РЕШЕНИЕ
№ 891
гр. гр. Хасково, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20255640101209 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. И. чрез
процесуален представител-адвокат А.Д. против „Сити Кеш“ ООД, с която са
предявени следните искове:
главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10
ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване недействителността на
договор за потребителски кредит № 898932 от 24.07.2023г.;
евентуален иск с правно основание чл. 21 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т.
10 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, предявен при условия, че бъде
отхвърлен първия иск, за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 11, ал. 1
от договор за потребителски кредит № 898932 от 24.07.2023г.;
евентуален иск с правно основание чл. 21 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т.
10 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, предявен при условия, че бъде
отхвърлен първия иск и кумулативно съединен с първия евентуален иск, за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 относно
възнаградителната лихва по Договор за потребителски кредит № 898932 от
24.07.2023 г.;
главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
кумулативно съединен с първия иск, за сумата от 549,08 лева, представляваща
дадено без основание, ведно със законната лихва за забава от 09.05.2025г. до
окончателното й заплащане.
1
Ищецът твърди на 24.07.2023г. да е сключил с ответник договор за
потребителски кредит № 898932 към искане №9233334 от 24.07.2023г., на
основание на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца заемна
сума в размер на 1500 лв., а ищецът - да върне заемната сума при условията и
сроковете на договора. Твърди в чл. 3 от договора да е уговорено заеманата
сума да бъде върната по следния начин:: на 17 вноски, от които: 3 вноски
всяка с размер на 12,98 лв. и 14 вноски всяка с размер 114,23 лв., с ден на
плащане: понеделник, вид вноска: седмична, годишен процент на разходите на
заема: 56,74 %, фиксиран годишен лихвен процент: 44,50 %, дата на първо
плащане: 31.07.2023г., дата на последно плащане: 20.11.2023г., обща сума за
плащане: 1638,16 лева; обезпечение: поръчител или банкова гаранция.
Общият размер на възнаградителната лихва да е 138,16 лв. Срокът на кредита
да е 20.11.2023 г. В чл. 5, ал. 1 от договора страните да са се споразумели, че
договорът ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения:
1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месена
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва ИЛИ 2.
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: 2.1. При един поръчител- осигурителният доход следва
да е в размер на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; 2.2 при двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях следва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; 2.3. Да не е/са поръчители по други договори за
заем, сключен/и с Кредитора; 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори
за кредит, сключени с кредитора по които е налице неизпълнение; 2.5. Да
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ
размера на получавания от тях доход. В чл. 5 ал. 2 от договора страните да са
се споразумяли, че кредитополучателя ще предостави посоченото в алинея 1
обезпечение в срок до 3 ( три) дни от сключване на настоящия договор. С
клаузата на чл.11 ал.1 от договора за потребителски кредит да е уговорено
заемателят да плати неустойка в размер на 656,84 лв. при непредоставяне на
договореното обезпечение в тридневен срок от сключването му или в случай,
че предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
договора. Твърди да е заплатил на ответника общо сумата от 2049,08 лв.
Ищецът развива съображения договорът да е недействителен на осн.
чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК поради това, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Навежда съображения, че клаузата, задължаваща
2
заемателя да осигури обезпечение под формата на поръчителство или банкова
гаранция е нищожна, т.к. представлявала скрито възнаграждение за
заемодателя, което следвало да бъде, но, в конкретния случай, не било
включено в ГПР. Счита, че като не е включена сумата за неустойка в ГПР не е
спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото не е посочен верният ГПР.
