№ 139
гр. гр.Несебър, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20222150200131 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: град
*************, против Наказателно постановление № 21-0304-001049 от 24.08.2021г.,
издадено от И.Г.Т. на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което:
1) на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, и 2) на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно
като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на
материалния закон. Посочва, че в него едновременно му е вменено, че управлявайки
мотопед по време на движение, не е поставил предпазна каска, както и че като водач на
МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва
обесопазителен колан, с който МПС е оборудвано, по който начин за жалбоподателя остава
неясно за кое от двете нарушения е наказан. Мотопедът, който жалбоподателят е
управлявал, спада към категория А1 съгласно чл.150а, ал.2, т.1 от ЗДвП, а не от изброените
от наказващия орган категории. Наред с това мотопедът не е оборудван с обезопасителен
колан, поради което водачът не би могъл да извърши нарушението по чл.137А, ал.1 от
ЗДвП, каквото нарушение не е описано и не е вменено на жалбоподателя с акта за
1
установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено
оспорваното наказателно постановление. С това констатира противоречията между
описните обстоятелства в акта и постановлението и различните правни квалификации,
посочени в тях за това нарушение, а деянието по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което е
санкциониран и са му отнети контролни точки, е несъставомерно. Позовава се и на липсата
на конкретно посочена правна норма от Наредба № Iз-2539 на МВР, на което основание са
му отнети контролните точки. Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП в жалбата
се твърди също несъставомерност на деянието, доколкото при описанието му то е за
непредставяне на контролния талон към СУМПС, а тази формулировна не съответства на
посочената като нарушена разпоредба, която предвижда изискването за носене на този
контролен талон, каквото неносене обаче не е констатирано в хода на административно
наказателното производство. Моли за отмяна изцяло на оспорваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Въз основа на жалбата е образувано АНД № 887/2021г. по описа на Несебърския
районен съд, по което е постановено Решение №181/15.11.2021г., с което е
потвърденонаказателното постановление, с което за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП, на М. Д. Б. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, а в останалата част постановлението е отменено.
Административен съд – Бургас, действащ като касационна инстанция, с влязло в
законна сила Решение № 186 от 17.02.2022г., постановено по КНАХД № 2881/2021г. по
описа на съда, е отменил решението на въззивната инстанция в обжалваната част, а именно
за нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, за което М. Д. Б. е санкциониран на основание
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
Несебърския районен съд. С решението си касационната инстанция е приела, че
обжалваното решениние е неправилно поради противоречие в мотивите и диспозитива,
относно формираната воля на съда.
Видно от касационната жалба, решението на Несебърския районен съд е обжалвано
в частта, с която е потвърдено НП, с което на М. Д. Б. е наложено на основание чл.183, ал.4,
т.7 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП,
като жалба срещу решението, с което е отменено НП в останалата част не е подавана от
страните в процеса. Когато и касационната инстанция е постановила с решението си, че
отменя решението на Несебърския районен съд в „обжалваната част“, въз основа на този
начин на формулировка, настоящият съдебен състав приема, че решението на възивната
инстанция е влязло в законна сила в частта му, с което е постановено отмяна на
наказателното постановление „в останалата му част“, е влязло в законна сила на
04.12.2021г., когато е изтекъл срока на обжалване и никоя от страните не е подала
касационна жалба срещу решението в тази останала част, макар това да не е изрично
посочено в решението на Административен съд – Бургас. Тази „останала част“ от решението
на Несебърския районен съд, настоящия състав приема, че тя отмяната на санкцията,
наложена на М. Д. Б. за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което това
2
нарушение, респ. тази част от наказателното постановление, не е предмет на производството
по настоящото АНД № 131/2022г. по описа на РС-Несебър, образувано след връщане на
делото на възивната инстанция за ново разглеждане. Затова и разглеждането на делото и
произнасянето по законосъобразността или правилността на НП в частта му относно
нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП би имало за последица недопустимо съдебно
решение.
В съдебно заседание жалбоподателят се не явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна
на наказателното постановление и в частта, с която жалбоподателят е санкциониран за
нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Претендира разноски по настоящото дело, на тези
направени пред първоначалното разглеждане на делото пред Несебърския районен съд,
както и пред касационнията инстанция.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
уставновено следното от фактическа страна:
На 02.08.2021г. е съставен АУАН Серия АА, бл. № 993336 от С.К.П. – мл.
автоконтрольор при ПП РУ-Несебър, за това, че на 02.08.2021г., около 00:30 часа в к.к.
Слънчев бряг, на главната алея, на кръстовището на дискотека“О.“, посока хотел „Л.“, М. Д.
Б. управлява мотопед „Кимко Агилити 50“ с рег.№ *******, без поставена защитна каска по
образец, и не представя контролен талон към СУМПС. Актосъставителят е квалифицирал
двете констатирани от него административни нарушения съответно по чл.137Е от ЗДвП и по
чл.100, ал.1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от
свидетеля по акта и нарушението и от нарушителя, на когото е връчен препис от акта срещу
разписка.
