Р Е Ш Е Н И Е
№ 90 23.03.2023 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
трета
год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа
докладваното от Михаил Русев адм. дело №812 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на чл.185 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.45, ал.3 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Образувано е
по жалби на инж. Л.М. – Б., В.П.В., инж. Н.М., А.Г.Д. – представлявани от адв. С.С.,
инж. В.Т., П.К.В.Г., М.Т.Д. и Г.Х.З. - представлявани от адв. В. Ц. и Р.Н.Д., чрез
законен представител Р.Д. – представляван от адв. М. и З.П.Ж., представлявана
от адв. Г., всички от гр. Стара Загора против чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от
Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община
Стара Загора, приети с Решения №1200/30.09.2021 год. и Решение №1303/30.09.2021 год. на Общински съвет
Стара Загора за изменение на оспорваните текстове от цитираната наредба.
Всички жалбоподатели обосновават правен интерес от
завеждане на жалбите си против текстовете от визираната наредба, с довода, че
същите са собственици на недвижими имоти, надлежно индивидуализирани в жалбата,
находящи се в кв. Бедечка по ПУП-ПЗР от 2012 год., одобрен с Решение
№283/28.06.2012 год. на Общински съвет Стара Загора и съгласно изменен с Решене
№1115/2017 год. на Общински съвет Стара Загора ОУП на града, съгласно който
имотите на М.-Б., В.В., М. попадат в устройствена зона, предназначени за
озеленяване и за паркове, което попадало в обхвата на жаления текст на чл.10,
ал.1 от визираната наредба. Относно правният интерес на останалите двама
оспорващи, Ж. и В.П., то техният правен интерес бил потвърден с цитирани решения
на този съд, постановени по адм. дело №491/2019 год. и адм. дело №650/2019 год.
От правна страна се сочи, че след изменението на
текста на чл.10, ал.1 с Решения №1200 и №1303 на ОбС Стара Загора се разширявал
значително обхвата на въведените с предходната редакция на текста забрани, като
се включвали и имоти, за които било предвидено да бъде променено тяхното
предназначение за паркове и озеленени площи, с ПУП или ОУП, но за които все още
не били изградени паркове, т.е. и за имоти, които дори и да имало приет ПУП, то
същият да не бил още приложен. В текстът не бил сочен срок за забраната, т.е.
тя била безсрочна.
Цитираната в
доклада по приемането на изменението норма на чл.48 от ЗУТ не намирала
приложение, тъй като се отнасяла до възможността на Общински съвет да определя
изискванията към видовете огради, но не съдържала правомощие за този орган да
въвежда тотална забрана за ограждането на имотите и то безсрочно. Единственото
изключение била нормата на чл.48, ал.12 от ЗУТ, но тя не била цитирана в
мотивите на органа относно предлаганото изменение на текста от наредбата.
Цитира се текстът на нормата, като се сочи, че по отношение на оспорващите
такава забрана вече била реализирана през 2018 год. за срок от три години,
който срок изтекъл на 27.09.2021 год., т.е. преди датата на приемане на
жаленото изменение на чл.10, ал.1 от наредбата и съответно Общинския съвет
нямал право да налага нова забрана над имотите на жалбоподателите. В
оспорваният текст дори не се сочело с каква цел се налагала такава забрана за
ограждане на имотите, а със същата цел вече била налагана предходната забрана,
поради което било недопустимо да се налагала нова забрана за ограждане на
имотите със същите мотиви и цели, този път чрез текст от общинската наредба,
която дори да е безсрочна. Извежда се извода, че такава забрана била нищожна,
първо защото Общинския съвет нямал такова
правомощие по ЗУТ, а и забраната не можела да бъде безсрочна. Мотивира
се и довод, че последният израз от ал.1 на чл.10 от наредбата противоречал на
основен принцип в публичното право. Цитират се текстове от подзаконови актове,
прието от други Общински съвет, като се сочи, че в тях не се съдържа забрана,
каквато приел местният Общински съвет.
На следващо място се твърди, че с приетото
изменение на чл.10, ал.1 били нарушени чл.77 от АПК и чл.26 и чл.28 от АПК.
