№ 245
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000912 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК, образувано по подадена въззивна
жаалба от Р. Б. Л. против решение №260115 от 15.07.2021 г., постановено по
т.д. № 56/21 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.
С обжалваното решение е осъдено застрахователното дружество „Д**-
О.З." ЕАД да заплати на Р. Б. Л. сумата от 70 000 лева - обезщетение за
причинените и неимуществени вреди - болки и страдания ведно със
законната лихва, считано от 21.02.2020 година до окончателното изплащане,
причинени в резултат на ПТП от 28.07.2019 година, като за разликата над
уважения размер от 70 000 лв. до пълния предявен размер от 160 000 лева,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.01.2020 г. до
окончателното изплащане, исковете са отхвърлени като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Отхвърлен като неоснователен е и искът, предявен от Р. Б. Л. срещу
ИВ. Н. Ч. за сумата в р-р на 1000 лева – част от дължимите общо 5 200лв.,
представляващи законна лихва върху главницата от 160 000лв. за периода от
датата на ПТП - 28.07.2019 г. до дата на изпадане в забава на застрахователя -
1
21.02.2020 г.
Така също „Д**-О.З." ЕАД е осъдено да заплати на Р. Б. Л. разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 1040 лева., а в полза на
ОС Пазарджик Д.Т в р-р на 2 800лв. Р. Б. Л. е осъдена да заплати на „Д**-
О.З." ЕАД съобразно отхвърлената част от исковете разноски в размер на
1100 лева.
Жалбоподателят Р. Б. Л. е останала недоволна и обжалва така
постановеното решение с въззивната си жалба в следните части:
-в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. до пълния претендиран
размер от 160 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.02.20 г. до окончателното изплащане,
-в частта, с която е отхвърлен искът против ИВ. Н. Ч. за сумата от 1
000 лева – част от дължимите общо 5 200лв., представляващи законна лихва
върху главницата от 160 000лв. за периода от датата на ПТП - 28.07.2019г. до
дата на изпадане в забава на застрахователя - 21.02.2020 г.
Счита решението в обжалваните му части за незаконосъобразно и
необосновано, като моли в същите да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което исковите претенции в тези им части бъдат уважени,
ведно със съответно изменение на решението в частта му за разноските.
Претендира разноски за въззивната инстанция, включително присъждане на
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Видно от въззивната жалба, оплакванията се отнасят единствено
относно размера на определеното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и несъобразяването им с чл.52 от ЗЗД, както и относно отхвърляне на
предявения иск против прекия причинител за заплащане на законна лихва
върху дължимото обезщетение за периода от датата на настъпване на
увреждането до датата на изпадане в забава на застрахователя.
Въззиваемата страна Д**-ОЗ АД оспорва въззивната жалба изцяло като
неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
обжалваните му части. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ИВ. Н. Ч. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, подлежи на
разглеждане по същество съобразно наведените оплаквания в нея.
По иска срещу Д**-ОЗ АД:
Искът е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, по който ищцата Р.
Б. Л. иска Д**-ОЗ АД да и заплати обезщетение за претърпени
2
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинено от водач на
МПС, за което е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество.
Прието е от първоинстанционния съд, че са налице основания за
ангажиране отговорността на застрахователното дружество, тъй като са
налице увреждания на ищцта, причинени вследствие на ПТП, виновно
причинено от водача на лек автомобил марка "О.", модел „А." с ДК №
******** - ИВ. Н. Ч., за който е сключена застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", валидна към датата на настъпване на ПТП.
Тези изводи на съда не се оспорват във въззивната жалба.
Установено е по делото, че вследствие на ПТП ищцата е получила
следните увреждания, намиращи се в пряка причинно-следствено връзка с
механизма на настъпване на ПТП: разкъсно- контузни рани на главата в
областта на челото, на носа и устата; Голям хематом в меките тъкани на
главата париетално; Мозъчно сътресение; Черепно-мозъчна травма (малък
субдурален хематом вляво темпорално в средна черепно-мозъчна ямка, малка
субарахноидна хеморагия от същата страна); Счупване на носните кости;
Двустранен максиларен хемосинус (кръвоизлив); Травма на лицевия нерв,
Контузия на гръдния кош; Счупване на левите 6, 7 и 8 ребра; Счупване лявата
лопатка; Частичен пневмоторакс вляво; Контузия на корема; Травма
(разкъсване) на далака (слезка); Частично нарушаване на целостта на
трансверзалното дебело черво; Хемоперитонеум (кръв в коремната кухина -
400-500 мл); Охлузвания по лявата ръка.
