№ 243
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20241800100036 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. И. И.
срещу Б. А. И. за поставянето му под запрещение.
Ищцата твърди, че е майка на ответника, който от дълги години страда
от психично разстройство, като през 2007г. бил диагностициран със
заболяване „Параноидна шизофрения“. С ЕР на ТЕЛК от 2013г. бил
инвалидизиран с трайно намалена работоспособност от 80%, и
преосвидетелстван с ЕР № 0183/ 032 от 08.04.2021 г. на ТЕЛК към Ц.П.З. -
С.О.. Твърди, че ответникът употребява наркотици (марихуана, амфетамини и
др.) още от ученическите си години и до сега. Имало периоди, в които
злоупотребява и с алкохол. Поради болестта си и употребата на психоактивни
вещества бил много напрегнат, с неадекватно поведение, груб, конфликтен,
бързо става гневлив и агресивен, постоянно заплашва, буйства, крещи, чупи и
не спира да говори. През 2013 г. нападнал баща си с нож и бил настанен за
задължително стационарно лечение в „Ц.П.З. - С.“ ЕООД. Ходи мръсен и със
занемарен външен вид, не се къпе, не се бръсне, не се подстригва. Случвало
се е да не се прибира вкъщи няколко дни. Общува с хора като него, които,
според ищцата, го използват за пари. Освен това, ищцата заявява, че поради
агресивното и буйно поведение на Б. И. и заплахи и нападения от негова
страна, близките му били принудени да викат полиция. Многократно бил
хоспитализиран принудително. Лекуван е регулярно и многократно в
различни психиатрични заведения - обикновено по спешност и принудително,
поради буйното му и неадекватно поведение. Въпреки това, след изписване
състоянието му отново се влошава. Според ищцата, причина за това е не само
заболяването му и употребата на психоактивни вещества, но и фактът, че не
приема редовно предписаните му лекарства. Твърди, че ответникът
непрекъснато иска пари, а ако не получи - става агресивен и започва да
буйства, да заплашва и да напада. През 2018 г. изтеглил кредит от „Банка
1
ДСК“ ЕАД, който бил изплащан от близките му. Ищцата счита, че поради
душевното заболяване на ответника Б. А. И., той не може самостоятелно да се
грижи за своите работи, тъй като не разбира предписанията на правните
норми и не може да съобразява поведението си с тях, както и не може да
ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Моли съда да го
постави под пълно, а при условията на евентуалност - под ограничено,
запрещение. Настоява за назначаване на временен попечител, който да се
грижи за неговите лични и имуществени интереси. Представя доказателства.
Прави доказателстветни искания.
Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени лично на
ответника и на назначения му особен представител – адв. Д.. В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител, който
изразява становище за правомощията на съда производствата по чл. 336 и сл.
от ГПК, не възразява срещу доказателствените искания на ищцата, и заявява,
че няма собствени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание по делото, ищцата се явява лично и се
представлява от адв. Т., която счита за доказано наличието на душевно
заболяване у Б. И. - пароноидна шизофрения, с което се изпълнява първото
условие за поставянето му под запрещение. Позовава се на заключението по
СПЕ, че И. не може да разбира свойството на действията си, не може да ги
ръководи и да охрани интересите си. Прави извод, че са налице изискванията
на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС за поставянето му под запрещение. Изразява становище,
че запрещението следва да е пълно. Подчертава, че лицето е социално
неадекватно, изцяло заинтересован от потребности за употреба на алкохол,
храна и наркотици, като същевременно няма трудови навици и е изцяло
зависим от своето семейство. Счита, че има нужда от грижи и попечителство.
Моли съда да го постави под пълно запрещение и с всички последици,
произтичащи от това. Настоява за назначаване на временен настойник
(попечител) до влизане в сила на решението.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се
представлява от адв. Д. – особен представител, който счита, че искането за
поставяне под пълно запрещение е твърде пресилено и неоснователно.