Императивно било изискването за мотивиране на предложението за приемане на
изменението на подзаконовия нормативен акт и възможността за предварителното му
разгласяне и обсъждане с всички заинтересовани страни, което било предпоставка
за приемането на акта. Проект за изменение към който не били предложени мотиви,
съотв. доклад, съгласно чл.28, ал.3 от ЗНА не следвало да се обсъжда, като не
било достатъчно само публикуването на проекта за изменение на подзаконовия акт
без публикуването на мотивите, съответно доклада. Това съставлявало съществено
нарушение на изискванията на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2 от ЗНА и самостоятелно
основание за отмяна на процесните текстове от наредбата. Мотивира се още и, че
в предложението на Кмета на общината не се съдържали мотиви за очакваните финансови
резултати от предлаганото изменение, а бил налице едни формален /бланкетен/
коментар, но нямало обсъждане/посочване на очакваните финансови резултати,
което се определя от жалбоподателите за нарушение на чл.28, ал.2, т.4 от ЗНА.
По отношение оспорването на чл.11, ал.1 от
наредбата, оспорващите сочат, че в текста се предвиждала абсолютна забрана за
изграждане на временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити
обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл.56, ал.1
от ЗУТ и др. подобни открити обекти във всички незастроени имоти, които по ОУП
и ПУП били предвидени за изграждане на озеленени площи за обществено ползване,
и които не били реализирани, какъвто бил настоящият случай, тъй като техните
имоти не били застроени, за според ОУП от 2017 год. били предвидени за
изграждането на озеленени площи за обществено ползване. Не такава била
регламентацията в чл.55, ал.1 от ЗУТ, която позволявала до реализирането на ПУП
в такива поземлени имоти да можело да се изграждат така описаните строежи, след
издаване на разрешение за това. Така нормата на чл.11, ал.1 от наредбата била
крайно рестриктивна, както и противоречаща на законовия текст на чл.55 от ЗУТ.
Налице било и противоречие и с нормата на чл.56а, ал.1 от ЗУТ, като се
мотивират доводи и в какво се изразявало то. Според жалбоподателите горните
противоречия водели и до несъответствия с чл.57, ал.1 и чл.62, ал.9, изр. второ
от ЗУТ. Отново се мотивира и нарушение на императивите на чл.26 и чл.28 от ЗАН.
По тези съображения се иска обявяване нищожността,
респ. незаконосъобразността изцяло на чл.10, ал.1 от НИПОЗС на Община Стара
Загора, изменен с Решения №№1290 и 1303 на ОбС Стара Загора, респ. обявяване
нищожност/незаконосъобразност на следните част от текста на чл.10, ал.1 „в
съществуващи ….имоти, предвиден с ОУП или ПУП за изграждане на озеленени площи,
паркове….се забранява изграждането или поставянето на огради и заграждения от
всякакъв тип“, както и да се прогласи нищожността/незаконосъобразността изцяло
на текста на чл.11, ал.1 от НИПОЗС. Претендират се разноски.
По делото част от жалбоподателите прилагат и
множество допълнителни молби-становища. В едно от тях се мотивира, че в
представената преписка по приемане на измененията в жалените текстове липсвали
доказателства за публикуване на това изменение. Така били нарушени текстовете
на чл.78, ал.3 от АПК, съотв. чл.37, ал.3 от ЗНА. В този смисъл била и нормата
на чл.22, ал.2, изр. 2 от ЗМСМА, като изброяването там било изчерпателно, не
алтернативно. В хода по същество претендират нищожност на процесните текстове,
тъй като те не били обнародвани в ДВ и нямали поради това правна и юридическа
сила, както и че били приети без обсъждане.
Оспорващите, редовно призовани, се явяват лично и с
пълномощниците си. По делото жалбоподателите прилагат молби-становища, в които
се изнасят доводи за нищожността, съотв. незаконосъобразността на оспорваните
текстове. В допълнителни писмени защити депозирани съответно от адв. Г.
/пълномощник на З.П.Ж./ и адв. М. /пълномощник на Р.Д./, се излагат доводи в
подкрепа на депозираните жалби.
Ответникът – Общински съвет Стара Загора, редовно
призован, се представлява от адв. К.. По делото е представена писмена
защита, с която се оспорват подадените
жалби и се моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като се излага
доводи против оплакванията за нищожност на приетите разпоредби, както и
съответствието им с приложимия материален закон.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
изразява становище за отхвърляне на подадените жалби като основателни.
