№ 406
гр. Ловеч, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310102138 по описа за 2021 година
Искова претенция за съществуване на вземането с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : ****, представлявано от Изпълнителния директор Л. Д.а, чрез
пълномощника си юрисконсулт В.Ц. срещу Г. К. Д. от гр.***** който в законоустановения срок подава и моли
съда да приеме настоящата искова молба, с която претендира вземане, което „Фронтекс Интернешънъл"ЕАД,
ЕИК : ********* има спрямо Г. К. Д., ЕГН-********** за сума в размер общо на 915,62 лева, от които : 755,05
лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 84,53 лева - договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 15.01.2020 год. до 15.02.2021 год. и 76,04 лева - лихва за забава, начислена за периода от
16.01.2020 год. до 01.06.2021 год., с изключение на периода от 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год. включително.
Пояснява, че претендираните вземания произтичат от следните обстоятелства :
На 02.12.2019 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", ЕИК : ********* и Г. К.
Д., ЕГН-********** е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-17474791 /наричан по-
долу Договор за кредит/, въз основа на който между страните възниква облигационноправна връзка.
Съгласно чл.1 от Условията по договора кредитодателят - ответник изрично се съгласява предоставената
му в кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения Търговски партньор, като направеното плащане
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет
на процесния договор. Като приложение към настоящата искова молба, представя извадка от счетоводната
система на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, доказваща направения паричен превод.
Договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, който е в размер на
16,38%. Кредитодателят БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил всички свои задължения
по Договора за кредит. От своя страна кредитополучателят се задължава да върне предоставения кредит
(главница), ведно с дължимите лихви на 14 броя месечни погасителни вноски. Кредитополучателят, ответник в
настоящото производство, не изпълнява всички свои задължения по договора за кредит и преустановява
плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 15.01.2020 год. Считано от следващия ден
1
длъжникът изпада в забава. В този случай се дължи, на основание чл. 86 ЗЗД, обезщетение за забава (лихва за
забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва, както и уговорената договорна
възнаградителна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпва на 15.02.2021 год., с което става изискуем
целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за
забава (съгласно чл.86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Дължимо е и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в
забава.
На 22.04.2020 год. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", ЕИК :
********* в качеството му на цедент и „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК : ********* в качеството му на
цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля
на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение
№1а. На същата дата е подписано Приложение №1а, в което подробно са индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по
договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищцовото
дружество. Това обстоятелство е видно от приложените като писмени доказателства Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 год., ведно с Приложение №1а от същата дата.
С оглед задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", ЕИК : ********* упълномощава цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД да уведоми Г. К. Д., за
прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България", ЕИК : *********, изпраща чрез „Български пощи"ЕАД препоръчана пратка,
съдържаща уведомление за цесия до посочения адрес в договора за кредит. Същият е посетен от пощенски
служител, който е успял да връчи пратката лично на Г. К. Д. на дата 12.05.2020 год. Това обстоятелство е видно от
приложеното известие за доставяне на пратка от „Български пощи" ЕАД. Въпреки гореизложеното, към
настоящата молба представя и моли съдът да връчи при размяната на книжата по чл.131 ГПК на насрещната
страна уведомление по реда на чл.99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като
датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късния момент,
в който същия ще бъде уведомен за цесията. /В този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 год. на ВКС по т.д.
№12/2009 год., II т.о., ТК/.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в
качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по
чл.410 ГПК. По образуваното Ч.гр.дело №1263/2021 год. по описа на PC-гр.Ловеч, има издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. По тази причина съдът е указал на ищеца
да предяви иск, с който да установи вземането си.
Гореописаните факти обуславят интереса и легитимацията на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК :
********* да подаде настоящия иск.
Съгласно нормата на чл.50, ал.5 от ГПК : „Връчването на кредитни и финансови институции, включително
тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, .... се извършва само по реда на чл. 38, ал.2 на
посочен от тях електронен адрес". Тоест ищецът като финансова институция, извършваща събиране на вземания
срещу потребители има право да избере между две предоставени от закона алтернативни опции - връчване на
електронен адрес чрез регистрация в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) или връчване на
електронен адрес чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл.3, параграф 37 от
Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 год. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за 3 отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 год.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №910/2014".