Намира, че И. е на едно не лошо интелектуално ниво и разбира, макар и
частично, свойството и значението на постъпките си. Изразява становище, че
той може да бъде поставен под ограничено, но в никакъв случай под пълно
запрещение. Моли съда, ако постанови решение за поставяне под
запрещение, то да бъде ограничено.
Ответникът Б. И. заявява лично, че е спрял алкохола и наркотиците –
съответно от две години и от шест месеца. Моли съда да не го поставя под
запрещение, защото това ще ограничи възможностите му и ще му навреди.
Счита, че може сам да се грижи за себе си.
В открито съдебно заседание пред ОС- София контролиращата страна
Софийска окръжна прокуратура се представлява от прокурор Й., която счита,
че исковата молба е основателна и ответникът следва да бъде поставен под
ограничено запрещение.
След като прецени твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане (л. 7 от делото)
се установява, че ответникът Б. А. И. е син на ищцата П. И. И., т.е. последната
2
е активно легитимирано лице по смисъла на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
От приетата по делото медицинска документация (епикризи и решение
на ТЕЛК) се установява, че от 2010г. до настоящия момент здравословното
състояние на ответника се влошава. Още през 2010г. той е диагностициран с
кататонна шизофрения. През 2019-2023г. постъпва по спешност в центрове за
психично здраве, като диагнозата му се променя на „параноидна
шизофрения“ и последици от вредна употреба на ПАВ. Такава диагноза е
отразена и в ЕР на ТЕЛК, с което му е била опредЕ. 80% трайно намалена
работоспособност за срок до 01.04.2024г. Констатирано е също негово
агресивно поведение.
Съдът придоби лични впечатления за психическото състояние на Б. И. в
хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Ответникът разбира
зададените въпроси и дава адекватни отговори с кратки, прости изречения.
Контактен и ориентиран за време, място и собствената личност. Може да
формира базови причинно- следствени връзки и разпознава близките си.
Независимо от видимата напрегнатост, която рефлектира в нервния, ускорен
ход на речта и трудно разбираем говор, съдът приема, че мисловният процес
на ответника е в рамките на нормалното. Осъзнава положението си в
семейството и естеството на отношенията си с другите негови членове.
Демонстрира добър спомен за минали събития и факти (напр. трудовата му
заетост в гр. Б.). Има представа за стойността на парите, но заявява, че не му
трябват и не работи, защото има осигурена храна. Наясно е с източника си
доходи, като конкретизира специфични детайли по този въпрос. Споделя за
участие в правни сделки - теглене на кредити и залагане на вещи. Осъзнава
необходимостта от прием на лекарства, като посочва техния вид и заявява, че
ги приема самостоятелно и доброволно. Споделя подробности относно
лечението си. Изразява становище, че искането за поставянето му под
запрещение е с цел да му се отнеме наследството, останало от баща му, но не
може да обясни механизма, по който очаква да стане това. Няма ясна
представа за лично и сънаследствено имущество, нито и за начина на
разпореждане с последното, но по този въпрос заявява, че „го разчита“, като
се позовава на сведения от неназовани хора. Прави опити да отклони
разговора към поведението на брат си, за когото твърди, че е алкохолик и
агресивен.
От приетото по делото заключение по допуснатата СПЕ се установява,
че ответникът не страда от слабоумие, но страда от душевна болест по
смисъла на чл. 5 от ЗЛС, като конкретната диагноза е „Параноидна
шизофрения; пристъпно-прогредиентно протичане; вредна употреба на ПАВ“
с код F20.0. Заболяването датира от 2007 и е съпроводено с промяна в
поведението и с хоспитализации, зачестяващи през последните години, като
от 2020г. до 2024г. ответникът пребивава почти непрекъснато в психиатрични
болници на задължително лечение. Вещото лице изразява становище,
състоянието му е трудно овладяемо поради приема на марихуана, алкохол и
други психоактивни вещества. Счита, че, при преустановяване на този прием
и в съчетание с поддържаща терапия, е възможно да се постигне относително
стабилизиране на състоянието. От друга страна, ответникът може да се грижи
за ежедневните си дейности, но е налице засягане на почти всички изследвани
сфери - емоционално-волева, мнестично-паметова, мисловно-възприятна,
когнитивно-социална. Това не му позволява да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, вземайки самостоятелни
3
решения, както и да се грижи сам за своите работи и да защитава интересите
си.
