№ 398
гр. Пазарджик, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500463 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№ 105 по
описа на съда за 2024 година е признато за установено, на осн. чл. 124, ал. 1
ГПК, по отношение на П. Д. Ш., ЕГН: ********** от гр. ******** и М. Д. Ш.,
ЕГН: ********** от гр. *******************, че Л. Ц. Ч., ЕГН: **********
от гр. ******************* и П. Ц. Ч., ЕГН: ********** от гр.
************* лично и като наследници на Ц.Л.Ч. /починал на 19.03.2024г./,
са собственици по наследство от Л.Д.Ч., починала на 04.09.2023г. на общо 1/2
ид. части от поземлен имот с пл. № 238, с площ 663 кв.м., в кв. 35 по плана на
с. Е., общ. П., за който е отреден УПИ VI-238, в квартал 35 по действащия
дворищнорегулационен план на с. Е., Общ. П., при граници и съседи УПИ V-
237, УПИ VII-239, УПИ XV-247, улица, ведно с построените в имота
двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 77 кв.м. по
графични данни, а по нотариален акт с площ от 70 кв. м. и паянтова сграда със
застроена площ от 35 кв.м. по графични данни, а по нотариален акт 30 кв.м.,
ведно с всички подобрения и приращения в имота, находящи се в с. Е., общ.
1
П., ул.”********.
Осъдени са П. Д. Ш., ЕГН: ********** от гр. ******** и М. Д. Ш.,
ЕГН: ********** от гр. *******************, да заплатят на Л. Ц. Ч., ЕГН:
********** от гр. ******************* и П. Ц. Ч., ЕГН: ********** от гр.
*************, разноски по гр. д. 105/2024 година по описа на Районен съд -
Панагюрище в размер на общо 1 565 лв. /хиляда петстотин шестдесет и пет
лева/.В тази част решението е изменено по реда на чл.248 от ГПК.
В срок така постановеното решение се обжалва от П. Ш. и от М. Ш..
Първоинстанционният съд не обсъдил задълбочено представените по
делото доказателства, което довело до множество несъответствия между
действителната и възприетата от съда фактическа обстановка. Поради това и
съдът достигнал до редица неправилни и необосновани изводи и постановил
неправилно решение.
Решението било и необосновано, постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства и материалния закон, като били нарушени
съществени процесуални правила.
Съдът не обсъдил всички доказателства по делото.
Неправилно приел, че в полза на П. Д. Ш. не е изтекла придобивна
давност по отношение на процесния имот, тъй като същия е бил владелец на
придобитите по наследство 1/2 ид. части от имота и държател на
наследствените 1/2 ид. части на сестра си Л.Ч..
Не било отчетено ,че Л.Д.Ч. приживе не е предприела защита на правото
си на собственост върху имота по съответния ред, за да прекъсне давностното
владение на П. Д. Ш., ако действително е настоявала според показанията на
свидетелката В.П. още през 2010 г. да уредят отношенията си по отношение на
имота.
Съдът неправилно приел, че Л.Ч. се интересувала от наследствения си
дял, без да съобрази ,че по делото не е установено тя да се е противопоставила
на извършените от брат й П. Д. Ш. действия или да е упражнила правата си
върху имота в село Е. в периода от 08.01.2006г. до 01.07. 2022г. било, чрез иск
за разпределение на ползването или чрез искане за заплащане на обезщетение
за ползване на нейните идеални части или пък да е влизала в противоречие с
брат си относно правото на собственост. Като не били налице действия от
2
страна на Л.Д.Ч., целящи отблъскването на установеното владение от страна
на брат й П. Д. Ш., както и при липса на заявени от нея претенции за имота в
село Е. следвало да се приеме,че П. Ш. е владял целия имот 10 години и
осъществяваното от него владение е било постоянно, спокойно и явно, като по
делото нямало доказателства за обратното.
От представените към отговора на исковата молба писмени
доказателства, а именно: Удостоверение за данъчна оценка с изх.
№**********/ 29.06.2022г., изд. от МДТ- Община П.; Удостоверение за
описание на имота №982/ 28.06. 2022г. изд. от отдел ТСУ.-Община П.; Скица
за имот № 317/28.06.2022г с пл. №238, за УПИ VI- 238 в кв. 35 по плана на
село Е., изд. от отдел ТСУ-Община П. и разписка за платени данъци с
№0400016028158519/29.06.2022г., се установявало , че за собственик на имота
през всичките години, както в МДТ-Община П., ТСУ- Община П. така и в
кметство Е. е записано единствено името на П. Д. Ш., въпреки развалянето на
договора за издръжка и гледане със съдебно решение от 21.05.1996г. на
РСПще, което обстоятелство сочело за незаинтересованост от страна на
другия наследник Л.Ч..
