№ 735
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Красимира Г. Г.а
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500376 по описа за 2023 година
С решение № 262914 от 09.09.2022 г. по гр. д. № 8303/2020 г., СГС, І-11
с-в, осъжда М. Г. Г. да заплати на Г. П. Г. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр.
чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата в размер на 121 264, 46 лв., представляваща
получена от ответника и неотчетена от него, като доверител на ищеца,
продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2020 г. до
окончателното плащане.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от М. Г. Г.. Изтъква се,
че съдът е тълкувал превратно събраните доказателства, не е кредитирал
надлежно показания на преки свидетели на отношенията между страните, а
други показания (св. Н.) изобщо не е обсъдил. Подчертава, че отношенията
между страните – баща и син, са от такова естество, че не е било обичайно
издаване на разписки. Счита, че фактическата обстановка е неправилно
възприета и установена, като се касае до грешка в датите на конкретни
събития (погасяване на дълг, влошаване на отношения), а от там и до
неправилност на правнозначимите изводи. Изтъква, че е необоснован извода
за липса на доходи на ответника по иска, тъй като той е спечелил около 20
1
000 долара от студентски бригади. Излага оплакване, че съдът е отхвърлил
неправилно представени от ответника снимкови материали от значение на
делото (с посочено място на ДжПиЕс координати), а в същото време е
възприел други такива (от Вайбър-разговор), представени от ищцовата
страна. Сочи, че не е взето предвид възражението в писмения отговор, че
липсва каузално отношение по договор за поръчка, а е налице само
упълномощаване. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска.
Ответникът Г. П. Г. не взема становище по жалбата в писмен отговор,
но в съдебно заседание поддържа позицията си в процеса.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът Г. П. Г. твърди, че синът му М. Г. Г. бил упълномощен от него
да продаде недвижим имот, като за сделката получил от купувача сумата от
121 261,46 лв. Тъй като ответникът действал по силата на неформален
договор за поръчка, той следвало да отчете получената сума на ищеца, но
това не било сторено (дори и след получаване на нотариална покана). Ищецът
претендира ответникът (негов пълномощник) да бъде осъден да му заплати
исковата сума, която е получена като продажна цена по сделката от 9.10.2018
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.08.2020 г.
Ответникът М. Г. Г. оспорва иска. Твърди, че не съществува устна
уговорка с характер на договор за поръчка, а осъщественото от него
представителство при сключване на сделката за покупко-продажба било само
с цел средствата да се преведат по негова сметка, а не на името на баща му,
тъй като последния се опасявал, че сумата ще бъде запорирана от кредитори.
Отделно от това ответникът твърди, че предавал многократно средства на
баща си, като така цялата сума била „отчетена“. Подчертава, че сметката, по
която били преведени парите била създадена само с цел да обслужва сделката
и нуждите на баща му.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
2
Няма спор, че жалбоподателя М. Г. (ответник по иска) сключил като
пълномощник на ищеца Г. Г. (негов баща), договор за покупко-продажба на
недвижим имот (н.а. № 73 от 9.10.2018 г.), за цена от 62 000 евро, която била
получена от пълномощника. (о.з. 213). По делото е представено
пълномощното, по силата на което действал жалбоподателя (л. 11), като в
същото е отразено, че Г. Г. е упълномощил М. Г. да го представлява при
сключване на окончателен договор за продажба на посочения апартамент с
право да получи продажната цена за имота по своя банкова сметка, като това
плащане ще се счита за годно платено и към упълномощителя.
Според изричното признание на ответника цялата цена по сделката
(вкл. и капарото) е получена от него, който факт е обявен за безспорен в
първото по делото заседание. Установява се от показанията на свидетелите,
доведени и от двете страни, че ищецът е предпочел да бъде представляван в
посочената сделка от сина си, по чиято сметка да се преведе продажната цена,
тъй като Г. Г. имал дълг към „Топлофикация“, който не желаел да обслужва и
се опасявал, че средствата му ще бъдат запорирани.
От името на Г. Г. до М. Г. била изпратена покана, получена лично на
30.01.2020 г. (л. 8), с която е поискал да му се изплати и отчете сумата от
121 261, 46 лв., получена като продажна цена по посочената по-горе сделка.
Представено е банково извлечение от сметка на М. Г. (л. 64-65), което
отразява състоянието й от 1.01.2018 г. до 8.01.2019 г. В нея е отразено, че от
името на Н. Г. (купувача на имота) са преведени 6451,52 евро и 49 234,69
евро, а след това са отразявани множество тегления на каса лично от клиента
и вътрешно банкови преводи на обща стойност от 108 879, 06 лева.
