Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 02.04.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 15694 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.10.2015 г. по гр.дело № 6569/2013
г., СРС, ГО, 59 с-в е намалил саморъчно универсално
завещание от 07.10.2009 г. на Л.Л.Л. починал на 19.10.2009 г. с ЕГН **********,
с което се е разпоредил с цялото си имущество в полза на Д.Л.Л. и Б.Л.Л. с 5/24 ид.ч. и възстановил запазената част на А.Л. *** и с ЕГН ********** с 5/24 от наследството на Л.Л.Л.
починал на 19.10.2009 г. и с ЕГН **********.
Допуснал извършване на
съдебна делба на следните имоти: I. поземлен имот 12084.2700.1430 с площ 10 070 м2 и при съседи:12084.2700.2366, 12084.2700.2367,
12084.2700.2368, 12084.2700.2369, 12084.2700.2370, 12084.2733.15,
12084.2733.12, 12084.2733.17, 12084.2733.20,
12084.2700.2534,12084.2700.494, 12084.2700.1207, 12084.2700.492 и 12084.2700.1938, находящ се в гр. София, район Връбница, Волуяк - гарата между и при квоти: 48/128 ид.ч. за З.Д.Й., ЕГН ********** ***,
16/128 ид.ч. за Н.В.Ф., ЕГН **********,***, 16/128 ид.ч. за И.В.Ф., ЕГН ********** ***, 10/128 ид.ч. за А.Л.М., ЕГН ********** ***, 19/128 ид.ч. за Д.Л.Л., ЕГН ********** *** и 19/128 ид.ч. за Б.Л.Л., ЕГН ********** ***, като е отхвърлил предявения иск за допускане на съдебна делба
на описания в пункт първи имот срещу М.Н.Л.;
II. поземлен имот 12084.2700.1431 с площ 7
781 м2 и при съседи: 12084.2734.20, 12084.2734.6, 12084.2734.17,
12084.2734.18, 12084.2700.1939, 12084.2735.84, 12084.2700.1937,
12084.2700.2675, 12084.2700.1691, 12084.2700.1613 и 12084.2700.1490, находящ се
в гр. София, район Връбница, Волуяк - гарата между и при квоти: 48/192
ид.ч. за З.Д.Й., 48/192 ид.ч. за
Н.В.Ф., 48/192 ид.ч. за И.В.Ф., 10/192 ид.ч. за А.Л.М., 19/192 ид.ч. за Д.Л.Л. и 19/192 ид.ч. за Б.Л.Л., като е отхвърлил предявения иск за допускане
на съдебна делба на описания в пункт втори имот срещу М.Н.Л..
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба от З.Д.Й., ЕГН ********** *** и А.Л.М., ЕГН **********
***, чрез пълномощника им по делото адвокат И.Г. от САК, с адрес: *** с
мотиви, изложени в нея. Сочи се, че съдът правилно е постановил възстановяване
на запазената част от наследството на ищцата А.Л.М., накърнена със саморъчното
завещание от баща й Л.Л.Л. и правилно е
изчислена запазената й част, но съдът е допуснал техническа грешка при
изчисляване на делбените квоти. Приел е, че С.Ф., съпруга на общия наследодател
Н.Ф., след смъртта си е наследена единствено от сина си от първия брак В.Ф., но
тя има и дъщеря от брака си с Н.Ф., а именно А. Н.Д. /неправилно е посочена А.Д.Л.,
каквато страна няма по делото/ , която заедно с В.е наследила равна част от
неговата част от наследството. От своя
страна А. Н.Д. е наследодателка на ищците З.Д.Й. и А.Л.М.. Те са ощетени с
присъдените им делбени квоти, които според въззивниците възлизат на 3/8 за З.Д.Й.