Данните за декларирането на имота , обсъдени в съвкупност с
останалите доказателства по делото- показанията на свидетелите П. и К.,
както и приложените по делото писмени доказателства: Удостоверение за
описание на имот №982/ 28.06. 2022г. изд. от ТСУ-Община П. и Скица за имот
№317/28.06.2022г. с пл. №238, за УПИ VI- 238 в кв. 35 по плана на село Е.,
изд. от ТСУ- Община П., декларирането на имота като собствен на П. Ч.,
било проява на намерението му за своене на имота.
П. Ш. бил вписан, като собственик на имота към 2022г., когато е
прехвърлил имота на синът си М. Ш.. Скицата , съдържа данни, които по см.
на чл.2, ал. 1 и ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, били
доказателства за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на
противното (.чл. 2, ал. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър). В случая
оборването, както на презумпцията по чл. 2, ал.5 от ЗКИР, така и на
презумпцията по чл.69 от ЗС, се дължало от претендиращите съсобствеността
си върху имота ищци.
Съдът бил длъжен да формира изводи дали действията по упражняване
на фактическа власт са разкривали намерение за своене по начин, то да може
3
да стане достояние на ищците, като отчете предназначението на имота и
конкретните твърдения за действията, чрез които е осъществявана
фактическата власт, т.е дали последните имат постоянен или сезонен
характер. Съдът неправилно приел , че от събраните по делото доказателства
не се установява, че след смъртта на родителите си, ответникът П. Ш. е
извършвал действия, с които е демонстрирал пред сестра си Л.Ч. намерение за
своене на наследствените й 1/2 ид. части от имота в периода от 08.01.2006г. до
01,07.2022г., без да вземе предвид, че тя не е била допускана в имота от П. Ш.,
тъй като нямала ключ за него, което обстоятелство се установявало от
свидетеля Н. К..
Съдът не приел, за акт на предаване на владението, изявлението на Л.Ч.
пред свидетелката Н. К.: „Да си прави брат ми, то си е негово“, като се е
обосновал че изявлението за предаване на владение, за да породи правните
последици на преобръщане на държането във владение, следва да е направено
пред лицето, на което владението се предава, за да може да го възприеме и от
този момент да започне да упражнява фактическата власт върху имота със
съзнанието, че е изключителен негов собственик.
Законът не изисквал изрично направено изявление до другия
съсобственик/сънаследник, а е необходимо намерението за своене от страна на
владеещия съсобственик/сънаследник да му бъде представено по категоричен
начин, чрез действия които отричат неговите права върху съсобствената
вещ.Такива действия били доведени до знанието на Л.Ч. .
Съдът без основание приел, че в периода след 1993г. в имота не е живял
никой и няма как П. Ш. да е придобил по давност идеалните части на сестра
си Л.Ч., тъй като от представената по делото справка с изх.№11163058-1-
16/20.09.2024г., издадена от Електроразпределение ЕРЮГ, ЕУИ група, в
периода от 29.09.2005г.-26.09.2022г. се установявало, че в имота нямало ток и
партидата била закрита, което обстоятелство се подкрепяло от показанията на
свидетелката П..
Не било установено на чие име се е водила закритата партида и дали е
била открита нова партида в имота, както и не е установено наличието на ток
в имота от други източници, които обстоятелства останали неизяснени.
Съдът не взел предвид, че П. Ш. е прехвърлил имота на М. Ш. след като
го е владял повече от 10 години. В жалбата се цитира подробно съдебна
4
практика , относима към придобиване по давност на съсобствен имот.
Съдът допуснал и процесуално нарушение ,като допуснал само един
свидетел от поисканите с отговора на исковата молба трима свидетели,
вследствие на което твърдените от ответниците факти останали неустановени.
Молят решението да бъде отменено.
Доказателствени искания не са направени.
В срок е постъпил писмен отговор от Л. Ч. и П. Ч.., Намират жалбата за
неоснователна и правят искане обжалваното решение да бъде потвърдено.