Въз основа на приетия по делото доказателствен
материал, Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
До ОбС Стара Загора било входирано под рег. №10-61-475
на 12.09.2017 год. предложение от Кмет на Общината относно приемане на нова
НИПОЗС /лист 154-157 от адм. дело №658/2021 год. по описа на АССЗ/ за приемане
на Решение за отмяна на НИООПР, приета с Решение №98/2008 год. и за приемане на
НИПОЗС на територията на Община Стара Загора. По делото се представя копие от
интернет страницата на Община Стара Загора от дата 04.08.2017 год. за
публикуване на мотивите към проекта за отмяна на НИООПР и за приемане на НИПОЗС
/лист 176-177 от адм. дело №658/2021 год. по описа на АССЗ /.
Съгласно
представен препис – извлечение от Протокол № 25 от заседание на ОбС Стара
Загора от 28.09.2017 год. /лист 128 от адм. дело №658/2021 год. по описа на
АССЗ /, по т. 6 от дневния ред било гласувано Решене №1119, с което на
основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.62, ал.10 от ЗУТ била приета с гласовете на
46 общ. съветници на първо четене Наредба за изграждане, поддържане и опазване
на зелената система на Община Стара Загора. Прилага се доказателство за дадени
становища по проекта от различни постоянни комисии /л.152 от адм. дело
№658/2021 год. по описа на АССЗ /
Съгласно представен препис – извлечение от Протокол
№ 26 от заседание на ОбС Стара Загора от 25.10.2017 год. /лист 84 от адм. дело
№658/2021 год. по описа на АССЗ/, по т. 4 от дневния ред било гласувано Решение
№1196, с което на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.62, ал.10 от ЗУТ била
приета с гласовете на 48 общ. съветници на второ четене наредба за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора.
От Кмета на Община Стара Загора в ОбС Стара Загора
било входирано Предложение рег.№10-61-534 от 02.09.2021 год. относно НИД на
НИПОЗС /лист 70 от адм. дело №658/2021 год. по описа на АССЗ /, придружено с
Мотиви към проекта /лист 71-73 от адм. дело №658/2021 год. по описа на АССЗ /,
като в заключение на същите било дадено указание на основание чл.26, ал.4 от
ЗНА в 30 – дневен срок от публикуване на обявлението за настоящото да бъдат
приемани предложения, мнения, становища по проекта на НИД на НИПОЗС.
Прилага се по делото /лист 82-83 от адм. дело
№658/2021 год. по описа на АССЗ/ разпечатка от интернет страницата на Община
Стара Загора, че на 27.08.2021 год. били публикувани мотиви към Проект на НИД
на НИПОЗС на Община Стара Загора.
Съгласно приложен на лист 74-75 от адм. дело
№658/2021 год. по описа на АССЗ препис-извлечение от Протокол №25 от заседание
на ОбС Стара Загора от 30.09.2021 год. по т.3 от дневния ред с гласовете на 43
общ. съветници на основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА и чл.62, ал.10 от ЗУТ
било гласувано Решение №1200 за приемане изменение на Наредбата за
изграждането, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора,
съгласно Приложение №1 към решението. Според §1 от НИД на НИПОЗС, текстът на
чл.10, ал.1 се изменял, както следва „В съществуващи озеленени площи, паркове и
градини или територии и имоти, предвидени с ОУП
или ПУП за изграждане на озеленени площи, паркове и градини, се
забранява изграждането или поставянето на огради и заграждения от всякакъв тип,
освен когато това е разрешено по предвиден в нормативен акт ред“ /лист 69 от
адм. дело №658/2021 год. по описа на АССЗ/.
На заседанието били представени становища от ПК по
законност и обществен ред, по оперативни програми и международно
сътрудничество, по общинска собственост и стопанска политика, по териториално и
селищно развитие и транспорт.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и
извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за
установено следното:
Съгласно
чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения, като ал.2 на същата разпоредба, с оглед вменените му правомощия да
осъществява надзор за законосъобразност, предоставя и право на прокурора да
протестира съответния акт. Съгласно чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите
нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
По делото се
установява чрез приетата съдебно-техническа експертиза, че имотите на всички
оспорващи попадат в кв. Бедечка, за която територия и съгласно последното
изменение на действащия ОУП за него, одобрено с Решение №1115/2017 год. на Общински
съвет Стара Загора, се предвижда устройствена зона /УЗ/, означена като „Оз“,
т.е. „зона за паркове, градини и озеленяване“. Процесните текстове от
Наредбата, засягат именно начините на изграждане на такива зони, поради което
за всички жалбоподатели се доказва, че притежават активна легитимация от оспорването,
съответно същите имат правен интерес от него, доколкото твърдят, че
установеното в тези текстове от общинската наредба, приета но основание чл.62,
ал.10 от ЗУТ засяга техни законни права и интереси.
