Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,12.09.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: М.Й.
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №26 по описа за 2018 год.на БРС, за да се произнесе взе
предвид следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от „ЕКОСТРОЙ”АД,със седалище и адрес на управление в гр.Добрич,ул.Стоил
Войвода№30 ,ЕИК124035416,представлявано от В.И.В.-Прокурист,чрез адвокат С.К.Д.,***,с
адрес на призоваване в гр.Варна ул.Бдин№21А етаж№1 офис№4,срещу наказателно
постановление №08-000301/146 от 15.06.2017г..на Директора на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена,чрез административно наказващия орган,който я е изпратил,ведно със
административната преписка в БРС,където е получена с Рег.№410 от
01.02.2018год.,като е образувано настоящото производство.
Жалбоподателят
твърди в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно.Твърди,че наказателното постановление е издадено извън срока по
чл.34 ал.3 от ЗАНН.Твърди,че наказателното постановление е издадено от
лице,което не е било Директор на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич.В
жалбата си,дружеството-жалбоподател оспорва твърдяната от проверяващите
фактическа обстановка,твърди,че установените,като работници лица,всъщност не са
работници на дружеството-жалбоподател.
Моли
съда да отмени изцяло наказателното постановление,като незаконосъобразно.
Редовно
призовано дружеството-жалбоподател се
представлява в съдебно заседание от своя процесуален представител адвокат С.Д..В
последните две съдебни заседания,жалбоподателя се представлява от п
реупълномощен адвокат,а именно адв.Б.К.
От
името на своя подзащитен,адв.Д. и в последствие адв.К. поддържат жалбата.Сочат
допълнителни доказателства,В последното съдебно заседание,адвокат Б.К. пледира
съда да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно.Представя
писмено становище.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ю.к.Г.Х.Н..
Процесуалният
представител твърди,че възраженията на жалбоподателя са неоснователни.Твърди,че
наказателното постановление е правилно,обосновано и законосъобразно.Моли съда
да потвърди изцяло процесното наказателно постановление.
По
делото,като свидетели са разпитани Е.К.И.-актосъставител.По искане на
жалбоподателя е разпитана,като свидетел В.В.Т.
Съдът
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
Дружеството-жалбоподател извършва
строителни работи на строителен обект-хотелски комплекс”Парадайз Блу”,находящ
се в КК”Албена”Балчишка община Добричка област,с възложител Албена АД .
На 13.04.2017г.,св.Е.И. и колежката му
К.А.-инспектори в Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич,извършили проверка в
строителния обект.Били снети писмени сведения от различни лица,едно от което
било Г.Г.М.ЕГН**********,за които проверяващите приели че са работещи обекта
работници,относно наличието на сключени трудови договори.
Свидетелят
И. достигнал до извода,че дружеството-жалбоподател е допуснало в строителния
обект до работа,в качеството си на работодател,работник по строителство на 13.04.2017г.,а
именно лицето Г.Г.М.ЕГН********** ,в отсъствието на сключен писмен трудов
договор.
Свидетелят
Е.И. съставя Акт за установяване на административно нарушение на 02.05.2017г,който
е връчен на 09.05.2017год.на представляващия,като приема,че е налице
административно нарушение на чл.62 ал.1във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Срещу
АУАН е подадено писмено възражение,което не е взето предвид,като основателно от
административно наказващия орган.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление№08-000301/146 на 15.06.2017г. срещу жалбоподателя,като му налага
имуществена санкция в размер на 1500лв.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от разписката за връчване
е връчено на 11.01.2018г.Жалбата е подадена по пощата и видно от завереното копие от служебна
бележка,издадена от Пощенска станция-Албена,представено от защитата на
жалбоподателя и прието,като писмено доказателство по делото,това е станало на 18.01.2018г.С
оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното постановление е
подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Директора на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич.Действително жалбоподателя оспорва факта,че А.Н.П. е бил на
длъжност Директор на Дирекция”Инспекция по труда” и в този смисъл е бил
компетентен ,като такъв да издава наказателни постановления към дата
15.06.2017год.
От
събраните писмени доказателства,съдът приема за установено,че към настоящия
момент А.Н.П. е Директор на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич.