Правилно съдът приел за установено по делото, въз основа на събраните
по доказателства - писмени и гласни, че П. Ш. не е владял наследствените 1/2
ид. части на Л.Ч. от имотите в с. Е., общ. П., в периода 08.01.2006г. -
01.07.2022г. и не ги е придобил по давност. Те останали в патримониума на
наследниците на Ч.а след смъртта й на 04.09.2023г. - ищците по делото, а след
смъртта в хода на производството на Ц. Ч. - съпруг на Л.Ч., правата били
придобити от синовете им Л. Ч. и П. Ч., като всеки е получил по 1/4 ид. част.
Следователно с договора за покупко - продажба П. Д. Ш. е прехвърлил на сина
си М. П. Ш. повече права отколкото притежава и сделката не е произВ. вещно
- транслативно действие за разликата над ½ идеална част.
Съдът правилно приел,че не е установено Л.Ч. да се е дезинтересирала
от имота в с. Е.. Според показанията на свидетелката П., тя е имала достъп до
имота, макар и рядко е посещавала къщата в с. Е. след смъртта на родителите
си, чистила е двора от плевели, държала е багаж в една от стаите, възложила е
на близък техен роднина да го наглежда. Настоявала е пред баща й още през
2010 г. да уредят отношенията си във връзка с имотите и да се разберат на
кого от двамата да остане, но не се е стигнало до съгласие, с което е показала,
че се интересува от наследствения си дял.
Съдът основателно кредитирал показанията на свидетелката В.П.
/дъщеря на ответника П. Ш., сестра на ответника Д. Ш. и първа братовчедка на
ищците/, като е съобразил изискванията на разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
отчитайки и влошените отношения с родителите й.
Показанията на свидетелката К. относно местоживеенето на Ш. , след
настаняването на родителите му в дома за възрастни хора в гр. Пазарджик
били противоречиви.
5
Съдът правилно приел, че в подкрепа на показанията на свидетелката П.,
че в периода след 1993 г. в имота не е живял никой и в опровержение на
показанията на свидетелката К. в тази част, е представеното от ЕВН
електроснабдяване удостоверение. Представени били по делото доказателства
, че 17 години в имота не е имало ток. Писмената справка за това
обстоятелство опровергавала показанията на свидетелката К., че в имота е
имало ток, и че П. Ш. постоянно живеел там.
Не било допуснато и процесуално нарушение от съда във връзка с
допускането и събирането на гласни доказателства.
Нито в исковата молба , нито в първото по делото съдебно заседание -
до приемане на доклада на съда - ответникът П. Д. Ш. не се бил позовал на
изтекла в негова полза придобивна давност по смисъла на разясненията по т.1
от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК.
Ответниците считат , че не е установено по делото П. Ш. да е владял
наследствените 1/2 ид. части на Л.Ч. от имотите в с. Е., общ. П., в периода
08.01.2006г. - 01.07.2022г. и да ги е придобил по давност.
В отговора на въззивната жалба е направено и предложение за
доброволно уреждане на спора.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение,за да се произнесе по съществото на спора ,съобразявайки
разпоредбата на чл.269 от ГПК , взе предвид следното:
В исковата си молба против П. Ш. и М. Ш. ищците Ц.Л.Ч., Л. Ц. Ч. и П.
Ц. Ч. сочат , че са наследници на Л.Д.Ч., ЕГН **********, починала на
04.09.2023 г.
Родители на наследодателката им били баща й Д. П.Т., ЕГН **********,
починал на 02.02.1997 г. и майка - В.П.Т., ЕГН **********, починала на
08.01.2006 г.
С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
признато чрез обстоятелствена проверка № 39, том 1, дело № 104 27.02.1992 г.
на РС-гр.Панагюрище - баща й Д. П.Т. бил признат за собственик на
недвижим имот: Дворно място в с.Е. 680 кв.м. и застроени в него масивна
жилищна сграда на 70 кв.м. и стопанска сграда на 30 кв.м., при съседи Г.С.П.,
С.Ш., Ц.С. и улица, за което се отрежда парцел V1-238, в квартал 35 по плана
6
на с.Е..
На 05.03.1992 г., с Нотариален акт № 60, том I, дело № 112/1992 г. на
РС-гр.Панагюрище, Д. П.Т. и В.П.Т., прехвърлили този недвижим имот срещу
задължение за гледане на ответника П. Д. Ш. .Към този момент П. Ш. бил в
брак,прекратен с развод през 2010 година.