Въз основа на гореизложеното ищецът моли съда да извършва връчването на съобщенията и книжата по
настоящото дело на електронен адрес чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща - ищецът има
регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на ДАЕУ, която има всички
характеристики на квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща посочени в чл.44 от Регламент (ЕС)
№910/2014.
2
Моли да бъдат призовани на съд и след като се увери в основателността на изложените твърдения, да
постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че лицето Г. К. Д., ЕГН-********** дължи на
„Фронтекс Интернешънъл"ЕАД, ЕИК : ********* следните суми, обективирани в заповед за изпълнение,
издадена по Ч.гр.дело № 1263/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, а именно : 755,05 лева - главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението; 84,53 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 15.01.2020 год. до 15.02.2021 год.; 76,04 лева - лихва за забава, начислена за периода от 16.01.2020 год. до
01.06.2021 год.
Претендира направените в настоящето производство разноски, за които ще представи списък по чл.80 от
ГПК, както и сторените в заповедното производство разноски, както следва : 25,00 лева - държавна такса; 50,00
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Сезира съда с особено искане да разпореди приложеното писмено уведомление за извършената цесия да
бъде връчено на ответната страна, ведно с исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от адв.Б. Ц., назначен за особен
представител на ответника с разпореждане №396/24.02.2022 год., в който счита, че исковата претенция е
допустима, но неоснователна и необоснована, поради което моли съда да постанови решение, с което да я
отхвърли като неоснователна, по следните съображения : В исковата молба се твърди, че Г. Д. дължи сумата в
размер на 755,05 лева, представляваща сума за отпускан и необслужен Договор за потребителски кредит за
покупка на стоки и услуги, ведно с дължимите върху тази сума лихви. Позовава се на известие за доставяне на
„Български пощи“ЕАД с дата 12.05.2020 год., от което се установява, че на посочената дата е получена пратка, но
от изписаните в товарителницата две имена и подпис, не става ясно ответникът ли е получил и подписал пратката
от ищеца или друго лице. Дори да се приеме, че същата е подписана и получена лично от ответника Г. Д. и тя
съдържа документи, не е ясно какви точно са те и за какво се отнасят, действително ли това е уведомлението за
цесия на вземанията спрямо него или друг документ. Счита, че доказателства това уведомление дали е изпратено,
респективно дали е достигнало до длъжника, ищецът не е представил. Намира прекратяването на договора поради
предсрочната изискуемост на дължимото по него за незаконосъобразно. По отношение на неговия доверител
процесния кредит не е станал предсрочно изискуем, тъй като предсрочната изискуемост настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки : обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Заявява, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, което обстоятелство по отношение на Г. Д.
не е налице, тъй като липсва лично уведомяване на същия. По тези и други подробно изложени съображения
моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с писмена молба чрез
пълномощника си юрисконсулт Радослав Михов моли съда да даде ход на делото, в случай, че са налице всички
положителни процесуални предпоставки. Поддържа предявените от доверителя му искове по основание и размер,
като оспорва изцяло всички твърдения и възражения на особения представител на ответника, депозирани в
писмения отговор на исковата молба.
Ответникът, призован при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, не се явява в хода на исковия процес.
Представлява се от особения представител адв.Ц., който моли съда да отхвърли подадената от ищцовата страна
искова молба, като съобрази всички наведени в писмения отговор на исковата молба обстоятелства.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доводите
на страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установени следните факти :
Безпорно се доказа в исковото производство, че е сключен Договор за потребителски кредит CREX-
17474791/02.12.2019 год., в гр.Плевен, между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1766, ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес Парк
3
София“№1, сграда 14 и кредитополучателя Г. К. Д., ЕГН-**********, с настоящ адрес : гр.***** ул.“А**** с
размер на кредита 755,05 лева, който кредит е за закупуване на определен вид стока – 1 брой телевизор ТОSHIBA
с обща цена – 679 лева. Съгласно параметрите и условията на договора месечна погасителна вноска е 59,97 лева,
а броят на погасителните вноски /без вноските, платени в търговския обект/ - 14, като общата стойност на
плащанията /с първоначална вноска/ е 839,58 лева. Годишният процент на разходите е 17.68%, а лихвеният
процент – 16.38%.
