№ 686
гр. Перник, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720106320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Профи Кредит България“ ЕООД, срещу Б. Н. Г..
Ищецът твърди, че на 07.11.2019 г. между него и Б. Г. бил сключен договор за
потребителски кредит № ********, по силата на който на ответницата била отпусната в заем
и реално предадена сумата от 2200 лв., със срок на погасяване 36 месеца, при месечна
вноска 107,13 лв., ГПР 48,78 %, ГЛП 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11%, като по този
начин общото задължение по кредита възлизало на 3856,69 лв. Уговорено било договорно
възнаграждение, както и възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 440 лв. и за
закупена услуга „Флекси“ в размер на 1276 лв., платими ежемесечно наред с основното
задължение, при размер на вноската по закупени допълнителни услуги 47,66 лв. По този
начин общото задължение по кредита възлизало на 5572,69 лв., с общ размер на месечна
вноска 154,79 лв., дата на погасяване – 15-ти ден от месеца.
По отношение начина на усвояване на заема се твърди, че с част от отпуснатия
кредит били рефинансирани други задължения към „Профи Кредит“ – в размер на 1696,44
лева, а остатъкът от заемната сума в размер на 503,56 лева бил преведен по банкова сметка
на кредитополучателя. Твърди се, че неколкократно погасителният план е бил променян по
молба на кредитополучателя, за което били сключени шест допълнителни анекса към
договора, с което било отложено плащането на вноски № 4, 5, 6, 9-17, броят вноски бил
променен общо на 46, бил променен и крайният падеж – съответно до 15.09.2023 г. Твърди
се, че кредитополучателят е извършвал частични плащания – в общ размер 1692,56 лв., в
резултат на което частично били погасявани главница, лихвите за забава и такси за
извънсъдебно удовлетворяване на вземането, както и частично плащане в размер на 100 лв.
1
след образуване на заповедно производство.
По изложените съображения, след като за посочените вземания за главница,
договорно възнаграждение и лихви е била издадена заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило срочно възражение по реда на чл. 414 ГПК, моли да бъде признато за установено
в отношенията между страните по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите: 1859,46 лева, – неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№ ********/07.11.2019 г., 1049,38 лева, - неплатено договорно възнаграждение за периода
от първата неизплатена вноска – 15.06.2021 г., до датата на предсрочната изискуемост –
05.07.2022 г., както и сумата 131,38 лева, – законна лихва за периода от 16.12.2019 г. до
05.07.2022 г. (от изпадането в забава до датата на предсрочната изискуемост).
Доколкото заповедният съд е отхвърлил заявлението, в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение за сумата 326,86 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“, както и 947,85 лева – за закупена услуга „Флекси“, ищецът моли ответницата
да бъде осъдена да му заплати посочената сума.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В с.з. се явява, представя
платежни бележки, и моли за постановяване на справедливо решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като съобрази, че исковата претенция за връщане на заемната цена и плащане
на възнаградителната лихва е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 5218/2022 г., намира, че
за ищеца е налице интерес от търсената защита по отношение на исковете за главница и
лихва. По отношение осъдителния иск за заплащане на сумите 326,86 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, както и 947,85 лева – за закупена услуга
„Флекси“, лв., съдът намира, че същият следва да бъде разгледан, тъй като се касае за
последващо обективно съединяване на искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК.
Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Следователно, касае се за двустранна, възмездна, консенсуална, формална и
реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на определена парична сума
заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на
възнаградителна лихва.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и
лихва е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на
2
договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената
предсрочна изискуемост; 2) наличието на валидно постигната договореност между страните
за заплащане на договорно възнаграждение; 3) наличието на валидно постигната
договореност между страните за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 4) изпадане на ответника в забава, респ. уговорка за настъпване на
предсрочна изискуемост и установяване на нейните предпоставки; 5) размера на вземанията.
Съдът намира за установена по делото първата материална предпоставка, обуславяща
основателността на исковата претенция, а именно – възникването на валидно
облигационно правоотношение при посочените в исковата молба условия. От
представените искане за отпускане на потребителски кредит „Стандарт“ и от договор за
потребителски кредит № ******** се установява, че на 07.11.2019 г. „Профи Кредит
България“ като кредитодател и Б. Г. като кредитополучател са постигнали съгласие на
кредитополучателя да бъде предоставена парична сума в размер на 2200 лв., която следва да
бъде върната на кредитора в срок от 36 месеца на равни месечни вноски от 107,13 лева.