Всички оспорващи претендират на първо място
нищожност на атакуваните разпоредби, с основен довод, че същите не са валидни,
защото не са публикувани в „Държавен вестник“, а съгласно цитирана практика на
ВАС, такива нормативни актове били правно нищо и не можели да пораждат валидни
правни последици.
Съдът не намира за основателни тези доводи и съображения.
Макар Конституцията на Република България да има пряко действие и съгласно
чл.5, ал.5 от нея всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три
дни от публикуването им, освен ако няма друг определен срок. Съгласно чл.2,
ал.1 от ЗНА нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от
Конституцията или от закон. В същия смисъл е и чл.76 от АПК. По отношение на
местния орган на управление, какъвто се явява ОбС, такъв закон е ЗМСМА. В
неговият чл.21, ал.1 се установяват правомощията на този орган, за чието
изпълнение, той може да приема правилници, наредби, инструкции, решения и пр.,
т.е. и актове с нормативен характер.
В процесния случай се оспорват разпоредби от акт,
приет от местния орган на управление на Община Стара Загора, като съгласно
цитирания текст от ЗМСМА, този орган притежава правомощието да приема и
актовете с нормативен характер, в изпълнение на възложените му в този закон
правомощия. Тези актове обаче не подлежат на обнародване в ДВ /както актовете,
издавани от МС от други органи на изпълнителната власт или в изрично
предвидените случаи/, т.е., ако закон не предвижда обнародване в ДВ /вж. чл.22,
ал.2, изр. последно/. За конкретния случай такова изрично предвиждане липсва
/по арг. на чл.62, ал.10 от ЗУТ/.
Установено бе по делото, че така изменените разпоредби са
обнародвани в сайта на Община Стара Загора на 07.03.2022 год., няколко месеца
след приемането им. Съгласно чл.37, ал.3 от ЗНА, нормативните актове на
общинските съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин на
територията на общината. В сходен смисъл е и нормата на чл. 78, ал. 3 АПК. Обнародването на изменените
разпоредби е елемент от фактическия състав по приемане на наредбата като
подзаконов нормативен акт и при отсъствие на обнародване фактическият състав по
приема на нормативния акт остава незавършен и същият не поражда действие. В
този смисъл неразгласяването по надлежния ред до 07.03.2022 год., води до
извода, че така изменените разпоредби не са породили правното си действие до
тази дата. Обнародването не е част от процедурата по приемането на нормативния
подзаконов акт, а е условие за неговото влизане в сила. В този смисъл към
датата на депозирането на жалбите – 05.11.2021 год. /по адм. дело №658/2021 год./
и 16.11.2021 год. /по адм. дело №675/2021 год., присъединено към адм. дело
№658/2021 год./, не е бил налице годен предмет на оспорване от страна на
жалбоподателите, тъй като тези разпоредби не са били публикувани и не са били
породили правно действие. Обнародването им в хода на съдебното производство по
адм. дело 658/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора, санира
тази недопустимост на жалбите, поради което и същите са били разглеждани по
същество. В този смисъл, така констатираното обстоятелство не може да обоснове
незаконосъобразност на оспорените разпоредби.
Ето защо,
оспорваните текстове от конкретната наредба, като приети от орган, изрично
овластен с такова правомощие /вж. чл.62, ал.10 от ЗУТ, вр. с чл.21 от ЗМСМА/,
не се явяват нищожни и на тази плоскост оспорването е неоснователно. Изричното
законово оправомощаване на ответника да издава административни актове с
нормативен характер в изпълнение на възложените му законови правомощия, вкл. и
по въпроса за изграждане и опазване на зелената система на територията на
общината, е налице, поради което и наредбата, както и нейното изменение в
частта на процесният член 10, ал.1, е валидно извършено.
Видно е от данните по представената преписка, че
както при гласуване приемането на наредбата, така и при нейното изменение през
2021 год., когато е гласувано процесното изменение на чл.10, ал.1, същите са
приети при наличие на задължителния кворум от общинските съветници и с
гласовете на минимум половината от тях. Поради което и на тази плоскост не е
налице основание за обявяване на оспорените норми като нищожни.