С Решение от 21.05.1996 г., постановено по гр.дело № 421/1995 г. по
описа на РС-гр.Панагюрище - родителите на първия ответник П. Д. Ш. - баща
му Д. П.Т. и майка му В.П.Т., развалили сключения с Нотариален акт № 60,
том I, дело № 112/1992 г. на РС-гр.Панагюрище договор.Решението влязло в
законна сила на 06.06.1996 г.
От 04.11.1993г., Д. П.Т. и В.П.Т. били настанени от П. Ш. и Ц.Ш. в Дом
за стари хора в гр. Пазарджик. Д. П.Т. почина на 02.02.1997 г., а В.П.Т. - на
08.01.2006г. От датата на настаняването им в дома през ноември 1993г., в
процесния имот не живял никой. Ищците ходели в годината по 3-4 пъти, за да
наглеждат имота.
Знаели от своята наследодателка Л.Д.Ч., че при продажбите на
наследствените им земи с брат й /настоящия първи ответник/ П. Д. Ш.,
останали от покойните им родители - тя винаги е повдигала въпроса за имота в
с.Е. - да го оправят и да се разберат, но той е е отклонявал въпроса за бащиния
им имот в с.Е.. Дори му е предложила през 2018 г., двамата да оправят имота,
да ремонтират къщата и двамата да я продадат. Да си разделят парите.
След смъртта на наследодателката им , при справка в Имотния регистър
разбрали, че П. Д. Ш. и бившата му съпруга Ц.И.Ш.а са продали имота на сина
си М. П. Ш. с Нотариален акт № 46, том II, рег.№ 2860, н.дело №
223/01.07.2022 г. на Нотариус № *** - Н.М.-Т., с район на действие РС-
гр.Панагюрище. При тази сделка П. Д. Ш. и бившата му съпруга Ц.И.Ш.а - не
са се съобразили с Решение от 21.05.1996 г.
При сключване на сделката прехвърлителите се легитимирали като
собственици с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане № 60, том I, дело № 112/1992 г. на РС-
Панагюрище,като затаили пред нотариуса Решение от 21.05.1996 г.,
постановено по гр.д.№ 421/1995 г. по описа на РС- гр.Панагюрище.
След смъртта на родителите на П. Д. Ш. той бил собственик на 1/2 ид. ч.
7
от имота, а не на целия .
След като узнали за това, между първия ищец и М. Ш. бил проведен
разговор с предложение за доброволно уреждане на спора, като до
разбирателство не се стигнало.
Твърдят ,че в резултат на продажбата 1/2 ид. ч. от имота е на М., а
другата 1/2 ид. ч. от имота принадлежи на ищците.
Налице бил правен интерес у тях за предявяване на установителен иск за
правата им върху имота.
Молят да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че са
собственици на общо 1/2 ид. части от следния недвижим имот: Поземлен имот
с планоснимачен № 238, с площ 663 кв.м., в кв.3 5 по плана на с.Е., общ.П., за
който поземлен имот се отрежда УПИ У1-238, в квартал 35 по действащия
дворищно-регулационен план на с.Е., общ.П., ВЕДНО с построените в имота:
двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 77 кв.м. по
графични данни, а по нотариален акт с площ от 70 кв.м. и паянтова сграда със
застроена площ от 35 кв.м. по графични данни, а по нотариален акт 30 кв.м., и
ведно със всички подобрения и приращения в имота, находящ се в с.Е.,
общ.П., ул.”**********, при съседи на имота: имот пл.№23 7, имот пл.№ 239
и имот пл.№ 247 и улица.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответниците оспорват иска.
Твърдят , че ищците никога не били се интересували от имота.
След брака на Л.Д.Ч. с първия ищец Ц.Л.Ч., заживяли в град П., като
гостували по 3- 4 пъти в годината на нейните родители и брат й П. Д. Ш..
Основно той полагал грижи за техните родители Д. П.Т. и В.П.Т., тъй като
живеел при тях в имота, находящ се в село Е.. Работил в мина Е. в периода от
1969г. до 1990г. След като се пенсионирал П. Д. Ш. продължил да живее в
къщата при родителите си в село Е., като едновременно полагал грижил за тях
и имота. С напредването на възрастта неговите родители Д. П.Т. и В.П.Т.
имали нужда от помощ, като и двамата получили инсулт и единствено П. Д.
Ш. полагал за тях ежедневни и непосредствени грижи до тяхното настаняване
в старческия дом в град Пазарджик. Винаги той ги е водил по лекари,
8
изследвания дори ги придружавал при престоя им в болница.