Погасителният план е инкорпориран на страница първа на договора за потребителски кредит, като в него
са конкретизирани падежните дати на месечните погасителни вноски. От него се разбира, че начална падежна
дата на договора е 15.01.2020 год., а последната – 15.02.2021 год., при размер на вноската 59,97 лева, който
кредитополучателят е следвало да заплаща ежемесечно.
Затова, че договорената сума по Договор за потребителски паричен кредит №CREX-17474791 от
02.12.2019 год. в размер на сумата 679 лева е усвоена, съдът се убеди от представения като доказателство по
делото служебен бон с дата 02.12.2019 год., като това е станало чрез плащане на кредитната карта на ответника,
по която е преведена сумата на кредита, на търговеца „Технополис България“ЕАД – Хипермаркет Технополис-
гр.Плевен, който е предоставил на ответника стоката, предмет на процесния кредит с фактура
№**********/02.12.2019 год.
Видно от чл.1 на условията по договора е, че кредотополучателят се съгласява предоставеният му с този
Договор потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощените Търговски партньори. Извършването
на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на този Договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и
за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочените търговци от
кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни
вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. В
случай на забава, съгласно чл.3, на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане
на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Посочено е, че законната лихва за
забава е равна на ОЛП обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10
процента на основание ПМС №100/29.05.2012 год. В чл.12 е предвидена възможността кредиторът да може
незабавно след сключване на Договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този Договор на
избрано от него трето лице без да е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя. С
подписването на този Договор кредитополучателят приема горното за уведомление по чл.99 от ЗЗД и
удостоверява съгласието си за съответното обработване на личните му данни свързани с прехвърлянето на
правата на кредитора. От чл.13 се разбира, че с подписването на настоящия договор кредитополучателят
потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията на Договора за заем, отпечатани и/или попълнени на този
документ. В чл.14 е посочено, че споровете между страните относно изпълнението на настоящия Договор се
решават чрез преговори, като при невъзможност за постигане на споразумение въпросите се решават по съдебен
ред от компетентния български съд.
Кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ се е възползвал от правото си по чл.12
от цитирания по-горе Договор за потребителски кредит и с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2020 год., сключен между него като „Продавач“, от една страна и „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, като „Купувач“, от друга страна, е прехвърлил и продава за срока по настоящия договор, на
периоди, индивидуално договорени между страните, не по-дълги от 2 месеца от последното прехвърляне,
определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски и револвиращи кредит, сключени
от Продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът купува и
придобива от продавача вземанията, определени в Приложение №1, срещу заплащане на покупната цена.
Продавачът е посочил и определил тези вземания в Приложение №1, всяко едно имащо характер на допълнително
споразумение към този Договор. Настоящият договор е сключен за срок от 6 месеца, считато от датата на
подписване, като всички задължения, поети от страните във връзка с цедираните задължения, остават валидни до
4
изпълнение или изчерпване на тези задължения, независимо от датата на прекратяване на настоящия Договор.
За целите на настоящото исково производство ищецът е приложил към исковата молба като доказателство
Приложение №1а /от 22.04.2020 год. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/, сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД на 22.04.2020 год.,
видно от което под №57 е посочен номера на процесният Договор CREX-17474791/02.12.2019 год., както и че
длъжник по него е Г. К. Д.. В Приложението е уточнен, че размерът на отпуснатия кредит е 755,05 лева, общо
дължимата сума към датата на продажбата /22.04.2020 год./ е 849,06 лева, както и че датата на първа пропусната
вноска е 15.01.2020 год.
