№ 14766
гр. С, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МА Гражданско дело №
20231110102378 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, от Г. Т. Г.,
ЕГН **********, срещу „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК ***, за установяване на недължимост на
сумата от 495,20 лв., представляваща главница по договор за кредит, която сума е предмет
на изпълнителен лист от 26.08.2011 г., издаден по гр. д. № 28878/2011 г. по описа на СРС, 29
състав.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 26.08.2011 г.,
издаден по гр. д. № 28878/2011 г. по описа на СРС, 29 състав е образувано изпълнително
дело № 5490/2012 г. по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС
по молба на първоначалния кредитор „ТБАК“ ЕАД, ЕИК ****, за принудително събиране на
сумите по изпълнителния лист, както следва: сумата от 495,20 лв. – главница, сумата от
14,83 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.12.2010 г. до 10.06.2011 г., ведно със
законната лихва от 05.07.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 25 лв. за държавна такса и 100 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че ответникът по настоящото производство е конституиран на мястото на
първоначалния взискател по посоченото изпълнително дело с постановление на ЧСИ от
11.04.2016 г., като в подадената от ответника молба до съдебния изпълнител е посочено, че
вземането по изпълнителния лист е цедирано на „АПС ББ“ ЕООД. Сочи, че на 12.11.2019 г. е
издадено постановление за прекратяване на процесното изпълнително дело поради
настъпила перемпция. По молба на ответника на 27.11.2019 г. е образувано ново
изпълнително дело № 20198410404192/2019 г. по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с
район на действие СГС въз основа на издадения изпълнителен лист от 26.08.2011 г. за
1
събиране на останалите непогасени задължения по същия, а именно за сумата в размер на
495,20 лв., ведно със законната лихва от 05.07.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането. Твърди, че извършената цесия не му е съобщена по предвидения за това ред, с
оглед което ответникът не се явява надлежен кредитор. Сочи, че след извършени плащания
по изпълнителното дело в общ размер от 270 лв., непогасена е останала сума в размер от
424,94 лв., представляваща главница по изпълнителния лист. Поддържа, че вземането е
погасено по давност на 06.11.2018 г. с изтичане на общата петгодишна давност, считано от
датата на последно извършеното валидно действие по изпълнителното дело от 06.11.2013 г.
В случай че се установи, че изпълнението е прекратено поддържа иска на основание чл. 124
ГПК за установяване недължимост на сумата 495,20 лв. Моли за уважаване на предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Твърди, че е придобил вземането по Договор за кредит
№ **********/21.07.2010 г. по силата на сключен договор за цесия от 23.02.2015 г. с
първоначалния кредитор на ищеца - „ТБАК“ ЕАД, ЕИК ****. Сочи, че поради неизпълнение
на задължението по договора в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист от
26.08.2011 г. по гр. д. № 28878/2011 г. по описа на СРС, 29 състав и е образувано
изпълнително дело № 5490/2012 г. по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с район на
действие СГС, впоследствие преобразувано под № 4192/2019 г. Поддържа, че от датата на
образуване на първото изпълнително дело през 2012 г. до 26.06.2015 г. погасителната
давност за вземанията по изпълнителния лист е била спряна. Посочва, че на 08.04.2016 г. е
депозирал молба до ЧСИ с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, като с налагането на запора на 11.04.2016 г. давността е прекъсната и е започнал
да тече нов петгодишен срок за погасяване на вземанията. Твърди, че с ново искане за
предприемане на изпълнителни действия давността е прекъсната отново на 27.11.2019 г.
Оспорва твърденията на ищеца, че извършените действия в изпълнителното производство са
невалидни, тъй като са предприети след настъпване на перемпцията. Сочи, че ищецът е
надлежно уведомен за извършената цесия на посочен от него адрес на електронна поща,
евентуално последният следва да се счита за уведомен за извършената покупко-продажба на
вземания в хода на настоящото производство. Моли за отхвърляне на претенциите.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК. В доклада по делото неточно е
посочено, че е предявен и евентуален иск по чл. 124 ГПК, тъй като в случая фактическите
твърдения и отправеното искане за признаване недължимост на вземане за което е издаден
изпълнителен лист, сочат единствено на предявен един иск с правна квалификация чл. 439
ГПК.
С определение на съда от 07.11.2023 г. като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че срещу ищеца в полза на първоначалния
2
кредитор „ТБАК“ ЕАД, ЕИК **** е бил издаден изпълнителен лист от 26.08.2011 г., издаден
по гр. д. № 28878/2011 г. по описа на СРС, 29 състав за сумата от 495,20 лв. – главница по
Договор за кредит № **********/21.07.2010 г. , сумата от 14,83 лв. – обезщетение за забава
за периода от 15.12.2010 г. до 10.06.2011 г., ведно със законната лихва от 05.07.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. за държавна такса и 100 лв.