Въз
основа на заповед№1223 от 21.12.2016год. на Изпълнителния Директор на
Изпълнителна Агенция”Главна Инспекция по труда”,на А.Н.П.,към тогавашния момент
на длъжност”Главен инспектор” е разпоредено да изпълнява и длъжността Директор на Дирекция „Инспекция
по труда”-гр.Добрич,до назначаване на титуляр на длъжността,но за не повече от
шест месеца.Със Заповед№831 от 20.06.2017год. Изпълнителния Директор на
Изпълнителна Агенция”Главна Инспекция по труда”,е прекратено това допълнително
служебно правоотношение между инспекцията и А.П..
Междувременно
е проведен конкурс,който е приключил на 16.08.2017год.с назначаването ,като
титуляр на длъжността на А.Н.П..
От
гореизложените факти,съдът достига до извода,че А.Н.П. към момента на издаване
на процесното наказателно постановление е изпълнявал и длъжността Директор на
Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,и в този смисъл е лице което може да
издава подобни наказателни постановления.В този смисъл,съдът приема
възражението на защитата на жалбоподателя,че А.Н.П. не притежава качествата на
административно наказващия орган,като Директор на Дирекция”Инспекция по труда”
за неоснователно и недоказано.
Съдът
счита,че процесното наказателно постановление законосъобразно е издадено от А.Н.П..
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и на обжалваното наказателно постановление.
Дружеството-жалбоподател твърди,че
процесното наказателно постановление и издадено извън срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН.Цитираната правна разпоредба приема,че ако в шестмесечен срок след
съставяне на АУАН,не издадено наказателно постановление,образуваното
административно производство се прекратява.Според жалбоподателя,това се
установява от следните факти:А.П.,към момента на издаване на наказателното
постановление не е бил директор на дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич,Процесното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя,седем месеца след издаването му.Според жалбоподателя на
процесното наказателно постановление липсва изходящ номер с дата.
Съдът
не приема тези твърдения на жалбоподателя за верни,обосновани и доказани с
оглед анализа на следните събрани доказателства.
Видно
от гореизложените доказателства,според съда,А.Н.П. е изпълнявал
длъжността”Директор” на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,въз основа на
изрична заповед,с оглед на което той е имал властта да издава процесното
наказателно постановление,като административно наказващ орган.От друга страна
този факт,дали Петков е имал тази власт или не,не води в никакъв случай до
извода,че наказателното постановление е издадено след срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН.Според съда,това твърдение на жалбоподателя,за връзка между качеството на
изпълняващ длъжността директор и твърдяното забавяне в издаването на процесното
наказателно постановление е недоказано и необосновано.
На
следващо място фактът,че наказателното постановление е връчено действително
след дълъг срок- около седем месеца след издавеното му,не води по никакъв начин
до извода,че самото процесно наказателно постановление е издадено след срока по
чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Действително на представеното и
прието като доказателство,заверено копие от наказателно постановление ,няма
реквизит с изходящ номер и дата,но според съда такъв реквизит на самото
наказателно постановление не е задължителен.
Представителят
на възиваемата страна,представя камо писмено доказателство заверено извлечение
от актовата книга на ДИТ-Добрич.От това писмено доказателство се установява,че
оспорваното процесно наказателно постановление е издадено именно на
15.06.2017год.,както надлежно е вписано в съответната графа на актовата книга.
С
оглед гореизложените доказателства и установени факти,съдът достига до
извода,че твърдението на жалбоподателя ,че процесното наказателно постановление
е издадено след срока на чл.34 ал.3 от ЗАНН е недоказано и необосновано.
Съдът
достига до извода,че процесното наказателно постановление е издадено именно на
посочена в него дата , а именно 15.06.2017год.