Уговорен е ГПР 48,71% и годишен лихвен процент 41,00 %, като по този начин общата
сума, която подлежи на връщане възлиза на 3856,69 лева. С договора е уговорено и
възнаграждение за закупени услуги – Фаст в размер на 440 лв. и Флекси в размер на 1276,00
лв., като месечната вноска за погасяване на посочените вземания възлиза на 47,66 лв. и е
платима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. По този начин общият размер
на всички задължения по договора възлиза на 5572,69 лева, при вноска 154,79 лв., платима
на 15-ти календарен ден от всеки месец. Последното се изяснява и от приложения
погасителен план към договора, като в същия е посочена и банковата сметка на кредитора.
Към договора са приложени Общи условия – Версия 2/22.08.2019 г., които носят подписа на
кредитополучателя на всяка страница. Съгласно чл. 8.1 от ОУ клиентът се задължава да
върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички задължения, възникнали във връзка с
него, по банковата сметка на кредитора. Към договора за приложени и Декларация по
образец, информация относно обработката на личните данни, както и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – всички
подписани от Б. Г., с което са удовлетворени специалните изисквания на ЗПК.
Представени са общо 6 анекса, следващи сключването на договора, с които е
отложен падежът или съответно намален размерът на няколко погасителни вноски, в
резултат на които анекси погасителните вноски се променят общо на 46 броя, а остатъкът от
намалените погасителни вноски до пълния им първоначално уговорен размер е дължим в
края на погасителния план. Съответно са изменяни ГПР и ГПЛ, като с последния 6ти анекс
ГЛП остава в първоначално уговорения размер 41 %, а ГПР – 31,07%.
От съвкупната преценка на представените доказателства се установява и вторият
правно-релевантен факт, а именно – реалното предоставяне на заемната сума. Видно от
приложената извадка-движение по сметка, на 08.11.2019 г. в полза на ответника е била
наредена сумата от 503,56 лв., а с остатъкът от 1696,44 лв. е било рефинансирано друго
задължение на Б. Г. към „Профи Кредит“. Фактът, че кредитът е бил усвоен по посочения
начин, се подкрепя и от заключението по приетата ССчЕ, която съдът кредитира изцяло като
изготвена компетентно, подробно и безпристрастно. Индиция относно реалното
предоставяне на заемната сума е и фактът на извършвани от ответницата погасявания.
С това в правната сфера на заемополучателя е възникнало насрещното задължение да
върне заемната сума, като наред със същото са уговорени задължения за заплащане на
договорно възнаграждение и възнаграждение за допълнителни услуги – „факт“ и „флекси“,
на равни месечни вноски с размери и падежи, подробно индивидуализирани в погасителния
план и анексите към същия, представляващ неразделна част от договора.
В исковата молба се излагат твърдения за настъпила на 05.07.2022 г. предсрочна
изискуемост на кредита, която е обявена, видно от представените уведомително писмо и
3
обратна разписка /л. 36 и сл./
От заключението на вещото лице се установява, че ако не се вземат предвид други
задължения по договора, от направените вноски е погасена главница в размер на 1892,56 лв.,
като по този начин непогасеният остатък върху главницата би възлизал на 307,44 лева.
При приспадане на вноската в размер на 50 лв., направена от ответницата на
10.06.2023 г., т.е. след изготвяне на експертизата, непогасеният остатък върху главницата би
възлизал на 257,44 лева.
Мотивите на съда да не вземе предвид погасявания на други задължения по
договора (а именно – договорната лихва и възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“), са свързани със служебната констатация за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на
посочените клаузи, поради противоречие със закона (ЗПК) и добрите нрави.