След като родителите на П. Д. Ш. му прехвърлили имота през 1992г., се
залежали на легло и имали нужда от ежедневна от медицинска грижа, с оглед
на което били настанени на 04.11.1993г. в дом за стари хора град Пазарджик
След тяхното настаняване, единствено П. Д. Ш. и неговата съпруга Ц.И.Ш.
ходили и поддържали имота в село Е.. Грижите за родителите му продължили
до смъртта им , въпреки ,че ответникът П. Ш. знаел,че договора въз основа на
който получил имота бил развален от тях през 1995г. под давлението на сестра
му. След смъртта на родителите му до момента единствено П. Д. Ш.
поддържал имота, като многократно го посещавал през всичките тези
години. Обработвал с помощта на сина си М. П. Ш.. Докато била жива
сестрата на първия ответник- Л.Д.Ч., ищците никога не са проявявали интерес
към имота в село Е., тъй като се знаело в семейството, че той остава на П. Д.
Ш..
Твърдят ,че втория ответник е придобил целия имот ,тъй като
праводателя му притежавал 1/2 идеална част по наследство , а другата ½
идеална част придобил по давност.
П. Д. Ш. придобил съсобствения имот в село Е. по давност, като
упражнявал фактическата власт върху него в продължение на повече от 10
години, а именно от деня на смъртта на неговата майка- В.П.Т., починала на
08.01.2006г. до 01.07.2022г.Той е придобил собствеността върху целия
недвижим имот по давност, защото е завладял за себе си останалата 1/2 ид.
част на сестра му Л.Д.Ч., като променил държането на нейните идеални части
във владение, което обстоятелство било доведено до нейното знание, без тя да
му се противопостави.
През годините, П. Д. Ш. упражнявал непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение върху спорния имот в село Е. в продължение на
повече от 10-години. Той живял в къщата, обработвал и засаждал двора,
ремонтирал постройките, т. е облагородил имота от което личало, че е само
негов. Действително през всичките тези години сестра му Л.Д.Ч. и нейните
наследници- ищци в настоящото производство идвали в имота по няколко
пъти в годината, но само на гости, като те не били допускани до имота от П.
Д. Ш., когато него го е нямало. Нямали ключ за пътна входна врата на имота.
Осъществяваното от П. Д. Ш. владение върху целия имот през годните
9
било спокойно, упражнявано явно от него, така че всеки да може да научи
това, като държал съсобствения имот по начин възпрепятстващ владението на
другия сънаследник, а именно непрекъснато и несъмнено. С действията си
манифестирал промяна на намерението си задържането на идеалната част на
сестра си Л.Д.Ч. във владение за себе си, което достигнало приживе до същата.
Тя възприемала действията на брат си и никога не му се противопоставяла,
като намерението му за своене й било противопоставено по категоричен начин
от него, чрез действия, като демонстрирал отричането на нейните права върху
сънаследствената й част.
За прехвърлянето на имота в село Е. през 2022г. бившите съпрузи П. Д.
Ш. и Ц.И.Ш.а не били заблудили съзнателно нотариуса, а били
упълномощили адвокат, който подготвил всички документи, необходими за
изповядването на сделката пред Нотариус с рег. №***- Н.М.-Т. с район на
действие РС- Панагюрище, включително Удостоверение за данъчна оценка с
изх.№**********/ 29.06.2022г., изд. от Община П.; Удостоверение с №982/
28.06. 2022г.1 изд. от Община П.; Скица за имот с пл. №238, за УПИ VI- 238 в
кв. 35 по плана на село Е., изд. от Община П. и разписка за платени данъци с
№0400016028158519/29.06.2022г. на МДТ- общ. П. в едно с 12 бр. листа
приложения към нея за периода от 2017г.- 2022г. Във всички посочени по- горе
документи, за собственик на имота през всичките тези години било записано
единствено името на П. Д. Ш., а името на Ц.И.Ш.а фигурира, като негова
бивша съпруга.
Молят иска да бъде отхвърлен.
Ищците са изразили подробно становище след писмения отговор на
ответниците.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници ,наследодателката
на ищците Л.Ч. , починала на 4.09.2023 година и ответника П. Ш. са преки
наследници на родителите си Д. и В.Т. , починали съответно през 1997 и 2006
година.