От заключението на СМЕ, прието в първоинстанционното
производство, е установено, че непосредствено след постъпването в МБАЛ
Пазарджик АД е била зашита раната на главата, а по-късно е предприета
спешна оперативна интервенция - лапаротомия за отстраняването на далака
(слезката), поради кървенето от него в коремната кухина (животоспасяваща
интервенция) и зашиване на лезията на дебелото черво. Извършвани са
вливания на водно-солеви разтвори, витамини, противосъсирващи,
аналгетици, антибиотици и други. Възстановителният период при
пострадалата е бил около 2,5 - 3 месеца от датата на травмата, съобразено с
всички понесени травми. Извършена е оперативна интервенция за зашиване
на раната на главата и лапаротомия (отваряне на коремната кухина за
извършване на премахване на слезката и възстановяването на лезия на
дебелото черво. Прогнозите за възстановяване на пострадалата ищца са
частични, непълни, поради факта, че след отстраняването на далака се
нарушава хемопоезата и имунитета на организма.
По отношение премахването на слезката /далака/ вещото лице е
посочило, че това води до рязко понижаване на имунитета на организма и в
резултат на това се получава намалена резистентност към множество
инфекции; част от функциите на отстранения далак се поемат от лимфните
възли и черния дроб, т.е. това натоварва с множество функции черния дроб и
храносмилателната система; Поради това в такива случаи често се появяват
холицистит, панкреатит, стомашни и чернодробни функционални
3
нарушения; тъй като далакът отстранява всички стари тромбоцити, след
отстраняването му често се наблюдават венозни тромбози, значително се
намалява фагоцитарната функция на организма и това води до чести
хронични инфекции на белите дробове; тъй като далакът участва в синтеза на
еритроцитите и хемоглобина, отстраняването му води до нарушаване на
нормалната хемопареза.
Относно счупванията по тялото на пострадалата ищца, те са се
възстановили напълно. Към настоящия момент здравословното състояние на
пострадалата ищца е компенсирано, като тя има оплаквания, както като
последиците от черепно-мозъчната травма, така и от травмите по тялото.
По отношение кистата на левия яйчник, установена при извършената
лапаротомия, вещото лице е посочило, че е съществувала преди настъпване
на ПТП и нейното възникване няма връзка с него; преди настъпването на
ПТП-то и извършената оперативна интервенция, е нямало обективни данни за
съществуването на кистозното образувание на яйчника, то не е предизвикало
оплаквания от страна на пострадалата, за да бъде посетен лекар-гинеколог,
който да установи съществуването на това туморно образувание. При
„отворения корем“ при извършената оперативна интервенция това кистозно
образувание задължително е трябвало да бъде отстранено от организма.
От събраните гласни доказателства се установява, че Р.Л. имала
шест деца и живеела със семейството си, като след ПТП не можела да стане,
не можела да отиде по тоалетната, не можела да се къпе, имала нужда от
чужда помощ за период около шест месеца; имала постоянно болки в кръста.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата е
заявила, че шест месеца бил възстановителния и период, като здравето и не е
напълно възстановено, понякога имала главоболие, световъртеж, от студа
много я болели счупените ребра, още повече я боляла главата от слънцето,
неспособна била да си върши работата; понякога ръцете и краката я болели,
като тя предимно лежала; постоянно била с лекарства, които са и преписани;
не е ходила на рехабилитация.
Във въззивното производство са приети като писмени доказателства
рецепти за изписани лекарства, фактури ведно с фискални бонове за
закупуване на лекарства, амбулаторни листове за извършени прегледи,
удостоверение от личен лекар, всички касаещи периода след приключване на
съдебното дирене в първа инстанция.
Прието е и допълнително заключение на СМЕ, което се възприема
от настоящия съдебен състав като компетентно изготвено и неоспорено от
страните. От същото се установява, че в периода след 16.11.2021 г. /датата на
приключване на съдебното дирене в първа инстанция/ до сега Р.Л. е страдала
от усложненията от понесените травми от процесното ПТП:
главоболие, последица от черепно-мозъчната травма;
болки в корема от срастванията, получели се след извършената
операция – лапаротомия, с отстраняването на слезката /далака/, зашиването на
лезията на дебелото черво, отстраняването на яйчникова киста и от
4
получените следоперативно хернии по хода на белега /цикатрикса/ от
оперативната интервенция с диастаза /раздалечаване/ на правите коремни
мускули;
болки в дясната раменна става от възникналия възпалителен
процес и излиз в ставата,
болки от счупената лопатка и ребра вляво.