За приемането/изменението на актове от категорията
на оспорвания пряко приложение обаче намират разпоредбите на Закона за
нормативните актове, като Съдът приема за неоснователни доводите на оспорващите
за допуснати процесуални нарушения на изискванията, установени в ЗНА /в
частност правилата по Глава трета/, както и в Правилника за организацията и
дейността на Общински съвет Стара Загора, неговите комисии и взаимодействието
му с общинската администрация /приет от Общински съвет с Решение №220 от
31.03.2016 година.
Всъщност този спор е решен с решение
№10852/29.11.2022 год., постановено по адм. дело №6167/2022 год. на ВАС. Видно
от мотивите на същото, не е налице допуснато нарушение на изискването,
разписано в чл.20 ЗНА. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗНА съставителят на проект на
нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това
е предвидено в този закон. Съгласно чл.20 от ЗНА, предварителната оценка на
въздействието е частична и цялостна, като извършването на частична
предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект
на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, а цялостна
предварителна оценка на въздействието се извършва при изработване на нови
закони и кодекси и при изработване на проекти на нормативни актове, за които
оценката по ал.2 е показала, че може да се очакват значителни последици. В
разпоредбите на чл.19, ал.3 и 4 от ЗНА, отново се говори за оценка на
въздействието на проектите на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове,
приемани от Министерския съвет. При тази законова регламентация, се налага
категоричният извод, че извършването на предварителна оценка на въздействието
на нормативния акт, не е задължително при изработването на проект на подзаконов
нормативен акт, който не се приема от Министерски съвет, а от орган на местно
самоуправление, както в случая. В този смисъл са и мотивите към законопроекта
за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове №502-01-74/01.09.2015
год., според които актовете, по отношение на които задължително се изготвя
предварителна оценка на въздействието, са законите, кодексите и подзаконовите
нормативни актове на Министерския съвет. Съответно и новелата на чл.28, ал.4 от
ЗНА, според която проект на нормативен акт, към който не е приложена
предварителна оценка на въздействието му съгласно глава втора, не се обсъжда от
компетентния орган, е неприложима, когато се касае за подзаконов нормативен
акт, приет от общински съвет.
Не е налице и допуснато нарушение на чл.48, ал.1 от
Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Стара Загора,
относно изменението на чл.10, ал.1 от Наредбата, което е гласувано и прието на
първо и второ четене в рамките на едно заседание. Съгласно чл.48, ал.1 от този
правилник, проектите за нормативни актове се приемат на две гласувания, които
се правят в различни заседания, но е разписано и изключение от това правило, а
именно: общинският съвет може да реши по изключение двете гласувания да се
проведат в едно заседание, ако по време на обсъжданията не са направени
предложения за изменения и допълнения на проекта. Това изключение е било налице
в конкретния случай, видно от представеното извлечение от протокола, отразяващ
състоялото се заседание на общинския съвет на 30.09.2021 год., като е взето
нарочно решение за гласуване на процесното изменение на чл.10, ал.1 от
наредбата на второ четене на същото заседание.
Нямаме нарушение и на чл.28, ал.2 от ЗНА. В
относимата административна преписка се съдържат мотиви, изготвени от вносителя
на проекта и публикувани по реда на чл.26, ал.3 от ЗНА, както при
първоначалното приемане на Наредбата през 2017 год., така и при последващото й
изменение през 2021 год. Видно от мотивите на проекта за изменение на
разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредбата е, че същите съдържат всички
реквизити, посочени като съдържание съгласно чл.28, ал.2 от ЗНА, а именно:
причините, които налагат изменението на нормата; целите, които се поставят;
очакваните резултати от прилагането й; финансовите и други средства, необходими
за прилагането на новата уредба и анализ за съответствие с правото на
Европейския съюз. Мотивите към проекта на Наредбата при първоначалното и
приемане през 2017 год. /като това е относимо досежно оспорването на чл.11, ал.1
от същата/, също са подробно разписани относно причините, целите, очаквани
резултати от прилагането на нормативния акт и средствата, необходими за това.
Макар тези мотиви да не съдържат изрично отбелязване за съответствие на проекта
с правото на Европейския съюз, този единичен пропуск е несъществен с оглед вида
и конкретиката на уредените с Наредбата обществени отношения.