Фактическата
обстановка,доказана от събраните писмени и гласни доказателства е,че на
13.04.2017год.проверяващите инспектори,включително и свидетеля И. извършили
проверка на строителен обект хотелски комплекс”Парадайз Блу”в КК”Албена” и
заварили в него да работят ,според тях няколко лица,сред които и Д.И.Според
проверващите,лицата са монтирали арматура в кофража на изграждащия се басейн
към хотелския комплекс.Лицето Г.М.,заедно със другите лица било поканено да
попълни писмена декларация относно условията за наемането му на работа.В
попълнената декларация,Г. М. посочил,че работи в Екострой АД.Проверяващите
направили справка на 19.04.2017год. в регистъра на НАП за подадени уведомления
за сключени договори по чл.62 ал.3 от КТ и са установили,че няма такъв трудов
договор за съответното лице.От възиваемата страна са изпратили призовка на
прокуриста на Екострой АД да представи трудови досиета на установените
лица,включително и на Г.М..Трудово досие на Г.М. не е представено.С оглед на
гореизложеното,проверяващите достигат до извода,че е налице административно
нарушение на чл.62 ал.1във вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Единственото
доказателство,според съда,на което се позовава възиваемата страна,доказвайки
виновно допуснатото административно нарушение е попълнената и подадена от
конкретното лице писмена декларация.
Съдът
съобразява,че както в рамките на оспорването на АУАН,така и в настоящото
производство жалбоподателя оспорва тази декларация.
Според
съда ,по делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърдяното в
писмената декларация,попълнена от Г.М..
Налице
са доказателства,че Албена АД е възложило на Екострой АД да извърши
строителството на хотелски комплекс”Парадайз Блу”,без басейните към него.
Изграждането
на басейните е възложено на друга фирма,а именно на Елинор ЕООД.Това се доказва
от представените и приети като писмени доказателства,писмени договори,сключени
от Албена АД за конкретните строителни работи.Договорите с Елинор ЕООД има за
предмет доставка и монтаж на оборудване за плувни съображения и изграждане на
открити плувни басейни към хотелския комплекс „Парадайз Блу”.
От
показанията на разпитаната свидетелка В.Т.,служител на Албена АД,изпълняващ
контролни функции по капиталовото строителство и инвестициите в комплекса,се
установява,че тя е посещавала често процесния обект,а именно строителната
площадка на хотелския комплекс.От нейните показания става ясно,че във времето
на проверката от контролните органи на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,на
тази строителна площадка са работили едновременно и поетапно много строителни
фирми,като дружеството-жалбоподател е изпълнявало грубия строеж на хотелския
комплекс и няма никакво отношение,към грубия строеж на басейните към този
комплекс.
На
строителната площадка е имало информационни табели,които са обозначавали какво
строителство се извършва и кой е строителя.Липсват доказателства,дали
проверяващите са се съобразили с изписаната информация на тези табели.
Много
и различни могат да са причините поради които Г.М. е попълнил в декларацията си
,че работи за дружеството-жалбоподател.
Според
съда няма логика,двете различни дружества Екострой и Елинор да заплащат
свършена от други,а не техни работници.В този смисъл,съдът достига до извода,че
независимо от попълнената и представена декларация от страна на Г.М.,не следва
да се приема по категоричен начин,че е доказано и допуснато именно визираното в
АУАН и наказателното постановление,административно нарушение.
Съдът
приема,че не е налице доказано по категоричен начин,административно нарушение
на чл.62 ал.1във вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Неправилно
е приложен материалния закон.
Разпоредбата
на чл.405А ал.1 от КТ гласи:”
Когато се установи, че работна сила се
предоставя в нарушение на чл.1 ал.2, съществуването на трудовото правоотношение
се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по
труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се
установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя
началната дата на възникването на трудовото правоотношение”.
Съгласно
разпоредбата на чл.16 от Конституцията законът защитава и гарантира труда,а
държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това
право.Разпоредбата на чл.405А от КТ е пример на това.Според тази
разпоредба,когато се установи,че работната сила се предоставя в нарушение на
чл.1 ал.2 от КТ,съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление.В това постановление се определя първоначалната дата на възникване
на трудовото правоотношение.
С
тази разпоредба се конкретизират,както правомощията на контролните органи,така
и последиците от нарушението.
Систематическото
място на разпоредбата на чл.405А от КТ е в Раздел I,озаглавен”
Контрол
за спазване на трудовото законодателство” от Глава 19 от КТ,а не е в Раздел II „Административно-наказателна отговорност за нарушения
на трудовото законодателство”от същата глава.
След
като в чл.1 ал.2 от КТ е въведен основен принцип на трудовото
законодателство,то законодателят щеше да предвиди изрична санкционна разпоредба
за неговото нарушаване.Самото обявяване на правоотношението за трудово се
явява”санкция”за работодателя,поради което е предвидена възможността на
работодателя да обжалва по съответния ред това постановление.
