Решение по дело №511/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С. К. Т. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника й адв.Г. П., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], против отказ на Главния архитект на Община Ивайловград, обективиран в писмо изх.№94-00-1269/4 от 20.05.2024 г.

Жалбоподателката намирала оспорения отказ да й бъде издадено Удостоверение за търпимост на строеж за незаконосъобразен, поради издаването му в нарушение на съществени процесуални правила. Твърди, че идентифицираните от административния орган като липсващи документи били изискуеми, но налични при подаване на заявлението за издаване на удостоверение за търпимост. Счита, че било допуснато нарушение с отправянето към молителя на указания да представи документ за собственост и удостоверение за наследници на лицето М. (М.) А. К., на когото бил записан по разписен лист имота, чието неизпълнение от страна на жалбоподателката довело до постановяването на обжалвания отказ. Твърди, че за попълване на преписката била представила Записка от 09.07.1943 година на Ивайловградския околийски съд, от което доказателство се установявало, че А. Т. Т. е прехвърлил право на собственост върху недвижим имот на Т. А. К., като от описанието на границите на имота се налагал извод, че една от границите на имота била именно имота на Т. А. К., т.е. на приобретателя по сделката. Представен бил и [НА]/2023 г., от който от друга страна се установявало, че заявителката Т. е призната за собственик на основание наследяване и давностно владение именно на този съседен имот – [ПИ]. Представено било и Удостоверение за наследници на лицето Т. А. К., от което било видно, че жалбоподателката е една от наследниците на посоченото лице. Налагал се извода, че наследодателят на жалбоподателката Т. А. К. бил собственик на спорния имот. Представена била и скица. От изложеното следвало, че били налице всички необходими писмени доказателства, изискани от ответника и издигнати в условие да се издаде исканото Удостоверение за търпимост. Жалбоподателката заявява, че по отношение на съседния имот с пл.№285, който граничел с процесния, и в който построената сграда била на една обща стена и общ покрив със сградата, за която било поискано удостоверението, Удостоверение за търпимост на строеж №30/20.04.2023 г. било издадено, и в него било прието, че сградата е построена през 1927 година, и въз основан на него Т. се била снабдила с НА за собственост. Фактът, че в имотния регистър имотът бил записан на посоченото лице, не правело него, или неговите наследниците, собственици на имота. Нямало данни на какво основание било направено това записване по време на изготвянето на плана на населеното място през 1961 година, поради което не следвало да се приема, че записването пораждало собственически права. Сочи се, че при тези данни по преписката, при постановяване на отказа било допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на заявителя, доколкото органът не бил изследвал релевантните за решаването на случая факти и обстоятелства. В нарушение на принципа за служебното начало не били обсъдени приложените към заявлението писмени доказателства, а административният орган не бил изпълнил задължението си за изясняването на действително осъществилата се фактическа обстановка. Отказът бил незаконосъобразен, тъй като не съдържал фактически и правни основания за издаването му. Заявителката имала правен интерес от снабдяването с Удостоверение за търпимост, тъй като именно то щяло да й даде възможност да се снабди с нотариален акт за собственост на основание давностно владение и наследяване.

Претендира се оспореният отказ да бъде отменен, и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът, Главен архитект на Община Ивайловград, излага писмено становище (л.22; л.78) за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От С. К. Т. до Главния архитект на Община Ивайловград е депозирано Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж, попълнено на бланка - образец (Уникален идентификатор на административната услуга - 2084) с вх.№94-00-1269 от 29.05.2023 г. (л.40), с което съгласно §16, ал.1 от Преходните разпоредби и §27 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, е поискала да й бъде издадено удостоверение за търпимост на жилищна сграда едноетажна със застроена площ 63 кв.м., намираща се в поземлен имот с идентификатор №/планоснимачен №233, квартал 18 по плана на [населено място] , община Ивайловград, област Хасково.

Към Заявлението е приложена Декларация (л.41) с нотариално удостоверяване на 29.05.2023 г. на подписа на С. К. Т., в която последната декларира, че едноетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 63 кв.м., попадаща в поземлен [имот номер] от квартал 18 по подробния устройствен план на [населено място] , е построена през 1927 година.

С адресирано до Кмета на Община Ивайловград Заявление вх.№94-00-1269 от 08.06.2023 г. (л.42) С. К. Т. е представила и други описани документи във връзка с издаването на поисканото Удостоверение за търпимост на строеж, включително: Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№**********/15.05.2023 г. (л.43); удостоверение за подадена декларация за недвижими имоти – земя и сгради в [населено място] от ЗЛ С. К. Т. (л.43, стр.2); приходни квитанции за платени данъци (л.44); Удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ, подписано от Кмета на Община Ивайловград (л.45); Удостоверение №656 от Областен управител на Област Хасково (л.45, стр.2); Молба-декларация от С. К. Т. – чрез Община Ивайловград до Съдия по вписванията при РС – Ивайловград за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка (л.48, стр.2); Определение по преписка с вх.№1518/29.05.2023 г. на съдия по вписванията при РС – Ивайловград (л.49) и др.