Навежда съображения уговорената неустойка да е добавка към
възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите
приложения да е посочена като такава, което означава, че е нарушена и
разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените
проценти. Твърди да е очевидно невъзможно за ищеца да осигури исканите
обезпечения в толкова кратък срок, както и невъзможността на самите
поръчители да се снабдят с целия набор от изискуеми документи, което се
доказва и от обстоятелството, че заемателят не е изчакал да включи подобна
неустойка при изчисляването на месечните погасителни вноски и е разсрочил
дължимата неустойка във всяка месечна вноска. Твърди уговорената
неустойка да е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така да
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е
необосновано висока. Твърди записването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилаган в отношенията между страните да
представлява „заблуждаваща търговска практика“ по см. на чл. 68 д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 ЗЗП, както е и в настоящия случай. Навежда съображения, че в ГПР
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение и като е посочено ГПР само в цифри не са спазени
законовите изисквания. Твърди заемателят да е поставен в положение да
тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което да противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК като неточното
посочване на размера на разходите да поставя потребителя в положение да не
знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Твърди да е
нарушено императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК - в договора не е
упоменато конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай че
потребителят упражни правото си на отказ от договора, което да е
самостоятелно основание за недействителност на договора. Навежда доводи
изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция на цялата дължима сума по договора- главница, лихви, неустойки да
съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно
определени параметри, които - предвид броят им и изключително краткия
срок, в който да следва да се предоставят да правят задължението за
предоставяне на обезпечение неизпълнимо. Непредоставянето на обезпечение
да не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да
оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне
3
на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Развива съображения клаузата на чл. 11, ал. 1 от
договора да е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и поради това,
че излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции на неустойката. Твърди договорената между страните лихва да
надхвърля повече от 3 пъти законната лихва и развива съображения, че това
накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е
в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се
явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
В случай, че договорът за кредит бъде обявен за недействителен, а при
условията на евентуалност – съдът прогласи нищожност на клаузите за
възнаградителна лихва и неустойка, ищецът иска да му бъде върната сумата
от 549,08 лв. - платената над чистата сума по кредит.
Ищецът претендира разноски, включително адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Навежда съображения, че
при отхвърляне на иска, ищецът като потребител не следва да е осъждан за
разноски.
Ответникът оспорва исковете по допустимост и основателност. Твърди
исковете да са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването
им. Сочи кредитът да е изцяло погасен и при уважаване на установителните
искове ищецът щял постигне резултат, който по никакъв начин нямало да се
отрази на правната му сфера. Сочи ищецът да упражнява правото си на иск в
условията на злоупотреба с право. Същият да е депозирал пред Районен съд -
Хасково четири напълно идентични искови молби, с които се оспорвала една и
съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно
уговорили в сключените между тях общо тридесет и четири договора. Въз
основа на исковите молби да са образувани настоящото гр. д. № 1209/2025 г.,
гр. д. № 934/2025 г.; гр. д. № 2528/2024 г. (решено) и гр. д. № 2197/2024 г.
(решено), всички по описа на РС - Хасково. Молбите да се отнасяли до
различен договор за кредит, но във всяко отделно производство да се
оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита. Счита ищецът да злоупотребявал
с формалното си право да инициира отделни производства по различните
договори с една единствена цел, а именно - да се генерира разноски по
отделните производства. Развива съображения исковете да са неоснователни.
Твърди неустоечната клауза да не е част от съществените параметри на
договора за заем и в случай, че съдът приеме клаузата за нищожна, това не би
следвало да води до недействителност на целия договор. Поддържа да са
спазени всички изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди в договора
за потребителски кредит и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно да е посочен
размерът на ГПР и по какъв начин същият се формирал. Освен това, в случая
4
ГПР не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради
което не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Признава
обстоятелството, че уговорената неустойка не е включена в ГПР, но това е
така, защото кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му
към датата на сключване на договора. Понеже неустойката била уговорена
като плащане, което да бъде извършено в случай че кредитополучателят не
осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора, било изначално невъзможно било уговорената неустойка да бъде
включена в ГПР. На следващо място, твърди неустойката да е дължима от
потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя да е
уговорена като фиксиран размер и двете страни да са напълно наясно с
размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението,
което обезпечава. Твърди неустойката да е индивидуално договорена между
страните, като клаузата й да е напълно ясна и разбираема – дължи се след
сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи
обезпечение на задължението си, т.е. към датата на сключване на договора
кредиторът не знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната
сума. Неустойката да е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на
потребителя да е разсрочена на вноски, които да може да изплати заедно със
съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Оспорва твърдението
неустойката да представлява „добавка към възнаградителната лихва“. Твърди
още към момента на сключването на договора потребителят да е уведомен за
всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя
при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това да е
постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които
потребителят да е бил предварително уведомен, като имал възможността да се
откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му,
както и след това. Оспорва твърдението за заблуждаваща търговска практика
от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл - ГПР да е ясно
посочен в договора, неустойката да не е част от него и това недвусмислено да
е уговорено между страните. От договора и от Стандартния европейски
формуляр да е видно, че преди сключването и при подписването му
кредитополучателят бил наясно, че ГПР не включвал неустойката и, че
последната ще се дължи, ако не се предостави обезпечение на кредита.
