебна практика вземането от неоснователно обогатяване възниквало когато било
налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува
обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато страните били обвързани от договор (писмен,
устен или сключен с конклудентни действия), както
било в случая, разместването на благата се основавало на постигнатото съгласие
и даденото можело да подлежи на връщане според изпълнението или неизпълнението
на дължимите престации, но не и под формата на
неоснователно обогатяване (Решение № 67 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4147 /
2015 г. на Върховен касационен съд. 4-то гр. отделение).
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен.
Третото лице-помагач „Б.“ ООД град С. чрез
представителя си, оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не е
отправял до дружеството им искания за допълнителен отчет и преработване на
изравнителните сметки, не е правил рекламация на извършеното дялово
разпределение, включително в преклузивния рекламационен срок по чл. 70, ал.5 и ал.6 от наредбата за топлоснабдяването, действаща през процесния период.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД:
Не се спори и се установява от представения
нотариален акт № 2, том ІІІ, рег. № 3041 дело № 154/1999 г. на Нотариус К.А.,
рег. № ***на Нотариалната камара, район на действие – района на СРС, че
ответното дружество е собственик по силата на договор за покупко-продажба на
следния недвижим имот: апартамент № 13, находящ се в гр. С., общ. С., ул. „Р.Д.“
№ 1, вх. А, ет. 3.
С писмо изх. № П-4181 от 03.04.2017 г.
ответникът бил поканен от ищцовото дружество да изпрати представител за
сключване на писмен договор на основание чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ и да заплати
суми, както следва - дължими за доставена топлинна енергия в общ размер на
23 051.40 лева (главница и лихви), дължими за дялово разпределение в общ
размер на 273.45 лева (главница и лихви). Писмото е изпратено с известие за
доставяне и получено на 20.04.2017 г. като този факт не се оспорва от
ответника.
На 14.03.2002 г. е бил сключен договор №
1107 между етажната собственост на сграда, находяща се в град С., на ул. Р.Д. №
1, вх. А и вх. Б и „Б.“ ООД за осъществяване на услугата „Топлинно
счетоводство“. Презставен е по делото протокол
08.03.2002 г. на общото събрание на собствениците на адрес на ул. Р.Д. № 1, вх.
А, с който е взето решение за сключване на договор с третото лице-помагач за
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили,
демонтаж на всички радиатори без индивидуални разпределители, отчитане на
водомерите за топла вода, както и индивидуално разпределение на топлинната
енергия. На 08.07.2011 г. е сключен договор между ищеца и третото лице, с който
последното е прело да осъществява за нуждите на ищеца услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради – етажна
собственост. По делото са представени и неоспорени от ответника: извлечение от
сметки по месеци са процесния период с код на платеца (ответник) Т0633469;
индивидуална справка за ползваната топлинна енергия за процесния период за
абонатен номер 63469; формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение на
топлинна енергия, документ за връчване на изравнителни сметки и сертификат за
типово одобрение на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за отопление.
От посочените документи се установяват размерите на начислените за процесния
период суми за ползвана топлинна енергия и дялово разпределение, както и
размерите на обезщетенията за забавено плащане, показанията на уредите
По делото е изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че топломерите
в абонатната станция са отчитани ежемесечно, към първо число от ищеца. Данните
за отчетите и начисленията в абонатната станция посочени в приложение 3 към
заключението, където е видно, че ищецът е приспаднал за своя сметка
технологични разходи на топлоенергия, общите топломери са отчитани редовно, и
че ТР в абонатната станция са определяни правилно. В статуса на топлозахранването няма данни за недопустими отклонения от топлотехническия
проект на системите за захранване с топлинна енергия в сградата, както
технически, така и функционално; не се установява несъответствие между
топлотехническите принципи и дяловото разпределение на топлинна енергия между
абонатите в топлозахранените входове/сгради, поради
което дяловото разпределение на ТЕ в сграда – етажна собственост е приложимо
при процесните условия. Спрямо абоната от дружеството за дялово разпределение са
спазили методиката към наредбата за разпределението на топлинна енергия. Така
правилно разпределената на абоната за процесния период топлинна енергия съвпада
с възложената му и възлиза на 984.38 лева. Не са установено несъответствия по
между отчетите и сметките за ДР и обичайната практика за отчет на данни при
абонатите на ищцовото дружество е спазена. Фирмата за дялово разпределение
(ФДР) е своевременно е изготвяла изравнителни сметки/сметки
за дялово разпределение на топлинна енергия, отразени в Приложение 2, където са
посочени стойностите на определената/разпределената топлинна енергия.