Няма пречка страните да уговарят възнаграждение за ползване на заетия паричен
ресурс, като в този случай договорната свобода досежно съдържанието на подобна клауза е
ограничена от чл. 9 ЗЗД. Поради това в практиката на ВКС трайно се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка на компенсаторна лихва (за забава) и
възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити
– двукратния размер на законната лихва /в т. см. Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. №
315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II
г. о., Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС и др./. В процесния
случай размерът на законната лихва върху главницата от 2200 лв. за периода на погасяване,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 652 лв., поради което и доколкото се
касае за необезпечен кредит, с оглед разрешенията, застъпени в цитираната съдебна
практика, размерът на договорното възнаграждение е необоснован и накърнява добрите
нрави, съответно клаузата за уговарянето на договорна лихва не поражда действие между
страните.
В конкретния случай чрез клаузите за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“,
кредиторът задължава кредитополучателя да му заплати възнаграждение за услуги, които на
практика влизат в кръга на обичайната му дейност – доколкото ответникът предоставя
кредитно финансиране по занятие. Дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на
кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за
ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се
предоставят на потребителя. Същото се отнася и до услугата „Флекси“, която касае
определянето на „гъвкав погасителен план“. Предвид това, частта от раздел VI от договора,
установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услугите „Фаст“ и
„Флекси“, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
кредитополучателят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,71 %,. Предвид предпоставките, при
4
които се предоставят услугите „Фаст“ и „Флекси“, то същите са с характер на
възнаграждение и е следвало стойността им да бъде включена изначално при формирането
на ГПР (те са сигурен разход за потребителя). В случая, акцентът се поставя не само върху
факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение
за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи
в процента на разходите по кредита. С включването на възнаграждението по услугите
„Фаст“ и „Флекси“, , размерът на ГПР /определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, съобразно
формулата в ЗПК/, би възлизал на 106,75 %, а не на посочената в договора стойност и
надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с ПМС на Република България. Ето защо съдът намира, че сочените
клаузи, доколкото заобикалят императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, са нищожни –
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради което не съставляват източник на права за ищеца, респ.
задължения за ответника.
При тези данни искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 257,44 лева и
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния заявен размер, както и спрямо останалите
вземания за договорна лихва и допълнителни услуги, основани на нищожни клаузи.
Задължението за лихва за забава следва от падежа на неплатените вноски – чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В горната хипотеза обаче, съгласно установеното от
експертизата при непогасена главница в размер на 307,44 лв. (размера, установен от ССчЕ,
изготвена преди плащането в хода на процеса от още 50 лв.), забавата настъпва от 16.08.2022
г., която дата е извън исковия период за законна лихва (заявен от 16.12.2019 г. до 05.07.2022
г.), поради което претенцията за законна лихва следва да бъде отхвърлена в цялост.
По разноските:
При този изход на спора страните имат право на разноски, съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете. Ищецът е сторил разноски в размер на 361,79 лв. (60,79 лв.
ДТ за установителните искове по чл. 422 ГПК, 51 лв. за осъдителните искове и 250,00 лв.
възнаграждение за ССчЕ), от които пропорционално има право на 26,32 лв. (5,15 лв. ДТ за
установителния иск и 21,17 лв. разноски за ССчЕ) в исковото производство и 5,15 лв.
разноски в заповедното производство. Ответницата не е сторила разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, срещу Б. Н. Г., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД съществува изискуемо вземане
спрямо Б. Николавева Г. за сумата от 257,44 лева– главница по договор за кредит №
********/07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК на 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена Заповед № 3082/04.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5218/2022 г. по описа на РС-Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над 257,44 лева до пълния предявен
размер 1859,46 лева, като неоснователен, както и поради извършено плащане в хода на
процеса.
5
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД , ЕИК ********* срещу Б. Н. Г., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД установителни искове за
признаване съществуването на изискуеми вземания за сумите 1049,38 лева – неплатено
договорно възнаграждение за периода от първата неизплатена вноска – 15.06.2021 г., до
датата на предсрочната изискуемост – 05.07.2022 г., както и сумата 131,38 лева, – законна
лихва за периода от 16.12.2019 г. до 05.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед №
3082/04.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5218/2022 г. по описа на РС-Перник, както и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 326,86 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, както и
947,85 лева – за закупена услуга „Флекси“ по Договор за кредит № ********/07.11.2019 г.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД , ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 26,32 лв. разноски в
исковото производство пред РС-Перник и 5,15 лв. разноски в заповедното производство
пред РС-Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6