№ 1752
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
СъдебниПетър Ст. Грошлев
заседатели:Йордан К. Тодоров
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
и прокурора И. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно
наказателно дело № 20231100201745 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
СГП редовно призована, явява се прокурор И. П..
МОЛИТЕЛЯТ К. Л. С. – редовно призован, се явява лично и с адв. А.
М., упълномощен защитник.
Съдът изиска становище от страните по хода на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
МОЛИТЕЛЯТ С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка по даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличност на молителя, както следва:
1
К. Л. С. – българин, български гражданин, роден на ******* г. в гр.
София, постоянен адрес гр. София, ул. *******, осъждан, висше образование,
работи, неженен, ЕГН **********.
Съдът връща личната карта на молителя С..
На осн. чл. 274, ал. 1 НПК, съдът разяснява на страните правото им на
отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на молителя и неговия
защитник, правото на отвод и към прокурора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 2 НПК, разяснява на
молителя правата му по чл. 55 и следващите от НПК.
МОЛИТЕЛЯТ С.: Разбирам правата си.
На осн. чл. 275 НПК, съдът дава дума на страните за искания по реда на
съдебното следствие.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания. Няма да сочим нови
доказателства.
СЪДЪТ като взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл. 271-275
НПК на основание чл. 276 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА производството, същото е образувано въз основа на молба
депозирана по чл. 433 от НПК, вр. чл. 87, ал. 1 и следващите от НК и касае
съдебна реабилитация, депозирана от К. Л. С., искането му е за реабилитация
по влезли в сила присъди.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
АДВ. М.: Нямам допълнение по молбата. По същество ще изнеса какво
имам предвид.
МОЛИТЕЛЯТ С.: Подкрепям молбата. Няма да соча нови
доказателства.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за доказателства
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като доказателства по делото ангажираните с молбата
свидетелство за съдимост № 19018, валидно до 17.07.2023 година;
Удостоверение от НСлС, издадено на 06.01.2023 година; Удостоверение от
СГП, издадено на същата дата; Два броя характеристики.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания по доказателствата.
СЪДЪТ намира делото за попълнено с доказателствен материал,
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. М.: Уважаеми г-н Председател, депозирали сме пред Вас молба, с
която Ви моля да приемете, че са налице материално-правните и
процесуално-правните предпоставки за извършване на реабилитация на моя
доверител К. Л. С., със снета по делото самоличност.
Последната присъда, която е влезнала в сила, е от 2012 година, в която
освен ефективното изтърпяване на наказание, от което са минали повече от 10
години, е била присъдена и парична сума, която моя подзащитен към
настоящия момент не е могъл да заплати, поради една или друга причина. В
конкретния случая, обаче, срокът който е минал - повече от 10 години, и към
настоящият момент дори да имаме данни за изпълнително дело са налични
основанията на изтеклата абсолютна давност по данъчно процесуалния
кодекс, съгласно и административните разпоредби на АПК, ето заради това
считам, че макар и да не е заплатена сумата, която до реализирането на 10
години от издаването и влизането на присъдата в сила към настоящия момент
са налице и тези основания, които ми дават основание да помоля пред Вас да
3
приемете, че са налице всички основания да опре реабилитация на моя
клиент.
Считам че изтеклият период от време е дал възможност той да се
поправи. Налични са както от характеристични данни, така и от
документация, която е свързана със съдебното минало, със свидетелства,
удостоверение от НСлС и системата на държавното обвинение за липса на
каквито и да било висящи наказателни производства. Характеристичните
данни са отлично, видно е, че същият работи като ски учител и от доста време
може да се приеме, че лицето се е поправило и точката на закона такава
каквато се изисква за реабилитация е изпълнена, в този смисъл Ви моля да
постановите своето определение.
МОЛИТЕЛЯТ С. за лична защита: Поддържам думите на адвоката си.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, като цяло се
солидаризирам с казаното от защитата, като правно-процесуални изводи,
считам че са налице основанията на чл. 87, поради което института на
посочената материално-правна разпоредба може да бъде приложена по
отношение на К. Л. С..
Съдът дава последна дума на обвиняемия.
ПОСЛЕДНА ДУМА на молителя С.: Моля да бъда реабилитиран.
След тайно съвещание, съставът на съда намери следното:
Производството е по чл. 433, ал. 1 и следващите от НПК, вр. чл. 87, ал.