Ищците по делото са съответно съпруг и синове на Л.Ч..След
предявяване на иска - на 19.03.2024 г., е починал ищецът Ц.Л.Ч.. Видно от
10
удостоверение за наследници изх. № УН 685/02.04.2024г., издадено от
Столична Община, район Младост, след своята смърт Ц.Л.Ч. е оставил за
наследници по закон децата си Л. И. Ч. и П. Ц. Ч., също ищци по делото.
Не е спорно по делото , че имота , предмет на иска е принадлежал на
общия наследодател Д. Т. /съответно на неговата съпруга/ , който през 1992
година е признат за собственик на имота въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност.Съставен е нотариален акт № 39 том.І дело № 104 от 1992
година , в който имота е описан като дворно място и две сгради – жилищна и
стопанска,съставляващ парцел VІ - 238 в кв.35 по плана на с.Е..
Скоро след признаване на права върху имота Д. Т. и В.Т. са сключили
алеаторен договор с ответника П. Ш. за същия имот- с нотариален акт № 60
том І н.д.№112/1992 година.
С решение по гр.д. № 421/1995 година на районен съд Панагюрище
сключения алеаторен договор е развален поради неизпълнение, като към този
момент прехвърлителите са били настанени в Дом за стари хора.Решението е
влязло в сила на 06.06.1996 година.
Въпреки развалянето на договора с нотариален акт № 46 том ІІ н.д.
№223/2022 година П. Ш. и Ц.Ш. /бивша съпруга/ са продали на своя син М. Ш.
целия недвижим имот.
По искане на ищците по делото е проведен разпит на свидетелката В.П
П., която е дъщеря на П. Д. Ш. и сестра на М. Ш. .Съответно е в роднински
връзки и с ищците. Свидетеката депозира показания ,че имота е принадлежал
на нейните баба и дядо ,които са живели в него докато през м.ноември 1993
година са били настанени в Дом за възрастни хора.Тази свидетелка твърди,че
ключове за имота имал ответника – неин баща, леля и Л. и техен близък ,
който наглеждал имота.
Свидетелката твърди още ,че до смъртта на нейната баба никой не
живеел в имота ,като в него нямало ток- смъртта е настъпила през 2006
година. Имота не бил обитаван и до момента на извършване на сделката в
полза на М. Ш. през 2022 година. Наследодателката на ищците наглеждала
имота ,като го посещавала няколко пъти през годината.Ответникът П. Ш. –
неин баща също ходел пролет и есен ,за да го почиства.До момента на
придобиване на имота от М. Ш. не били правени ремонти.След това покрива
11
на къщата бил сменен.Според свидетелката между баща и нейната леля имало
спор за този имот. Наследодателката на ищците Л. имала свои вещи в
къщата,като с ответника П. Ш. си били разпределили стаите, които си
подържали. Твърди ,че баща и и леля и Л. били близки до времето на
пандемията- до 2021 година ,като след това П. Ш. престанал да и се обажда.
Свидетелката депозира показания че нейния баща живее в П. , като
летата прекарва в гр.П. , където помага на сина си ,който има имот там. Спор
за имота възникнал именно през 2021 година.Тя самата видяла ремонтните
действия по имота ,след придобиването му от нейния брат и от други близки
разбрала ,че леля и Л. искала да говори с ответника М. Ш. относно имота ,но
той и заявил ,че винаги когато желаят могат да го ползват. На тази свидетелка
и е известно ,че от 2010 година Л.Ч. поставяла пред своя брат въпроса за
изясняване на отношенията им за този имот ,но до разбирателство не се
стигнало. Свидетелката сочи,че отношенията и с родителите и се влошили
именно поради извършената сделка в полза на брат и ,която тя квалифицира
като „измама“.
Според свидетелката нейния баща работел в мини „Е.“ до 1993 година
,след което заживял в П.. Заедно с него свидетелката посещавала имота през
пролетта и есента.Твърди ,че в къщата имало легла, един сандък, една печка.
По делото е проведен разпит и на посочената от ответниците свидетелка
Н.С.К.. Тази свидетелка няма родствени връзки със страните и живее в
близост до имота. На тази свидетелка и е известно от общата за страните
наследодателка В.,че имота е прехвърлен на П.,по какъвто повод тя ги
почерпила и според свидетелката и до момента това е така. Налице е известно
противоречие и липса на логика в показанията на тази свидетелка , тъй като
твърди ,че прехвърлянето на имота е извършено след като родителите Д. и В.