Налице е пълномощно №3418/22.04.2020 год., с което Жозе Мануел Солоио – френски гражданин,
законният представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е упълномощил „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, представлявано и управлявано от Л. Костадинова Д.а, в качеството й на Изпълнителен
директор, да представлява „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България, като извършва изброените по-
долу действия, както следва : 1/.Да уведомява, съгласно разпоредбата на чл.99, пр.3 от ЗЗД, всички длъжници
/кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ за сключения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 год. и Приложение №1а от 22.04.2020 год. към него, подписан между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България и „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, по силата на които
вземанията към конкретни длъжници се прехвърлят на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД; 2/.Да извършва всички
необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията,
прехвърлени въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 год. и
Приложение №1а от 22.04.2020 год. към него, подписан между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон
България и „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, като третира всички лични данни по строго конфиденциален начин и
осигури пълно спазване на приложимите изисквания за защита на личните данни; 3/.Да преупълномощава трети
лица (в това число адвокати /адвокатски дружества) с правата по това пълномощно.
С писмено потвърждение от дата 22.04.2020 год., издадено, за да послужи пред всички държавни органи,
съдилища, държавни и частни съдебни изпълнители, изрично посочените в Приложение №1 от дата 22.04.2020
год. длъжници, както и пред всички трети лица, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България, на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и на основание & 1, ал.10 и & 7, ал.7 от „Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания“, сключен на 22.04.2020 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон
България, като продавач и „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, като купувач е потвърдил извършената продажба на
всички вземания, от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД,
съгласно посочения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 год. и Приложение
№1/22.04.2020 год. към него, в което същите са подробно индивидуализирани и описани. Съгласно Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 год., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон
България потвърждава, че е получило от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД договорената покупна цена за
прехвърлените с Приложение №1/22.04.2020 год., вземания. Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 22.04.2020 год. и ЗЗД, паричните вземания, индивидуализирани в Приложение №1 от дата
22.04.2020 год. са прехвърлени от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, изцяло и заедно с всички техни привилегии, обезпечения и принадлежности. Предвид
извършената продажба, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България потвърждава, че сумите събирани по
съотвените цедирани вземания следва да бъдат превеждани по сметка, посочена от „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, а именно : IBAN : BG39RZBB91551001897820; BIC : RZBBBGSF при „Райфайзенбанк
България“ЕАД.
До Г. К. Д. е изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което представляващия
„Фронтекс Интернешънъл“ЕАД юрисконсулт В.Ц., го е уведомил, че с Рамков договор за прехвърляне на
вземанията от 22.04.2020 год. и Приложение №1а от 22.04.2020 год., БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, в качеството си на цедент е прехвърлила на „Фронтекс Интернешънъл"ЕА“, в качеството си на
цесионер, всички свои вземания към него, произтичащи от Договор за кредит с номер CREX-17474791 от
02.12.2019 год. Вземанията са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД заедно с всички произтичащи от
договора акцесорни парични претенции /лихви, такси и др./. С настоящото Г. К. Д. е уведомен, че „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД заменя напълно БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като негов кредитор.
От датата на получаване на настоящото уведомление всички плащания на дължими суми по горепосочените
5
договори /главница, лихви, комисионни, разноски и др./ трябва да бъдат превеждани по сметка на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, а именно : IBAN : BG39RZBB91551001897820; BIC : RZBBBGSF при „Райфайзенбанк
България“ЕАД.
Уведомлението за цесия е изпратено на ответника с известие за доставяне с посочена дата на доставяне на
пратката – 12.05.2020 год., но липсва подпис на получател.
По искане на ищеца съдът е допуснал назначаването на съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.
Р., която приема като компетентно изготвена и безпристрасно депозирана, още повече, че не бе оспорена от
страните по делото, в която вещото лице след направени справки по счетоводните документи на предишния
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файнес С.А., клон България е установило, че договорената сума по Договор за
потребителски паричен кредит №CREX-17474791 от 02.12.2019 год. в размер на сумата 679 лева е усвоена на
02.12.2019 год. чрез плащане на кредитната карта на ответника, по която е преведена сумата на кредита, на
търговеца „Технополис България“ЕАД – Хипермаркет Технополис-гр.Плевен, който е предоставил на ответника
стоката, предмет на процесния кредит с фактура №**********/02.12.2019 год. През периода от 15.01.2020 год.