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, въз основа на който са образувани
изпълнително дело № 5490/2012 г. по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с район на
действие СГС и изпълнително дело № 4192/2019 г., по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на
КЧСИ, с район на действие СГС.
Видно от представеното по делото изпълнително дело № 20128410405490 по описа на
ЧСИ НМ същото е образувано по молба на първоначалния кредитор „ТБАК“ ЕАД, ЕИК
**** с разпореждане на съдебния изпълнител от 26.04.2012 г. На 24.09.2015 г. по
изпълнителното дело е постъпила молба от ответника в настоящото производство с искане
да бъде конституиран като взискател на основание сключен с първоначалния кредитор
договор за прехвърляне на вземания – цесия от 23.02.2015 г., влязъл в сила на 25.03.2015 г.
Към молбата е приложено споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от
23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД /с предишно наименование „ТБАК“ ЕАД/ като
цедент и „АПС ББ“ ЕООД в качеството на цесионер, както и уведомление до длъжника за
извършената цесия, ведно с разписка за доставяне, на която е отбелязано, че пратката не е
потърсена от получателя. След конституиране на ответника като взискател в
изпълнителното производство, ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника, с което го
уведомява за настъпилата промяна, като видно от разписката на гърба на съобщението
същото е получено на 13.04.2016 г. от лицето ВМ. Следва да се посочи, че без значение за
основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното
производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на
длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не
рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга – в този смисъл Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС
по т. д. № 2530/2017 г., I т. о.
Спорно е погасено ли е правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е
издаден посоченият изпълнителен лист.
С оглед наведените от ищеца твърдения предявеният като главен отрицателен
установителен иск е с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането
от страна на кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца
изпълнителен лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред.
Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване
3
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на
заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е провеждано.
В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на 26.08.2011 г., с оглед
издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази дата и доколкото издаването
на изпълнителния лист е предпоставено от влизането в сила, а доказателства за точния
момент на връчване на заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са
ангажирани. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава
претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност.
Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.
За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между
страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на
вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и част от формираната съдебна практика по
въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020
г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671
от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО,
Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
В случая след влизане в сила на изпълнителното основание и преди изтичане на
давностния срок от страна на първоначалния кредитор са били предприети действия по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, изразени в надлежно сезиране
на съдебния изпълнител по дело № 20128410405490 по описа на ЧСИ НМ и възлагане
извършването на конкретни изпълнителни действия. Изпълнителното производство пред
ЧСИ е започнало преди постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, поради което и спрямо преценка на значението на действията и
бездействията по същото до постановяване на посоченото ТР приложение следва да намери
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство погасителната давност е спряла /в този
смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение №
51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о и Решение № 252 от 17.02.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК/. Съгласно цитираните съдебни решения както
доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г.
на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на
4
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК / чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм./, поради т.
нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал
постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1
ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при
съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
Към 26.06.2015 г. изпълнителното производство не е било прекратено по силата на
закона, тъй като не е налице период от две години, в рамките на който да не са поискани или
извършени изпълнителни действия – след образуване на изпълнителното дело на 26.04.2012
г., със запорни съобщения от 28.08.2012 г. са наложени запори върху вземанията на
длъжника в „МКБ Юнионбанк“ АД, „Алианц Банк Б“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД, „Обединена българска банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Юробанк И
Еф Джи Б“ АД, „Банка Пиреос Б“ АД, „Райфайзенбанк Б“ ЕАД, „Алфа Банк – Клон Б“ КЧТ,
„Прокредитбанк Б“ АД, „Корпоративна търговска банка“ АД, „Търговска банка Инвестбанк“
АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „БНП Париба С.А. – клон С“ КЧТ, „Уникредит
Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, с разпореждане от 28.08.2013 г. е насрочен опис на
движими вещи, собственост на длъжника за 27.09.2013 г., а с разпореждане на ЧСИ от
06.11.2013 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в посочените в
разпореждането на л. 56 от изпълнителното дело банки.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК се прилага занапред по
отношение на вече образуваното изпълнително дело.
След постановяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК т.е. считано от 26.06.2015 г.