С договор от 20.11.2018 г. за покупко-продажба на МПС ищецът Г. е
закупил л.а. "Ауди А6" за цена в размер на 400 лв. – л. 152,, а с нотариална
сделка от 04.12.2018 г. е закупил от сестра си И. С. поземлен имот за цена от
15 000 лв.
С договор за продажба на МПС от 10.12.2018 г. и платежни документи
към него се установява, че "Кварцит" ЕООД е закупил мотоциклет "Сузуки
В3 800" за сумата от 8000 лв., а с договор от 18.12.2018 г. - товарен автомобил
"Мерцедес“ за сумата от 8160 лв., с ДДС (л. 163 и сл).
От справка от Агенция по вписванията (лист 187-188) се установява, че
на 07.11.2018 г. и на 20.12.2018 г. М. Г. е закупил поземлени имоти, а на
3
24.01.2020 г. ги е продал на майка си.
На 04.12.2018 г. ищецът Г. закупил недвижим имот в с. Герман от сестра
си И. С. за сумата от 15 000 лв.
От разпита на свидетеля Р. И. Н. се установява, че уговорката между
бащата и сина била цената от сделката да се преведе по сметка на М., тъй като
Г. имал неплатени сметки към „Топлофикация“, които не искал да плаща.
Самият свидетел също бил помолен да приеме сумата по своя сметка, но
отказал. Н. сочи, че давал няколко пъти суми на заем на Г., и ако той имал
пари сигурно щял да му ги върне. Разказва, че според него бившата приятелка
на Г. (П. К.) и нейна приятелка (И., бивша шефка на Г.) се съюзили и
наговорили М. да застане срещу баща си, като Ж. останал без нищо и на
улицата. Свидетелят знае за покупка на „Ауди“ за 1000 лв. след процесната
продажба на имота, както и за размяна на части в наследствени имоти между
Г. и роднините му. Свидетелят също така знаел, че Г. иска да помогне на сина
си за общ бизнес с процесните пари. Н. е запознат и с купуването на водни
колела, които твърди че са стари и на обща стойност от 1000 лв.
Св. П. И. К., бивша приятелка на ищеца, разказва, че се разделили през
2019 г., но били в добри отношения. Пояснява, че имало голям скандал на
17.03.2019 г., когато нещата се счупили, както и че имало и друга жена.
Когато питала Г. защо съди сина си, след като той самият си похарчил всички
пари от сделката, ищецът й отвърнал “А кой знае?!“, което според нея
означавало, че никой не знаел това, но тя твърди, че знае фактите. Също
разказва, че парите от продажбата на апартамента били преведени по сметка
на М., тъй като Г. имал задължения към „Топлофикация“. Сочи, че Г. имал
кредит към банка и дължал пари. Сочи, че за сметката на М. имало две карти,
цитира номера на едната – 1912, като тя и Г. ползвали тези пластики, и
пояснява, че Г. разполагал с всички средства и теглел пари от сметката, както
и тя, когато й дадял едната карта. През м. декември в един ден изтеглила 700
лв., тъй като й трябвали пари за погребение на близък. През 2019 г. той купил
кола на свидетелката, като за това М. изтеглил парите от сметката и ги дал на
продавача, като осигурил суми и за обслужване и прехвърляне на автомобила.
К. станала свидетел на разговор, в който по телефона Г. казал на М. да
изтегли пари (30 000 лв.) от сметката и да ги занесе на леля си, във връзка с
купувана от ищеца вила в Герман. Отделно от това свидетелката сочи, че от
4
Г. били закупени три водни колела, всяко от които по 1000 лв. Сочи, че
фирмата „Кварцит“ формално се водела на М., но всичко в нея се ръководело
от Г., който нареждал какво да се прави. Тази фирма била подизпълнител на
фирма „Кварцови пясъци“ и когато последните установили кражба от името
на Г. (продавал пясък и издавал фактури) трябвало да го освободят. Смята, че
М. не е използвал парите за лични нужди, тъй като баща му не позволявал
нищо, като сочи, че дори не му давал пари за таксата за обучение. Сочи, че
извън „Микрата“ и трабантите Г. си купил и едно „Ауди“.
Св. И. Ю. Х. разказва, че има отношения по повод общ бизнес, като
фирмата на М. е подизпълнител на нейната фирма. Потвърждава за наличие
на уговорка за получаване на парите по сметка на М., с оглед задължения на
Г. към банка и към Топлофикация. Потвърждава също, че Г. си купил къща с
двор в Герман за 30 000 лв., водни колела, купета от трабанти, „Ауди“. Сочи,
че била свидетел как Г. уговаря М. да теглел пари от сметката и след това
ответникът ходел да се разплаща някъде. Потвърждава, че изгонила Г. заради
кражба – продавал стока, която била на свидетелката и прибирал парите за
себе си (на стойност около 5-6 хиляди лева). Пояснява, че преди години
работели с Г., но през 2014 г. той отишъл при друг човек и създали същата
фирма. През септември на 2018 г. обаче се върнал при нея и направили
конструкцията с фирмата на М., с която тя работи и сега, но без Г..