/датата на първата погасителна вноска до 22.04.2020 год. /датата на цесията/ кредитополучателят Г. К. Д., не е
внасял суми за погасяване на задълженията си по Договор за потребителски паричен кредит №CREX-17474791 от
02.12.2019 год. Падежът на първата изцяло неплатена месечна погасителна вноска по цитирания по-горе Договор
е на 15.01.2020 год., която е всъщност първата вноска по погасителния план. Вещото лице е изчислило, че
размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя по Договор за потребителски паричен кредит
№CREX-17474791 от 02.12.2019 год., посочено по пера – главница, лихви, разноски към датата на прехвърляне на
задължението с Договор за цесия на ищеца – 22.04.2020 год. е както следва : главница – 755,05 лева; редовна
лихва – 84,53 лева; лихва за просрочие – 9,48 лева или всичко – 849,06 лева. Изчислената лихва за забава за
периода от 16.01.2020 год. до 01.06.2021 год. е 76,04 лева. Експертът е отбелязъл също, че при изчисление на
законната лихва за забава са спазени разпоредбите на чл.6 от ЗМДВИП за неначисляване на лихви и неустойки
през периода на въведеното извънредно положение.
От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №1263/2021 год. по описа
на РС-гр.Ловеч се установява, че въз основа на подадено на 30.06.2021 год. заявление от „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№663/01.07.2021 год., по силата на която на длъжникът Г. К. Д. от гр.Летница, Област-гр.Ловеч е следвало да
заплати на кредитора “Фронтекс Интернешънъл“ЕАД сумите : главница в размер на 755,05 лева, ведно със
законна лихва от 30.06.2021 год. до изплащане на вземането, лихва за забава за периода от 16.01.2020 год. до
01.06.2020 год. в размер на 76,04 лева, договорна възнаградителна лихва за периода от 15.01.2020 год. до
10.03.2021 год. в размер на 84.53 лева, държавна такса в размер на 25 лева, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.
Тъй като заповедта за изпълнение и връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то с
разпореждане №1826/20.09.2021 год., заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване
на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, като довнесе дължимата
държавна такса. Предупредил е заявителя, че при непредставяне на докозателства за предявяване на иска в
посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от разпореждане №1826/20.09.2021 год. е връчен на заявителя на 20.09.2021 год. и получен от
офис-мениджър Габриела Телбизова на 18.10.2021 год., видно от приложената в заповедното производство
разписка.
Исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№8081/17.11.2021 год., пощенско
клеймо от 16.11.2021 год., т.е. подадена е в законният едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество тя
е основателна и доказана.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК е законодателно уреден като
положителен установителен иск и с предявяването му ищецът цели да установи със сила на присъдено нещо дали
вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение съществува, когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или тя е връчена по реда на чл.47 от ГПК. С оглед на това, че се касае за положителен
6
установителен иск, то в тежест на ищеца е възложено да проведе пълно и главно доказване на
материолноправните предпоставки за уважаване на иска.