На първо място съдът намира, че следва да се приеме
за установено по делото, че правното основанието за приемането на Наредбата,
респективно на нейното изменение е разпоредбата на чл.62, ал.10 от ЗУТ,
съгласно която Общинският съвет приема наредба за изграждане и опазване на
зелената система на територията на общината. Не може да се приеме, оплакването,
че наредбата е приета на основание чл.48, ал.12 от ЗУТ. Тази разпоредба въвежда
възможността за еднократна забрана за строителство, но не въвежда правомощие за
приемането на наредба от страна на Общинския съвет. В този смисъл забраната
въведена в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредбата, приета от жалбоподателите
като забрана по чл.48, ал.12 от ЗУТ, да е правно основание за приемането на
общо регламентираната дейност по изграждането и опазването на зелената
територия на общината, съдържаща се в останалите разпоредби, които не са
оспорени и не са предмет на съдебен контрол. Съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата,
същата урежда обществените отношения, свързани с планирането, изграждането, устойчивото
поддържане, опазване и развитие на зелената система на Община Стара Загора, независимо
от формите на собственост. В §1 от ПЗР на Наредбата също така, е посочено, че
същата се приема на основание чл.62, ал.10 от ЗУТ. Всичко това мотивира съдът
да приеме, че наредбата като цяло, и в частност оспорените разпоредби на чл.10,
ал.1 и чл.11, ал.1, са приети от компетентен орган, въз основа на изрично
делегирани законови правомощия и като такива не са нищожни.
Следователно, при приемане на оспорените разпоредби
не са допуснати съществени нарушения на административното производствените
правила, поради което съдът следва да се произнесе по съответствието им с
материалния закон от по-висока степен, както и да отговори на съдържащите се в
жалба възражения в този смисъл.
По отношение на материалната законосъобразност на
чл.10, ал.1 от Наредбата:
Съгласно така оспорената разпоредба, в съществуващи
озеленени площи, паркове и градини или територии и имоти, предвидени с ОУП или
ПУП за изграждане на озеленени площи, паркове и градини, се забранява
изграждане или поставяне на огради и заграждения от всякакъв тип, освен когато
това е разрешено по предвиден в нормативен акт ред.
Нормата съдържа всеобща принципна забрана за
изграждането или поставянето на огради и заграждения от всякакъв тип, освен
когато това е разрешено по предвиден в нормативен акт ред, в имоти, предвидени
за изграждането на озеленени площи, паркове и градини, независимо от
собствеността на имота. За да се прецени дали същата е приет в противоречие с
норми на закона, следва да се изследва реда по който се разрешава изграждането
на огради и заграждение, респективно наличието на забрана за такова изграждане.
Такава се явява разпоредбата на чл.48 от ЗУТ.
В правомощието на Общинският съвет е да определя
общите изисквания към оградите (вид, форма, височина, материали и други)
съобразно видовете устройствени зони и територии, оформянето на първостепенната
улична мрежа и другите публични пространства, теренните особености,
предназначението на поземлените имоти и в съответствие с правилата и
нормативите към действащите подробни устройствени планове, по аргумент от
чл.48, ал.2 от ЗУТ. В контекста на гореизложеното, не е в правомощието на
общинския съвет да определи в кои случаи да се забранява изграждането на
огради. Ако и да е налице такава забрана, същата следва да е предвидена като
хипотеза в самия закона за устройство на територията. Такава е предвидена само
в ал.12 на чл.48, която видно от решението на законодателя е отново в
правомощието на общинския съвет. Касае се за еднократен акт, с продължителност
не повече от три години. В този смисъл, ал.12 на чл.48 от ЗУТ, допълва
правомощията на общинския съвет относно компетентността му за ограждането на
поземлени имоти, в частност въвеждането на забрана за такова ограждане.
От друга страна е законовата регламентация относно устройството
на озеленени и залесени площи, съдържащо се в Раздел ХI, на Глава трета,
озаглавена устройство на териториите и поземлените имоти на ЗУТ. Съгласно
нормата на чл.62, ал.7 от ЗУТ, е дадена възможност за застрояване, като
хипотезите му са изчерпателно изброени и са седем: изграждане на мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи;
застрояване за поддържане на зелената
система; изграждане на открити обекти за
спортни или културни дейности и на площадки за игра; поставянето на преместваеми
обекти по чл. 56, които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на
имота и поставянето на монументално-декоративни, информационни и рекламни
елементи по чл. 57 и за изграждането на мемориални места и обекти.