са били настанени в Дом за стари хора.Твърди ,че и след този момент –
настаняването на родителите в дом , ответникът П. Ш. продължил да се грижи
за имота ,като счита ,че имота е бил негов. Не и известно да имало спорове
между страните ,както и ,че алеаторния договор е развален.Заявява ,че Л.
казвала:“Да прави брат ми , имота си е негов“,като не става ясно от
показанията и в кой момент са правени тези изявление /преди или след
разваляне на алеаторния договор/ и съответно кога Л. идвайки е отсядала в
друг имот ,ако брат и го няма. От една страна свидетелката твърди,че П.
12
живял в имота докато се пенсионирал и след като родителите му вече били
настанени в дом, а пък едновременно с това сочи ,че той след пенсионирането
си „слезнал“ в града. Свидетелката също депозира показания ,че П. от година
не живее в имота. Според свидетелката Л. не е идвала в имота и не е имала
ключ за него.
Веднага следва да се посочи,че от показанията на тази свидетелка
категорични изводи за относими към спора обстоятелства не могат да се
направят.Ответникът П. Ш. се позовава на придобивна давност ,започнала да
тече след смъртта на неговата майка през 2006 година , а от показанията на
свидетелката изводи кога П. Ш. е живял в имота не могат да се направят.Това е
особено съществено ,като се има предвид ,че в един период ,докато е
действал алеаторния договор, действително той е имал качеството на
собственик на имота ,което се е признавало и от сестра му.Съществено за
спора е кой е упражнявал фактическата власт върху имота , демонстрирал ли
е намерение за своене и съответно как е установена промяната – от държател
на наследствената част на сестра си да се превърне във владелец.
Извършена е очна ставка между свидетелите, която не е допринесла за
преодоляване на противоречията в показанията им.
Представено е удостоверение изх. № 11163058-1-16 от 20.09.2024
„Електроразпределение ЕВН Груп“,от което е видно че за имота не е
доставяна електроенергия.
При тази фактическа обстановка , правилно установена от
първоинстанционния съд , въззивната инстанция намира ,че предявеният иск е
основателен и решението ,с което е уважен е правилно.
Ответникът П. Ш. и наследодателката на ищците Л. Ч. са наследили
имота , предмет на спора от своите родители.
Имота е бил в наследството след смъртта на родителите им ,тъй като
договорът с който е прехвърлен на П. Ш. срещу задължение за издръжка и
гледане през 1992 година е развален с влязло в сила през 1995 година
решение.
Ответникът П. Ш. не се е позовал на придобивна давност , а е основал
правата си ,прехвърляйки имота на сина си на нотариалния акт , с който е
сключен вече разваления алеаторен договор.
13
Възражението на ответника за придобивна давност би било основателно
, ако беше установено по делото на първо място упражняване на фактическа
власт върху имота в продължение на повече от десет години – явно
,несмущавано и съответно – намерение за своене на имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и
непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с
намерението той да се свои. В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно
която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго, но ако имотът е съсобствен и съсобствеността
е възникнала по пътя на наследяването, за да придобие някой от
сънаследниците по давност правото на собственост върху целия имот, следва
да противопостави на останалите намерението си да владее целия имот за себе
си, тъй като всеки един от наследниците, който упражнява фактическата власт
върху наследствените имоти, владее своята придобита по наследство идеална
част от имота, а по отношение на частите на останалите наследници
упражнява фактическата власт като държател. В този случай установената в
чл. 69 ЗС презумпция не намира приложение и намерението целият имот да се
свои, както и противопоставянето му на останалите сънаследници следва да
бъде установено по категоричен начин от лицето, което се позовава на
придобивната давност, за да се приеме, че се е осъществил фактическият
състав на установеното в чл. 79 ЗС придобивно основание.
След смъртта на родителите на П. Щ. и Л. Ч. – съответно през 1997 и
2006 година, те двамата са наследили имота при равни права.Съществено за
спора е дали след този момент ответникът П. Ш. е установил фактическа власт
върху имота за период от десет години и дали е демонстрирал промяната на
намерението си по отношение на наследствената част на своята сестра – от
държател да се е ревърнал във владелец.
Съдът счита ,че не е установено по делото ответникът Ш. да е
,установил фактическа власт върху имота за периода от 2006 до 2022
година.Такъв извод от показанията на св.К. не може да се направи,тъй като
нейните показания са лишени от каквато и да конкретност по отношение на
времето,противоречат дори на твърденията на самия ответник.