и 5/64 за А.Л.М. и за двата делбени имота. Ето защо се моли да бъде постановено
решение, с което да бъде допуснато извършването на съдебната делба на процесните
имоти при делбените квоти съобразно поисканото в исковата молба. Не се
претендират разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемите по тази въззивна жалба Н.В. Ф., И.В.Ф., Б.Л.Л., Д.Л.Л. не
вземат становище по нея.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично
основателна, поради следното:
Производството е образувано по предявен
конститутивен иск за делба с правно основание чл.69 ЗН от З.Д.Й., Н.В.Ф., И.В.Ф. и А.Л.М. срещу
М.Н.Л., Д.Л.Л. и Б.Л.Л. за допускане и извършване на съдебна делба на следните имоти: I. поземлен имот 12084.2700.1430 с площ 10 070 м2 и при съседи:
12084.2700.2366, 12084.2700.2367, 12084.2700.2368, 12084.2700.2369,
12084.2700.2370, 12084.2733.15, 12084.2733.12, 12084.2733.17, 12084.2733.20,
12084.2700.2534, 12084.2700.494, 12084.2700.1207, 12084.2700.492 и
12084.2700.1938, находящ се в гр. София, район Връбница, Волуяк - гарата и II. поземлен имот 12084.2700.1431 с площ 7 781 м2 и при съседи: 12084.2734.20, 12084.2734.6,
12084.2734.17, 12084.2734.18, 12084.2700.1939, 12084.2735.84, 12084.2700.1937,
12084.2700.2675, 12084.2700.1691, 12084.2700.1613 и 12084.2700.1490, находящ се
в гр. София, район Връбница, Волуяк – гарата. Ищците твърдят, че са съсобственици по силата на наследяване на горепосочените
два имота, но не могат доброволно да уредят взаимоотношенията си във връзка със
съсобствеността.
М.Н.Л., в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор, с който е оспорила квотите, при които
се иска да бъде допусната делбата на имотите.
Д.Л.Л. и Б.Л.Л., в срока по чл. 131 ГПК са депозирали отговор,
с който са оспорили квотите на страните, тъй като в тяхна полза било направено
универсално саморъчно завещание от баща им Л.Л.Л..
Съдът
констатира следното:
По
делото са представени две
удостоверения за наследници, от които може да се установи, че Н. Ц.Ф. е починал
през 1952 г. и е оставил за наследници съпруга С.С.Ф. и дъщеря А. Н.Д.. След
смъртта на А. Н.Д., същата е оставила наследници съпруг Д.Л. Д., дъщеря З.Д.Й.
и син Л.Л.Л.. След смъртта на Д.Л. Д., са останали наследници З.Й. и Л.Л.Л..
След смъртта на Л.Л.Л., са останали наследници съпруга М.Л., дъщеря А.М., син Д.Л.
и син Б.Л..
В удостоверенията като наследници са включени и Н.Ф. и
И.Ф., които са синове на починалия В.Н.Ф.-лицето е се идентифицира и с името В.И.В.,
който е бил син на С.С.Ф., т.е. доведен син на Н. Ц.Ф. (установява се от
списъка на лицата в домакинството/, в което е записано, че е доведен син на общия наследодател. От
списъка на лицата от домакинството е поставен печат „проверено 1947 г.“, а
общият наследодател Н. Ц.Ф. е закупил имотите през периода 1948 г.-1949 г.,
поради което настоящата инстанция също приема, че към момента на закупуването
на имотите, общият наследодател е бил в брак със С.С.Ф.. Настоящата инстанция
също приема, че С.С.Ф. не е последваща
съпруга, поради което не намира приложение чл.9 а ЗН, съгласно който когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти,
одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на
последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на
собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца, а с
поред ТР № 1/04.11.1998 г. по гр.д. № 1/1998 г. на ОСГК на Върховен касационен
съд последващ е съпругът, с който е наследодателят е сключил брак след
одържавяването на имотите. При тези данни съдът е направил законосъобразен извод,
че Н.Ф. и И.Ф. се явяват наследници по закон на възстановените отчуждени земи.
По
делото е била приета СТЕ, от която
се установява, че имотите
описани в исковата молба (за които имоти са представени двете скици № 1986 и №
1983) са идентични с имотите описани в решение № 2/05.01.1995 г. на Поземлената
комисия в Община Връбница, София и с което на наследниците на Н. Ц.Ф. е
възстановена собствеността върху отчуждени имоти. Експертът е дал заключение,
че разликата в площите на имотите е в рамките на статистическата грешка (18,022
дка според решението на поземлената комисия и 17,851 дка по кадастрална карта)
и затова от заключението може да се направи извод, че възстановените земи са идентични с описаните в исковата молба, за
които са представени скици.