С оглед на така предвидената законова регламентация,
е необходимо да се прецени дали въведената принципна забрана в чл.10, ал.1 от
Наредбата, противоречи на чл.48, ал.12 от ЗУТ и 62, ал.7 от същия закон.
Според настоящия съдебен състав, приетата разпоредба
на чл.10, ал.1 от Наредбата противоречи на разпоредбата на чл.48, ал.12 от ЗУТ.
Еднократната забрана по чл.48, ал.12 от ЗУТ касае ограждането на поземлени
имоти в територии, предвидени с общ или подробен устройствен план за обекти на
зелената система, докато в оспорената разпоредба е забранено изграждането и
поставянето на огради и заграждения от всякакъв тип. Следва да се има в
предвид, че така предвидената забрана в оспорената разпоредба не е абсолютна,
тъй като е предвидена възможност за тяхното изграждане и поставяне, ако е
налице нормативно разрешение за тяхното поставяне или изграждане. Не е
допустимо обаче с подзаконова разпоредба да се въвежда постоянна забрана за
изграждането на огради и заграждения, при положение, че в
закона е предвидена еднократна забрана, за период не по-дълъг от три години.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба за изграждането, поддържане и
опазване на зелената система на Община Стара
Загора се явява незаконосъобразна,
поради което и жалбите в тази им част следва да бъдат приети като основателни.
По отношение на материалната законосъобразност на чл.11,
ал.1 от Наредбата:
Съгласно така оспорената разпоредба, в
незастроените имоти, предвидени по ОУП или ПУП за озеленени площи за обществено
ползване, които не са реализирани, не се допуска изграждането на временни
открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни
дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 от Закона за
устройство на територията, и други подобни открити обекти.
За да се прецени съответствието на оспорената
разпоредба с относимите законови разпоредби, е необходимо да се съпостави с разпоредбата
на чл.62, ал.7 от ЗУТ и чл.55 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл.62, ал.7 от ЗУТ дава възможност,
с ПУП за паркове и градини в озеленени площи – публична собственост и в
поземлените имоти – частна собственост, без промяна на предназначението им да
се предвижда само застрояване, като е изчерпателно посочени за какво същото
може да бъде допуснато. Т.е. самата разпоредба се отнася до съдържанието на ПУП
за паркове и градини, респективно какво може да се допусне с тях като вид
застрояване и за съответните цели. Оспорената разпоредба от Наредбата въвежда
забрана за изграждането на посочените обекти - временни открити паркинги,
пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за
игра, преместваеми обекти по чл.56, ал.1 от Закона за устройство на
територията, и други подобни открити обекти. Налице е противоречие на подзаконовата
разпоредба са тази на чл.55 от ЗУТ. Де факто законовата възможност, че до
реализирането на ПУП, поземлените имоти да могат да се използват за временни
открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни
дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 от Закона за
устройство на територията, и други подобни открити обекти, въз основа на
разрешение за строеж, респективно за поставяне, при условие и ред, определени с
Наредба на Общинския съвет, е забранена с приетото изменение на чл.11, ал.1 от
Наредбата. Налице е противоречие на оспорената разпоредбата от наредбата със
законовата разпоредба на чл.55 от ЗУТ.
На последно място и за пълнота на изложението, съдът
намира, че следва да посочи и следното: с гласуваната през 2021 год. нова
редакция на чл.10, ал.1
от нарeдбата се създава една абсолютна забрана по отношение поставянето на огради и
ограждания от всякакъв тип в съществуващи озеленени площи, паркове и градини
или територии и имоти, за които с ОУП и ПУП са предвидени изграждането на
озеленени площи, паркове и градини и това e без ограничение във времето. Тази
забрана обаче засяга и имоти, които не са само общинска собственост, а и частна
такава /каквито са имотите на самите жалбоподатели/, което само по себе си
означава неоправдано ограничаване на конституционно регламентираното право на
свободно упражняване на правото на собственост. Освен това така обективираните
мотиви към проекта за търсеното изменение не сочат, нито обосновават с
конкретни доводи належащ обществен интерес от това изменение и дали целта му е
само в защита на обществения интерес. При това положение се стига до едно
неоправдано ограничение на едно защитено от конституцията право, каквото е
правото на собственост, както и е налице нарушение на принципа на
пропорционалност, основен за административното право. Така изложените мотиви се
отнасят и до другата оспорена разпоредба на чл.11, ал.1 от Наредбата.
