Р Е
Ш Е Н
И Е № 260018
11.01.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на десети декември през две хиляди и двадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 883 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Н.В.З. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***7, адв.К.К.Г.,
против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Искър, бул.”Христофор Колумб“ №43, представляван от изпълнителните директори Димитър Димитров, Румяна Бетова,
Петър Аврамов, Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, иск с правно основание чл.498 от
Кодекса за застраховането /КЗ/.
Ищцата твърди, че на 22.07.2019г. между 21,30ч. и 22ч. в гр.Хасково по
време на движение на кръстовището между бул.“Васил Левски“ и ул.“Дунав“ по
посока окръжна болница претърпяла вреда на собствения й лек автомобил, като на
контролното табло светнали червени светлини с надпис. При извършен външен оглед
на автомобила не били установени видими повреди. След проведен телефонен
разговор с обслужващия автомобила автосервиз, същият бил качен на платформа и
извозен до сервиза, където по-късно били констатирани настъпилите увреждания.
Към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача била застрахована по
застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“, валидна от 18.01.2019г.
до 17.01.2020г., издадена от ответника. Ищцата уведомила ответника за
настъпилото застрахователно събитие и настъпилите вреди по автомобила й, за
което била образувана застрахователна претенция по щета от 25.07.2019г. За
установяване на щетите по автомобила ответникът извършил два огледа на
увредените детайли и заснел същите с фотоапарат. От изготвена от автосервиза проформа
фактура от 29.07.2019г. било установено, че стойността необходима за
възстановяване на МПС-то е 9642,55лв. С писмо от 09.08.2019г. ответното
дружество постановило отказ от заплащане на исканото обезщетение. Според ищеца,
този отказ е неправилно постановен. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 200лв., иск предявен частичен от пълния размер от 9642,55лв.,
представляващи дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, на основание сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, причинени в
резултат на застрахователно събитие, установено на 22.07.2019г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
С протоколно определение, постановено в с.з. на 10.12.2020г., съдът допусна
изменение на размера на предявения иск, като по искане на ищцовата страна
увеличи същия и иска се счита предявен вместо за първоначално посочения размер
от 200лв. за сумата от 5026,96лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло по основание и
размер. Твърди, че от страна на ищцата е проявена груба небрежност и
съответните щети не следва да се изплащат от застрахователя. Твърди се
неизпълнение на договорни задължения от ищцата. Оспорва се търсената сума и
като силно завишена и не отговаряща на действително претърпени вреди. В
условията на евентуалност се прави искане за намаляване на застрахователното
обезщетение с 25% поради неуведомяване в срок на застрахователя. Намира
искането за лихви за неоснователно с оглед неоснователността на главния иск.
Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема за установено от фактическа страна следното :
На 17.01.2019г. между Н.В.З. и „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
гр.София, е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ с валидност от 0ч. на
18.01.2019г. до 24ч. на 17.01.2020г. за лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег.№*******.
На 29.08.2019г. е извършен оглед на горепосочения лек автомобил от
застрахователя, за което е съставен протокол от същата дата. По делото са
приложени платежни документи за заплащани от застрахования суми за
застрахователни премии по сметка на застрахователното дружество. Представен е
също така талона на автомобила, от който се установява, че е собственост на
ищцата. На 25.07.2019г. е отправено
искане за завеждане на застрахователна претенция към ответното дружество. На
29.07.2019г. на ищцата е издадена проформа фактура за сумата от 9642,55лв. за
ремонт на автомобила. С уведомление от 09.08.2019г. застрахователят отказва на
ищцата изплащане на поисканото застрахователно обезщетение, заявявайки, че не е
спазила задълженията си по застраховка „Каско на МПС“ да уведоми писмено
застрахователното дружество в срок не по-късно от три работни дни от узнаване
за настъпването на застрахователното събитие. С отговора на исковата молба са
представени общите условия за застраховка „Каско на МПС“, в сила от
26.03.2018г. Видно от приложения от ответника приемо-предавателен протокол на
17.01.2019г. на ищцата е предаден екземпляр от тези общи условия,
представляващи неразделна част от застрахователния договор „Каско на МПС“ от
същата дата 17.01.2019г. На 05.08.2019г. е направено искане за допълнителен
оглед и оценка на щети на МПС по автомобила на ищцата. На 11.09.2019г. в
застрахователното дружество е депозирано възражение от ищцата относно
образуваната на 25.07.2019г. щета. С уведомление от 24.09.2019г. застрахователят отговоря на възражението на
ищцата, като заявява, че липсва правно основание за изплащане на претендираното
от нея застрахователно обезщетение.
От показанията на свидетеля С.А.В. /съпруг на ищцата/ се установява, че на
25.06.2019г. след като се прибрал от работа съпругата му се обадила и му
казала, че претърпяла ПТП, като удара бил отдолу на колата. Свидетелят огледал
колата, нямало изтичане нито на масло, нито на спирачна течност, на таблото не
светели никакви светлини или индикации за проблем. След около месец – на
22.07.2019г. късно вечерта съпругата на свидетеля му се обадила по телефона и
казала, че колата спряла да работи и тя извикала платформа да я извози към
автосервиз. Били се включили светлини на таблото и колата спряла да работи.
Св.В. твърди, че автомобила на съпругата му стой паркиран в гараж и всеки ден
след инцидента той го проверява дали има теч на масло или спирачна течност.
След ПТП-то нямало никакви следи от теч под автомобила. Първият път, когато
съпругата му претърпяла ПТП на таблото на колата не светели никакви светлини.