Относно иска за делба на поземлен имот
12084.2700.1430 с площ 10 070 м2., настоящата инстанция приема следното:
Този имот е придобит от общия наследодател Н. Ц.Ф. с
н.а. № 96/04.10.1948 г. в съсобственост
с А.Д.Л. и съпругът й Д.Л. Д., като дяловете при придобиването са били ½ за Н. Ц.Ф. и ½ в общ
дял за съпрузите А.Д.Л. и Д.Л. Д., или по ¼ за всеки от тях. Имотът не е
бил СИО между Н.Ф. и С.Ф., защото Н. е починал през 1952г./ чл.33 ЗЛС/отм./,
преди въвеждането на СИО със СК от 1968 г.
След смъртта на А.Д. П.през 1984 г., нейни наследници
са съпругът й Д.Л. Д. и децата й З. Дим. Й./дъщеря/, и Л.Л.Л./ син./ А.Д. П.наследява
¼ ид.ч. от баща си Н.Ф., 1/8 ид.ч. от майка си С.Ф., която умира през
1974 г. и ¼ ид.ч. на собствено основание/ или общо 5/8 ид.ч. Съпругът Д.Л.
Д. получава ¼ ид.ч. на собствено основание плюс 1/8 ид.ч. от съпругата
си, или общо 3/8 ид.ч. Децата З.Й. и Л.Л. получават по 2/8 ид.ч. или ¼
ид.ч. от майка си.
Д.Л. Д. умира през 2009 г. и остава наследници З.Й./дъщеря/
и Л.Л./син/, които получават от майка си и баща си съответно ¼ ид.ч. и
3/16 ид.ч. или общо по 7/16 ид.ч.
Л.Л.Л. умира през октомври 2009 г. и остава наследници
М.Л./съпруга/, А.Л.М./дъщеря/, Д.Л./син/ и Б.Л./ син/. Преди това се разпорежда със своите 7/16 ид.ч. в полза
на двамата си сина Д.Л. и Б.Л.. Предвид обстоятелството, че и настоящата
инстанция приема, че по този начин е накърнена запазената част на дъщерята А.Л.М.
с 5/24 ид.ч., то умножени по 7/16 ид.ч., се получават 35/384 ид.ч. и това е
запазената част на А.Л.М..От 7/16 ид.ч.
следва да се извадят 35/384 ид.ч. и се получават 133/384 ид.ч., при които за
двамата Д.Л. и Б.Л. се получава по 133/768 ид.ч./133/384 ид.ч. : 2 /
При приравняването за А.Л.М. се получават 70/768
ид.ч., а за З.Д.Й. 336/768 ид.ч. /7/16 ид.ч. към 133/768
ид.ч/
От своя страна В.Н.Ф., като син само на С.Ф.,
наследява от майка си нейната 1/8 ид.ч., която след неговата смърт, съответно остава
за неговите наследници Н.Ф. и И.Ф. по 1/16 ид.ч. Приравнени към посочения
по-горе знаменател възлизат по 48/768
ид.ч. за всеки.
Ето защо искът за допускане на съдебна делба на
поземлен имот 12084.2700.1430 е основателен и дяловете на страните са както
следва: 336/768
ид.ч. за З.Д.Й., ЕГН ********** ***, 48/768 ид.ч. за Н.В.Ф.,
ЕГН **********,***, 48/768 ид.ч. за И.В.Ф.,
ЕГН ********** ***, 70/768 ид.ч. за А.Л.М.,
ЕГН ********** ***, 133/768 ид.ч. за
Д.Л.Л., ЕГН ********** *** и 133/768 ид.ч.
за Б.Л.Л., ЕГН ********** ***.
По иска за делба на поземлен имот
12084.2700.1431 с площ 7 781 м2., настоящата инстанция приема следното:
Имотът е закупен лично от Н. Ц.Ф. с н.а. № 179/16.10.1948 г. и н.а.
№83/06.04.1949 г. и е станал негова изключителна собственост. След смъртта на Н.
Ц.Ф. имотът е поделен по равно между съпругата му С.Ф. и дъщеря му А.Д.Л. по ½ ид.ч.
Съпругата С.Ф. умира през 1974 г. и се наследява от нейните деца А.Д. и В.Ф..