В Наредбата за топлоснабдяването,
за всяка отделна сграда-етажна собственост е предвидена процедура за
разпределяне на постъпилата ТЕ, при липсата на данни за всички абонати в сградата,
преизчисляване в пълен обем по реда на Наредбата на разпределената топлинна
енергия е във възможностите само на фирмата за дялово разпределение, т.е.
установен е само размерът на сумите, отразени във фактурите на ищеца, като това
е правено ежемесечно, по отчет на общия топломер в абонатната станция и
прогнозни данни на фирмата за дялово разпределение, т. е. фактурираната на
абоната топлинна енергия, вкл. и след изравняване, не е реално (пряко)
отчетена, а е разпределяна по методика, като са взети предвид отчетите на
различни технически средства. Фактурираните на абоната суми са верни, доколкото
съответстват на данните от общия топломер в абонатната станция и от фирмата за
дялово разпределение, като по пера, за процесния период те са по констатациите
за възложените на абоната суми, а по месеци - съгласно Приложения 1 и 2. Тези
суми съответстват на своевременните дялови разпределения на топлинна енергия по
сезони, но не отразяват експертната преценка за самите разпределения. Абонатът
е потребител на топлинна енергия, като условно-потребената
от него топлинна енергия е разпределената и начислената му. Технически
процедури съпътстващи дялово разпределение на топлинна енергия са
несъответстващи. В сметките за дялово разпределение на фирмата за дялово
разпределение липсват данни за потребената в сградата
битова гореща вода (БГВ), отчетена по
общ водомер в абонатната станция, респ. - за корекционния
количествен коефициент за БГВ и това е съществен пропуск. При липсата на данни за топлинния товар на
отоплителните тела към абонатната станция, въпросът за заключавам, не може да
се установи спазена ли е т.6.6 от методиката към Наредба 16-334/2007 г. Други
технически несъответствия не са установено спрямо процедури в сградата,
респективно – абоната. Липсват данни за промяна и/или увреждане, и/или
нефункциониране на абонатната станция и/или инсталацията за БГВ и/или „сградната инсталация“ спрямо проектните им параметри и
процесиите обстоятелства съответстват на топлотехническите принципи за дялово
разпределение на топлинна енергия. В процесния случай нормативно предвидените
технически процедури/методика са приложими. Общият топломер - средство за
търговско измерване (СТИ), за който са представени данни е снабден с европейска
оценка за съответствие, одобрен тип от БИМ и е подлаган на редовни последващи метрологични проверки, при надлежно оформяне на
нужните протоколи. Проверките са извършвани от лицата по констатациите. При
липсата на протокол за монтаж топломерът не може да бъде идентифициран като
работещ в сградата през процесния период, като метрологичните му проверки са
извършвани съобразно нормите.
По делото е изслушана и приета
съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се установява
размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо, и по
отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към
исковия период, извършени са две прихващания
в размер на 13.54 лева по фактура ********** от 31.08.2016 г., като
дължимите суми за процесния период са както следва: 27.50 лева за дялово
разпределение, изравнителна сума 5.75 лева, сума за топлинна енергия в размер
на 978.63 лева. Лихвата за забава е общо в размер на 143.25 лева, от която:
138.07 лева върху главница от 978.63 лева за начислена топлоенергия; 4.14 лева
върху 27.50 лева – главница за дялово разпределение; 1.04 лева върху 5.75 лева
– главница за изравняване.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Предявен е установителен иск за вземане, за
което е била издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК, като вземането се
претендира в размер на стойността на получена без основание топлинна енергия –
иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. І-во от ЗЗД.