С писмо изх.№94-00-1269/2 от 26.06.2023 г. на Кмета на Община Ивайловград (л.52), получено на 30.06.2023 г. (л.53), С. К. Т. е уведомена, във връзка със Заявленията за издаване на Удостоверение за търпимост от 29.05.2023 г. и от 08.06.2023 г., че съгласно подробния устройствен план и разписен лист на [населено място] , общ.Ивайловград, одобрен със Заповед №220/29.03.1961 г., поземлен [имот номер] от кв.18 е записан на М. А. К. и е необходимо същата да представи удостоверение за наследници на М. А. К..

С адресирана до Кмета на Община Ивайловград молба вх.№94-00-1230/1 от 11.10.2023 г. (л.54) С. К. Т. заявява, че е собственик на [ПИ] от кв.18 с площ от 170 [жк], ведно с едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м., съгласно приложената Записка за вписване на договор при Ивайловградски околийски съдия (л.55), който имот й е оставен в наследство от Т. А. Т./Т. А. К., с посочен ЕГН, починал на 30.01.1980 г., за което представя Удостоверения за наследници (л.57-58) и за идентичност на лице с различни имена (л.60), както и представя презаверена на 05.04.2023 г. Скица на ПИ (л.56).

В отговор на вх.№94-00-1230/1 от 11.10.2023 г. до С. К. Т. е изпратено писмо изх.№94-00-1230/2 от 01.11.2023 г. на Кмета на Община Ивайловград (л.62), в което се сочи, че от представената Записка за вписване на договор от Т. А. К. при Ивайловградски околийски съдия от 09.08.1943 г. е видно, че Т. А. К. е закупил къща с две стаи и дворно място; от посочения договор не се установява за кой имот от действащия ПУП на [населено място] се отнася прехвърляне право на собственост, и в случая липсва нотариален акт като формален договор за прехвърляне право на собственост, както и че не е представила изисканите й с предходно писмо от 25.05.2023 г. документ за собственост за имот с кадастрален [имот номер] по ПУП на [населено място] , или документ, който да показва родство с лицето М. А. К., на когото е записан посочения недвижим имот по разписен лист.

С молба вх.№94-00-1230/3 от 11.12.2023 г. (л.62), адресирана до Кмета на Община Ивайловград, С. К. Т. посочва, в отговор на писмото от 01.11.2023 г., че като наследник на Т. А. Т./К. е собственик на къщата, находяща се в [населено място] , съгласно представената от нея Записка за вписване на договор, като записката представлява годен документ за правото на собственост, съставена от съдия по тогава действащия Закон за собствеността от 1943 г. и се съхранява в Служба по вписванията към РС – Ивайловград, а Община Ивайловград неправилно е приела, че тя не представлява нотариален акт. Посочва, че в РС – Ивайловград е започната процедура по снабдяването на молителката с констативен нотариален акт, и отново моли да й бъде издадено Удостоверение за търпимост на посочения строеж, като приложено представя документи.

Под изх.№94-00-1230/4 от 11.01.2024 г. до жалбоподателката е изпратено писмо (л.66), подписано от Главния архитект на Община Ивайловград, в отговор на нейното писмо от 11.12.2023 г., с което я уведомява, че за издаване на исканото удостоверение за търпимост е необходимо да представи изброени в 4 точки документи, като в т.1 е посочено „Документ за собственост или право на строеж“.

От С. К. Т. в Община Ивайловград е депозирана поредна молба, с вх.№94-00-11230/5 от 25.01.2024 г. (л.67), в която заявява, че вече е представила указаните й документи и прилага документ за платена такса.

В отговор на същата, с писмо изх.№94-00-1230/6 от 08.02.2024 г. (л.69) Кметът на Община Ивайловград уведомява жалбоподателката, че не е изпълнила указаните й условия, тъй като представената Записка за вписване на договор от 09.07.1943 г. на Ивайловградски околийски съдия и описания в нея недвижим имот не може да бъде идентифициран и свързан с поземлен [имот номер] от кв.18 по ПУК на [населено място] , одобрен със Заповед №220 от 29.03.1961 г., към датата на влизане в сила на действащия план от 1961 г. право на собственост върху [ПИ] от кв.18 е записана на лицето М. А. К., а приложеният от молителката документ за собственост на недвижим имот от 09.07.1943 г. е на Т. А. К., и услугата не може да й бъде извършена.