На ищцата са били предписани редица медикаменти, подробно
описани в заключението по представените по делото рецепти и амбулаторни
листове, като вещото лице сочи, че лекарствените медикаменти – за
намаляване на мускулни спазми, болкоуспокояващи, антибиотик,
нестероидни противовъзпалителни средства, антидеспесант, антибиотик и
др., касаят лечение на последиците от претърпените травми от процесното
ПТП.
По отношение на поставената диагноза в амбулаторен лист №
12/18.01.22 г. от д-р Г. Х. „болки, локализирани в други области на долната
част на корема“, вещото лице е посочило, че оплакванията от болки в корема
не се дължат само на оперативното отстраняване на яйчникова киста, а от
всичките оперативни отстранявания и възникналите постоперативни хернии
по коремната стена. Предписаните от д-р Х. медикаменти /антибиотик и
хранителна добавка за изчистване на бъбреците от отпадни метаболитни
продукти/ са във връзка с болките в корема, които може да са провокирани от
възпалителен процес в корема и бъбреците или от страстванията в коремната
кухина и постоперативните хернии.
В устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание на
13.04.2022 г., вещото лице е заявило, че и занапред ищцата няма да може да
изпълнява работата, която е извършвала преди ПТП като селскостопански
работник, тъй като този вид труд не е лек, работи се на полето, на слънце,
вдига се тежко – обстоятелства, които са противопоказани за състоянието на
ищцата.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените
вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинено увреждане, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпило увреждането, как се е възприело от
ищеца и се е отразило върху психиката и емоциите му, като се имат предвид
възрастта му, работоспособността му, както и всички относими обстоятелства
към случая. От значение са и нормативно определените лимити на
застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени
условия в страната. Така, при отчитане на всички тези критерии, съдът
намира, че на ищцата са причинени множество травми - на главата, на
гръдния кош, на корема, охлузвания на лявата ръка, включително описаните
счупвания и разкъсване на далака, довело до отстраняването му, като се има
предвид, че става въпрос за отстраняване на жизнено важен орган.
Възстановителният и период продължил шест месеца с преживени
неудобства от битов характер, като към настоящия момент продължават
5
болките и страданията и – главоболие в резултат на причинената черепно-
мозъчната травма, болки от срастванията и постоперативни хернии, които са
се получили в коремната кухина след отстраняване на далака, от
възпалителния процес в ставите. Продължава да приема лекарства за лечение
на последиците от претърпените травми от процесното ПТП. Не може да
изпълнява работата си като селско-стопански работник, която е упражнявала
преди произшествието. Настъпила е пълна промяна в начина и на живот, като
няма перспектива за пълно възстановяване. Всички тези обстоятелства, в
които са отчетени и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право по смисъла на чл.235,ал.3 от ГПК, съотнесени с
лимитите на отговорността на застрахователя, както и със социално-
икономическите условия в страната и момента на възникване на ПТП, водят
до извод, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в резултат на процесното ПТП се явява сумата 110 000 лв.
Не до този извод е достигнал първоинстанционният съд, поради
което неговото решение в тази отхвърлителна част за разликата над 70 000
лв. до 110 000 лв. следва да бъде отменено и се уважи претенцията. В
останалата част – за разликата над 110 000 лв. до 160 000 лв. следва да бъде
потвърдено.
По иска срещу ИВ. Н. Ч.:
Искът е предявен против прекия причинител на увреждането И.Ч.,
за заплащане на законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от
датата на настъпване на увреждането до датата на изпадане в забава на
застрахователя.
Първоинстанционният съд е приел, че така предявеният иск е
неоснователен по следните съображения: В действащия Кодекс за
застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ),
тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата
на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това
в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за
лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но
същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един
по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест
на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането
6
до уведомяването му за това.
Основателни са оплакванията във въззивната жалба, че така
изложените мотиви касаят отговорността на лихви на застрахователя, но не и
на прекия причинител. Всъщност така предявеният иск има своето основание
по чл. 86 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и е насочен към прекия причинител на
увреждането, като касае период, който не е включен в отговорността на
застрахователя. В застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване
на претенция срещу него, а не от момента на увреждането. В същото време
прекият делинквент по принцип дължи заплащане на обезщетението и на
лихви върху него, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане. По
делото задължението за главница и част от законната лихва – за периода от
21.2.2020 г. до окончателното плащане, което се включва в застрахователното
покритие по полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“, не се
претендират от прекия причинител, а от застрахователното дружество.