А. Н.Д. наследява от майка си 1/4 ид.ч. и от баща си ½ ид.ч., или общо
3/4 ид.ч. В.Ф. наследява само от майка си ¼ ид.ч.
А. Н.Д. умира през 1984 г. и бива наследена от съпруг Д.Л. Д., дъщеря З.
Дим. Й. и син Л.Л.Л..
Съпругът Д.Л. Д. умира през 2009 г. и остава наследници З. Дим. Й./дъщеря/
и син Л.Л.Л./син/, които получават по 3/8 ид.ч./1/4 ид.ч. + 1/8 ид.ч. от майка
си и баща си/.
Л.Л.Л. умира през октомври
2009 г. и остава наследници М.Л./съпруга/, А.Л.М./дъщеря/, Д.Л./син/ и Б.Л./
син/. Преди това се разпорежда със
своите 3/8 ид.ч. за този имот в полза на двамата си сина Д.Л. и Б.Л.. Предвид
обстоятелството, че и настоящата инстанция приема, че по този начин е накърнена
запазената част на дъщерята А.Л.М. с 5/24 ид.ч., то умножени по 3/8 ид.ч., се
получава 15/192 ид.ч. и това е запазената част на А.Л.М.. От 3/8 ид.ч. се изваждат 15/192 ид.ч.
и се получават 57/192 ид.ч., които се разделят на 2 и за Д.Л. и Б.Л. се получават по
57/384 ид.ч.
При приравняването за А.Л.М. от 15/192 ид.ч. се
получават 30/384 ид.ч., а за З.Д.Й. 3/8 ид.ч. или 144/384 ид.ч.
Н.Ф. и И.Ф. имат по 1/8 ид.ч. от баща си В.Ф., които
при приравняването се равняват по 48/384
ид.ч. за всеки.
Дяловете на страните за поземлен имот 12084.2700.1431 са както следва: 144/384
ид.ч. за З.Д.Й., 48/384 ид.ч. за
Н.В.Ф., за И.В.Ф.- 48/384 ид.ч., за А.Л.М.- 30/384
за Д.Л.Л. и за Б.Л.Л. по 57/384
ид.ч. за всеки.
Подадена е въззивна жалба и от Б.Л.Л., ЕГН ********** *** и Д.Л.Л., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника
им по делото адвокат С.Р.М., с адрес: *** с мотиви изложени в нея. Твърди се,
че първоинстанционния съд неправилно е определил размера на квотите в
съсобствеността. Относно ПИ 12084.2700.1430 неправилно съдът е приел, че В.И.В./записан
като В.Н.Ф./ е бил син на Н. Ц.Ф.. Той е син само на С.С.Ф. от предишен брак,
поради което не е наследник на Н. Ц.Ф.. Ето защо наследници на Н. Ц.Ф. са
преживялата съпруга С.С.Ф. и дъщерята А. Н.Д.. Неправилно съдът е приел, че Н.В.Ф.
и И.В.Ф. са правнуци на Н. Ц.Ф., защото техния баща В.И.В./записан като В.Н.Ф./
не е син на Н. Ц.Ф.. След смъртта на Н. Ц.Ф. негови наследници са съпругата му С.С.Ф.
и дещеря му А. Н.Д.., които получават по ¼ ид.ч. от имота, защото
наследодателя им е собственик на ½ ид.ч. След смъртта на С.С.Ф. нейни
наследници са децата й В.Н.Ф. от предишен брак и А. Н.Д.. Считат, че те
получават половината от ¼ или 1/8 . За А. Н.Д. към тази 1/8 ид.ч. следва
да се прибави и наследството на баща й Н. Ц.Ф., при което се получава дял от
3/8 ид.ч. Прави се извод, че дяловете на Н.В.Ф. и на И.В.Ф. са по 1/16 ид.ч. за
всеки, а не както е прил съда по 1/8 ид.ч.