От С. К. Т. до Главния архитект на Община Ивайловград е депозирано ново Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж, попълнено на бланка - образец (Уникален идентификатор на административната услуга - 2084), с вх.№94-00-1269/3 от 18.04.2024 г. (л.70), с което съгласно §16, ал.1 от ПР и §27 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, е поискала да й бъде издадено удостоверение за търпимост на едноетажна сграда, намираща се в поземлен имот с планоснимачен №233, квартал №18 по плана на [населено място] , община Ивайловград, област Хасково.

Към Заявлението освен Декларацията относно годината на построяване на сградата – 1927 г., е приложено и Съдебно удостоверение изх.№265/18.04.2024 г., подписано от Съдия по вписванията при Районен съд – Ивайловград, по силата на което С. К. Т., молител по нотариално дело №20245650300046 с предмет извършване на обстоятелствена проверка, да се снабди с Удостоверение за търпимост на строеж, издадено от Главния архитект на Община Ивайловград за процесната Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 63 кв.м., построена в Поземлен [имот номер] от кв.18 с площ 170 кв.м. по ПУП на [населено място] . Посочено е, че същото е необходимо за извършване на преценка за допустимост признаване право на собственост.

Относно Заявление с вх.№94-00-1269/3 от 29.05.2023 г. за издаване на удостоверение за търпимост, до С. К. Т. е отправено писмо изх.№94-00-1269/4 от 20.05.2024 г. (л.72) на Главния архитект на Община Ивайловград.

В писмото са изброени хронологично предходно подаваните от жалбоподателката искания и молби за издаване на поисканото Удостоверение – от първото подадено Заявление от 29.05.2023 г., извършените от администрацията проверки и изпратените й отговори. Посочено, че за извършване на поисканата административна услуга е необходимо: 1. строежът да е изграден до 31.03.2001 г.; 2 за изграждането му да липсват необходимите разрешения и документи; 3. изграждането му да е било допустимо по разпоредбите, които са действали по време на извършването му, или по действащите в момента разпоредби на ЗУТ. Посочено е, че след обстоен преглед на последното подадено от жалбоподателката заявление и водената предходна кореспонденция между нея и Община Ивайловград, както и събраните и налични документи, свързани с процесния недвижим имот, е установено, че по отношение на Едноетажна жилищна сграда, построена в поземлен [имот номер] от кв.18 по ПУП на [населено място] , одобрен със Заповед №220/29.03.1961 г. „са налице необходимите условия“, но същата (административната услуга) „може да бъде заявявана от лице, което трябва да представи Заявление – по образец, придружено от документ за собственост и/или удостоверение за наследници – при необходимост, ако същото не се явява пряк собственик.“ Посочено е, че от представените от заявителката документи липсва представен документ за собственост, както и удостоверение за наследници на М. (М.) А. К., на когото е записан по разписен лист имота. Поради констатираната непълнота на подаденото от нея заявление и отказ за предоставяне на допълнително изисканите й документи, на заявителката не може да бъде издадено Удостоверение за търпимост на строежа.

Жалбата на С. К. Т. срещу писмо изх.№94-00-1269/4 от 20.05.2024 г. на Главния архитект на Община Ивайловград е депозирана в съда на 03.06.2024 г.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. От съдържанието на оспореното писмо се установява обективиран писмен отказ на Главния архитект на Община Ивайловград да извърши заявената от жалбоподателката административна услуга – издаване на Удостоверение за търпимост на строеж, поради което жалбата се явява насочена срещу годен за оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт, сдържащ негативен за своя адресат резултат, пораждащ и правния интерес на жалбоподателката от търсената защита. По делото не беше представено доказателство за датата, на която оспореното писмо е получено от своя адресат, но с оглед датата на извеждане на писмото от администрацията на ответника – 20.05.2024 г., съдът приема за несъмнено, че жалбата от 03.06.2024 г. е подадена при спазване на предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаване на акта.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административния акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Обективираният в писмо с изх.№94-00-1269/4 от 20.05.2024 г. на Главния архитект на Община Ивайловград отказ за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж представлява валиден административен акт, издаден в писмена форма и подписан от компетентен административен орган.

Съгласно разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ (доп.ДВ, бр.65 от 2003 г.) строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Органите, овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти и издават разрешение за строеж са посочени в чл.148, ал.2 и ал.3, във вр. с ал.4 от ЗУТ. В случая строежът, за който е поискано издаването на удостоверение за търпимост, е жилищна сграда, същият не попада сред изброените в чл.148, ал.3, т.1 и т.2 от ЗУТ видове обекти и Главният архитект на Община Ивайловград е административният орган, материално и териториално компетентен да издаде или откаже издаването на удостоверението.