Оспорва твърдението за нищожност поради липса на направена проверка на
кредитоспособността на потребителя. Такава проверка била извършена при
отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на
кредитополучателя. Освен това, ЗПК предвиждал единствено
административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е
извършил такава проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата
й не можела да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка.
Освен това кредитополучателят да е разполагал и с цели 14 дни, в които да
5
упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК. Именно чрез
възможността за отказа от договора се гарантирали в най-пълна степен
правата на потребителя, в случай че реши, че е сключил договор при
недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за
кредитополучателя да било удължаването на тридневния срок чрез
предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на
различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед
например. Твърди ищецът да не се възползвал от тези права, а от фактите по
казуса и процесуалното му поведение да я ясно, че изобщо не е имал
намерение да предоставя обезпечение, а е целял да се обогати неоснователно.
Същия договарял недобросъвестно и в нарушение на изискванията на чл.12
ЗЗД. Оспорва твърдението за неравноправност на клаузите в договора –
твърди да са уговорени индивидуално с потребителя, точно и ясно описани. В
погасителния план, както и в Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити да са посочени
разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на
неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. Така ищецът да е
предварително информиран за условията за ползване на продукта на търговеца
- да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в
случай че не го направи, да плати фиксирано определена лихва за ползването
на услугата и неустойка в точен и индивидуално определен размер.
Твърденията за нищожност на договора и отделни негови клаузи да се
оборвали от факта, че ищецът сключил общо 34 договора с ответника за
идентични кредитни продукти, предоставяни при идентични условия, предвид
на което да не можело да се твърди липса на индивидуално договаряне на
клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и
последиците от процесните клаузи, доколкото ищецът се бил запознавал с тях
многократно и всеки път имал възможност да не се задължава с тях, но сам е
избирал да направи обратното. От това било явно, че в случая е налице
индивидуално договаряне, което изключвало неравноправността на
оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите
задължения, които се поемат с тях. Освен това, сключването на 34 договора за
кредит оборвало твърденията на ищеца за недобросъвестност от страна на
ответното дружество и противоречие с добрите нрави, доколкото от
фактическата обстановка на трайните отношения между страните ставало
ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам бил
инициирал сключването на договорите при пълно знание за условията им.
Изложеното изключвало възможността ищецът да не е бил предварително
наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит. По
осъдителния иск, признава обстоятелството по плащане на процесната сума,
но твърди договорът и отделните му клаузи да са действителни по изложените
в настоящия отговор съображения. Претендира разноски. Оспорва
6
претендираните от ищеца разноски. Навежда съображения на ищеца да не се
присъждат разноски.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приети за безспорно установени между страните следните
обстоятелства:
между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит
№ 898932 към искане №9233334 от 24.07.2023г., на основание на който
ответникът се е задължил и е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
1500 лв., а ищецът се е задължил да върне заемната сума при условията и
сроковете на договора, както следва: на 17 вноски, от които: 3 вноски всяка с
размер на 12,98 лв. и 14 вноски всяка с размер 114,23 лв., с ден на плащане:
понеделник, вид вноска: седмична, годишен процент на разходите на заема:
56.74 %, фиксиран годишен лихвен процент: 44,50 %, дата на първо плащане:
31.07.2023г., дата на последно плащане: 20.11.2023г., обща сума за плащане:
1638,16 лева; обезпечение: поръчител или банкова гаранция;
сумата за неустойка не е включена при изчисляване на ГПР;
с клаузата на чл.5, ал. 1 от договора страните са се споразумели, че
договорът ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения:
1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месена
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва ИЛИ 2.
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: 2.1. При един поръчител- осигурителният доход следва
да е в размер на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; 2.2 при двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях следва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; 2.3. Да не е/са поръчители по други договори за
заем, сключен/и с Кредитора; 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори
за кредит, сключени с кредитора по които е налице неизпълнение; 2.5. Да
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ
размера на получавания от тях доход;
с клаузата на чл.5, ал. 2 от договора страните са се споразумели, че
кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 3
дни от сключването на настоящия договор;
7
с клаузата на чл.11 ал.1 от договора за потребителски кредит страните
са се уговорили, че при непредоставяне на обезпечение, уговорено в чл.5 от
Договора, заемателят ще дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение
в размер на 656,84 лв.;
за погасяване на задълженията по договора заемателят е платил на
ищеца общо сумата от 2049,08 лева.