Собствеността на другата ½ ид.ч. от имота е на
съпрузите А. Н.Д./ неправилно е посочена А.Д.Л., каквато страна няма по делото/
и Д.Л. Д.. След тяхната смърт те се
наследяват от децата им З.Д.Й. и Л.Л.Л.. Делът на З.Д.Й. и на Л.Л.Л. е по 7/16
ид.ч. за всеки. След смъртта на Л.Л.Л. делът са разделя на трите деца, като
делът на А.Л.М. 7/72 ид.ч., на Д.Л.Л. е 49/288 ид.ч. и на Б.Л.Л. е 49/288 ид.ч./след
извършената поправка/
Относно ПИ 12084.2700.1431 се сочи, че този имот е бил
изцяло собственост на Н. Ц.Ф.. След неговата смърт, наследяват го преживялата
съпруга С.С.Ф. и дъщеря му А. Н.Д. по ½ ид.ч. всяка. След смъртта на С.С.Ф.
я наследяват децата й А. Н.Д. и В.Н.Ф. по ¼ ид.ч. всеки. Наследниците на
В.Н.Ф.- Н.В.Ф. и И.В.Ф. получават по 1/ 8 ид.ч. всеки. Н
Наследниците на А. Н.Д., която има ¾ ид.ч.
/получена от сбора от наследството на баща си от 1/2 ид.ч. и наследството на майка си от
¼ ид.ч., или общо ¾ ид.ч./ са нейните деца З.Д.Й. и Л.Л.Л., които
имат 3/8 ид.ч. / ¾ ид.ч. се
разделят на 2/.
След смъртта на Л.Л.Л., наследяват го трите му деца А.Л.М.,
Д.Л.Л. и Б.Л.Л. , като делът на Д.Л. е 7/48 ид.ч., делът на Б.Л. е 7/48 ид.ч. и
делът на А.Л.М. е ½ ид.ч.
Счита се, че това са правилните квоти. Сочи се още, че съдът неправилно е
определил разполагаемата част от завещанието на ¼ ид.ч. Съгласно чл.29,
ал.3 от ЗІН, при три деца /какъвто е настоящия казус/ запазената част е 1/6
ид.ч. Ето защо съдът незаконосъобразно е увеличил запазената част. Неправилно
съдът е приел, че не е изтекла погасителната давност за упражняване правата да
се иска възстановяване на запазената част. Съгласно ППСВ № 7 от 1973 г. „Искът за
намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се
погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от
откриване на наследството, а за завещанията-от момента, когато заветникът
упражни своите права по завещанието. Прави се извод, че искът за възстановяване
на запазената част от наследството на Л.Л.Л. е погасен по давност. Заветниците
са изразили изрично волята си да приемат наследството по завещание, като ищцата
не е твърдяла, че никой от заветниците не се е ползвал от завещанието до
предявяване на иска. Те са декларирали имотите си и с тези си конклудентни
действия са приели наследството и следователно давността е започнала да тече
още през 2009 г., а към момента на предявяване на иска по чл.30 ЗН през 2014 г.
искът е погасен по давност. Неверни са и мотивите на съда, че разликите в
площта на имота се дължи на статистическа грешка, тъй като идентичността се
определя не от площта, а от границите и местонахождението на недвижими имот.
Ето защо молят съда да отмени изцяло постановеното решение. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемите по тази въззивна жалба З.Д.Й., А.Л.М., Н.В. Ф. и И.В.Ф. оспорват
същата.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество частично основателна.
По
изложените във въззивната жалба възражения, СГС приема следното:
Относно
делбата на ПИ 12084.2700.1430 неоснователно се явява твърдението, че съдът е приел, че В.И.В./записан като В.Н.Ф./ е бил син на Н. Ц.Ф., тъй
като такива твърдения няма по делото. Относно соченото, че в решението е
заявено, че Н.В.Ф. и И.В.Ф. са правнуци на Н. Ц.Ф., то това е извадено от
контекста, но същественото и предвид обстоятелството, че С.Ф. не е последваща
съпруга по смисъла на чл.9 а от ЗН на общия наследодател Н. Ц.Ф., то те- Н.В.Ф.
и И.В.Ф., се явяват наследници по закон на възстановените отчуждени земи.
Относно квотите, посочени от пълномощника за двата недвижими
имота, същите като размер са неправилно определени от съда, като важи казаното
по-горе в решението.
Относно неправилно определената от съда според
пълномощника разполагаема част от
¼ , в нарушение на чл.29, ал.3 от ЗН, съгласно която при три деца
запазената част е 1/ 6 ид.ч., настоящата инстанция излага следните мотиви.