1 от НК. Образувано е въз основа на молба, депозирана от осъдения К. Л. С.,
чрез неговия процесуален представител, в която молба иска допускане на
съдебна реабилитация. По отношение на както е отразено в молбата
осъжданията му, молбата е придружена с писмени документи, които съдът
надлежно прие. В съдебно заседание страните релевираха доводи, при това
еднозначни, а не противопоставени доводи, като молителят С. и неговия
защитник пледираха за уважаване на молбата, докато представителя на СГП
се съгласи с тези доводи, приемайки че основанията на чл. 87, ал. 1 от НК са
4
налице.
Съдът съобразявайки становищата на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, доколкото същата е депозирана в
съда от лице, което е осъдено за престъпления от общ характер и по
отношение на което по предходно осъждане е настъпила реабилитация по
право, т.е. реабилитация по чл. 86 от НК, изключваща изначално
възможността за последваща реабилитация на последващите осъждания.
Настоящия състав намира, че е компетентен да се произнесе в процедура по
чл. 433 от НПК, доколкото последната влязла в сила „присъда“, определение,
с което е одобрено споразумение, е постановена от Софийски градски съд. По
същество на делото, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК, уреждаща основанията за допускане
на съдебна реабилитация е императивна. В нея са посочени конкретни
кумулативно въведени предпоставки, при наличието на които е допустимо
произнасянето на такава. Съдът, съобразявайки материалите ангажирани в
производството, установява следните факти: Видно от свидетелство за
съдимост № 19018, издадено от Бюро за съдимост при Софийски районен съд
и валидно до 17.07.2023 година, молителят К. Л. С. е осъден с три присъди,
респективно определение, с които са одобрени споразумения за прекратяване
на наказателното производство. Първата е по НОХД № 1975/2010 година по
описа на СРС, по което дело му е наложено наказание с присъда, без съдът да
коментира пробационните мерки, наказанието е „Пробация“, а срокът на
изтърпяване е бил 8 /ОСЕМ/ месеца. Наложено му е и наказание при
условията на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК „Лишаване от право да управлява МПС“,
по това осъждане С. е реабилитиран по право при условията на чл. 86 от НК.
В последствие по НОХД № 12126/2012 година е осъден за престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК, по което му е наложено при условията
на маловажен случай наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /ДВЕСТА/ лева.
Третото осъждане е по НОХД № 5557/2012 година по описа на СГС. По това
дело наложеното наказание, при одобрено споразумение, след приложение на
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, е „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /
ЕДНА/ година и 6 /ШЕСТ/ месеца и наказание „Глоба“ в размер на 12 000
/ДВАНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ лева. Определението на съда, с което е одобрено
5
споразумението, съответно е наложено наказанието, е влязло в сила на
30.11.2012 година. Към настоящият момент наказанието „Лишаване от
свобода“ е изтърпяно, няма данни по делото да е изпълнено наказанието
„Глоба“ в посочения по-горе размер. Видно от приложеното Удостоверение
от НСлС № PRB 2023175929860 е видно, че срещу К. Л. С. няма данни за
обвинения по неприключени наказателни производства. Видно от
Удостоверение № 998, издадено на 09.01.2023 година срещу К. Л. С. няма
обвинение за неприключени наказателни производства, това удостоверение е
издадено от СГП. По делото са представени два броя характеристики от
В.А.В., съсед на осъдения, и от работодателя на осъдения, в които са отразени
благоприятни за допускане на съдебна реабилиция характеристични данни.
На основание изложеното от фактическа страна, съдът изгражда следните
правни изводи:
Както по-горе посочи, разпоредбата на чл. 87, ал. 1 въвежда
императивно няколко кумулативни предпоставки. Първата от тях е
изтърпяване на наказанията, независимо от кой вид са те. Втората е
изтичането на срок от 3 години, считан от момента на изтърпяване на
наказанието, освен това законодателят е въвел две допълнителни
предпоставки – първата от тях е абсолютна, втората с известен относителен
знак, които следва да са налице, за да може да бъде допусната съдебна
реабилитация. Първата от предпоставките е осъденият да е имал, както казва
законодателят, добро поведение. Втората е имуществените вреди да бъдат
възстановени. Съдът ще произнесе становището си по наличието,
респективно неналичието на тези предпоставки отзад напред, престъпленията,
подлежащи на съдебна реабилитация по чл. 354а от НК са от такъв характер,
че не предполагат причиняването на имуществени или неимуществени вреди
като пряка последица от самите престъпления, т.е. в случая не е необходимо
да се изследва възстановени ли са имуществени вреди или не. Наличието на
„добро поведение“ съдът извлича от няколко обстоятелства, от една страна са
двете представени характеристики, които по-горе съставът анализира,
установяващи, че същият е имал такова и се ползва с добро име в
обществото, поне сред своите познати, колеги и съседи. Извлича разбиране за
наличие на такова добро поведение и вторично от обстоятелствата, видими от
цитираните преди това две удостоверения от официални органи - НСлС и
Прокуратура на Република България. Обстоятелството, че по отношение на С.