Дължимата от прекия причинител законна лихва за периода от датата на ПТП
– 28.07.2019 г. до 21.02.2020 г. не е включена в отговорността на
застрахователя и остава дължима от прекия причинител на увреждането. Ето
защо и тъй като е предявена частична претенция в размер на 1 000 лв., която
се включва в изчислената чрез електронен калкулатор за законна лихва сума
6 386,11 лв. върху присъдената главница 110 000 лв., решението в посочената
отхвърлителна част следва да бъде отменено, като се уважи претенцията на
ищцата.
По разноските:
С оглед резултата по делото на ищцата следва да се присъдят
разноски, като същите представляват адвокатско възнаграждение за първата и
за въззивната инстанции съобразно приложени списъци по чл.80 от ГПК.
Установява се от приложените договори за правна помощ, че е осъществена
безплатна адвокатска помощ. Ето защо и в съответствие с обжалваемия
интерес и Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на пълномощника на ищцата се дължат, както следва: по
първия иск 3 730 лв. , а с ДДС 4 476 лв. за първата инстанция и 1730 лв., а с
ДДС 2 076 лв. за въззивната инстанция, за втория иск по 360 лв. за всяка една
от двете инстанции. За първата инстанция е присъдено адвокатско
възнаграждение 2 483,24 лв., което следва да се приспадне от дължимата
сума 4 476 лв., като се осъди ответника да заплати допълнително 1 992,76 лв.,
както и 360 лв., или общо 2 352,76 лв. За въззивната инстанция по същия
принцип – 2 436 лв.
На ответника – застрахователно дружество следва да се присъдят
разноските съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК и съразмерно
отхвърлената част на въззивната жалба, а именно 2 153,33 лв.
Ответниците следва да заплатят ДТ на основание чл.78,ал.6 от
ГПК, а именно Д**-О.З. ЕАД – 800 лв., ИВ. Н. Ч. - 300лв. Първият ответник
следва да заплати и разноските по назначената съдебна експертиза във
въззивното производство, част от които са внесени от бюджета на съда – 252
7
лв.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260115 от 15.07.2021 г., постановено по т.д. №
56/2020 г. на Окръжен съд Пазарджик В ЧАСТТА МУ , с която е отхвърлен
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 70 000 лв. до 110 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д**-О.З. ЕАД да заплати на Р. Б. Л. сумата – разликата
над 70 000 лв. до 110 000 лв. /или сумата от 40 000 лв./, обезщетение за
причинените и неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със
законната лихва, считано от 21.02.2020 година до окончателното изплащане,
причинени в резултат на ПТП от 28.07.2019 година.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му за разликата над 110 000
лв. до 160 000 лв.
ОТМЕНЯ решение №260115 от 15.07.2021 г., постановено по т.д.
№ 56/2020 г. на Окръжен съд Пазарджик В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
искът против ИВ. Н. Ч. за сумата от 1 000 лева – част от дължимите общо 5
200лв., представляващи законна лихва върху главницата от 160 000лв. за
периода от датата на ПТП - 28.07.2019г. до дата на изпадане в забава на
застрахователя - 21.02.2020 г. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ИВ. Н. Ч. да заплати на Р. Б. Л. сумата в размер на 1 000
лева – част от дължимите общо 5 200 лв., представляващи законна лихва
върху главницата от 160 000лв. за периода от датата на ПТП - 28.07.2019 г. до
дата на изпадане в забава на застрахователя - 21.02.2020 г.
OСЪЖДА Д**-О.З. ЕАД да заплати на адвокат С. Ч. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв., както следва: допълнително
2 352,76 лв. за първата инстанция, 2 436 лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р. Б. Л. да заплати на Д**-О.З. ЕАД направените
разноски за въззивното производство в размер на 2 153,33 лв. по
съразмерност.
OСЪЖДА Д**-О.З. ЕАД и ИВ. Н. Ч. да заплатят по сметка на
Апелативен съд Пловдив - бюджет на съдебната власт ДТ на основание
чл.78,ал.6 от ГПК, а именно Д**-О.З. ЕАД - 800 лв .ДТ и 252 лв. разноски, и
ИВ. Н. Ч. - 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9