Приетата ССЕ е установила, че Г. Г. няма сключени договори за кредит
с „Юробанк България“ АД, но има кредитни карти от 2005 и 2017 г., които
към 16.11.2021 г. са закрити. Представено е извлечение за движението по
карта.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Върховният съд е разяснил подробно естеството на отношенията, които
възникват във връзка с пълномощното и договорът за поръчка в решение №
338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В него е
прието, че с упълномощаването (еднострА. правна сделка) се създава само
представителната власт на пълномощника, но не се задължава представителят
да извършва определени действия и да упражнява представителната власт.
Задължението на представителя да извършва дадени действия от името и за
сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от
5
сключения между тях договор, който най-често е договор за поръчка, който
регулира вътрешните отношения между упълномощителя и представителя.
Представителната власт се упражнява за изпълнение на задължението по
договора, като от начина на това упражняване зависи дали задълженото лице
ще изпълни своите задължения. Самото упълномощаване не представлява
предложение за сключването на такъв договор, но със започване да
упражнява представителната си власт пълномощникът може да се обвърже от
договор за поръчка, със съдържание според извършените в рамките на
упълномощаването действия, доколкото с конклудентните си действия
изразява воля за това, която съвпада в изявената от упълномощителя воля.
Според решение № 208 от 29.07.2013 г. по гр. д. № 916/2012 г., ІV ГО,
когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка на доверителя
негов недвижим имот, допустимо е наличието на мандатното правоотношение
да се установи от упълномощителната сделка, и от съдържанието на
нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е записано, че
пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. Това
условие е изпълнено, тъй като в нотариалният акт е цитирано пълномощното,
а в последното се сочи, че довереникът може да продаде имота, а постъпилата
по негова лична сметка цена ще се счита като платена в полза на продавача.
Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът
действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата
на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява
доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко, което е
получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с
полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес,
пълномощникът не изпълнява задълженията си по договора за поръчка,
поради което носи отговорност за това неизпълнение. Така и в решение №
136/03.08.2017 г. по т.д. № 901/2016 г., І т.о., ВКС, и цитираните в него.
Предвид казаното следва да се приеме, че в настоящият случай между
страните са възникнали облигационни отношения във връзка с договор за
поръчка, сключен с конклудентни действия, доколкото с нарочно
упълномощаване ищецът е предоставил представителна власт на ответника да
се сключи от негово име сделка за продажба на негов имот, като платената по
сметка на пълномощника цена да се счита за платена към упълномощителя-
6
продавач. За да се освободи от отговорността, която е възникнала за него като
довереник ответникът по иска следва да установи, че получените средства
или са преведени на доверителя или самият пълномощник се е разпоредил с
тях в интерес на ищеца.
Пак в посоченото по-горе решение № 388 от 2018 г. е визирано, че
изпълнението на всички задължения на пълномощника в качеството му на
довереник може да се доказва със свидетелски показания, дори
пълномощното да е писмено, тъй като те произтичат не от писменото
пълномощно, а от неформалния договор за мандат. Настоящият състав
обсъждайки събраните по делото доказателства (гласни и писмени) в тяхната
съвкупност и взаимовръзка намира за доказани следните факти:
Установява се, че ищецът е платил на своята сестра сумата от 15 000 лв.
за покупка на имот във връзка с уреждане на техни наследствени отношения.
За този извод съдът взе предвид нотариалният акт и вписаната в него цена,
както и показанията на свидетелите, които сочат, че Г. поискал от М. да
изтегли суми, които да предаде на леля си. Съдът приема допълнително, че
освен посочената сума по нотариалния акт М. е изтеглил (по данни на св. Х.
около октомври месец) и предал на леля си по нареждане на баща цялостна
сума от 30 000 лв. (включваща посочената цена от 15 000 лв.). За настоящият
процес е ирелевантно дали останалите 15 000 лв. са били свързани със
сделката между роднините или с някаква друга тяхна уговорка. Съдът
приема, че гласните доказателства установяват, че сумите са изтеглени по
нареждане на Г. Г. и предадени пак по негово искане на трето лице, като тези
факти се удостоверяват и от разпечатка в сметка на л. 64, където е видно, че в
периода от края на м. октомври до сключването на сделката на 14.12.2018 г.
са изтеглени суми по-големи от посечената, но евро.