6
няма образувани и висящи наказателни производства предполага, че
поведението му е било съобразено със законите на Републиката, включително
и с наказателното законодателството.
Във връзка с абсолютните предпоставки за изпълнението на
наказанията, съдът намира следното:
Наказанието „Лишаване от свобода“ е наложено само по второто от
осъжданията, същото както съдът каза е влязло в сила преди повече от 10
години и вероятността, макар и да липсва официален документ в случая,
такова обстоятелство не видя да е отразено в справката за съдимост, то към
този момент наказанието е изтърпяно. Отделно от това, независимо изтърпяно
или не наказанието, то срокът по чл. 88а, във вр. с чл.82,ал.4, във вр. с ал.1,т.4
от НК от седем години и половина, към този момент е изтекъл, което
предполага и липсваща необходимост от щателно изследване на това точно
към коя дата е изтърпяно наказанието. Прибавяйки към това и 3-годишния
срок, съдът, счита че първата от кумулативните основни предпоставки е
налице, досежно лишаването от свобода.
По отношение на наказанията „Глоба“, наложени с двете осъждания,
съставът на съда намира следното: Действително липсват данни наказанието
да е изпълнено, т.е. двете глоби да са внесени. В пледоарията си защитникът
на осъдения коментира, че поради обективни или необективни обстоятелства
такова изпълнение не е налице. Съдебната практика доведе до поднасяне на
този въпрос и пред ВКС, като разрешен по тълкувателен път въпросът касаещ
изпълнението на наказанието „Глоба“ е стигнало до извода, че в зависимост
от обстоятелствата по конкретното производство, свързани с това образувано
ли е за изпълнение или не изпълнително дело, респективно изпълнително
дело пред публичен изпълнител, се прецизира приложимата в съответния
случай разпоредба. При липсата на данни за това, че не е образувано
изпълнително дело, а такива данни биха могли да бъдат извлечени, макар и да
са отрицателни факти, от едни удостоверения от Държавно съдебно
изпълнение, Частно съдебно изпълнение и публични изпълнител към НАП,
съдът, счита че в случая не следва да се търси приложението на чл. 82, ал. 4,
касаеща абсолютната давност за изтърпяване на наказанието „Глоба“, вр. ал.
1, т .5 от НК. Приложима е обаче разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК,
съобразно която „С изтичане на 10-годишен давностен срок, считано от 1-ви
7
януари на следващата година се погасяват всички публични вземания,
независимо от спирането или прекъсването на давността“, т.е. към 01.01.2023
година абсолютният давностен срок по цитираната разпоредба на ДОПК е
погА.о публичното вземане на държавата, произтичащо от наложените на
осъдения санкции и глоби. В този смисъл, към настоящия момент не следва
да се търси нито изпълнение на това наказание, нито да се търси събиране на
срока от 3 години към евентуално постигнатите данни за изпълнението,
каквото събиране апропо е необходимо когато се прилага разпоредбата на чл.
82, ал. 4 от НК.
В тази връзка, обобщавайки, съдът намира, че в случая са налице
основанията на чл. 87, ал 1, допустимо е допускане на съдебна реабилитация
по отношение на коментираните три осъждания.
На основание изложените обстоятелства, както и на основание чл. 433,
ал. 6 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА съдебна реабилитация по отношение осъжданията на К. Л.
С., ЕГН **********, живущ в гр. София, ул. *******, както следва: по НОХД
№ 1975/2012 година по описа на СРС, по което е наложено наказание
„Пробация“ за срок от 8 /ОСЕМ/ месеца, както и при условията на чл. 343г,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – „Лишаване от право да упражнява МПС“ за срок
от 1 /ЕДНА/ година и 5 /ПЕТ/ месеца; по НОХД № 12126/2012 година по
описа на СРС, по което за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1,
вр. ал. 1 от НК му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00
/ДВЕСТА/ лева; по НОХД № 5557/2012 година по описа на СГС, по което
след приложението на чл. 23, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 354а от НК и
чл. 354в от НК му е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 1 /ЕДНА/ година и 6 /ШЕСТ/ месеца и наказание „Глоба“ в размер
на 12 000 /ДВАНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред САС.
Да се уведоми Бюро съдимост при СРС за определението след влизане
8
в сила.
Съдебното заседание приключи в 10:45 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9