В подкрепа на тези изводи, вещото лице е отбелязало, че при ответника
са налице чести хоспитализации и затруднение в социалното включване през
последните години, което налага подкрепата му от близки и обуславя
неговата недееспособност. Въз основа на поставената диагноза, хода на
заболяването (влошаване през последните години), увеличаващия се дефицит
на личността във всички сфери, лошия контрол на импулсите и честото
агресивно и дезадаптивно поведение през последните години, както и
некритичността към лечението, е направен извод, че И. не може да оцени
правилно своето състояние и сам да се грижи за своите интереси.
Констатирано е, че той може сам да се грижи за своите интереси в
ежедневните си дейности, макар и със снижена активност, но че няма
изградени стратегии за справяне в ситуации на по- висок стрес.
По отношение на бъдещото развитие на заболяването, вещото лице е
заявило, че с напредване на възрастта може да се притъпят симптомите на
халюцинации и налудности, но превес ще вземат негативните симптоми като
напр. социалната оттегленост. В хипотеза на продължително лечение и
медикаментозна стабилизация, както и преустановяване приема на ПАВ, би
могло да настъпи привидно стабилизиране на състоянието на ответника, но
дори да се постигне добра и стабилна медикаментозна ремисия, личността му
вече функционира в условия на болестно променен тип и странности в
поведението. Още повече, че при спиране на медикаментите настъпва бързо
влошаване. Направен е генерален извод, че състоянието на ответника не му
позволява да разбира свойството и значението на действията си, както и да
ръководи постъпките си, като при това затруднява неговото самостоятелно
социално функциониране и го прави зависим от близките.
В открито съдебно заседание вещото лице поддържа това заключение и
уточнява, че интересите и социалните контакти на ответника са ограничени
изцяло около групата, която приема наркотици, и това е неговият основен
проблем. Към настоящия момент няма ремисия от приема на наркотици,
който е усложнил психичното му състояние и сега то се характеризира и с
шизофренни симптоми. И. не проявява критичност към заболяването си (с
изключение на моментите на подобрение, когато се лекува), като често е
импулсивен и непредвидим. Може да планира и предвижда последиците от
по- елементарни неща от ежедневието, но е неинициативен и няма трудови
навици и дисциплина. Според вещото лице, той не би могъл да се справи с
по- сложни дейности, надхвърлящи удовлетворяването на собствените му
желания (напр. банкови операции, заеми, предвиждане на последиците от
действията си). Когато е в добра форма, има добър мисловен процес и
интелект, но не би могъл да контролира поведението си. Лесно е внушаем и
манипулируем. Перспективата за развитие на състоянието му е много трудно
преценима, тъй като проблемът са наркотиците. Те му влошават рязко
състоянието. Вещото лице предполага, че ако има период от шест месеца без
наркотици, може би прогнозата ще е много по- добра, но състоянията са
смесени и наркотиците влошават шизофренното заболяване.
Разпитан е св. Д.Д., който познава Б. И. от селото, в което живеят. През
последните две години го е виждал да проявява агресия в центъра на селото.
Не иска да се подчинява на своите близки, напр. да се прибере вкъщи. Не
работи от доста години. Употребява системно алкохол. Свидетелят бил чувал,
4
че неговите приятели злоупотребяват с добрината му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от
майката на ответника, която е активно процесуално легитимирано лице в
производствата по Глава ХХVІІІ от ГПК – арг. от чл. 336, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че
поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на
регламентирани в закона основания се ограничава или отнема
дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга
неговата правна сфера.
Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на слабоумие
или сериозно душевно заболяване, което препятства лицето да се грижи за
себе си и за своите работи. Това означава, че само по себе си слабоумието или
заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови
постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да
предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние,
съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи,
т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си
съществуване и за защита на своите законни права и интереси.
Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните
лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за
своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а
онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова
тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5
ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група
лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от
втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени
под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на
малолетните и на непълнолетните лица.
При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на
Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по
конституционно дело № 10/2014г., съгласно които цитираните по- горе
разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по
начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена
защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е
налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не
водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права
на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана
като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на
такива правни действия, които могат да накърнят интересите на
поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.
Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт,
регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата
на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно
събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г.
С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като
правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност
5
и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота.
Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп
на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на
техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното
упражняване на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и
пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно
най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен,
независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип при
третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на
тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или
отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на
техните интереси или тези на трети лица и на обществото.
В конкретния случай е налице необходимост от ограничаване
дееспособността на ответника Б. И., тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че той страда от параноидна шизофрения с
пристъпно-прогредиентно протичане и вредна употреба на ПАВ. Съгласно
заключението на в.л. П., това е душевна болест, която е довела до засягане на
почти всички изследвани сфери - емоционално-волева, мнестично-паметова,
мисловно-възприятна, когнитивно-социална, и не му позволява да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, вземайки
самостоятелни решения, както и да се грижи сам за своите работи и да
защитава интересите си. Макар ответникът да може да се грижи за
ежедневните си дейности, той не може да оцени правилно своето състояние и
да се справя в ситуации на по- висок стрес и с по- сложни дейности,
надхвърлящи удовлетворяването на собствените му желания. Независимо от
съхранения мисловен процес и интелект, той не би могъл да контролира
поведението си, тъй като лесно внушаем и манипулируем. Затруднено е
неговото самостоятелно социално функциониране и е налице зависимост от
близките, а перспективата за развитие на състоянието му е неясна.
Тези изводи се потвърждават частично и от непосредствените
впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК,
тъй като ответникът има представа за време, място и собствена личност,
възприема адекватно заобикалящата го среда, демонстрира добра памет за
значими събития от неговия живот и формира ясна и логична мисъл, но тя е
отчасти под влияние на въображаеми представи за намеренията на други хора
и се формира на фона на неглижиране на собствения му здравен статус. Освен
това, мястото му в обществото и начинът му на функциониране в него се
характеризират с известни отклонения от обичайното за човек на неговата
възраст, тъй като той не работи, не получава лично пенсията си, не разполага
с пари, а заявява, че пазарува „по сметка“, като покупките се заплащат
впоследствие от майка му.
На последно място, съгласно цитираното по- горе решение на
Конституционния съд на Република България, „произнасянето на съда на
практика включва не само оценка на тежестта на психическото увреждане, но
и прогноза за неговата продължителност във времето“. В конкретния случай
прогнозата за състоянието на ответника е непредсказуема, тъй като, видно от
заключението по СПЕ и от изявленията на в.л. П. в открито съдебно
заседание, тя е трудно преценима и зависи от приема на наркотици и
евентуално от поддържаща терапия, т.е. от бъдещи несигурни събития. Също
6
така, вещото лице е посочило, че с напредване на възрастта може да се
притъпят симптомите на халюцинации и налудности, но превес ще вземат
негативните симптоми като напр. социалната оттегленост. Следователно, като
цяло превес имат факторите, които обуславят влошаване на състоянието на
ответника, но при своевременно лечение и спиране на употребата на ПАВ, е
възможно овладяване на деградивните процеси и настъпване на ремисия.
Въпреки това, дори в този случай, личността му вече ще функционира в
условия на болестно променен тип, т.е. не може да се очаква обратен процес
на нейното възстановяване.
С оглед гореизложеното съдът намира, че състоянието на Б. И. е
увредено до степен, в която същият е частично неспособен да се справя сам
със своите работи, поради което следва да бъде поставен под запрещение.