Първата хипотеза в посочения законов текст предвижда обезщетение за нещо,
предадено, респективно - получено при първоначална липса на основание.
Неоснователно обогатилият се дължи връщане на всичко получено, а не само на онова,
с което се е обогатил, а в случаите, когато е невъзможно връщане в натура на
неоснователно придобито имущество, се дължи заплащането на неговата стойност. (т.4
от Постановление №1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС).
Предвид представените по делото
доказателства и доводите на страни по делото, установено е по несъмнен начин, че
ответникът е „небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а (Нова -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Съгласно легалната дефиниция, „небитов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §1, т.2а от
ДР на ЗЕ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете
дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§1,
т.42 и т.43), така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като
критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект
(физическо или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува енергия
(битови - за домакинството си, или небитови – по арг.
на противното, такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са
нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани
правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни
случаи в практиката. В случая ответникът е търговец –юридическо лице, който по
занятие извършва винопроизводство. Въпреки възраженията си, не е установил
жилището имотът да се ползва за жилищни нужди, отделно – адресът на същия е
посочен като адрес за кореспонденция с НАП в справката от Търговския регистър. Понятието
„стопански нужди“, или „небитови нужди“
съгласно действащата ДР на ЗЕ е по–широко от търговска дейност и се свързва с
нуждите, които задоволява конкретния имот. Несъмнено е, че ответното търговско
дружество в качеството си на юридическо
лице няма домакинство, няма собствени битови нужди, ако и топлоснабдения
имот да е предназначен за задоволяване на такива – апартамент. Ето защо съдът
приема, че е налице небитово ползване на топлоенергията. Ответникът не ангажира
доказателства, които да опровергаят твърдяното от ищеца небитово ползване.
При това положение съдът приема, че ответникът
е „небитов клиент“, спрямо когото е приложима разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2
от ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна
енергия между топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Договорът се сключва при ОУ по чл.298,
ал.1, т.2 от ТЗ, които обаче стават задължителни за страните по търговската
сделка –ако такава бъде сключена. Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между производител и пряко присъединен
потребител на топлинна енергия за небитови нужди, като предвидената писмена
форма е такава за действителност на правоотношението.
Ответното дружество е „небитов клиент“ по
смисъла на §1, т. 33а от
ДР на ЗЕ и това обстоятелство се извежда не само от качеството му на
търговец, а и по аргумент от противното на нормата на §1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, която определя битовия клиент като такъв, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, каквито ответното дружество няма и за каквито не би могло да я
използва. Не се споделят доводите на ответника, че от съдът следва да изходи
само от характера на имота – жилище. Посочената съдебна практика касае случай,
в който потребител е физическо лице, а цитираната в решението правна норма § 1,
т.42 от ДР на ЗЕ, преди отмяната си, е определяла като потребител на енергия
или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на
имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Ето защо, доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните в
настоящото производство е само с доказателства за сключването на договор в
изискуемата писмена форма, какъвто не е бил сключен между ищеца и ответното
дружество.
При това положение, за да възникне
облигационно задължение за ответника, необходим е писмен договор, за какъвто
страните не спорят, че няма сключен. Писмената форма е предвидена като условие за
действителност и не предполага сключването му с конклудентни
действия, както законът урежда за битови потребители.
С разпоредбите на чл. 156 ЗЕ
за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите/клиентите на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия
от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1
от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и
Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
като топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите (чл. 142, ал.2
от ЗЕ).