Съгласно чл.29, ал.3 от ЗН/ в сила от 30.04.1949г./ Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато
наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи
и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.
В тия случаи разполагаемата част при
едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. Изводът е, че става въпрос за разполагаема
част от 1/6 ид.ч., а не какво неправилно е посочено във въззивната жалба за
запазена част от 1/6 ид.ч. При
разполагаема част от 1/ 6 ид.ч. според посочения текст, то запазената част
възлиза на 5/6 ид.ч. и правилно е посочена като такава от съда, а не ¼
ид.ч. Тази запазена част се умножава по 1/4/ при четирима наследници/ и се
получава 5/24 ид. ч. и това е
запазената част на А.Л.М., поради законосъобразно е намалено саморъчното
универсално завещание с 5/24 ид.ч.
извършено в полза на Д.Л. и Б.Л. като е възстановена в този размер запазената
част на А.Л.М. от наследството на Л.Л.Л., починал на 19.10.2009 г. Решението в
тази част се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно се явява и възражението, че искът за
възстановяване на запазената част от наследството на Л.Л.Л. е погасен по
давност и това не противоречи на т.3, б
„г“ на ППСВ № 7/1973 г.
От данните по делото е видно, че саморъчното
завещание от 07.10.2009 г. на Л.Л.Л., с което той завещава цялото си движимо и
недвижимо имущество на синовете си Д.Л.Л. и Б.Л.Л. е обявено с Протокол за
обявяване на саморъчно завещание на
19.07.2010г. от Съдия по вписванията при СРС по молба на ищцата А.Л.М. и е било
вписано в Служба по вписвания. С молба от 10.05.2014 г. А.Л.М. е направила искане да бъде възстановена запазената й част от
наследството на баща й Л.Л.Л. с твърдението, че освен процесиите имоти и
апартамент в гр. София, други имоти не й е известно да е притежавал
наследодателят й. Както е посочено в решение 142
от 21.04.2012 г. по гр.д. № 988/11 г., ГК, ІІ ГО на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК, указанията,
дадени в т. 3, буква"г" на ППВС № 7/1973 г. са за това, че петгодишният давностен
срок за погасяване на искането по чл.30 ЗН започва да тече от момента, когато заветникът
упражни своето право по завещанието, тъй като на наследника по закон следва да
бъдат известни направените от наследодателя завещания, за да може да упражни
правото си. В същия смисъл в решение № 176/15.05.2010 г. по гр.д. № 673/2010 г. на ІІ ГО е прието, че когато саморъчното завещание е оставено на съхранение
при нотариус, моментът, в който заветникът упражнява правата си по завещанието
е моментът на отправеното искане да бъде отворено и обявено то съгласночл.27, ал.4 от ЗН -от този момент за
наследника по закон съществува възможност да се уведоми за наличието на
завещание и за лицето, в полза на което е направено то, за да защити евентуално
накърнени с него свои имуществени права. Настоящият състав
споделя това становище, както и становището, изразено в постановеното по реда
на чл.290 ГПК решение І 24/17.02.2012г. на ІІ ГО на
ВКС по гр.д. № 407/2011 г., а именно, че релевантно
е не кога ищецът по иска по чл.30 ЗН е узнал за съществуването на завещателното
разпореждане, а кога заветникът е изразил изрично или мълчалИ.волята си да
приеме наследството по завещание, тъй като съгласно чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането
му. От данните по делото е видно, че саморъчното
завещание от 07.10.2009 г. на Л.Л.Л., с което той завещава цялото си движимо и
недвижимо имущество на синовете си Д.Л.Л. и Б.Л.Л. е обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание на 19.07.2010. от
Съдия по вписванията при СРС по молба на ищцата А.Л.М. и е било вписано в
Служба по вписвания. В случая по делото не е установено двамата заветници Б.Л. и Д.Л. да са упражнили правата си по завещанието
преди датата на неговото обявяване, което е станало не по тяхна молба, а по молба на ищцата А.М., поради което погасителната давност за
претенцията на А.Л.М. за възстановяване на
запазената й част от наследството започва да тече именно от датата на обявяване
на саморъчно
завещание на 19.07.2010 г., поради което към датата на подаване на исковата
молба на 15.02.2013 г., тя не е изтекла. Подаването на декларация за облагане с данък върху
наследството, както се
твърди едва във въззивната жалба, не би могло да се възприеме като действие по упражняване
правата по завещанието.