За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид, че съгласно
чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, „…лицата с физически
и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и
обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от
извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят
собствените си интереси. Поставянето под запрещение, макар и накърняващо
техните права, е един такъв механизъм, тъй като, от една страна, той
гарантира, че те ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, с
които биха могли да навредят на самите себе си, а, от друга страна, той
гарантира сигурността на гражданския оборот и охранява правата на третите
лица и обществото като цяло, които също биха били засегнати от правните
действия на лица с увреждания.
Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай тази цел би
била постигната чрез поставяне на ответника под ограничено запрещение, тъй
като при този вид запрещение той би следвало да извършва правните
действия лично, макар и с попечителско съгласие (арг. от чл. 5, ал. 3, вр. чл. 4,
ал. 2 от ЗЛС) – обстоятелство, което напълно отговаря на намалената, но не и
изцяло отсъстваща способност на лицето да осъзнава и ръководи поведението
си.
До този извод съдът достигна, като прецени, че у И. действително се
забелязва известен упадък на личността (според вещото лице – във всички
изследвани сфери), намиращ израз в начина му на живот, занемаряване на
грижите му за себе си, проявявана агресия и зачестилите хоспитализации,
които обстоятелства са непривични за психично здраво лице. Така очертаните
личностни дефицити и липсата на критична преценка на Б. И. ще бъдат
успешно преодолени чрез съдействието, което попечителят ще оказва.
Противно на опасенията на ответника, поставянето му под ограничено
запрещение ще бъде от негова полза и при извършване на правни действия
(вкл. такива с предмет – наследствено имущество), доколкото те изискват по-
задълбочени психични усилия и трезва преценка (неподатливост на внушения
и манипулации), които в момента са нехарактерни за ответника. Тази
недостатъчност на способностите му ще бъде компенсирана, а същевременно
волята му няма да бъде игнорирана, тъй като за валидността на действията на
ответника ще бъде необходимо и съгласието на неговия попечител, като по
този начин ответникът ще бъде цялостно подпомогнат в грижата за делата си
и защитата на интересите си.
Поради това съдът счита, че поставянето му под ограничено
запрещение ще предостави достатъчна степен на защита на правата на И. до
7
подобрение на неговото здравословно състояние, ако такова настъпи в
бъдеще. В такъв смисъл е и съдебната практика по сходни казуси – напр.
Решение от 27.04.2012г. по гр.д. 12316/2011г. на Софийския градски съд.
След влизане на решението в сила, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК,
препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и
попечителство при община Б. - за определяне на попечител съобразно
разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от СК.
По направеното особено искане по чл. 377, ал. 2 от ГПК съдът намира,
че са налице предпоставките за назначаване на временен попечител на
ответника, тъй като, с оглед изложените по- горе съображения, той не е в
състояние да се грижи пълноценно за своите лични и имуществени интереси,
а това налага попечителско съдействие. За попечител следва да бъде опредЕ.
ищцата П. И., тъй като събраните по делото доказателства сочат, че тя се
явява най- близкият роднина на ответника - негова майка. Освен това,
понастоящем ответникът живее в едно домакинство с нея (както заявява
самият той), поради което определянето й за временен попечител би било в
съответствие с разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от СК и би предотвратило
трудностите, свързани с евентуално преместване на ответника до назначаване
на негов постоянен попечител от органа по настойничество и попечителство
след влизане в сила на съдебното решение. От друга страна, съдът взе
предвид и обстоятелството, че по делото няма данни за други лица, които
биха могли да бъдат негови попечители, освен брат му (с когото също живее
в едно домакинство), но ответникът неколкократно изрази отрицателно
отношение към това лице, поради което евентуалният му избор за попечител
би бил неудачен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Б. А. И. с ЕГН
********** и адрес с. П., ул. „Д.П.“ № 4.
ОПРЕДЕЛЯ за временен попечител на Б. А. И. с ЕГН **********
неговата майка П. И. И. с ЕГН ********** - до назначаване на постоянен
попечител от органа по настойничество и попечителство след влизане в сила
на съдебното решение.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Б. за
назначаване на попечител.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8