С оглед на представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени в хода на исковия процес от
особения представител на ответника, съдът приема, че „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД е представило
доказателства, от които може да се приеме, че е носител на вземане спрямо ответника Г. К. Д.. За да счете, че
ищецът е активно легитимиран да претендира вземания от ответника същият се позовава на сключен договор за
цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България и „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, като от
представеното като доказателство по делото Приложение №1а се установява, че са прехвърлени вземанията по
процесния Договор за потребителски кредит CREX-17474791 от 02.12.2019 год., който „БНП Париба Пърсънъл
Файнес“С.А., клон България е сключило с ответника съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2020 год., а и до ответната страна е изпратено уведомление от страна на цедента за извършената
цесия. Действително пред настоящата инстанция е представено известие за доставяне, в което няма подпис на
получател, но същото е представено като писмено доказателство към исковата молба и е връчено на ответника,
чрез назначения му от съда особен представител адв.Б. Ц. от АК-гр.Ловеч, тъй като с връчването на преписа от
исковата молба ответната страна е уведомена за настъпилото прехвърляне на вземания /независимо, че се
представлява от особен представител/, а съществременно ответникът не ангажира доказателства да е изпълнил и
погасил изцяло задълженията си към предишния кредитор в периода до уведомяване за настъпилото прехвърляне
на вземания. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението за цесия, макар и като приложение към исковата молба, следва да бъде
съобразено от съда по реда чл.235, ал.3 от ГПК. Следователно за доказан по делото следва да се приеме и фактът,
че вземането, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, е прехвърлено с валиден договор за
цесия на ищеца по делото. В този смисъл е и Решение №78/09.07.2014 год. на ВКС по т.д.№2352/2013 год., II т.о.,
ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което, : „Цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с което новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено
от съда при решаването на делото. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, в който смисъл и според съда са изцяло
неоснователни твърденията на особения представител на ответника, че в конкретния случай не е изпълнена
процедурата по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че исковата претенция в частта за главницата е доказана по основание и
размер и искът подлежи на уважаване изцяло за сумата в размер на 755,05 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението. Основанията затова са, че се касае за договор за заем, с който заемодателят се задължава да
предостави в заем парична сума, която да предаде, а заемателят приема да върне паричната сума в уговорения
срок. По правната си същност договора за заем е реален договор и за неговия фактически състав е от значение не
само да е постигнато съгласие относно съдържанието на договорното правоотношение, но и да бъде установен
фактът на предаване на паричната сума. От представения като доказателство по делото Договор за потребителски
кредит CREX-17474791 от 02.12.2019 год. може да се приеме, че страните са постигнали съгласие относно
предоставяне на заемна сума от 755,05 лева, като съгласно чл.1 на същия договор, с подписването му,
кредотополучателят се съгласява предоставеният му с този Договор потребителски кредит да бъде изплатен пряко
на упълномощените търговски партньори, като извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на този
договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и
платимо вземане на горепосочените търговци от кредитополучателя, като договорът има силата на разписка за
предадената, съответно получена заемна сума. Налице са безпорни доказателства, че сумата в размер на 679 лева
е усвоена, като това е станало чрез плащане на кредитната карта на ответника, по която е преведена сумата на
кредита, на търговеца „Технополис България“ЕАД – Хипермаркет Технополис-гр.Плевен, който е предоставил на
ответника стоката, предмет на процесния кредит с фактура №**********/02.12.2019 год. В този смисъл съдът
7
счита, че заемодателят е доказал изпълнение на своите договорни задължения, поради което за заемателя е
възникнало задължението за изпълнение на насрещното му задължение да върне сумата, т.е. от значение затова
дали предявената искова претенция е доказана по основание е дали заемополучателят е върнал заетата парична
сума. Предвид това, че връщането на заетата сума е задължение за страната, получила заема, както и при
съобразяване правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.154 от ГПК съдът намира,
че в тежест на ответната страна е да докаже, че е върнала предоставената й в заем сума. В хода на процеса
ответната страна не е представила доказателства да е заплатила и върнала дадената й в заем сума, като в тази
връзка съдът кредитира с доверие и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което в
т.2 изрично посочва, че през периода от 15.01.2020 год. /датата на първата погасителна вноска до 22.04.2020 год.
/датата на цесията/ кредотополучателят Г. Д. не е внасял суми за погасяване на задълженията си по процесния
договор за потребителски кредит. Следователно при така възникналите между страните договорни отношения по
чл.240, ал.1 от ЗЗД неизправна страна се явява ответника, който не е заплатил в уговорените срокове месечните
погасителни вноски на кредитора, съгласно Погасителния план. В този смисъл съдът не приема възраженията на
особения представител на ответника, наведени в отговора на исковата молба, че е налице банков кредит между
страните, поради което и приложение трябва да намерят текстовете на чл.430, ал.1 от ТЗ, включително и чл.60,
ал.2 от ЗКИ относно обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като видно от съдържанието на
Договор за потребителски кредит СREX-17474791/02.12.2019 год. е, че той съдържа всички елементи на
облигационния договор за заем по чл.240, ал.1 от ЗЗД.