На основание чл.271,
ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в посочената по-горе част и отменено в
частта в която е допуснато извършването на делба на двата процесни имота в
посочените квоти.
Относно
разноските, поискани от адв. М. за първата и въззивната инстанции, СГС приема следното:
За първата
инстанция разноските следва да бъдат определени при приключване на
производство.
За
въззивната инстация се дължат разноски по 800 лв. за адвокатско възнаграждение
на въззивниците Б.Л.Л. и Д.Л.Л. дължими от З.Й., А.М., Н.Ф. и И.Ф.. С оглед направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът взема предвид
разпоредбата на 7, ал.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото.
За М.Н.Л.
не се дължат разноски, тъй като спрямо нея е отхвърлен предявения иск за
допускане на съдебна делба на посочените в пункт първи и пункт втори имоти.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.10.2015 г. по
гр.дело № 6569/2013 г. на СРС, ГО, 59
състав в частта, в която съдът е намалил саморъчно универсално завещание
от 07.10.2009 г. на Л.Л.Л. починал на 19.10.2009 г. с ЕГН **********, с което
се е разпоредил с цялото си имущество в полза на Д.Л.Л. и Б.Л.Л. с 5/24 ид.ч. и възстановил запазената част на А.Л. *** и с ЕГН ********** с 5/24 от наследството на Л.Л.Л.
починал на 19.10.2009 г. и с ЕГН **********.
ОТМЕНЯ решение от 28.10.2015 г. по гр.дело № 6569/2013 г. на
СРС, ГО, 59 състав в частта, в която
съдът е допуснал извършване на делба на поземлен имот 12084.2700.1430 с площ 10 070
м2 и на поземлен имот 12084.2700.1431 с площ 7 781 м2, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Допуска
извършване на
съдебна делба на следните имоти:
I. поземлен имот 12084.2700.1430 с площ 10 070 м2 и при съседи:12084.2700.2366, 12084.2700.2367,
12084.2700.2368, 12084.2700.2369, 12084.2700.2370, 12084.2733.15,
12084.2733.12, 12084.2733.17, 12084.2733.20,
12084.2700.2534,12084.2700.494, 12084.2700.1207, 12084.2700.492 и 12084.2700.1938,
находящ се в гр. София, район Връбница, Волуяк - гарата между и при квоти:
336/768 ид.ч. за З.Д.Й., ЕГН ********** ***,
48/768 ид.ч. за Н.В.Ф., ЕГН **********,***,
48/768 ид.ч. за И.В.Ф., ЕГН ********** ***,
70/768 ид.ч. за А.Л.М., ЕГН ********** ***,
133/768 ид.ч. за Д.Л.Л., ЕГН ********** *** и
133/768 ид.ч. за Б.Л.Л., ЕГН ********** ***.
II. поземлен имот 12084.2700.1431 с площ 7
781 м2 и при съседи: 12084.2734.20, 12084.2734.6, 12084.2734.17,
12084.2734.18, 12084.2700.1939, 12084.2735.84, 12084.2700.1937,
12084.2700.2675, 12084.2700.1691, 12084.2700.1613 и 12084.2700.1490, находящ се
в гр. София, район Връбница, Волуяк - гарата между и при квоти:
144/384 ид.ч. за З.Д.Й.,
48/384 ид.ч. за Н.В.Ф.,
48/384 ид.ч. за И.В.Ф.,
30/384 ид.ч. за А.Л.М.,
57/384 ид.ч. за Д.Л.Л. и
57/384 ид.ч. за Б.Л.Л..
ОСЪЖДА З.Д.Й., ЕГН **********, А.Л.М., ЕГН **********, Н.В.
Ф., ЕГН ********** и Иво В.Ф., ЕГН ********** чрез пълномощника си по делото
адвокат Г. от САК, с адрес: *** да
заплатят на Б.Л.Л., ЕГН ********** и Д.Л.Л.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: *** направените разноски за въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер по 800 лв. за всеки.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.