В оспорения отказ са посочени възприетите от административния орган фактически основания за издаването му, но същите не покриват изискването за мотивираност на акта съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото са неотносими към основателността, а към допустимостта на подаденото заявление за извършване на административна услуга. Изложените в акта твърдения са, че заявителката не представя надлежни доказателства, удостоверяващи, че е собственик на строежа, за който иска да й бъде издадено Удостоверение за търпимост. Тези фактически обстоятелства обаче не са относими към визираните в §16, ал.1 от ПР на ЗУТ основания един строеж да бъде считан за търпим, респ. за същия да бъде издадено удостоверение, че е търпим. Впрочем, тези основания коректно са изброени в писмото на Главния архитект, и дори е направена констатацията, че са налице. Административният орган на практика е извършвал преценка на редовността и допустимостта на подаденото до него Заявление, без да посочи нормативното основание, което налага към заявлението да бъде приложен документ за собственост на строежа. Това прави оспорения отказ немотивиран, както и постановен при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, тъй като констатацията за недопустимост на подадено заявление за извършване на административна услуга има за последица оставянето му без разглеждане, а не отказ да бъде извършена услугата.

От друга страна, така направеният от административния орган отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон. Липсва законова забрана субект, непритежаващ документ за собственост на строеж, да поиска за същия да бъде издадено Удостоверение за търпимост по смисъла на ЗУТ. Условието в този случай е заявителят да докаже правния си интерес от издаването на подобно удостоверение. В процесния случай безспорно се установява от всички събрани по делото писмени доказателства, че жалбоподателката С. К. Т. претендира да е собственик по давност и наследство на строежа жилищна сграда, намиращ се в поземлен [имот номер] от кв.18 по ПУП на [населено място] , община Ивайловград, одобрен със Заповед №220/29.03.1961 г. Чрез Община Ивайловград същата е подала до Съдия по вписванията с район на действие Районен съд – Ивайловград Молба – декларация за признаване на право на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка. Безспорно е установено образуването на нотариално дело №20235650300124 пред Съдия по вписванията при РС – Ивайловград по така подадената молба на С. К. Т., както и оставянето й без движение с Определение от 30.05.2023 г. и отправени указания за представяне на Удостоверение за търпимост на строежа. При тези обстоятелства, административният орган още при подаване на първоначалното заявление от С. К. Т. не е следвало да изисква от същата доказателства, че строежът е нейна собственост, каквито тя не твърди да притежава, както и не е бил компетентен да изследва съответствието на строежа с описания в Записка за вписване на договор от 09.08.1943 г. имот, а също и обстоятелството, че в разписния лист към одобрения през 1961 г. ПУП на [населено място] за собственик на имота е вписано лицето М. А. К., което не е наследодател на заявителката. Въпросите относно собственическите права на жалбоподателката върху имота, респективно строежа, са предмет на образуваното нотариално производство за извършване на обстоятелствена проверка, а самото наличие на последното обосновава правния интерес на С. К. Т. да поиска от Главния архитект на Община Ивайловград издаване на удостоверение за търпимост на строежа, съответно да получи такова, в случай че строежът отговаря на изискванията за търпимост.

Нещо повече, към депозираното Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж с вх.№94-00-1269/3 от 18.04.2024 г. е приложено и Съдебно удостоверение от същата дата, издадено от Съдия по вписванията при Районен съд – Ивайловград, по силата на което С. К. Т., като молител по нотариално дело №20245650300046 с предмет извършване на обстоятелствена проверка, да се снабди с Удостоверение за търпимост на строежа, издадено от Главния архитект на Община Ивайловград. Административният орган е следвало да се съобрази със съдебното удостоверение, като въз основа на него приеме искането на С. К. Т. за подадено от заинтересовано лице и извърши преценка по същество на търпимостта на строежа, а в случай, че са налице условията по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, и да издаде поисканото удостоверение на заявителката.

Като е постановил отказ по същество да издаде удостоверение за търпимост, без да изследва и обсъди предвидените от закона материалноправни предпоставки за търпимост на строежа, административният орган е допуснал и нарушение на изискванията на чл.35 от АПК – да издаде акта си след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Отказът на Главния архитект, обективиран в оспореното писмо, е немотивиран и постановен при неспазване на административнопроизводствените правила, поради което подлежи на отмяна.

Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, след отмяна на оспорения акт административната преписка следва да се изпрати на Главния архитект на Община Ивайловград за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката Заявление с вх.№94-00-1269/3 от 18.04.2024 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят, платими от ответника, поисканите и действително направени по делото разноски в размер на 10 лв. внесена държавна такса и 1200 лв. реално заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 03.06.2024 г.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказа на Главния архитект на Община Ивайловград, обективиран в писмо изх.№94-00-1269/4 от 20.05.2024 г.

ИЗПРАЩА административната преписка на Главния архитект на Община Ивайловград за ново произнасяне по подаденото от С. К. Т. Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж с вх.№94-00-1269/3 от 18.04.2024 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като му определя 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на С. К. Т., [ЕГН], от [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 1210.00 (хиляда двеста и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.