По иска за прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит № 898932 от 24.07.2023г.:
Процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума,
заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по
см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките
на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има
характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими
специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да
съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки,
така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби
на ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Уговорената неустойка от 656,84 лв. е разход по кредита и следва да
бъде включена в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, за
който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер – пет пъти размера
на законната лихва. Като не е включена неустойката в размера на ГПР
потребителят е въведен заблуждение да прецени дали да сключи договора за
кредит при така определените условия за връщането на заетата сума. С
включването на неустойката към ГПР от 44,50%, действителният такъв
нараства многократно над допустимата стойност, която е пет пъти размера на
законната лихва за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта х
5/. С оглед това, съдът намира, че при сключването на процесния договор за
кредит и чрез предвиждане на неустойка, което е свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива.
Очевидно потребителят е въведен в заблуждение за реалното оскъпяване на
кредита при условията на процесния договор. Нарушена е разпоредбата на чл.
8
11, ал. 1, т. 10 ЗПК по разбираем начин да се посочи годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Нарушението
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК е основание за прогласяване на
договора за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК.
Освен горното, с предвидената неустойка е нарушена и разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ГПК на разбираем език да се посочи лихвения процент по
кредита. По начина, по който е уговорена неустойката представлява сериозна
санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е
известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е обективно
невъзможно да осигури исканото обезпечение (изискванията в рамките само
на три календарни дни потребителят да осигури поръчител или банкова
гаранция ограничава необосновано възможностите на длъжника да
предостави обезпечение на дълга). Неизпълнението води до имуществена
санкция за потребителя, която като се прибави към размера на предоставената
заемна сума води до необосновано увеличаване на дълга дори при точно
изпълнение на основаното задължение по договора (да се върне
предоставената заемна сума в срок). Освен това, изискването за предоставяне
на обезпечение под формата на банкова гаранция се явява безпредметно, тъй
като длъжникът не би имал интерес да иска заем от кредитната институция,
ако може да я получи от банка. Неустойката в случая представлява
допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на
потребителя извън уговорената под формата на договорна възнаградителна
лихва. Нарушението на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ГПК е отделно
основание за прогласяване на кредита за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК.
От гореизложеното следва, че на осн. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и
10 ЗПК договорът е недействителен и искът следва да бъде уважен. В
случая, не е налице някоя от хипотезите на чл. 26, ал. 4 ЗЗД хипотези-
нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на
ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, или че
договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена
клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като изрично изискване в
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК.
Поради уважаване на главния иск, не следва да се разглеждат
евентуално предявените искове.
По иска за връщане на сумата от 549,08 лева:
Прието е за безспорно установено между страните, а и се установява от
приложените писмени доказателства, че ищецът е платил на ответника сумата
от 2049,08 лв. От платената в общ размер 1803,07 лв. като се извади сумата от
1500 лв. за главница (арг. чл. 23 ЗПК) остава сумата от 549,08 лв., колкото се
претендира от ищеца. Следователно, искът за връщане на дадено при начална
липса на основание е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
9
Поради уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния
иск за законна лихва, считано от 09.05.2025г. (датата на депозиране на
исковата молба) до окончателното плащане на вземането.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът.
На ищеца следва да се присъди сумата от 155 лв. за платена държавна
такса и преписи.
По претенцията на процесуалния представител на ищеца за адвокатско
възнаграждение:
От представените доказателства /сключен договор за правна защита и
съдействие/, се установява, че между ищеца и процесуалния представител е
постигната уговорка за оказана правна помощ и съдействие при условията на
чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. за оказване на помощ на материално затруднено лице.
Процесуалният представител на ищеца претендира за първия главен иск
възнаграждение в размер на 635,40 лв. с ДДС, а за втория главен иск –
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. Ответникът прави възражение да
не се присъждат разноски на процесуалния представител на ищеца. Твърди, че
ищецът е водил идентични дела срещу ответника.
Твърденията на ответника, че искът е предявен при условия на
злоупотреба с процесуални права са неоснователни. Това, че между страните
са сключени няколко договора с подобни клаузи, за които се твърди да са
нищожни и срещу които потребителят търси защита не може да се приеме за
злоупотреба с процесуални права, още повече, че договорът е със страна
именно ответника, който като е направил волеизявление и е станал страна по
тези договори. Потребителят - заемополучател има правен интерес да иска
установяване недействителност на договора и връщане на недължимо
платените суми и в защита на този интерес е образувал настоящото дело. Не
се твърди от ответника да в върнал неоснователно платените суми.
Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C438/22
г., и съгласно установената съдебна практика, при определяне размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата
на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г., преди
изменението - Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения). При определяне размера на адвокатското възнаграждение
следва да се съобрази принципа за достъпност до адвокатска защита като
гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със
зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл.
36, ал. 2 ЗА/ и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно
изхода на делото в гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Следва да се отчита
10
разумната връзка на пропорционалност между използваните средства и
целите, които трябва да бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на
положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са
обвързващи посочените размери от Висшия адвокатски съвет в Наредба №
1/2004 г. (в този смисъл – определение № 1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. №
3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. №
1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение от 15.02.2024 г. по т. д. 1990/2023 г.
на ВКС, определение от 16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС и др.)
В конкретния случай, делото не се отличава с фактическа сложност,
произнасянето на съда е на база приети за безспорни обстоятелства,
приключило е в едно съдебно заседание, в което не са се явили страните и
техните процесуални представители. По въпросите за неравноправни клаузи в
потребителските договори, включително със заемодател ответника „Сити
Кеш“ ООД има постановени влезли в сила съдебни решения, които са
непротиворечиви. Това прави делото без затруднения при доказването, с ясен
отговор, който съдът ще даде по правни въпроси. Следователно, делото не се
отличава с правна сложност.
Освен това, съдът е запознат, че адв. А.Д. е представител на ищеца - М.
А. И. по множество дела в РС-Хасково, имащи за предмет прогласяване
недействителност на неравноправни клаузи или потребителски договори за
заем и искове за връщане на суми, получени на основание прогласена
недействителност на неравноправни клаузи или потребителски договори за
заем. Такива са: гр.д. №20235640102458, гр.д. №20235640102459, гр.д.
№20235640102477, гр.д. №20245640100314, гр.д. №20245640102178, гр.д.
№20245640102197, гр.д. №20245640102528, гр.д. №20255640100934, гр.д.
№20255640100934, гр.д. №20255640101495, гр.д. №20255640101514 гр.д.
№20255640101863, по всички дела адв. Д. е представлявал М. А. И.. При
служебен преглед на исковите и уточнителните молби съдът установява, че
изложените доводи, както и процесуално поведение на адв. Д. са идентични.
Освен това, клаузите, с изключение на конкретни договорените параметри е
идентично. Следователно, в конкретния случай, е очевидно, че времето и
усилията на процесуалния представител за защита и съдействие по делото са
значително по-малки в сравнение с грижата, която е нормално да бъде
предоставена от адвокат по защита и съдействие на дела, които не само, че не
се отличават с фактическа и правна сложност, но са дела, по които има
непротиворечива съдебна практика.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че възнаграждение в размер
на 280 лв. общо без ДДС (по 140 лв. за двата иска без ДДС), в конкретния
случай, е справедливо и обосновано. При определяне на този размер съдът
съобрази още, че аргументите за основателността на втория главен иск
следват от прогласяване на недействителността по първия иск, а и ответникът
11
е признал плащане на посочените от ищеца суми.
По делото са представени доказателства за регистрация на адвоката по
ДДС и сумата следва да бъде присъдена с ДДС (Определение №44 от
28.01.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 2525/2021г., II т.о., докладчик съдията П.Х.,
Определение №45 от 28.01.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 2526/2021г., II т.о.,
докладчик съдията П.Х., Определение №98 от 08.03.2022г. на ВКС по ч.т.д. №
1544/2021г., II т.о., докладчик съдията Б.Й.). Следователно, ответникът
„Сити Кеш“ ООД следва да бъде осъден да плати на адв. Д. възнаграждение
за процесуално представително на ищеца в общ размер на 336 лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на договор за
потребителски кредит № 898932 към искане №9233334 от 24.07.2023г.,
сключен между М. А. И., с ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК
*********.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, ДА ПЛАТИ на М. А.
И., с ЕГН **********, сумата от 549,08 лв., представляваща дадено без
основание по прогласен за недействителен договор за потребителски кредит
№ № 898932 от 24.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от
09.05.2025г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, ДА ПЛАТИ на М. А.
И., с ЕГН **********, сумата от 155 лв. – сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, на осн. чл. 38, ал. 2
ЗАдв., да плати на АДВ. А.Д., вписан в САК, сумата от 336 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на
М. А. И., с ЕГН ********** по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис да
се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
12