На следващо място по делото се установява, че ищецът е закупил водни
колела – три броя, всяко от които на стойност от 1000 лв. За този извод съдът
кредитира показанията на св. К., тъй като същата е имала по-близки контакти
към онзи момент с ищеца и е знаела как той разходва средствата си, за
разлика от св. Н. (посочил, че всички водни колела са за 1000 лв.), който
изтъква, че се чува с ищеца, споделят си проблемите, но не е присъствал на
точни решения.
По делото не се установява каква е била стойността на трабанта, който е
7
бил закупен от ищеца, кога е станало това и дали същият е платен с пари
получени от процесната продажба на апартамент.
Установява се обаче, че ищецът е закупил друг автомобил „Ауди“ на
стойност от 400 лв. според договора, които пари също са му били предадени
от ответника, по данни от свидетелските показания.
Следва да се приеме за доказано, че автомобилът „Нисан“, закупен на
името на св. К. с договор от 18.02.2019 г. на стойност от 2000 лв. също е със
средства, които са били получени от продажбата на процесния апартамент.
Тези средства са предадени от ответника М. Г. на продавача по нареждане на
ищеца Г. Г., което е достатъчно да се приеме, че е налице изпълнение по
отчетната сделка. Няма основание да се счете, че показанията на свидетелката
в тази насока са недостоверни, нито че подобен разход в нейна полза от
ищеца е необоснован – към онзи момент те са били в добри отношения и
раздялата е настъпила след това - август 2019 г. след скандал през пролетта на
същата година.
Следва да се отбележи, че съдът не намира основания да игнорира
напълно показанията на разпитаните свидетелки – К. и Х.. Вярно е, че едната
е бивш интимен партньор на ищеца, а другата бивш негово бизнес партньор,
но това не е достатъчно да мотивира извода, че дава тпредубедени и още
повече лъжливи показания. От развоя на делото те не биха имали материално
облагодетелстване. Следва да се държи сметка, че показанията (в частта, в
която са кредитирани от настоящия състав) са дадени под страх от
наказателна отговорност, както и че не са оборени от други доказателства,
събрани по делото.
Неоснователни обаче, като неподкрепени с доказателства, са
твърденията, че ищецът и К. са разполагали с карти към банковата сметка, в
която са били съхранявани средствата от продажбата и че те са теглили и
разходвали суми за свои нужди от тази сметка. От представената от ответника
разпечатка на л. 65 не фигурира теглене на суми от банкомат, нито друг вид
разплащателни трансфери. Отбелязани са само теглене на парични средства
от клиента на каса и вътрешно банкови преводи. От друга страна - за
получаване на средства от банкова сметка на каса в банковата институция
следва клиентът да се яви лично или да бъде представляван с нарочно
пълномощно за да се получи плащане от трето лице. Такива доказателства за
8
упълномощаване на ищеца Г. или св. К. да теглят парични средства в брой на
каса по делото няма. Ето защо съдът приема, че показанията, които не
кореспондират с данните от банковата сметка, не са годни да установят, че
посредством карти от сметката многократно са теглени пари.
Предвид казаното следва да се обобщи, че ответникът по делото е
изпълнил (и доказал изпълнение) по мандата за сума в общ размер от 35 400
лв. Недоказани са останали твърденията му, че е предоставил средства на
ищеца за закупуване на трабант, за заплащане на дължими от него наеми, за
възстановяване на липси, за теглене на средства с карта от самия ищец и
неговата приятелка и пр. Данните за закупуване на вещи от „Кварцит“ ЕООД
не могат да се счетат за релевантни в отношенията между физическите лица
по договора за поръчка.
С оглед така формирания извод решението на СГС следва да се отмени,
в частта, в която искът е уважен за сумата от 35 400 лв., като в тази част се
отхвърли претенцията, и да се потвърди в останалата част за сумата от
85 861,46 лв.
За въззивното производство на жалбоподателя се дължат разноски от
2 109,28 лв., а на пълномощника на ответника по реда на чл. 38 ЗА не се
дължат такива, тъй като в производството действия от страна на
представителя не са били извършвани – не е подаван писмен отговор, няма
явяване в открито заседание.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262914 от 09.09.2022 г. по гр. д. № 8303/2020 г.,
СГС, І-11 с-в, в частта, в която се осъжда М. Г. Г. да заплати на Г. П. Г. на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата над 85 861,46 лв. до
пълния размер от 121 264, 46 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. П. Г. срещу М. Г. Г. с правно основание чл. 284,
ал. 2 ЗЗД за сумата над 85 861,46 лв. до пълния размер от 121 264, 46 лв.
(35 400 лв.) като недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част за присъждане на
сумата от 85 861,46 лв.
9
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, да заплати на М. Г. Г., ЕГН
**********, разноски в размер на 7225,27 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10