По акцесорните претенции за договорна възнаградителна лихва и лихва за забава.
Съдът е сезиран в петитума на исковата молба и с претенция за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество освен главница и сума в размер на 84,53 лева договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 15.01.2020 год. до 15.02.2021 год. и 76,04 лева лихва за забава, начислена за периода от
16.01.2020 год. до 01.06.2021 год., които са основателни по основание и размер, защото изрично страните са се
договорили, видно от чл.3 на договора, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата
върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без
да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Установява се безпорно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, че падежът на
първата изцяло неплатена месечна погасителна вноска по Договор за потребителски кредит CREX-17474791 от
02.12.2019 год. е на 15.01.2020 год., която е всъщност първата вноска по погасителния план. Експертът изрично е
отразил в заключението си, че размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя по Договор за
потребителски кредит CREX-17474791 от 02.12.2019 год., посочено по пера – главница, лихви, разноски към
датата на прехвърляне на задължението с договор за цесия на ищеца – 22.04.2020 год. по отношение на
акцесорните вземания е както следва : редовна лихва – 84,53 лева и лихва за забава за периода от 16.01.2020 год.
до 01.06.2021 год. – 76,04 лева, колкото е претендирал и ищеца в петитума на исковата молба. В този смисъл и
съдът намира, че акцесорните искови претенции са основателни и следва да бъдат уважени за размера и периода,
за който са претендирани в петитума на исковата молба. В заключението си вещото лице е изчислино и лихва за
просрочие в размер на сумата 9,48 лева, която не е претендирана от ищеца, видно от петитума на исковата, молба,
поради което и съдът не следва да се произнася по същата.
По разноските.
При този изход на процеса основателна и доказана се явява и претенцията на ищеца за заплащане на
сторените по делото разноски, което налага ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер общо
на 675 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 25 лева платена по сметка на съда държавна такса, 150
лева юрисконсултско възнаграждение, 200 лева депозит за вещо лице по съдебно-икономическата експертиза и
300 лева депозит за особен представител на ответника.
В тежест на ответника Г. К. Д. е и заплащането на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД и на сумата в
размер общо на 75 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, които 25 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 50 лева
8
възнаграждение за юрисконсулт.
На адв.Б. Ц. от АК-гр.Ловеч следва да се изплати сумата в размер на 300 лева от внесения от ищеца
депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника Г. К. Д. по настоящото гр.дело
№2138/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че Г. К. Д.,
ЕГН-********** от гр.***** ул.“А**** дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : ****, представлявано от Изпълнителния директор Л. Д.а следните суми,
обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №663/01.07.2021 год., издадена
по Ч.гр.дело №1263/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, а именно : 755,05 /седемстотин петдесет и пет лева и пет
стотинки/ - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 30.06.2021 год. до окончателното изплащане на задължението; 84,53 /осемдесет и четири
лева петдесет и три стотинки/ - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.2020 год. до
15.02.2021 год.; 76,04 /седемдесет и шест лева и четири стотинки/ - лихва за забава, начислена за периода от
16.01.2020 год. до 01.06.2021 год.
ОСЪЖДА Г. К. Д., ЕГН-********** от гр.***** ул.“А**** да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : ****, представлявано от
Изпълнителния директор Л. Д.а сумата в размер общо на 675 /шестотин седемдесет и пет/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 25
лева платена по сметка на съда държавна такса, 150 лева юрисконсултско възнаграждение, 200 лева депозит за
вещо лице по съдебно-икономическата експертиза и 300 лева депозит за особен представител на ответника.
ОСЪЖДА Г. К. Д., ЕГН-********** от гр.***** ул.“А**** да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : ****, представлявано от
Изпълнителния директор Л. Д.а сумата в размер общо на 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, направени в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които 25 лева
платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б. Ц. от АК-гр.Ловеч сумата 300 /триста/ лева от внесения от ищеца
депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника Г. К. Д. по настоящото гр.дело
№2138/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №1263/2021 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9