С оглед на горното, съдът намира, че след
като страните не са сключили писмен договор, съгласно изискването на чл. 149,
ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях липсва възникнало валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на претендираните суми. Ето защо, като не е установен източник
на облигационно договорно отношение между страните, и ако е ползвана услугата
за топлоснабдяване на процесния имот от ответника
дължи сумите за използвана топлинна енергия на основание чл. 55, ал.1,
пр. І-во от ЗЗД като получена без основание и
основателността на предявения иск е установена по несъмнен начин. Искът е доказан и в пълния си предявен размер
от 984.37 лева, представляващи дължима сума за топлинна енергия (сборът от
сумите изчислени от вещото лице 978.63+5.75=984.38 лева, а се претендира 984.37
лева) и 27.50 лева – главница за дялово разпределение, както е претендирал
ищеца. По делото не се спори и твърди ответникът да е заплатил
дължимите суми за процесния период при негова доказателствена тежест, поради
което искът за неоснователно обогатяване следва да бъде уважен в пълните предявени
размери.
ОТНОСНО иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Претенцията за установяване акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху главницата съдът намира за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал.2
от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането на ищеца
произтича от неоснователно обогатяване и задължението не е с определен срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана от страна на
кредитора. Претенцията относно вземане за обезщетение за забава чл.86, ал.1 от ЗЗД би била основателна само за периода от поканата по чл.84, ал. 2 от ЗЗД –
20.04.2017 г., а не от деня на който е била дължима месечната вноска за
топлинна енергия. Ищецът, чиято е доказателствената
тежест в процеса да установи, че е отправил до ответника покана за плащане на
процесните задължения преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК,
е ангажирал доказателства в тази насока, но не е установил размера на
претендираното обезщетение за периода от връчване на показана до датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, дори при отстраняване нередовностите
на исковата молба се е позовал на договорното основание – падеж на плащане на
фактурата, въпреки указанията на съда в тази насока. По тези съображения искът
за обезщетение за забавено плащане следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят и
сторените в исковото производство деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът претендира разноски за внесена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт. Същият е доказал разноски, както
следва – държавна такса в размер на 75.00 лева, 500 лева възнаграждения на вещи
лица и претендира възнаграждение в размер на 300 лева, или общо разноски в
размер на 875 лева (списъкът съдържа нереализирани разноски за внесена държавна
такса в исковото производство). Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 768.80 лева. Ответникът също
претендира разноски и такива му се следват с оглед отхвърлената част от иска.
Ответникът е доказал разноски в размер на 380 лева за адвокатско възнаграждение
и съразмерно му се следват разноски в размер на 46.12 лева. При това положение
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по компенсация в
размер на 722.68 лева.
Доколкото
искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 1088/2017 г., включително
и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е
доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на
75 лева. Съразмерно с установеното задължение на същия следва да се присядат
разноски в размер на 65.90 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание член 124, ал. 1 от ГПК във вр. с член 55, ал.1, пр. І-во от
ЗЗД, че „Ш.В.Д.Р.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, законен
представител - П.К.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес
управление:***, р-н „К.с.“, улица „Я.“ № 23Б, законен представител - Г.Б.
сумата от 1 011.87 лева (хиляда и единадесет лева и осемдесет и седем
стотинки) главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до
размера на обедняването, раняващо се на стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в
град С. ****, обл. С. град, общ. С., ул. „Р.Д.“ № 1,
вх. А, ет. 3, ап. 13, код на платеца: Т063469, от която сума 984.37 лева
незаплатена топлинна енергия и 27.50 лева – дялово разпределение, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
23.06.2017г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед №
700 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1088/2017 г. по описа на КрлРС,
като ОТХВЪРЛЯ за сумата 139.78 (сто тридесет и девет лева и седемдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата
за забава върху главница от 1 011.87 лева, за периода от 01.07.2015 г. до
15.06.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ш.В.Д.Р.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, законен
представител - П.К.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес
управление:***, р-н „К.с.“, улица „Я.“ № 23Б, законен представител - Г.Б.
направените по делото разноски в размер на 722.68 лева по компенсация в
исковото производство и 65.90 лева в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето-лице помагач – „Б.Б.“
ООД със седалище и адрес
на управление ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.