Докато втория пък, когато колата спряла да работи вече светели червени светлини
на таблото. От автосервиза им съобщили, че повредите по колата са много
сериозни.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебна автотехническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице описва подробно
механизма на настъпване на процесното ПТП. Експертизата достига до извод, че не
е налице причинно-следствена връзка между събитията, изложени в исковата молба
и настъпилите увреждания по автомобила. Според вещото лице, уврежданията по
процесния автомобил са в следствие на близко по време събитие. В доклада си в
съдебно заседание вещото лице заявява, че основното като повреда и тази на
картера, което довело до другите увреждания по автомобила. Повредата на картера
на автомобила била срязване на картера в долната част, откъдето предполага
бързо изтичане на маслото на двигателя за кратко време, след което двигателят
работи при недостиг на масло. Експертът сочи, че изтичането на маслото води до
падане налягането в системата, изтъняване на детайлите, намазани с маслото от
картера и следващия период е вече работа в режим на себетриене. Според вещото
лице, от момента на повредата до аварийното износване и спиране на двигателя да
работи периодът от време е много къс, тъй като отворът бил с голяма площ и
изтичането било бързо, вероятно ставало въпрос за часове.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове
:
По категоричен начин от представените
по делото писмени доказателства се установява, че на 17.01.2019г. между
страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“. Установи се също
така, че на 25.07.2019г. ищцата е депозирала в ответното дружество искане за
завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“. Към това искане ищцата
подписва декларация, че по време на движение на 22.07.2019г. управлявания от
нея автомобил й дава червена предупредителна светлина и изписва, че следва да
спре МПС-то. След това предупреждение ищцата бива извозена с автомобила си до
сервиз, където се констатира наличието на повреда. Както от показанията на
разпитания по делото свидетел, така и от депозираното експертно заключение се
установява, че повредата е в долната част на автомобила, в частност картера,
като е настъпила вследствие на удар от механичен твърд предмет. Този удар,
според експерта е довел до срязване на картера и съответно до бързото изтичане
на маслото на двигателя. Самата ищца заявява в исковата молба и в искането си
отправено до застрахователя, че е претърпяла инцидент на пътя преди около месец
по-рано, при който чула внезапен силен шум от продължителен удар под
управлявания от нея автомобил. При оглед тогава на същия нито тя, нито съпругът
й установяват наличие на повреда. В своите показания съпругът на ищцата е
категоричен, че в деня на удара и няколко дни след това редовно е проверявал за
течове под автомобила, но такива не били установени. Свидетелят твърди също
така, че на таблото на автомобила не е имало каквото и да е предупреждение,
поради което и не са потърсили специализирана помощ в автосервиз.
При
тези данни по делото съдът намира за неоснователни възраженията на ответното
дружество за липса на основание за изплащане на търсеното застрахователно
обезщетение, поради неспазване на срока за уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие. По несъмнен начин се установи, че ищцата е
уведомила застрахователя в предвидения 3-дневен срок от узнаване за
настъпването на застрахователното събитие. Управлявания от застрахованата л.а.
е спрял да се движи на 22.07.2019г., а искането за образуване на щета е
подадено в ответното дружество на 25.07.2019г., т.е. в предвидения от
законодателя и общите условия за застраховка „Каско на МПС“ срок. Действително
както от показанията на св.Ванчев, така и от депозираното експертно заключение
се установи, че всъщност повредата по автомобила е настъпила още през м.юни,
почти цял месец преди колата да спре да се движи и на таблото й да се изпише
предупреждение към водача. Въпреки категоричните данни, че всъщност повредата
на автомобила е настъпила още през месец юни 2019г., съдът счита, че
застрахованото лице е спазило предвидения 3-дневен срок за уведомяване на
застрахователя. По категоричен начин се установи от събраните по делото
доказателства, че всъщност ищцата е узнала за настъпване на застрахователното
събитие едва на 22.07.2019г., когато управляваният от нея автомобил е спрял да
се движи. Преди тази дата ищцата не е имала никаква представа, че по автомобила
има нанесени повреди, като едва тогава самата тя е разбрала за наличието на
повреда в автомобила. След извършване на огледа на автомобила в автосервиз
самите автомеханици са обяснили на ищцата, че е налице повреда на части от
автомобила, които следва да бъдат сменени, както и че предполагат, че
ситуацията на 22.07.2019г. е следствие от събитие, настъпило на по-ранна дата.
При
тези данни по делото съдът намира за необоснован отказа на застрахователя да
изплати на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение по
сключената между тях застраховка „Каско“. Самият застраховател в отговора на
исковата си молба не оспорва, че е налице щета на автомобила, което се установи
от депозираното от вещото лице заключение. Ето защо, следва извода, че следва
да се уважи предявения иск с правно основание чл.498 от КЗ изцяло, като бъде
осъден застрахователя да заплати на ищцата сумата от 5026,96лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за настъпилата по автомобила
щета при ПТП, станало на 25.06.2019г., проявена на 22.07.2019г. От данните по
делото се установи, че ищцата съвсем добросъвестно и своевременно е отправила
своето искане към застрахователя за образуване на щета и изплащане на
обезщетение на 25.07.2019г., по което е получила отказ от последния.
Предвид
гореизложените съображения и изхода на спора между страните съдът счита, че
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата и направените в настоящото
производство деловодни разноски в общ размер на 1031,10лв., от които 201,10лв.
– държавна такса; 580лв. – адвокатско възнаграждение и 250лв. – депозит за вещо
лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Искър, бул.”Христофор Колумб“ №43, представляван от изпълнителните директори Димитър Димитров, Румяна Бетова,
Петър Аврамов, Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, да заплати на Н.В.З. с
ЕГН:********** ***, сумата от 5026,96лв., представляваща
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щети,
нанесени на застрахованото МПС „Нисан Х Трейл“ с рег.№*******, настъпили в
резултат на ПТП на 22.07.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.05.2020г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 1031,10лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.