прекъсването на давността е подчинено на активността на взискателя и от тази дата е
продължила да тече давността, спряна до този момент поради наличието на висящо
неперемирано изпълнително производство. В случая след постановяване на посоченото
тълкувателно решение с молба от 24.09.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран в
производството като взискател, а с молба от 08.04.2016 г. е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. На 02.03.2016 г. ответникът е поискал насрочване
на опис на движими вещи. Ответникът е конституиран като взискател в процесното
изпълнително производство с постановление на ЧСИ от 11.04.2016 г., като с разпореждане
от същата дата е наложен и поисканият от взискателя запор на трудовото възнаграждение на
5
длъжника. На 24.06.2016 г. по делото е постъпило уведомление от „Карго Рент Сервиз“
ЕООД – работодател на длъжника, в което се посочва, че се прекратява изплащането на
суми по наложения от ЧСИ М запор, доколкото трудовото правоотношение с длъжника е
прекратено, считано от 03.06.2016 г. Видно от направеното отбелязване на гърба на
изпълнителния лист последното постъпило плащане е от 10.06.2016 г. С разпореждане на
съдебния изпълнител от 30.10.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, а с
постановление от 12.11.2019 г. производството по изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като нова давност е започнала да тече от последно
постъпилото плащане по делото в изпълнение на наложения запор на трудово
възнаграждение на длъжника – 10.06.2016 г., тъй като докато конкретен изпълнителен
способ носи принудително изпълнение на вземанията от кредитора не следва да се изисква
да търси изпълнение чрез други способи, за да прекъсва давността. Прилагането на способа
"запор върху вземания на длъжника" не приключва с еднократно действие по връчване на
запорно съобщение на третото лице, а се осъществява продължително във времето и се
характеризира с периодичност на постъпленията на парични суми. /в този смисъл - Решение
№ 786 от 13.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9268/2021 г/.
Предвид настъпилата перемпция на изп. д. № 20128410405490 по описа на ЧСИ НМ
следва да се отбележи, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление, имащо декларативно, а не конститутивно
действие. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере
от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален
институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и
публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото
на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на
дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните
органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане – т. 3 от ТР № 2 от
04.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК.
Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният
6
изпълнител го е образувал в ново дело или не е, във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ /в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV
г. о/.
Такова искане е отправено от ответника на 27.11.2019 г., с което започналата да тече
давност е била отново прекъсната преди да изтече срок от 5 г., доколкото с молбата е
поискано и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. В резултат от
отправеното от ответника искане до ЧСИ е било образувано ново изпълнително дело №
20198410404192 по описа на ЧСИ НМ на 27.11.2019 г., като с разпореждане от 03.12.2019 г. е
наложен запор върху вземанията на ищеца по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД. С
последваща молба от 04.02.2021 г. ответникът е поискал налагане на запор по банкови
сметки в „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ“ АД, както и налагане на запор върху движимото
имущество, собственост на ищеца. Следващата молба за извършване на изпълнителни
действия от взискателя е от 30.05.2022 г., като се иска отново налагане на запор върху
банкови сметки, наложен с разпореждане на ЧСИ от 14.10.2022 г.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Доколкото давността е
свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други лица, поради
това ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл
решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение №
295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от
10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От значение за прекъсване на
давността е действието на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не
резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка
на засегнатите права и интереси на трети лица / в този смисъл изрично - Решение № 68 от
1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК/. Обратното разбиране би довело до
поставяне прекъсването на давността в зависимост от наличието на секвестируемо
имущество на длъжника, каквото тълкуване не следва нито от съдържанието на
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито от вложения смисъл в тълкуването на същата с ТР
№ 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се посочи и че в случая за периода от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./
погасителната давност е била спряна по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и § 13 от ПРЗ към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето ( Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г.)
Следователно противно на твърдението на ищеца правото на принудително
7
изпълнение на процесните вземанията не е погасено по давност и предявеният главен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК като неоснователен следва
да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК право на разноски има
ответникът в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда с
оглед фактическата и правна сложност на производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК от Г. Т. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. „М“, бл. 401, вх. В, ет. 5, ап. 38 срещу
„АПС ББ“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Б“ № 81В, ет.
1, офис 3 за признаване за установено, че не дължи на „АПС ББ“ ЕООД сума в размер на
495,20 лв., представляваща главница по договор за кредит, която сума е предмет на
изпълнителен лист от 26.08.2011 г., издаден по гр. д. № 28878/2011 г. по описа на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Г. Т. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр.
С, ж.к. „М“, бл. 401, вх. В, ет. 5, ап. 38 да заплати на „АПС ББ“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Б“ № 81В, ет. 1, офис 3 сумата от 100 лева -
разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8