При издаването на наказателното постановление, наказващият орган също е описал
нарушението, че при управлението на мотопеда нарушителят не поставя по време на
движение предпазна каска, но е квалифицирал процесното нарушение по чл.137А, ал.1 от
ЗДвП след като паралелно е описал нарушение, отговарящо на тази разпоредба, а именно
„Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят е посочил за какви
нарушения е съставил акта, като заявява, че е спрял за проверка мотопед, но не си спомня
други обстоятелства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН като
нарушението по чл.137e от ЗДвП е изчерпателно описано като са посочени обстоятелствата,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е посочена
3
правната квалификация на установеното нарушение. В него се съдържат всички
законоустановени реквизити и същият не страда от пороци, обосноваващи извод за
допуснати съществени процесуални нарушения при неговото съставяне.
Деянието, което М. Д. Б. е извършил на 02.08.2021г. като не е носил предпазна каска
при управлението на мотопеда, категорично съставлява нарушение по смисъла на Закона за
движение по пътищата и е основание за реализиране на административно наказателната му
отговорност и за налагане на санкцията, предвидена в чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
За да бъде наложена обаче тази санкция съвсем не е достатъчно водачът на МПС да е
извършил вмененото му административно нарушение. Необходимо е наред с това да бъде
проведена законосъобразна процедура, съгласно изискванията на ЗАНН, която да приключи
с издаване на законосъобразно наказателно постановление.
При проверката на наказателното постановление по отношение на неговата
законосъобразност се установява, че същото страда от съществени пороци, тъй като в
обстоятелствата по нарушението, изложени в него, са внесени допълнителни обстоятелства
по нов фактически състав, които не са били констатирани с акта, съответно вменено му е за
първи път административно нарушение, за което не е издаван АУАН и не е провеждано
административно наказателно производство. По същество в наказателното постановление са
описани две отделни административни нарушения: това описано в акта, което правилно е
квалифицирано от актосъставителя по чл.137е от ЗДвП, и такова по чл.137А, ал.1 от ЗДвП,
което наказващият орган за първи път вменява ва жалбоподателя, на за което е наложена
санкцията. От една страна, доколкото е безпорно по делото, че жалбоподателят е управлявал
мотопед, а не МПС от категориите, изброени от наказващия орган и съдържащи се в
хипотезата на чл.137А, ал.1 от ГПК, не би могло да се приеме, че наказателното
постановление е издадено при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН – при допусната
нередовност на акта, независимо, че това не е отбелязано в него. От друга страна, в
обстоятелствата по нарушението, изложени в него, са внесени допълнителни обстоятелства
по нов фактически състав, които не са били консаттирани в акта. Така посочените
обстоятелства в атакуваното наказателно постановление, явяващи се нов фактически състав
на още едно нарушение, се явявят неустановени от АУАН, а въведени едва с атакуваното
наказателно постановление. Така се създава неяснота относно съществените елементи от
фактическия състав на твърдяното нарушение, с което се нарушава правото на защита на
жалбоподателя, за когото е неясно какво нарушение и при какви обстоятелства е установено.
По същество жалбоподателят не е наказан за нарушението по чл.137Е от ЗДвП, за което е
образувано административно наказателното производство, независимо, че санкционната
разпоредба на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП предвижда санкцията както за това нарушение, така
и за нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Всичко това означава, че издаденото от
наказващия орган наказателно постановление е негодно да ангажира административно
наказателната отговорност на нарушителя, защото не е спазена формалността на
административно наказателното производство, изискваща максимална прецизност при
индивидуализацията на конкретно нарушение. Неспазването на това правило ограничава и
4
възпрепятства правото на защита на наказаното лице. От друга страна това обосновава извод
и за неизпълнение на задължението на наказващия орган преди да издаде постановлението с
което налага санкцията, да извърши проверка на обосноваността на акта и да изясни всички
относими за извършеното нарушение факти (Решение № 1606/16.10.2017г. по КНАХД №
1494/2018г. на Административен съд – Бургас; Решение № 1046/29.05.2018г. по КНАХД №
831/2018г. на Административен съд – Бургас). Съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление страда от съществени пороци, касаещи основанията за издаването му,
задължителното му съдържание, които представляват допуснати съществени процесуални
нарушения, засягащи правото на защита на санкционираното лице. По тези съображения
административно наказващият орган е издал един незаконосъобразен акт – наказателното
постановление, което подлежи единствено на отмяна, като предвид процесуалния характер
на основанията за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.
Съгласно указанията на касационната инстанция, съдът следва да се произнесе по
всички разноски, които жалбоподателят е направил при разглеждането на делото при
различните инстанции, поради което следва да му присъди другата част от разноските за
платено адвокатско възнаграждение, направени при първоначалното разглеждане на делото
от Несебърския районен съд – 150 лева (от общо 300 лева), пред касационната инстанция –
300 лева, както и при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция – 300 лева, или
общо сума по разноските в размер на 750 лева (на основание чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), която сума
Областната дирекция на МВР – Бургас следва да бъде осъдена да му заплати.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0304-001049 от 24.08.2021г., издадено от И.Г.Т.
на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, В ЧАСТТА, с която на
основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП на М. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: град
*************, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв.
(петдесет лева) за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.6, ал.1, т.10 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., издадена от министъра на вътрешните работи, са му
отнети 6 (шест) контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас
ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: град *************, сумата в размер
на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща направени в съдебното
производство пред отделните инстанции разноски за платени адвокатски възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Бургас.
5
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6