С оглед горното съдът намира, че жалбите са основателни, а оспорените
разпоредби като приети при липсата на допуснати съществени процесуални
нарушения, но в противоречие с материалния закон, се явяват незаконосъобразни.
При този изход на делото и при своевременно
направеното искане от страна на жалбоподателите на основание чл.143, ал.1, във
вр. с чл.196 от АПК, Община Стара Загора /юридическото лице което подпомага
Общинския съвет и в чийто бюджет се предвиждат бюджетни разходи за дейността на
общинския съвет/ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените договори
за правна защита и съдействие, като при присъждането на същите следва да се
съобрази съда и с направените възражения за прекомерност. Съгласно чл.8, ал.3
от наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение за защита по адм. дела без материален
интерес и извън случаите по чл.8, ал.2 от Наредбата е 1 000.00 лв.. Ето
защо ответника следва да бъде осъден да заплати следните разноски за всички
съдебни инстанции на жалбоподателите, както следва: на Л.Б. – 2 059.50 лв.
/539.50 лв. по адм. дело №658/2021 год. по описа на АССЗ, 500.00 лв. по адм.
дело №6167/2022 год. на ВАС и
1 020.00 лв. по настоящето дело/, на З.П.Ж. – 1 230.00 лв. /210.00 лв.
по адм. дело №658/2021 год. по описа на АССЗ, и 1 020.00 лв. по настоящето
дело/ Р.Н.Д. – 1 230.00 лв. /210.00 лв. по адм. дело №658/2021 год. по
описа на АССЗ и 1 020.00 лв. по настоящето дело/; на В.Т.П. – 210.00 лв. /210.00
лв. по адм. дело №658/2021 год. по описа на АССЗ/; на К.В.Г. – 210.00 лв. /210.00
по адм. дело №658/2021 год. по описа на АССЗ/; на Г.Х.З. – 210.00 лв. по адм.
дело №658/2021 год. по описа на АССЗ, на Н.Л.М. – 710.00 лв. /210.00 лв. по адм.
дело №658/2021 год. по описа на АССЗ, 500.00 лв. по адм. дело №6167/2022 год.
по описа на ВАС/; на В.П.В. – 710.00 лв. /210.00 лв. по адм. дело №658/2021
год. по описа на АССЗ, 500.00 лв. по адм. дело №6167/2022 год. по описа на ВАС/;
на М.Т.Д. - 210 лв. по адм. дело №658/2021 год. по описа на АССЗ и на А.Г.Д. - 510.00
лв. /10.00 по адм. дело №658/2021 год. по описа на АССЗ, 500.00 лв. по адм.
дело №6167/2022 год. по описа на ВАС/
Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 и
чл.143, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбите на инж. Л.М. – Б., В.П.В., инж. Н.М., А.Г.Д.,
инж. В.Т., П.К.В.Г., М.Т.Д., Г.Х.З., Р.Н.Д. и З.П.Ж.,*** разпоредбите на чл.10,
ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената
система на Община Стара Загора, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Т. да заплати на инж. Л.М. - Б., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 2 059.50 /две хиляди и петдесет и девет лв.
и 50 ст./ лева.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Т.
да заплати на В.П.В., ЕГН ********** разноски по делото в размер на
710.00 /седемстотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Т.
да заплати на инж. Н.Л.М., ЕГН ********** разноски по делото в размер на
710.00 /седемстотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Т.
да заплати на З.П.Ж., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1230.00
/хиляда двеста и тридесет/ лева.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Т.
да заплати на инж. В.Т.П., ЕГН ********** разноски по делото в размер на
210.00 /двеста и десет/ лева.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Т.
да заплати на Р.Н.Д., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1230.00
/хиляда двеста и тридесет/ лева.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Т.
да заплати на К.В.Г., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 210.00 /двеста
и десет/ лева.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Т.
да заплати на Г.Х.З., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 210.00 /двеста
и десет/ лева.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Т.
да заплати на М.Т.Д., ЕГН **********разноски по делото в размер на 210.00 /двеста
и десет/ лева.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Т.
да заплати на А.Г.Д., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 510.00 /петстотин
и десет/ лева.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
След влизане в сила решението да се обнародва по
начина, по който е обнародвана Наредба за реда за учредяване на
търговски дружества и за реда за упражняване на правата на собственост на
общината в общинските търговски дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.