14
Съдът кредитира показанията на св.П. ,която макар и изрично да
признава ,че е във влошени отношения с ответниците , именно поради
предприетите от тях действия има непосредствени впечатления за действията
и отношенията на страните и показанията и се подкрепят и от други
доказателства.
Видно от издаденото от ЕВН електроснабдяване удостоверение, за
периода от 26.05.2005г. /при монтиране на електромера/ до демонтирането му
през 24.10.2011г. не е отчитана консумация на електроенергия.Това прави
неправдоподобни твърденията на ответника относно обитаемостта на имота.
От писмените доказателства , касаещи деклариране ,записване на имота
, отразяване на собствеността в издадени скици, никакви по различни изводи
не могат да се направят.Освен това е очевидно ,че ответникът П. Ш. по
никакъв начин не е зачел последиците от разваляне на алеатрония договор .
Няма никакви доказателства и за предприети от Ш. действия ,с които да
е демонстрирал пред сестра си намерението да свои и нейната част от имота
,на която по силата на наследството той е държател.
Предприетите действия по подържане на имота - поправка на оградата
на дворното място, засаждане на дръвчета, смяна на керемиди и ремонт на
покрива, /дори да се кредитират показанията на свидетелката Н. К./ не
представляват такава демонстрация ,тъй като всеки съсобственик, предвид
нормите на чл. 30, ал.2 и на чл. 31, ал.1 ЗС може да извършва. Нещо повече –
от показанията на св. П. се установи освен ,че Л.Ч. е посещавала имота , то и е
поставяла постоянно въпроса за уреждане на отношенията им във връзка с
този имот. Едва след 2021 година П. Ш. престанал да говори с нея и след като
била извършена сделката Л.Ч. водила разговор ,заявявайки претенции с М.
Ш..
По тези съображения, присъединявайки се към мотивите на
първоинстанционния съд , въззивната инстанция намира ,че не е установено
по делото П. Ш. да е придобил права върху целия имот, придобивайки по
давност и наследствения дял на сестра си.
Не може да се пренебрегне и обстоятелството , че при извършване на
сделката през 2022 година като продавач е участвала и съпругата му,като
двамата са се легитимирали като собственици с нотариалния акт , с който е
15
сключен вече разваления договор за издръжка и гледане.
Ответникът П. Ш. е прехвърлил на сина си повече права ,от колкото
притежава и по отношение на получената по наследство част от имота от
неговата сестра , респективно нейните наследници ,сделката не е породила
вещно-правния си ефект.
Като е уважил иска по отношение на ½ идеална част от недвижимия
имот по отношение на ответниците , съдът е постановил едно правилно
решение , което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на ответниците се дължат сторените по делото
разноски ,за присъждането на които е направено искане и представляват
адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева.
От жалбоподателя е направено възражение за прекомерност.
Съдът , съобразявайки характера на спора , фактическата и правна
сложност и предприетите действия по делото намира ,че възнаграждението
не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Панагюрище , постановено
по гр.д.№ 105 по описа на съда за 2024 година, с което е признато за
установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на П. Д. Ш., ЕГН:
********** от гр. ******** и М. Д. Ш., ЕГН: ********** от гр.
*******************, че Л. Ц. Ч., ЕГН: ********** от гр.
******************* и П. Ц. Ч., ЕГН: ********** от гр. *************
лично и като наследници на Ц.Л.Ч. /починал на 19.03.2024г./, са собственици
по наследство от Л.Д.Ч., починала на 04.09.2023г. на общо 1/2 ид. части от
поземлен имот с пл. № 238, с площ 663 кв.м., в кв. 35 по плана на с. Е., общ.
П., за който е отреден УПИ VI-238, в квартал 35 по действащия
дворищнорегулационен план на с. Е., Общ. П., при граници и съседи УПИ V-
237, УПИ VII-239, УПИ XV-247, улица, ведно с построените в имота
двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 77 кв.м. по
графични данни, а по нотариален акт с площ от 70 кв. м. и паянтова сграда със
застроена площ от 35 кв.м. по графични данни, а по нотариален акт 30 кв.м.,
16
ведно с всички подобрения и приращения в имота, находящи се в с. Е., общ.
П., ул.”********.
Осъжда П. Д. Ш., ЕГН: ********** от гр. ******** и М. Д. Ш., ЕГН:
********** от гр. *******************, да заплатят на Л. Ц. Ч., ЕГН:
********** от гр. ******************* и П. Ц. Ч., ЕГН: ********** от гр.
*************, разноски в размер на 1600 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17