Налагането
на имуществена санкция само по себе си няма да преуреди правоотношението в
трудово,която е единствената хипотеза,при която правата на работника ще бъдат
гарантирани.
С
оглед на това съдът достига до извода,че административно-наказателна отговорност
за работодателя по чл.1 ал.2 от КТ не се предвижда,защото до завършване на
процедурата по чл.405А от КТ липсва правно основание това отношение да се
третира като трудово.
След
като са приели,че липсва писмен трудов договор,проверяващите е следвало да го обявят
по реда на чл.405А от КТ с постановление.
В
постановлението се определя начална дата на възникване на трудовото
правоотношение.
Видно
от събраните доказателства,постановление по чл.405А от КТ,в конкретния казус не
е издавано,поради което и не е определена първоначална дата на възникване на
трудовото правоотношение.С оглед на това няма как да се приеме,че дружеството в
качеството си на работодател е допуснало работника без сключен писмен трудов
договор.
Постановлението по чл.405А от КТ е
предпоставка за издаване на предписание по чл.405А ал.4 от КТ,което подлежи на
обжалване,както и самото постановление по реда на АПК пред Административния
съд.Трудовия договор се сключва от датата на възникване на трудовото
правоотношение,определена в постановлението,а ако такава дата не е
определена,той се сключва от датата на издаване на постановлението.когато между
страните не се сключи трудов договор,в алинея шеста на същата разпоредба е
предвидено,че самото постановление замества трудовия договор и той се смята за
сключен за неопределен срок от време
Чрез
постановлението по чл.405А от КТ,според съда е налице коректната,предвидена в
КТ процедура за установяване,обявяване и контрол на едно трудово правоотношение.
По делото са представени
доказателства,от които е видно,че работникът е изпълнявал дейност без надлежно
сключен писмен трудов договор между него и дружеството-жалбоподател.
Административния
орган носи тежестта на доказване и следва да установи елементите на трудовото
правоотношение.Също така АНО следва да докаже в рамките на административното
производство,че е спазил общото изискване по чл.35 от АПК за издаде
индивидуален административен акт,след като изясни фактите и обстоятелствата от
значение за случая.
Едва
когато има налице влязъл в сила акт о чл.405А ал.1 и ал.4 от КТ,тогава може да
се твърди,че е доказано административното нарушение по чл.62 ал.1 от КТ.Тогава
и възниква правното основание по чл.414 ал.3 от КТ за налагане на доказания
работодател на имуществената санкция.В процесният случай не е имало издадено
постановление по чл.405А от КТ от АНО,за съществуване на трудово правоотношение
между дружеството-жалбоподател и Г.М.,нито е направено предписание да се сключи
трудов договор,между тях не може да се твърди,че е налице доказано административно
нарушение на чл.62 ал.1 от КТ във вр.чл.1ал.2 от КТ.
Проверяващите в конкретния казус са
изискали единствено писмена декларация,в която предварително за описани
въпросите,към работниците.Единствено въз основа на тази анкета,проверяващите са
достигнали до извода,че работника няма писмен трудов договор.
Според
съда този извод на проверяващите е неправилен и незаконосъобразен.
Съдът счита,че наказателното
постановление,като незаконосъобразно,следва изцяло да бъде отменено изцяло.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №08-000301/146 от 15.06.2017г.на Директора на Дирекция”Инспекция
по труда”-гр.Добрич,с което за констатирано на 13.04.2017г. в строителен обект-хотелски
комплекс”Парадайз Блу”,находящ се в КК”Албена”,Балчишка община Добричка област,административно
нарушение на чл.62 ал.1,във вр.чл.1ал.2 от Кодекса на труда,изразяващо се в
това,че работодателя е приел на работа ,като общ работник лицето Г.Г.М.,с ЕГН**********,без
да е изпълнило задължението си за сключване на писмен трудов договор,на„ЕКОСТРОЙ”АД,със
седалище и адрес на управление в гр.Добрич,ул.Стоил
Войвода№30,ЕИК124035416,представлявано от В.И.В.-Прокурист ,е наложено на
основание чл.416 ал.5от КТ във вр.чл.414ал.3 от КТ административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500лв.(хиляда е петстотин
лева),като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :